РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анелия Димитрова
при участието на секретаря Е. М. Д.
като разгледа докладваното от Анелия Димитрова Административно
наказателно дело № 20231450200396 по описа за 2023 година
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 23-0300-000602 от
28.11.2023 год. на Началник Група към ОД на МВР гр.В., РУ гр.М.,
упълномощен да издава Наказателни постановления със Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 год. на Министъра на вътрешните работи, с което на
нарушителя Л. Г. Г. от с. К. п., общ. Р. са наложени АДМИНИСТРАТИВНИ
НАКАЗАНИЯ - ГЛОБА в размер на 50 /ПЕТДЕСЕТ/ ЛЕВА и ЛИШАВАНЕ
ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС ЗА СРОК ОТ 1 МЕСЕЦ за нарушение
на чл.140 ал.1 от ЗДвП; ГЛОБА в размер на 20 /ДВАДЕСЕТ/ ЛЕВА за
нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП и ГЛОБА в размер на 100 /СТО/ лева за
нарушение на чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП, като незаконосъобразно на основание
чл.63 ал.2 т.1 вр. с чл. 58д т.1 от ЗАНН.
ОСЪЖДА на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.144 от АПК, вр. с
чл.18 ал.2, вр. с чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения ОД на МВР гр. В., ДА ЗАПЛАТИ
1
на Л. Г. Г. от с. К. п., общ. Р. сумата от 300 /ТРИСТА/ ЛЕВА ,
представляваща направени в съдебното производство разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Л. Г. Г. от с. К. п., общ. Р., е обжалвал в срок Наказателно
постановление № № 23-0300-000602 от 28.11.2023 год. на Началник Група
към ОД на МВР гр.В., РУ гр.М.
Жалбоподателят редовно призован, не се явява, а се представлява от
адв. Ц. Ц. от АК-П. Последният взима Становище да бъде отменено
атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно,
неоснователно и явно несправедливо. Акцентува се, че Началника на РУ М.,
който впоследствие е посочен в АУА-на като свидетел няма право да участва
в установяването на нарушенията, тъй като той е административнонаказващ
орган, единствено е разрешено на последния да издава наказателни
постановления. Посочва се ,че по делото не е установено собствеността на
процесното МПС и кой го е управлявал, като са се установили единствено
белези, които се описват от свидетеля Н. Иска се отмяна на атакуваното
наказателно постановление и присъждане на съдебни разноски съгласно
разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН.
Ответникът редовно призован, представител не е изпратил и не е
ангажирал становище по делото.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима и разгледана по
същество се явява основателна. От приложената по делото разписка е видно,
че жалбоподателят е получил препис от атакуваното НП на 05.12.2023 год.
2
Жалбата е входирана в деловодството на ответника на 07.12.2023 год.
Безспорно срокът, в който е имал право да депозира жалба нарушителя е
спазен.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно:НП №23-0300- 000602/28.11.2023г.,
АУАН №1057601/19.10.2023г., Заповед №8121з1632/02.12.2021г. на
Министъра на вътрешните работи и Справка за нарушител/водач от
13.12.2023г., заверени ксерокопия от приложени писмени документи по
АНХД№393/2023г. по описа на МРС включващи Заповед под рег. №3286з-
3309/13.09.2023г. на Директора на Главна Дирекция „национална полиция“
гр. С., относно утвърждаване на типови длъжностни характеристики,
Формуляр за изготвяне на длъжностна характеристика под рег. №3286р-
44934/07.09.2023г. на длъжността Началник на група „Охранителна полиция“
във Районно управление на ОД на МВР, Формуляр за изготвяне на
длъжностна характеристика под рег. №3286р-44968/07.09.2023г. на
длъжността Полицейски инспектор VI-V степен в Група „Териториална
полиция“ на Сектор „Охранителна полиция“/Полицейски инспектор VI-V
степен (ТП) в сектор /група „Охранителна полиция“ участък на Районно
управление при ОД на МВР и списък на разноските, Справка от Началника на
РУ М. под вх. №713/15.02.2024г. ведно със заверено ксерокопие на Заповед
№369з-307/07.02.2023г. , Справка от Директора на ОД „Земеделие“ В. под вх.
