РЕШЕНИЕ
№964
гр.
Пловдив, 25.05.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XV състав в
публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и трета година в състав
:
СЪДИЯ:
МАРИЯ НИКОЛОВА
при секретаря ТАНЯ ЗЛАТЕВА, като разгледа докладваното адм. дело № 2777 по описа за
2022 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.215, ал.1 от
Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на
Ш.Р.М., с ЕГН **********,*** и Р.Р.Ш., ЕГН **********,***, и двете чрез адв.Т.И.,
против Заповед № ЗРИ - 404/21.06.2022 г. на Кмета на Район
„Източен“, Община Пловдив, с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ е наредено
да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ "едноетажна масивна
сграда за търговска дейност", с идентификатор 56784.553.228.1, с
приблизителна площ 140,00 кв.м., построена в имот частна общинска собственост
АЧОС №1403/2001г., с идентификатор 56784.553.228 по КККР на гр. Пловдив, в УПИ
III-553.228, жилищно застрояване и общественообслужващи дейности, кв.11 /нов/
по плА. на кв. “Дружба“, с административен адрес: на ул. “****“ и ул.“****“,
гр. Пловдив, собственост на неизвестно лице.
В жалбата са изложени
твърдения за нищожност и незаконосъобразност на оспорената заповед. Оспорва се посоченото
в заповедта, че извършител и собственик на строежа е неизвестен с доводи, че
през юни месец 2014 г. жалбоподателите са подали заявление до кмета на район
Източен и до главния архитект на района с искане по § 127 от ПЗР на ЗУТ за узаконяване на посочената сграда. В
тази връзка се сочи, че доколкото нито кмета на района, нито главния архитект
на района са се произнесли, то е налице мълчаливо съгласие с подадената молба.
Жалбоподателите сочат, че тази сграда са я придобили по наследство от баща им Р.Ш.,
който още през 1994 г. е започнал процедура по узаконяване на сградата, както и
че за сградата са плащани данъци от 1998г. Твърди се още, че Констативен акт
цитиран в заповедта не им е съобщаван, не им е връчван, нито им е дадена
възможност да подадат възражения по него. Сочи се, че такава проверка от
служители на районната администрация не е правена, тъй като Р.Ш. е с постоянна
регистрация на този адрес, а Ш.М. през деня постоянно се намирала на този адрес,
като не са извършвани замервания и установявания на тази сграда. Изложени са
доводи за допустимост на жалбата. Според жалбоподателите при издаване на
оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. На следващо място се твърди, че в заповедта
не са изложени констатации относно датата на която органът приема, че е
извършен твърдения строеж, както и че тази сграда е била узаконена с Акт от
1994г. при действието на ЗТСУ и се явява заварен строеж при действието на ЗУТ. Иска се отмяна на заповедта. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски. Подробни
съображения са изложени в постъпила по делото писмена защита.
Ответникът по жалбата – Кмет на Район „Източен“ - Община Пловдив, чрез процесуалния си представител М.С. - секретар на района с юридическо образование и правоспособност, изразява становище за
неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото. Подробни съображения са изложени в представени по делото
писмени бележки.
Съдът като разгледа направените
възражения и приложената административна преписка, намери за установено
следното:
За
допустимостта:
Оспорената
заповед е публикувана в интернет страницата на Район “Източен” – Община Пловдив
на 12.10.2022г. (лист 14). Според
констативен протокол (лист 36), съставен от служители в Община Пловдив - Район
“Източен“, на 12.10.2022г. са поставени чрез залепване множество заповеди,
между които и оспорената в настоящото производство. Жалбата е подадена чрез оргА.
на 25.10.2022г., т.е. в предвидения за това
процесуален срок.
По отношение наличието на правен
интерес, следва да се отбележи, че видно от приетото по
делото заверено копие на Удостоверение за наследници с Изх.№94-Р от
25.10.2022г. (лист 11) жалбоподателите са наследници на Р.К.Ш., ЕГН **********,
починал на 15.12.2005г. Нещо повече, жалбоподателите сочат, че наредената за
премахване сграда е изградена от баща им Р.К.Ш., който го е узаконил, като в тази връзка на лист 75 по
делото е представен акт за узаконяване № 2 от
09.04.1993 г.
