РЕШЕНИЕ
№ 1395
гр. Пловдив, 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Радослав Хр. Георгиев
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20245300502078 по описа за 2024 година
Производство е по чл. 258, ал.1 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по две въззивни жалби:
1. Въззивна жалба от В. А. Д. чрез пълномощника й адвокат А. Д. против
Решение № 2395 от 27.05.2024 г. по гр.д. № 16584/2023 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, XIV гр.с. в частта, с която е отхвърлен
предявеният от В. А. Д. против „Кредит Гарант БГ“ ООД иск с правно
основание чл. 26, ал. 1 и 2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на
договора за поръчителство, сключен между страните. В срока по чл. 263,
ал. 1 от ГПК са постъпили отговори на въззивната жалба, подадени от
въззиваемите страни „Кредит Гарант БГ“ ООД чрез пълномощника
юрисконсулт П. П. и „Неткредит“ ООД чрез пълномощника юрисконсулт
Д. Д..
2. Частна жалба от В. А. Д. чрез пълномощника й адвокат А. Д. против
Определение № 7544 от 19.06.2024 г., постановено по гр.д. № 16584/2023
г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е оставена без уважение
1
молбата на В. А. Д. за изменение на постановеното по делото решение в
частта за разноските.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от
въззиваемата страна Кредит Гарант БГ“ ООД чрез пълномощника
юрисконсулт П. П..
От въззиваемата страна „Неткредит“ ООД не е постъпил отговор на частната
жалба.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства,
намери следното:
Жалбите са подадени в установения от закона срок, изхождат от надлежна
страна, насочени са против подлежащи на обжалване актове.
По въззивната жалба.
С предявената ИМ жалбоподателката чрез проц. си представител адв. А.Д. са
били предявени искове за признаване за установеност недействителност на
ДПК от 02.11.2023г., сключен с „Неткредит“ ООД и представен Договор за
предоставяне на гаранция от същата дата *** с „Кредит гарант БГ“ ООД,
последният нищожен поради липса на основание. В частта относно уважения
иск за прогласяване недействителност на ДПК от 02.11.2023г., сключен с
„Неткредит“ ООД решението на районния съд е влязло в законна сила, като
предмет на обжалване пред въззивната инстанция е решението в частта
относно представения договор с „Кредит гарант БГ“ ООД за предоставяне на
гаранция поради липса на основание.
Главният мотив при отхвърляне на така предявения иск за недействителност
на представения договор с „Кредит гарант БГ“ ООД за предоставяне на
гаранция съдът е мотивирал с неустановеност на това такъв договор да е
сключен между страните.
С жалбата се прави оплакването, че жалбоподателката не е имала друга
възможност освен да сключи и договора за предоставяне на гаранция с
дружеството „Кредит гарант БГ“ онлайн чрез интернет страницата на същото,
поради което същият не носи подписите на страните и поради това носи
белезите на електронен документ по смисъла на ЗЕДЕУУ. Индиция в тази
насока за сключен договор с посоченото дружество се сочи обстоятелството,
че ищцата не е предоставила друго обезпечение по сключения договор за ПК,
2
а ответникът Неткредит не твърди да е изисквал от ищцата неустойка за
непредоставяне на обезпечение, такава не е включена и в погасителния план, а
и ищцата не е заплащала неустойка.
Не е спорно по делото, че за заявеното с ИМ обстоятелство относно
наличието на сключен договор за предоставяне на гаранция с „Кредит гарант
БГ“ ООД ищцата е представила на договор на хартиен носител , неподписан
от посочените две страни по него – ищцата и „Кредит гарант БГ“ ООД.
Обстоятелствата, които са наложили изискването на съда за представяне на
доказателства относно надлежно сключен между тези страни договор за
предоставяне на гаранция, са наличието на изрично оспорване от страна на
ответника „Кредит гарант БГ“ ООД , че такъв договор не е сключван с ищцата
В. Д., вкл. не е сключван и от разстояние по смисъла на ЗПФУР, както и не е
заплащано възнаграждение по него
В тази насока с последователни актове на съда - Разпореждане от 15.11.2023г.