№957/27.02.2024г., с която уведомява съдебния състав, че в информационната
система на областна Дирекция „Земеделие“ В. информация за собствеността
на процесния колесен трактор се съхранява в ОД „Земеделие“ Т., Справка от
Директора на ОД „Земеделие“ Т. под вх. №1076/06.03.2024г., ведно със
заверени копия на Молба за регистрация и промяна на регистрацията на ЗГТ
от 24.10.2005г., Фактура №77 издадена от ТКЗС „В. Л.“ с. В. Л., Декларация
по чл. 11 от Наредба №26/1998г. от 11.11.2005г., Свидетелство за
регистрация на ЗГТ серия Е №0004851 издадено на 11.11.2005г. от общ. Т.,
Заявление за спиране от работа на ЗГТ по желание на собственика с вх.
№201/12.11.2007г. и Талон за технически прегледи на земеделска и горска
техника под рег. №00771Т и електронно подписан Протокол №80 от
20.02.2024г. по АНХД №393/2023г. по описа на МРС. Съответно са разпитани
свидетелите П. Ц. и Д. Н., и двамата служители в РУ гр.М. като първият от
тях е актосъставител, а свидетелят Н. е Началник на РУ М. и се явява
3
свидетел при констатиране на нарушението и при съставяне на акта. За
разкриване на обективната истина по делото бяха допуснати в качеството на
свидетели и лицата И. Г., Б. Г. и М. Ц., като първите двама са синове на
жалбоподателя, а последният е служител в РУ М. и има преки впечатления от
извършената проверка на жалбоподателя, макар и същият да не е вписан като
свидетел по акта.
АУАН-а и наказателното постановление издадено въз основа на него са
съставени затова, че на 19.10.2023г. в 14:05 часа в общ. Р. на път Б. С. – Г. – Г.
Б., респективно на път III 134 км.33+000 жалбоподателят е управлявал в
посока от с. К. п. за с. Г. Б. колесен трактор ЮМЗ 6L с рама №109603 без
поставена регистрационна табела ,теглейки ремарке нерегистрирано по
надлежния ред. В акта и в наказателното постановление е отразено, че при
извършена проверка е установено, че МПС-то е спряно от работа през 2007г.
и отговаря на рег. №Т00771. С това актосъставителят и
административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателя е нарушил
разпоредбата на чл. 140 ал.1 от ЗДвП и чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП. Следва да се
отбележи, че на съдебното следствие не се установи така отразеното в акта и
в наказателното постановление. По делото безспорно е установено, че акта е
съставен от свидетеля П. Ц., който не е очевидец на констатираните
нарушения отразени в акта, а акта е съставен в присъствието на свидетеля Д.
Н., в качеството му на очевидец и в същото време изпълняващ длъжността
Началник на РУ М. Както свидетелят П. Ц. така и по-късно разпитания
свидетеля М. Ц. са категорични, че са били извикани от Началника на РУ М.
и е разпоредено да съставят 2 бр. актове на жалбоподателя за констатирани
нарушения преди това от свидетеля Д. Н.. При непосредствения си разпит на
съдебното следствие свидетелят Д. Н. установява, че до 28.09.2023г. е
изпълнявал длъжността Началник на РУ Б. С., а впоследствие е заел
длъжността Началник на РУ М. Същият не може да уточни на коя дата е
констатирал описаните в акта нарушения, но конкретизира, че е бил на дело в
гр. Б. С. и след свършване на делото със служебен автомобил, който не е бил
обозначен се е прибирал за гр. М. минавайки през с. К. п. На излизане от
селото свидетелят Н. установил, че срещу него по асфалтовия път се движел
трактор, който нямал поставена табела, нито отпред, нито отзад. Това
мотивирало свидетеля да обърне и да тръгне след трактора. Тръгвайки след
трактора срещу него посока на излизане от с. К. п. същият забелязал друг
4
трактор, който също нямал поставена табела нито отпред, нито отзад.