Няма спор между страните по делото, а и от разпитаните по делото свидетели
(чийто показания ще бъдат обсъдени по-долу в решението) се установява, че
жалбоподателите стопанисват и ползват на наредения за премахване обект. Според
Решение № 3261 от 28.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 301/2023 г., II о., след като жалбоподателите навеждат твърдение, че
стопанисват обекта и представят и доказателства за права върху него, то същите
се явяват заинтересовани лица от оспорване на заповедта. Следователно жалбата
е допустима.
От фактическа
стрА. е установено, следното:
С писмо
Изх.№21РИ-267 от 10.06.2021г. (лист 20), заместник-кмет УТОС на община Пловдив
е изискал от Кмета на район Източен, предоставяне на информация относно статута
на сградите в 4 броя ПИ, между които и ПИ с идентификатор 56784.553.228. В
писмото е посочено, че с Акт за частна общинска собственост (АЧОС) №1403 от
22.11.2001г. е актувано дворно място, застроено и незастроено, представляващо
УПИ III-за общ. дейности, кв.11 по плА. на кв. „Дружба“, одобрен със Заповед
№ОА-1738 от 07.09.1993г. съответстващо на ПИ с идентификатор 56784.553.228. Със
Заповед №15ОА2292 от 22.10.2015г. (погрешно посочено в писмото 22.10.2016г. и
приложена на лист 32 по делото) на Община Пловдив е одобрен ПУП (подробен
устройствен план), съгласно който от УПИ II-за пазар и УПИ III-за общ. дейност
се образуват нови 5 УПИ, между които и УПИ III-553.228, жилищно застрояване и
общественообслужващи дейности, представляващ съответно новообразуван ПИ с
идентификатор 56784.553.228. Посочено е още, че във връзка с решение на
комисията по чл.2, ал.3 от НРПУРОИ (Наредба за реда за придобиване, управление
и разпореждане с общинското имущество) при община Пловдив, по Протокол №82, т.3
от 08.11.2013г. (неприложен по делото), следва при констатирано незаконно
строителство да се издаде акт по чл.225а, ал.2 от ЗУТ, съгласно който да се
процедира.
На
16.06.2021г. работна група от длъжностни лица в Община Пловдив - Район
“Източен”, в състав: инж. М.П.С.- **** в Община Пловдив - Район “Източен”, инж.
М. И. Т.- **** “СК“ (строителен контрол) в Община Пловдив - Район “Източен” и
инж. Д. Й. Т.- **** “КиР“ (кадастър и регулация) в Община Пловдив - Район
“Източен”, извършили проверка на строеж “едноетажна масивна сграда за търговска
дейност“ с идентификатор 56784.553.228.1, с приблизителна площ 140,00 кв.м.,
построена в имот, частна общинска собственост, АЧОС 1403/2001г., с идентификатор
56784.553.228 по КККР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед
№РД-18-64/05.10.2006г. в УПИ III-553.228, жилищно застрояване и
общественообслужващи дейности, кв.11, по плА. на кв. “Дружба“, одобрен със
Заповед №ОА1738/07.09.1993г. и изменена със Заповед №15ОА2892/22.10.2015г., с
административен адрес: гр. Пловдив, ъгъла на ул. “****“ и ул.“****“. Проверката
е извършена в отсъствието на извършителя. За установеното при проверката е
съставен Констативен акт №146 от 21.06.2021г. (листи 15-17), към който е приложена
окомерна скица (лист 18). Изрично в КА е посочено, че собственикът на строежа е
неизвестен, като неизвестни са и възложителя и строителя. Отразено е, че имотът
е собственост на община Пловдив, като строежът е изпълнен без строителен надзор
и не са установени никакви строителни книжа: съгласувани и одобрени проекти,
съгласуване с контролни органи, разрешение за строеж, протокол за откриване на
строителна площадка, протокол за определяне на строителна линия и ниво,
заповедна книга. Посочено е, че строежът представлява “едноетажна масивна
сграда за търговска дейност“ с идентификатор 56784.553.228.1, с приблизителна
площ 140,00 кв.м., тухлена зидария, двускатен покрив. Като установено нарушение
в КП е посочено, че строителството е извършено без одобрени строителни книжа и
нужните разрешителни, а като нарушени разпоредби - чл.225, ал.2,т .2 от ЗУТ. В
КА е отразено, че предвид установените нарушения, констативният акт е основание
за започване на административно производство за премахване по реда на чл.225а,
ал.1 от ЗУТ. В КА е отразеное, че екземпляр втори от акта е поставен на
20.07.2021г. чрез залепване на обекта и на таблото на Район “Източен“, гр.