и протоколно Определение от 28.02.2024г. е указано , че представения по
делото договор за кредит не се установява да е заверен с квалифициран
електронен подпис съгласно чл.183, ал.2 ГПК и представянето му да е в
заверен препис с КЕП електронен образец от договора. В тази насока с оглед
повторните указания на съда от страна на ищцата е представен заверен
електронен образец на договор за гаранция, в който не се установява отново
наличието на необходимите реквизити на електронен документ в частта на
подписите на страните, вкл. обективирано волеизявление на посоченото в него
дружество чрез негов представител във формата на електронен подпис. С
оглед на това фактическите процесуално-правни изводи на районния съд както
относно формата за сключване на процесния договор, така и липсата на други
допустими доказателства за обуславянето на извод относно наличието на
удостоверено двустранно волеизявления между посочените страни за
сключването на този договор, не са налице ангажирани по делото, вкл.
каквото съставлява и доказателственото средство по чл.195, и сл. ГПК с оглед
изследване спазване законовите изисквания, свързани с формата на
електронния документ.
Поради това въззивната жалба се намира за неоснователна, а постановеното
решение на районния съд в обжалваната му част ще се потвърди като
правилно.
3
По частната жалба.
С постановеното решение в частта на разноските районният съд е уважил
искането на процесуалния представител на жалбоподателката – адв.Д. на
основание чл.38, ал.1 ,т.2 ЗА за присъждане на АВ в размер на 300 лева,
отчитайки от една страна направеното възражение за прекомерност на
основание чл.78, ал.5 ГПК, а от друга изхождайки от степента на фактическа и
правна сложност на делото и с оглед вида на исковете наличието на
формирана постоянна и непротиворечива съдебна практика , проведените две
съдебни заседания, в които не са се явили представители, както и приетите две
писмени доказателства по делото. При съобразяване на Решение на СЕС по
дело С-438/22 от 25.01.2024г. , съдът е определил общо 500 лева за двата иска,
като е посочил, че уважава искането в размер на сумата от 300 лева с ДДС.
С обжалваното Определение № 7544/ 19.06.2024г. съдът е оставил без
уважение искането на адв.Д. в частта на разноските с мотив относно
наличието на обоснована мотивираност на постановеното решение в тази му
част.
Доводът на молителя е бил основан на минималното АВ по НМРАВ в размер
на 400 лева, на разяснения, свързани с прилагане на цитираното Решение на
СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г., както и практика на ВКС. Отбелязано е,
че присъденото от районния съд АВ от 300 лева не е с включен ДДС,
доказателства в каквато насока за регистрация на молителя са налице в
първоинстанционното производство, представя се Акт за регистрация по ДДС
и пред въззивният съд, неоспорени от страните по делото.
Съдът намира, че с оглед крайния правен резултат по делото в
първоинстанционното производство чрез уважаване на един от двата
кумулативни иска, независимо, че съдът не е обвързан с определените
минимални размери на адв.възнаграждения по НМРАВ , то последната
определя базовите възнаграждения за остойностяване на правната услуга на
адвоката с оглед въведените в нея критерии, свързани с вида на провежданата
защита от гледна точка на вида на воденото съдебно производство, вида и
степента на участието на адвоката в съответното производство, както и вида и
4
степента на процесуалните усилия във връзка с доказателствения процес. По
тези критерии районният съд е изложил мотиви в постановеното решение чрез
тяхното отчитане, които се преценяват от въззивния съд, че следва да
обусловят определяне на размера на исканото възнаграждение по чл.38, ал.1
т.2 ЗА в размер на 400 лева, което с включването на ДДС ще възлезе на 480
лева. С оглед на това частната жалба се уважава, като постановеното решение
в частта на разноските ще се уважи в този смисъл.
С оглед на това въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2395 от 27.05.2024 г. по гр.д. № 16584/2023 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, XIV гр. с. в обжалваната му част, в която е
отхвърлен предявеният от В. А. Д., ЕГН: ********** от гр.П. против „Кредит
Гарант БГ“ ООД, ЕИК: ********* за признаване за установено в отношенията
между страните, че договор за предоставяне на гаранция № ********** от
02.11.2023г., е нищожен поради липса на основание.
ОТМЕНЯ Определение № 7544 от 19.06.2024 г., постановено по гр.д. №
16584/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е оставена без
уважение молбата на В. А. Д. за изменение на постановеното по делото
решение в частта за разноските,
КАТО В М Е С Т О Т О В А
П О С Т А Н О В Я В А:
ИЗМЕНЯ постановеното Решение № 2395/ 27.05.2024г. постановено по гр.д.
№ 16584/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIV гр.с. в частта на
разноските, К А Т О
ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД, ЕИК: ********* да заплати на адв.А. З. Д., САК,
личен номер: ********** още сумата от 180 лева / сто и осемдесет лева/ или
общо 480 лева/ четиристотин и осемдесет лева/ адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА за първоинстанционното производство.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
5
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6