Въпросният трактор дърпал ремарке като свидетелят Н. проследил
първоначалния трактор. Извършил проверка на първия трактор и установил,
че същият има табела, но била в купето. След това последният обърнал и
тръгнал в посока гр. М., в чиято посока се бил движил трактора с ремаркето.
Не го установил , но в далечината видял да пуши нещо и предположил, че
това е процесния трактор. Спрял служебния автомобил и тръгнал пеша, но
отново не установил трактора ,върнал се при служебния автомобил и се
отправил към първия трактор, за да разпита кой е собственика на втория
трактор. Не разбрал кой е и тръгнал към гр. М. Свидетелят Н. уточнява в
показанията си, че при разминаване с трактора с ремаркето видял, че водача е
с камуфлажна тениска. Тръгвайки по главния път и в близост до черен път
посока следващото село свидетелят Н. твърди в показанията си, че е видял
автомобил марка Фолксваген като до него бил мъж облечен с камуфлажна
тениска и същият си е чистил панталоните, на които е имало малки
бодилчета. Свидетелят Н. конкретизира, че е спрял служебният автомобил,
представил се е със служебната си карта и попитал водача на МПС-то и това
лице какво правят там и какви са. Помислил, че това е водача на трактора и
попитал къде е последният. Лицето пояснило, че не е карало трактор, а е било
за дърва. Свидетелят Н. не отрича, че лицето, което е смятал, че е извършител
на Д.ията е отричало категорично то да е управлявало процесния трактор.
Това мотивирало свидетелят Н. да се обади в участъка в гр. Р. и да извика
свидетелите П. Ц. и М. Ц. за съдействие. След като същите се явили на
мястото заедно със свидетелят Н. те тръгнали по черния път и установили
въпросния трактор. Същият бил с топъл двигател, а в ремаркето му имало
боклуци и свидетелят Н. намерил няколко документа, които били с
фамилията на жалбоподателя, които се оказали негови синове. Свидетелят Н.
е категоричен, че той заедно със свидетелите М. Ц. и П. Ц. са събеседвали с
жалбоподателя и най-накрая той е признал, че е управлявал МПС-то. Въз
основа на така констатираното от свидетеля Д. Н. на свидетелите П. Ц. и М.
Ц. било разпоредено да бъдат съставени 2 бр. актове, от които единия за това,
че жалбоподателя не представил лична карта, а другият е именно процесният,
който е обект на настоящето производство. Както бе отбелязано в по-горните
абзаци процесният акт е съставен от свидетеля П. Ц. и като свидетел очевидец
и свидетел при съставяна на акта е вписан Началника на РУ М. в лицето на Д.
5
Н. Свидетелят П. Ц. е категоричен в показанията си, че не е видял нито той,
нито колегата му М. Ц. колесния трактор да се предвижва и не са установили
кой е неговият водач. Когато свидетелят П. Ц. и свидетелят М. Ц. са отишли
на място са заварили на пътя свидетеля Д. Н. и жалбоподателя като там са
били и синовете на последния. Свидетелите П. Ц. и М. Ц. установяват, че
Началника на РУ М., а именно свидетеля Н. е бил със служебен автомобил
марка Форд, който не е бил обозначен и е бил черен на цвят, а съответно
свидетелят Н. е бил цивилен. И свидетелите П. Ц. и М. Ц. установяват
категоричното отричане на жалбоподателя, че не той е карал процесния
трактор, но след проведената беседа със свидетелят Н. жалбоподателят е
признал, че той е управлявал трактора. И двамата свидетели Ц.и са
категорични в своите показания, че е честа практика на Началника на РУ да
извиква служителите си след като преди това той е констатирал нарушение и
да ги задължава да съставят актове на нарушителите. Както многократно се
посочи и в по-горните абзаци ,както актосъставителя ,така и свидетелят М. Ц.