Пловдив, бул. “6-ти септември“ №274. По делото е представена разпечатка от интернет
страницата на Община Пловдив - Район “Източен” (лист 19), от която е видно, че констативният
акт е публикуван в интернет на 20.07.2021г. А според констативен протокол от
13.07.2021г. (лист 37), на 13.07.2021г. е извършено поставяне чрез залепване на
констативни актове от №145 до №172 /включително/ от 16.06.2021г.
С писмо
Изх.№21РИ-486/1/ от 21.12.2021г. (лист 34) директора на Дирекция “ОС“ в община
Пловдив, във връзка с искане за издаване на удостоверение за търпимост на
сгради, попадащи в ПИ, частна общинска собственост, за които са съставени
констативни актове по чл.225а, ал.2 от ЗУТ и попадащи в хипотезата на §127 от
ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗУТ (ЗИДЗУТ-2012г., ДВ, бр.82 от
26.10.2012г., в сила от 26.11.2012г.), находящи се на ул. “****“, гр. Пловдив е
изпратил до кмета на Район Източен – Община Пловдив, препис - извлечение от
Протокол №14 от 13.12.2021г. (лист 35) на Комисията по чл.2, ал.3 от НРПУРОИ в Община
Пловдив. Видно от съдържанието на посочения протокол комисията възразява да
бъде издадено удостоверение за търпим строеж на сграда с идентификатор
56784.553.228.1, УПИ III-553.228, жилищно застрояване и общественообслужващи
дейности, кв.11-нов по плА. на кв. “Дружба“, предвид това, че се нарушават
условията на застрояване и потенциала на общинските УПИ в кв.11 по плА. на кв.
“Дружба“.
По
делото е приложено Становище на главния архитект Район “Източен” - Община
Пловдив (лист 27-28), според което: процесният строеж е от пета категория и в Район
“Източен” - Община Пловдив не са представяни документи, удостоверяващи
законността на строежа; не са налице данни за започнало и неприключило
производство по реда на §16 от ПР на ЗУТ и §184 от ПЗР към Закона за изменение
и допълнение на ЗУТ в предвидените в същите срокове; няма депозирано заявление
за узаконяване по реда на §127, ал.2 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ в предвидения срок.
Според становището едноетажната масивна сграда е построена без съгласието на
собственика - Община Пловдив, без одобрени проекти и разрешение за строеж, в
нарушение на чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 и чл.182 от ЗУТ, както и че не са
налице условията за приложимост на §127, ал.3, във връзка с ал.6 от ПЗР на ЗУТ
за търпимост на обекти. Посочено е, че строежът е незаконен по смисъла на
чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ и съгласно чл.225а от ЗУТ подлежи на премахване.
Със становището е направено предложение на кмета на Район “Източен” - Община
Пловдив да приложи мерките на чл.225а, ал.1 от ЗУТ.
