№ 42080
гр. София, 17.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110140925 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 257885/09.08.2024 г. от юрисконсулт
Е.К., като процесуален представител на ищеца „П.К.Б.“ ЕООД, с ЕИК: ***.
Със същата се иска постановеното по делото Решение № 14502/24.07.2024 г.
да бъде изменено в частта за разноските, като: бъде намалено като прекомерно
адвокатското възнаграждение на ответника А. Г. В., с ЕГН: **********,
присъдено му по заповедното дело респ. адвокатското възнаграждение,
присъдено в полза на процесуалния му представител – адв. Л. Б. – по исковото
производство по реда на безплатната правна помощ.
В молбата се излагат подробни доводи, че присъденото адвокатско
възнаграждение било прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на
делото. Иска се хонорарите и по исковото и по заповедното дело да бъдат
определени под минимума по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Препис от молбата е изпратен на насрещната страна.
В тази връзка от ответника А. Г. В., с ЕГН: **********, чрез адв. Л. Б., е
подадено становище в дадения от съда едноседмичен срок – с вх. №
313098/04.10.2024 г. В същото ответникът излага доводи за правилност на
съдебното решение в частта за разноските в тази му част. Поради това иска
молбата да бъде отхвърлена изцяло. Поддържа се, че уважаването на молбата
на ищеца би довело до унизително заплащане на адвокатския труд и не
съответствало на фактическата и правна сложност на делото и обема на
проучения доказателствен материал и изготвени документи.
От страна на ответника А. Г. В., с ЕГН: **********, чрез адв. Л. Б., също
депозирана молба с правно основание по чл. 248 от ГПК – с вх. №
264315/16.08.2024 г. Със същата отново се иска изменение на постановеното
по делото Решение № 14502/24.07.2024 г. в частта за разноските – като на адв.
1
Л. Б. бъде определено отделно възнаграждение за всеки от исковете по делото
в минимален размер – като така присъденият й хонорар бъде увеличен.
Излагат се доводи, че били предявени множество искове, част от които
отхвърлени изцяло и за всеки се дължал хонорар в минимума по наредбата.
Посочената молба е изпратена на насрещната страна „П.К.Б.“ ЕООД, с
ЕИК: *** – като от същото в дадения едномесечен срок е депозиран отговор с
вх. № 285172/10.09.2024 г. В същия се излагат подробни доводи за
неоснователност на молбата на ответника с правно основание по чл. 248 от
ГПК – доколкото присъждането на по-висок хонорар би било несъобразено с
ниската фактическа и правна сложност на делото.
Молбите са процесуално допустими като подадени в законоустановения
срок и от надлежна страна, имаща правен интерес от същите.
Двете молби са такава за изменение на решението в частта за
разноските, доколкото с решението си съдът е разпределил между страните
отговорността за разноски съобразно изхода на спора.
Молбата от ищеца касае разноски на ответника и не е обусловена от
наличие на списък по чл. 80 от ГПК. Молбата на ответника е допустима, като
същият е представил списък на разноските – л. 103 от делото.
От своя страна ищцовото дружество действително е направило
възражение за прекомерност на хонорара на ответника – л. 94 от делото – в
писмено становище.
Разгледани по същество молбите по чл. 248 от ГПК, както на ищеца,
така и на ответната страна се явяват неоснователни.
По делото са предявени искове за сумата от общо 3301.17 лева.
Исковото производство се развива въз основа на заповедно такова.
По молбата на ответника:
В хода на заповедното производство длъжникът ответник е направил
разноски за адвокат от 350 лева, които съдът е приел за действително
извършени. При претенции на обща стойност от 2031.92 лева тези разноски не
са прекомерни – поради което и съдът е присъдил такава част от тях съобразно
отхвърлената част от претенциите по исковото дело. Тук следва да се
отбележи, че съдът изрично е съобразил установителните претенции, които са
предмет на исковото дело и именно съобразно тях е присъдил разноски
/доколкото по заповедното дело има разпореждане за отхвърляне частично на
заявлението/.
В хода на исковото производство съдът е определил на адв. Б. разноски
от 600 лева – които според настоящия съдебен състав отговарят напълно на
ниската фактическа и правна сложност на делото, продължителността на
същото и обема на доказателствения материал, както и с обстоятелството, че
процесуалният представител не се е явил в откритите съдебни заседания. От
тази сума са й присъдени разноски за безплатна правна помощ съобразно
отхвърлената част от исковете. Доводът, че за всеки иск се дължал отделен
хонорар, настоящият състав не споделя – доколкото всички претенции
2
произтичат от един и същ договор за кредит. Присъждането на разноски за
всеки иск по отделно би довело до абсурдното положение хонорарът за
безплатна правна помощ да надвишава необосновано размера на исковете,
което в последна сметка представлява злоупотреба с права и не отговаря на
актуалната практика на СЕС и ВКС /напр. Определение № 2995/13.06.2024 г.
по ч.гр.д. № 991/2024 г. на ВКС, Определение № 1640 от 04.04.2024 г. по гр.д.
№ 3549/2023 г. по описа на ВКС, 3-то г.о., Решение на Съда на Европейския
съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 и др./.
В тази връзка и съдът намира, че адвокатски хонорар от общо 950 лева е
напълно адекватен за защита по претенции от общо 3301.17 лева.
По молбата на ищеца:
Неоснователна е и молбата на ищеца. Както се отбеляза по-горе
присъденият от съда хонорар в двете производства кореспондира на
фактическата и правна сложност на делото – по което е приета експертиза и са
се провели две открити съдебни заседания. Поради това и присъдените
разноски за адвокат не следва да бъдат намалявани.
Предвид всичко гореизложеното в неговата съвкупност и доколкото се
касае за потребителски спор, съдът намира, че адвокатският хонорар на
ответника не се явява прекомерен.
Всичко гореизложено води до извод за неоснователност и на двете
молби по чл. 248 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 257885/09.08.2024 г. от
юрисконсулт Е.К., като процесуален представител на ищеца „П.К.Б.“ ЕООД, с
ЕИК: *** с правно основание по чл. 248 от ГПК за изменение на
постановеното по делото Решение № 14502/24.07.2024 г. по гр.д. №
40925/2023 г. на СРС в частта за разноските като неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 264315/16.08.2024 г. от адв.
Л. Б., като процесуален представител на ответника А. Г. В., с ЕГН: **********
с правно основание по чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по
делото Решение № 14502/24.07.2024 г. по гр.д. № 40925/2023 г. на СРС в
частта за разноските като неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на страните пред СГС по реда на
обжалване на решението по делото.
Препис от определението да се връчи на страните.
Делото да се докладва при постъпване на жалба срещу настоящото
определение респ. при влизането му в сила – за администриране на въззивната
жалба срещу постановеното решение по компетентност на СГС.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4