не са констатирали нарушенията вменени на жалбоподателя. За разкриване на
обективната истина и по почин на процесуалния представител на
жалбоподателя бяха допуснати в качеството на свидетели И. Г. и Б. Г., които
са синове на жалбоподателя. След разпита им на съдебното следствие се
установява фактическа обстановка различна от тази която свидетеля Д. Н.
подчертава в своите показания. И двамата свидетели Г.и са категорични, че
на процесната дата са тръгнали към гр. М. с две коли като в първата кола са
били жалбоподателя и двамата синове, а във втората е била съпругата на
жалбоподателя. При предвижването си са били спряни от непознат човек с
цивилна кола, който е започнал да им маха и е сложил син буркан отгоре,
което ги е накарало да спрат. Спирането на свидетелите е станало на около 3
км. от с. К. п. в посока М. и както се изразява свидетеля И. Г. „сред нищото“.
На свидетелят Д. Н., който впоследствие те разбрали, че е Началник на РУ М.
били предоставени поисканите от него документи като прави впечатление че
на същият е било обяснено, че жалбоподателят има лична карта, но тя е във
втората кола която идва след тях. И двамата свидетели уточняват, че
свидетелят Н. е обвинил жалбоподателя и техен баща, че е карала трактора.
Свидетелите И. Г. и Б. Г. са категорични в показанията, че на този ден баща
им не е управлявал трактор и че през цялото време са били заедно в МПС-то
когато са били спряни от свидетеля Н. Свидетелите са категорични, че
6
полицаите не са спирали баща им с трактор и, че той не е управлявал никакъв
трактор. Прави впечатление, че процесният акт обект на настоящето
производство е бил съставен на жалбоподателя след представяне на личната
му карта и в същото време преди това му е съставен акт за непредставяне на
лична карта. Няма спор, че показанията на свидетелите И. Г. и Б. Г. трябва да
са подложени на внимателен прочит, тъй като същите са роднини на
жалбоподателя и е логично да защитават последния. Но тук е мястото да се
отбележи, че делото страда от доказателствен дефицит, тъй като на практика
свидетелят Н. е възприел само наличието на камуфлажна тениска, с която
твърди, че е бил облечен водача на процесния трактор. Същият не е възприел
кое е лицето управлявало процесния трактор, а се събират данни, че в
ремаркето е имало документи свидетелствуващи за различни лица от това на
жалбоподателя. Както свидетелят Н. така и свидетелите П. Ц. и М. Ц.а са
категорични, че в ремаркето на трактора е имало документи с имената на
един от синовете на жалбоподателя. Буди недоумение защо никои от
свидетелите служители в РУ М. не е изследвал въпроса дали това лице, чието
документи са намерени в трактора не е управлявало последния. Всичко по-
горе изложено води до един безспорен и категоричен извод неустановеност на
лицето, което е управлявало процесния трактор на инкриминираната дата и
място. Следва да се отбележи, че по делото бе установено, че този трактор е
собственост на трето лице,а именно С. Н. Я. от с. Ц. Като в тази насока са
приложените по делото доказателства, а именно: Справка от Директора на ОД
„Земеделие“ Т. под вх. №1076/06.03.2024г., ведно със заверени копия на
Молба за регистрация и промяна на регистрацията на ЗГТ от 24.10.2005г.,
Фактура №77 издадена от ТКЗС „В. Л.“ с. В. Л., Декларация по чл. 11 от
Наредба №26/1998г. от 11.11.2005г., Свидетелство за регистрация на ЗГТ
серия Е №0004851 издадено на 11.11.2005г. от общ. Т., Заявление за спиране
от работа на ЗГТ по желание на собственика с вх. №201/12.11.2007г. и Талон
за технически прегледи на земеделска и горска техника под рег. №00771Т. От
посочените писмени доказателства освен собствеността на процесният
колесен трактор се установява, че действително същият е бил спрян от работа
по желание на собственика на 12.11.20207г., както и, че същият е бил
регистриран. Административнонаказващият орган,обаче не е събрал
доказателства на какво основания се е намирал процесния трактор в с.К. п. и
кой го е стопанисвал.По делото е приет като доказателство електронно
7
подписан Протокол №80/20.02.2024г. постановен по АНХД №393/2023г. по
описа на МРС по почин на процесуалния представител на жалбоподателя, но
съдебния състав намира, че същият не следва да се разглежда като
доказателство по делото. Същият се приема за сведение от настоящият
съдебен състав и се оставя без коментар, тъй като единствения
законосъобразен подход при приобщаване на едно доказателства по делото е
непосредственото изслушване на свидетелите по АНХД №393/2023г. по описа
на МРС пред настоящият съдебен състав, което не е сторено. Това не е
необходимо, тъй като АНХД №393/2023г. касае друг акт съставен на
жалбоподателя и показанията които свидетелите са дали пред друг съдебен
състав не са приобщени както се отрази по съответния надлежен ред по
настоящето дело.