Приемайки констатациите от
констативен акт, ответникът е издал оспорената в настоящото производство
заповед, с която е разпоредил премахването на строеж, представляващ
"едноетажна масивна сграда", с идентификатор 56784.553.228.1, с
приблизителна площ 140,00 кв.м., построена в имот частна общинска собственост
АЧОС №1403/2001г., с идентификатор 56784.553.228 по КККР на гр. Пловдив, в УПИ
III-553.228, жилищно застрояване и общественообслужващи дейности, кв.11 /нов/
по плА. на кв. “Дружба“, с административен адрес: на ул. “****“ и ул.“****“,
гр. Пловдив собственост на неизвестно лице. В заповедта е посочено, че не е подавано заявление за
узаконяване по реда на § 184 от ПЗР на
ЗИД на ЗУТ, както и че строежът няма статут на търпим нито по см. на § 127, ал.2
от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, нито по см. на § 16 от ПР на ЗИД на ЗУТ.
По делото са представени: Акт за
узаконяване №2 от 9.04.1993г. (лист 75) на главен архитект в VII-мо кметство,
гр. Пловдив, с който се узаконява на името на Р.Ш.К. “заведение за обществено
хранене на северния ъгъл на ул. **** и ****, съгласно протокол №19 от
7.04.1992г. на ЕС (експертен съвет) Община Пловдив (лист 266 и сл.) и одобрена
разработка (лист 141), като според разработката строежът представлява “временен
павилион за закуски и общ. хранене с размери 12,50/13,00 в кв.5 (парцел) I по
плА. на кв. Изгрев-Запад, съгласно чл.120 от ППЗТСУ, приложено е и фотографско
заснемане на павилиона (лист 138); Заповед №ОА-600 от 30.03.2001г. (лист 277)
на кмета на община Пловдив, с която на основание §50а, ал.6 от ПЗР към Закон за
изменение и допълнение на Закона за териториално и селищно устройство (ЗИДЗТСУ,
отм.), чл.32, ал.1, т.1 от ЗТСУ, отм., чл.54, ал.7 и 8, чл.84, ал.1 и 2 от
ППЗТСУ, отм., се одобрява приложения проект (лист 278-277) за изменение на ЗРП
на част от кв.11 по плА. на кв. “Дружба“, като се образуват два нови парцела
(УПИ): II-за пазар и III-обществени дейности, със запазване на застрояването,
изградено по реда на отменения чл.120, ал.4 от ППЗТСУ, отм.- означено с черен контур
и жълт цвят за застрояването и по корекцията на регулацията със сини линии,
надписи и зачертавания; писмо с Изх.№А110004 от 25.06.2001г. (лист 262) на
главния архитект на община Пловдив, с което се уведомява Р.Ш., че за завършване
на процедурата по реда на ал.7 от §50а от ПЗР към ЗИДЗТСУ, отм., съответно по
реда на §17 от ПР на ЗУТ, е необходимо до подаде молба до Дирекция “ОС и ЖП“
(общинска собственост и жилищна политика) в община Пловдив; геодезическо
заснемане на УПИ III-обществени дейности, кв.11 (листи 237 и сл.), изготвено
през месец март 2007г.
От трето
неучастващо по делото лице – дирекция МДТ при Община Пловдив са представени
множество декларации по ЗМДТ подадени от жалбоподателите, както и от Р.Ш.и А. Ш.,
и доказателства за извършени плащания: Писмо изх. №14П12395/23.12.2014 г. до Ш.М.;
Писмо изх. №14П12395(1)/ 03.12.2014 г. до Ш.Р.М.; Писмо от 02.12.2014 г. от
Дирекция Общинска собственост; Заявление вх. №14П12395/26.11.2014 г. от Ш.Р.М.;
Писмо изх. № 100 И6869(3)/10.05.2008 г. до район Източен; Писмо изх. № 100
И6869(3)/08.01.2008 г. до Ш. и Р. Ш.; Писмо вх. №100И68696(3)/ 10.09.2007 г. от
район Източен; Писмо изх. №100И6869/10.07.2007 г. до Ш. и Р. Ш.; Протокол №
18/19.06.2007 на комисията по чл. 48. ал. 1 от НРПУРОС; Писмо вх.