При тези данни от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Процесните АУАН и Наказателно постановление са били издадени от
компетентни органи. Компетентността на издаващия наказателното
постановление Началник група в ОД на МВР В., РУ- М. се извежда от
изричен акт на Министъра на вътрешните работи - Заповед № 8121з-1632 от
02.12.2021 г., с която е определено кои лица имат правомощия да съставят
АУАН по ЗДвП и да издават наказателно постановление по ЗДвП.
Наказателното постановление е издадено от Началник група в РУ-М., а
според т. 3. 9 от същата заповед сред определените да издават наказателно
постановление по ЗДвП длъжностни лица са началниците на сектори/групи
"Охранителна полиция" в РУ при ОДМВР. Според т. 2. 1 вр. т. 1.3.2 от
цитираната Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи, да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, да издават
фишове за налагане на глоби и да съставят АУАН по ЗДвП имат право
полицейски органи, заемащи длъжност "полицейски инспектор VI-IV степен"
с функционални задължения по контрол на пътното движение.
Актосъставителят П. Ц. в качеството си на полицейски инспектор е,
определен да осъществява контролна дейност по Закона за движение по
пътищата, да издават фишове за налагане на глоби и да съставят актове за
установяване на административни нарушения по ЗДвП и КЗ /след проведено
учебно занятие и изпит/, с което са му дадени функционални задължения по
контрол на пътното движение.В подкрепа на изложеното е и представената
8
Заповед под №369з-307/07.02.2023г.
Съдът, в контекста на правомощията си на съдебен контрол, след като
провери изцяло и служебно законосъобразността на акта за установяване на
административно нарушение и обжалваното наказателно постановление,
намери че наказателното постановление е незаконосъобразно.Съдът намери,
че при съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като както в
АУАН, така и в наказателното постановление, не се съдържа описание на
всички признаци от състава на нарушението и на обстоятелствата по
извършването му в нарушение съответно на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН и на чл.
57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Най- съществения порок обаче е нарушение на
разпоредбата на чл.84 от ЗАНН във вр. с чл. 118 ал.2 от НПК. Съгласно
цитираната Разпоредба не могат да бъдат свидетели лицата, които са
участвали в същото наказателно производство в друго процесуално качество.
Разпоредбата на ал.2 е категорична, че не могат да бъдат свидетели лицата,
които са извършвали действие по разследването и съдебни следствени
действия, както и разузнавателни беседи по смисъла на Закона за
Министерството на вътрешните работи, те не могат да бъдат свидетели
включително и когато Протоколите за извършените от тях действия не са
изготвени при условията и по реда предвидени в този кодекс. Съдебния
състав намира, че от доказателствената съвкупност следва да бъдат
изключени показанията на свидетеля Д. Н., тъй като към момента на
инкриминираното Д.ие и до приключването му пред настоящия въззивен
състав, той не е бил сред кръга лица, които съобразно Разпоредбата на чл. 118
от НПК не могат да участват като свидетели. След изменението на същата
норма с ДВ бр. 18 от 1.03.2024 г. е установена забрана да имат качество на
свидетели по делото и лицата, които са извършвали "разузнавателни беседи
по смисъла на Закона за Министерството на вътрешните работи". Следва да
се констатира, че нито ЗМВР, нито НПК, нито друг общодостъпен
нормативен акт съдържат определение на понятието "разузнавателна беседа".
Този израз е споменат единствено в чл. 10, т. 1 от ЗМВР като един от
способите за извършване на оперативно- издирвателна дейност. Липсата на
дефиниция обуславя необходимост от тълкуване волята на законодателя, чрез
анализ на мотивите за изменението на закона. Прочитът им сочи въплътената
в актуалната редакция на чл. 118, ал. 2 от НПК идея на законодателя да
9
следва възприетото от съдебната практика виждане(след осъдителните
решения на ЕСПЧ, вкл. делото "Д. М. "-жалба № 34779/09) за недопустима
доказателствената стойност на показанията на свидетели- полицейски
служители, провеждали оперативна беседа със заподозряно лице.
Законодателната промяна е наложена от необходимостта за пълно
транспониране на изискванията на Директива 2012/13/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 22 май 2012 г., установяваща правила относно
правото на информация на заподозрените или обвиняеми лица относно
техните права в наказателното производство и относно обвинението срещу
тях. С обсъжданото изменение на чл. 118, ал. 2 от НПК по законодателен път
се обезпечава правото на защита от най-ранен етап от протичащото
разследване, като се препятства изобщо възможността да бъдат разпитвани
като свидетели полицаите, пред които заподозреният преди привличането му
като обвиняем е възможно да е направил самопризнание. Законодателят не
разграничава случаите на отсъствие и на направено такова. Щом полицейски
служител е провеждал "разузнавателна беседа" със заподозрян, той не може
да бъде разпитван като свидетел в наказателното производство.За свидетеля
Д. Н. тази забрана е приложима, тъй като по силата на чл. 3 от НПК при
изменение на процесуалния закон той се прилага към неприключилите
наказателни производства, освен ако в преходните и заключителните
разпоредби не е предвидено друго. Изменението действа ex nunc, като се
счита, че регламентира по-добра процедура от отменените правила. В
ЗИДНПК, обн. с ДВ бр. 18 от 1.03.2024 г., отсъства разпоредба, която да
изключва приложението на чл. 118, ал. 2 от НПК в заварените случаи. По
изложените съображения показанията на свидетеля Д. Н. следва да се
изключат изцяло от доказателствената съвкупност.
Съдебния състав е категоричен, че по отношение на свидетеля Д. Н.,
който изпълнява длъжността Началник на РУ М. е налице категорична
забрана да бъде разпитван в качеството на свидетел на основание чл.118 от
НПК. Същият е разпитван в качеството на свидетел- очевидец, като същият
съобщава, че лично е наблюдавал действията на жалбоподателя и го е
разпознал по камуфлажната тениска. Същевременно по делото са налице
активни действия на свидетелят Д. Н. в качеството му на
административнонаказващ орган, макар наказателното постановление да е
издадено от И. М. Г., в качеството му на Началник група в ОД на МВР В., РУ
10
М. и същият да е конституиран като страна по делото. На практика
свидетелят Д. Н. е иззел функциите на страна от И. Г. и същият е инициирал
настоящето административнонаказателно производство като изпратил
съпроводително писмо под вх. №5078/14.12.2023г., в което изрично е поискал
от съда да бъдат извършени доказателствени действия и да бъдат призовани
при режим на призоваване свидетелят П. Ц. и в същото време на самият него.
На два пъти настоящия съдия-докладчик по делото е изискал от ответника по
делото, а именно И. М. Г. в качеството му на Началник група в ОД на МВР
В., РУ М. да представи доказателства и да вземе становище по направени
доказателствени искания от жалбоподателя и от неговия процесуален
представител и отново свидетелят Н. е иззел функциите на
административнонаказващ орган на И. Г. и е упражнил свои такива като в
тази насока са Справка под вх. №713/15.02.2024г. от Началника на РУ М. в
лицето на Д. Н., който е взел становище по същество по делото и е представил
доказателства по него. В тази насока е и Писмо под вх. №469/31.01.2024г. на
Началника на РУ М. отново в лицето на Д. Н., който е взел по същество
становище по направени доказателствени искания от страна на адв. Ц. Ц. от
АК-П. На практика свидетелят Д. Н. е действал като разследващ орган т.е.