№100И6869(1)/13.03.2007 г. от район Източен; Писмо изх. №100И6869/25.01.2007 г.
до район Източен; Геодезическо заснемане; Удостоверение за наследници №
002058/27.02.2006 г.; Писмо изх. № *********/21.02.2006 г. до Ш. и Р. Ш.;
Декларация от Р.Ш.; Декларация от Ш.Ш.; Декларация от Р.Ш.; Договор за
Безвъзмездно прехвърляне право на собственост от 20.10.2004г.; Служебна справка
от 01.11.2002 г.; Служебна справка от 21.11.2002 г.; Молба вх. №
9194Д55/07.08.2001 г. от Р.Ш.; Скица на УПИ II - за пазар и УПИ III - за
общ.дейност.кв. 11нов по плА. на кв. „Дружба"; Ръчна скица; Заповед №
ОА-600/30.03.2001 г. на Кмета на община Пловдив; Решение №254. взето е протокол
№ 26 от 14.09.2000г. на Общински съвет- Пловдив; Писмо изх. №А110004/25.06.2001
г. до Р.Ш.; Молба - декларация от Р.Ш..
По
делото са разпитани свидетелите Ф. М. О.
и И.Ю.М. Свидетелят О., сочи че познава жалбоподателите
и техните родители от 1982 г., тъй като тя живее на „****“ №41 (в блока) и са комшии. Заявява, че
Р.Ш.имал собственост на ъгъла на ул.“****“ и ул.“****“ – навес с маси и столове
от 1990 г., като тогава отпред били само маси и столове, а заведението било
вътре. О. посочи, че сега на ъгъла на ул.„****“ и ул. „****“ пак стои същото
павилионче. След предявяване на свидетеля на Приложение № 12 - снимки от
заключението на вещото лице, същата заяви, че това се намира на ул. „****“ на
ъгъла и че тази розова сграда я построил Р. към 1995 година и с тухли, дограма
и щори. Свидетелката сочи, че входът на тази сграда е от ул.„****“. О. заяви,
че от построяването през 1996 г. до сега тази сграда я ползвал първо Р., после
дъщерите му за търговска дейност. Сочи още, че през 2021 г. не е видяла и не е чула
да е идвал някой от Общината, но изрично посочва, че не работи и по цял ден е
при Р. и Ш., но има и домашни работи.
Свидетелят М. заявява, че в момента живее
на „****“, но районът на ул.“****“ и ул.“****“ му е познат и там е израснал. Посочва,
че познава Р.Ш.от 1980 г., както и че е участвал в построяването на заведението,
което станало някъде към 1991г., 1992 г., 1993 г. Изрично посочва, че Р.Ш.е
изградил заведението. След предявяване на свидетеля на Приложение № 12 - снимки
от заключението на вещото лице, същият заяви, че там е израснал и познава
обекта. Сочи, че този обект е точно на ъгъла на ул.“****“ и ул.“****“, и го построил
Р.Ш.през 1993г., 1994 г. - обекта отпред, но след като към 1993г., 1994 г.,
1995 г. зачестили кражбите и на няколко пъти се опитвали да крадат, Р. затворил
заведението с алуминиева дограма. М. заявява, че след като Р. починал обекта го
ползват дъщерите му за магазин. Според свидетеля през юни – юли 2021 г.
постоянно е бил там около обекта, понеже точно срещу това заведение има нещо
като джамия – меджит. Понеже бил набожен всеки ден през 2021 г. бил там и ако
имало нещо такова като проверки от общината, той или неговите приятели или пък
от джамията, щели да видят. Посочва, че не е виждал служители от Общината,
които да замерват. Свидетелят посочва, че ходи от обяд до вечерта на този
меджит – джамия, който е на около 7, 8, 10 метра от обекта.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните по делото свидетели с изключение на твърденията им, че служители на
общината не са извършили проверка, доколкото свидетеля О. заяви, че по цял ден
е при Ш. и Р. в магазина, но си има и домашни работи, а свидетеля М., че ходи
на меджит от обяд до вечерта. Т.е. свидетелите не заявяват, че именно на датата
16.06.2021г. са били през целия ден до обекта нареден за премахване с
оспорената заповед.
По делото е допусната и приета
съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Я.Р., според
заключението по която процесната процесната сграда е
електроснабдена и в нея няма санитарен възел или друго помещение с прибори за
водоползване, като персоналът на магазина ползва санитарните помещения на
другите сгради в имота. Според заключението, процесната сграда намира първо
отразяване с местоположението и размерите си в кадастралната карта през 2006г.,
поправена през 2011г. Според експерта по наличните писмени доказателства може
да се установи само, че е сградата е строена след 1992г., когато е издадена
виза за узаконяване на павилион за обществено хранене и санитарен възел към
него, с издаден акт за узаконяване през 1993г. (изчертан в Приложение №2 с пренесени границите на ПИ
56784.533.228 по КК, както и изпълненото застрояване в имота на 3 сгради и
преместваем обект), който извод се налага от обстоятелството, че новата
стоманобетонова конструкция на процесния строеж „вгражда" част от
павилиона и гредите й са с долен ръб на 20см. над билото на павилиона. От огледа
на място, вещото лице сочи, че доколкото може да бъде установено визуално под
изпълнените мазилки, може да се предположи строителство преди много години-
20-30 години, като от физическото състояние на сградата може да се допусне като
достоверен посочения в жалбата период на строителство през 1994г. - 1996г.
На
следващо място в заключението е посочено, че при строителство на процесната
сграда в периода 1994г. - 1996г., действащ ПУП - ЗРП е бил одобреният ЗРП със
Заповед №ОА-1738/07.09.1993г., като по план процесният строеж попада частично в
УПИ III - общ. дейности от кв.11, който обхваща части от съществуващи имоти с
№474 и 475 и частично попада в отреждане за улица от юг. Според вещото лице с
разположението си сградата попада извън отредения урегулиран поземлен имот и
частично извън предвиденото основно застрояване (Приложения № 7и 8 към
експертизата). Посочено е още, че след влизане в сила на ЗУТ на 31.03.2001г.,
за процесния строеж е налице одобрен ПУП - ПРЗ със Заповед №ОА-600/30.03.2001г.
за запазване на застрояването, изградено по реда на отменения чл.120, ал.4 от
ППЗТСУ във връзка с §50а, ал.6 от ПЗР на ЗИД на ЗТСУ и Решение №254, взето с
Протокол №26/14.09.2000г. на Общински съвет - Пловдив. С плана е образуван
парцел III - обществени дейности в кв.П-нов по плана на кв."Дружба".
Процесната сграда попада изцяло в границите на образувания парцел (Приложение № 6 към експертизата). Изрично е
посочено, че в застроителния план от 2001г. не е предвидено друго застрояване,
освен вече изградената временна постройка за павилион за обществено хранене и
санитарен възел. Според заключението по действащия ПУП - ПРЗ, одобрен със
Заповед №15-ОА-2892/22.10.2015г. процесната сграда попада в отреждането за УПИ
III - 553.228 - за жилищно застрояване и обществено - обслужваща дейност от
кв.11 и се вмества изцяло в зоната на основното застрояване по ограничителните
линии, дадени в застроителния план, като тя е сграда ниско застрояване на един
етаж и отстои от уличната регулационна линия по ул."****" от изток на
посоченото в план за застрояване разстояние (Приложения №4 и 5 към експертизата). Според вещото
лице, като цяло в УПИ III - 553.228, нарушение на действащия ПУП - ПРЗ
представлява допуснатата плътност на застрояване при строителството на общо три
сгради, като максималната плътност Пзастр. за имота е определена в ПлА. за
застрояване на 60%. Така в заключението е посочено, че сграда 228.1 има ЗП =
131,28 кв.м., сграда 228.2 - 90,57 кв.м., а сграда 228.4 - 138,94 кв.м. или
общо трите сгради имат ЗП=360,79 кв.м. Площта на УПИ III - 553.228 е равна на
площта на ПИ 553.228 - 486 кв.м. и така изчислената плътност на застрояване е
Пзастр. е 74%. Вещото лице прави извод,
че сградата не е била допустима по ПУП, действал към годината на изпълнение, но
е допустима като местоположение и характеристики по предвижданията на
действащия ПУП – ПРЗ, но с уточнението, че цялото изпълнено в УПИ застрояване с
три сгради нарушава допустимата плътност на застрояване по ограниченията на ПУП
- ПРЗ. Експертът сочи, че ако се разглежда самостоятелно само процесната сграда
/като се отчита обстоятелството, че другите две сгради в имота също са
разпоредени за премахване с отделни заповеди/, допустимата плътност няма да
бъде превишена и ще бъде П застр.=0,27%.