административнонаказващ такъв. Ето защо безспорно съдът следва да
изключи от доказателствената съвкупност показанията на свидетеля Н., които
той е дал в качеството си на свидетел, тъй като съдът няма избора да прецени
кое процесуално качество да приеме за меродавно, дали това на
административнонаказващ орган или това на свидетел при наличие на
изрична регламентация в процесуалния закон, който забранява лице
извършило действие по разследването да бъде разпитване в качеството на
свидетел. В тази насока е Решение №375/16.12.2015г. по НД №924/2015г. на
Първо наказателно отделение на ВКС. Тук идва мястото да се отбележи, че
изключвайки показанията на свидетелят Н. актът остава съставен в
присъствието на един свидетел за когото изрично е посочено, че е свидетел
единствено при съставяне на акта. Безспорно АУАН-а следва да се състави в
присъствието на свидетелите, присъствали при извършване или установяване
на нарушението и ако такива липсват или е невъзможно актът да се състави в
тяхно присъствие актът се съставя в присъствието на двама други свидетели
като това изрично се отбелязва в него. Нарушено е изискването в тази
хипотеза свидетелите да са двама, което без съмнение е отклонение от
11
императивните правила на ЗАНН.Отново следва да се акцентува, че въпросът
за допустимостта в качеството на свидетел да бъде разпитвано лице, което е
свидетел при съставяне на акта, а при събирането на гласните доказателства
сочи, че и към този момент изпълнява длъжността Началник на РУ М. е
актуален.Винаги този случай възниква въпросът дали той може да бъде
свидетел, респективно да депозира показания. Както многократно бе
отбелязано в разпоредбата на чл.118 ал.1 от НПК, респективно ал.2
законодателят изрично е забранил участието на тези участници в
производството като свидетели. Разпита на свидетеля Д. Н. в съдебното
заседание в качеството му на свидетел е нарушение на процесуалните правила
по силата на препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 118 ал.2 от
НПК. Винаги когато е изправен при такава хипотеза съдът е длъжен да
изключи от доказателствената съвкупност като не се позовава на показанията
на този свидетел и не се позовава на тях при решаване на делото. Не на
последно място следва да се отбележи, че ограничението предвидено в чл.118
от НПК има за цел да не се допусне източници на гласни доказателствени
средства,да бъдат лица, които са заинтересовани от изхода на делото какъвто
е в конкретния случай свидетеля Д. Н.. Безспорно от разпитаните служители
на РУ М. в лицето на свидетелите П. Ц. и М. Ц. се установява по категоричен,
непротиворечив и безспорен начин, че акта е съставен от свидетеля Ц. въз
основа на въздействието на свидетеля Д. Н. в качеството му на началник на
РУ М., който има практика често да извиква служители на полицията и да им
нарежда да съставят актове за нарушения, които той самият е констатирал. И
двамата свидетели П. Ц. и М. Ц. са категорични, че същите не са
констатирали нарушенията, които са вписани в двата броя актове съставени
на жалбоподателя т.е. ясна е волята на свидетелите, че не са съгласни с така
отразеното в актовете. Освен това е недопустимо в това производство едно и
също лице да участва в различни процесуални качества, както в крайна
сметка се установява по делото.
За правна прецизност настоящия съдебен състав намира за
основателно да отбележи своето становище в контекста на чл. 6 от ЕКЗПЧ .
Разпоредбата на член 6 от ЕКЗПЧ, разгледан в неговия наказателно-правен
аспект, постановява, че „всяко лице, при решаването на (…) основателността
на каквото и да е наказателно обвинение срещу него (…) има право на
справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от
12
независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона”. В
своята практика ЕСПЧ не веднъж е обръщал внимание, че за преценката на
наличието на наказателно обвинение следва да се приложат критериите,
установени в решението по делото Engel and Others v. the Netherlands, § 82-83,
а именно: 1) класификацията по националното право; 2) характера на
правонарушението; 3) строгостта на наказанието, което засегнатото лице
рискува да получи. В конкретния случай вторият и третият критерий не е
необходимо да бъдат обсъждани, когато се извършва преценка за това дали
НП е форма на повдигане на наказателно обвинение. Това е така, тъй като
българското право класифицира нарушенията по ЗДвП като наказателни,
съответно в този случай наличието на първия критерий, установен в
практиката на ЕСПЧ, е достатъчно, за да се приеме за основателно
приложението на наказателно-правния аспект на чл. 6 от ЕКЗПЧ.По
отношение на процесуалните изисквания за приложението на посочената
разпоредба в контекста на разглеждания проблем е необходимо да се посочи
обстоятелството, че за да бъде спазено правото на справедлив съдебен процес,
то следва да бъде осигурено равенство на страните в състезателен
процес.Принципът на равенство на страните в процеса изисква на всяка
страна да се предостави разумна възможност да представи тезата си при
условия, които не я поставят в неравностойно положение спрямо другата
страна (вж. Foucher v. France, § 34; Bulut v. Austria; Bobek v. Poland, § 56;
Klimentyev v. Russia, § 95). Освен това, ЕСПЧ подчертава, че за съблюдаване
на правото на справедлив съдебен процес и по – точно на принципа на
равенството на страните, е необходимо процесуалните правила на
наказателния процес, наред с материалните предпоставки за наказуемост, да
бъдат установени от закон в съответствие с максимата „nullum iudicium sine
lege“. (вж. Coëme and Others v. Belgium, § 102). Подведени към българския
административнонаказателен процес по отношение на процесуалните правила
за изключване на свидетелски показания, неспазването на тези стандарти се
открива масово именно в коментирания в настоящото изложение проблем.
Съдебния състав намира, че атакуваното Наказателно постановление
е незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните правила и
на практика без никакви доказателства за евентуалния извършителя на Д.ията.
Ето защо същото следва да бъде отменено изцяло.
При този изход от спора, основателно се явява и искането на
13
жалбоподателя за присъждане на направените разноски по делото съобразно
уважаването на жалбата. Разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН указва, че
съдът присъжда разноските по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 от АПК,
разноските следва да бъдат възстановени от бюджета на органа, издал
отменения акт, в случая наказателното постановление. По делото са
направени и доказани разноски за платено адвокатско възнаграждение на
пълномощника на жалбоподателя в производството пред Районния съд в
размер на 300 лева. Този размер не е прекомерен, тъй като по въззивното
производство са проведени четири заседания и процесуалният представител
на жалбоподателят е взел активно участие с представянето на Писмена
защита. Направеното възражение за прекомерност от страна на ответника е
свързано с измененията на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
адвокатски възнаграждения от ДВ бр.45 от 15.05.2020 г. Последните
изменения обаче са от 31.07.2020 г. /изм. и доп. ДВ бр.68 от 31 юли 2020 г./.
Възнаграждението съответства на чл.7 ал.2 т.1, вр. чл.18 ал.2 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения /изм. и доп. ДВ
бр.68 от 31 юли 2020 г./, като тук е мястото да се отбележи, че заплатения
адвокатски хонорар е към минимума, т.е. при интерес от 1 000 лева, какъвто е
настоящия случай, дължимият адвокатски хонорар е бил в размер на 400 лева,
докато видно от приложения по делото Договор за правна защита и
съдействие уговореното и изплатено възнаграждение е в размер на 300 лева,
което е към минимума. Съгласно т.6 от Допълнителните разпоредби на АПК
поемане на разноски от административен орган означава поемане на
разноските от юридическото лице в структурата на което е административния
орган. В конкретния случай разноските следва да бъдат възложени върху това
юридическо лице, от което е част административнонаказващия орган, а това е
ОД на МВР гр. В.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. с чл. 58д т.1
от ЗАНН, съдът ОТМЕНИ Наказателно постановление № 23-0300-000602 от
28.11.2023 г. на Началник Група към ОД на МВР гр.В., РУ гр.М.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
14
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
15