По
отношение на това дали съществува друго застрояване в имота, в заключението е
посочено, че в ПИ с идентификатор 56784.553.228 съществуват и други сгради: от
север на процесната сграда се намира двуетажна жилищна сграда, отразена в КК
като сграда 228.4, а от запад се намира едноетажна търговска сграда с
идентификатор 553.228.2. До сграда с идентификатор 228.2, по уличната
регулационна линия се намира павилион - преместваемо съоръжение. Графично в Приложение №2 към експертизата са показани всички
сгради и съоръжения в имота по заснемане на място. Там е показан и стария
павилион със санитарен възел с отразените му размери в одобрения за него проект
за узаконяване през 1993г.
Вещото
лице сочи, че е функционално процесната сграда е свързА. с двуетажната жилищна
сграда с идентификатор 56784.553.228.2 на нейния първия етаж, като в северната
ограждаща стена на процесната сграда са оставени два отвора - единият с врата,
откъдето се достига до коридор към стълбата за втория /жилищен/ етаж в сграда
228.4, а другият - без врата и се влиза в предверието на сграда с ид.
56784.553.228.4 и в магазина на първия етаж на сграда 228.4. В заключението е
посочено още, че към сграда 228.2 връзката е през стара стоманена врата, остА.ла
от павилиона за обществено хранене и вратата не е променяна, монтирана е във
фасадните сглобяеми сандвич-панели на стария павилион, стъклата на които са
боядисани с боя, а на места на тяхно място са заварени стоманени листове за
оформяне на отделните обекти. Посочено е, че във високата 4,00м. част, където
старият павилион е навлизал под новата стоманобетонова конструкция на
процесната сграда, павилионът е частично изрязан - изрязана е част от покрива
му, а остатъците от него са захвА.ти към гредите на новата стоманобетонова
конструкция.
На
следващо място според вещото лице, процесната сграда представлява строеж от
Пета категория – съгласно чл.137, ал.1, т.5, буква „а" от ЗУТ. Изрично в
заключението е посочено, че към констативния акт е приложена схема, представляваща
комбинирана скица между кадастралната карта и действащия План за регулация,
като с жълт цвят е повдигната сграда с идентификатор 56784.553.228.1 по КК и е
надписана като приблизителна площ и функция.
По
отношение на техническата възможност за премахването на сградата, без да се
засегнат други части на строежа и/или обекти, които не са наредени за
премахване за всяка построена сграда принципно има техническа възможност за
премахването й, както и че процесната сграда също може да бъде премахната, чрез
отстраняване на дървената покривна конструкция, разбиване на всички
стоманобетонови колони и греди и вероятно съществуващите фундаменти под
колоните. Посочено е, че премахването ще засегне двете сгради, изпълнени като
долепени до процесната, както и части от стария павилион.
Според
експерта в приложените по делото писмени доказателства няма представени
заявления, подадени от жалбоподателите, с които да е изрично заявено желание за
узаконяване на процесната сграда.
В с.з. от 16.03.2023г. вещото лице посочва,
че процесният обект е сграда, висока, масивна конструкция с колонни греди, а визата
касае временен павилион. Излага още, че сградата надскача този павилион и над
него по височина, като павилионът е по-нисък и частично е под тази новата
конструкция. Изрично посочва, че сградата не е този павилион, не е идентична,
като павилионът влиза вътре вграден, но категорично обектът, за който е
издадена визата не е идентичен с това, което е предмет на заповедта и не е в
неговата цялост, тъй като в задната му част, отзад има една двуетажна сграда.
Излага още, че задната част този павилион влиза в тази жилищна сграда, която е
с идентификатор 4. По отношение на плътността на застрояване вещото лице сочи,
че във вида в който съществуват в момента четирите сгради с конкретните им
площи, нарушат изискванията за допустимост на плътността на действащия ПУП.
Съдът кредитира заключението на
вещото лице, като компетентно и безпристрастно изготвено, с изключение на
изводите че сградата е допустима като местоположение и характеристики по
предвижданията на действащия ПУП – ПРЗ, доколкото според заключението цялото
изпълнено в УПИ застрояване с три сгради нарушава допустимата плътност на
застрояване по ограниченията на ПУП – ПРЗ. Съдът констатира и допусната
вероятно техническа грешка в експертното заключение в частта, в която е
посочено, че ако се разглежда самостоятелно само процесната сграда допустимата
плътност няма да бъде превишена и ще бъде П застр.=0,27%, което при площ на
имота 486 кв.м. и застроена площ на процесната сграда 131,28 кв.м., П застр. не
е 0,27%, а е 27%.
С Разпореждане от 18.11.2022г.,
съдът е разпределил доказателствената тежест между страните.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на
чл.168 АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като
проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли
са разпоредбите при издаването и съобразен ли е с целта, която преследва
закона. При преценката си съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в акта.
Съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице
издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория,
незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Оспорената заповед е издадена от
компетентен административен орган, в пределите на делегираната му компетентност
със Заповед №21ОА-1418/10.06.2021г. (листи 38-41), на
кмет на община Пловдив, с която Кмета
на район „Източен“ е оправомощен да издава заповеди за премахване на незаконни
строежи (т.18.8. и т.22.1 от заповедта). Заповедта за
оправомощаване е издадена от ЗА кмет – В. Р.
(зам.кмет ФСД), изпълняващ функциите на кмет на Община Пловдив съгласно Заповед
№ 21ОА-1247/25.05.2021г., поради временна неработоспособност на кмета.
Спазено и изискването за писмена
форма. В заповедта са изложени фактически и правни основания за издаването й,
строежът е индивидуализиран в достатъчна степен, както по местонахождение, така
и по описание.
В хода на административното
производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, установени в чл.225а от ЗУТ, които да обуславят отмяна на оспорения
акт. Видно от приложения по делото констативен акт № 146/16.06.2021
г. в съответствие с изискването на чл.225а, ал.2 от ЗУТ е извършена проверка от
компетентни длъжностни лица по чл.223, ал.2 от ЗУТ – служители по контрол на
строителството в Дирекция „Устройство на
територията, инженерна инфраструктура и благоустройство“ /УТ, ИИ и Б/, а именно: инж. М.П.С.- **** в Община Пловдив -
Район “Източен”, инж. М.И.Т.- **** “СК“ (строителен контрол) в Община Пловдив -
Район “Източен” и инж. Д. Й. Т.- **** “КиР“ (кадастър и регулация) в Община
Пловдив - Район “Източен”. Както посочва и ВАС в Решение № 5043 от 20.04.2021
г. на ВАС по адм. д. № 1575/2021 г., II о., компетентността на служителите
съставили констативния акт, произтича от закона, във връзка със заеманата от
тях длъжност в структурата на органа, а именно в Дирекция „Устройство
на територията, инженерна инфраструктура и благоустройство“ при Район
“Източен”, община Пловдив.
На премахване по реда на чл.225а,
ал.1 от ЗУТ подлежат незаконни строежи или части от тях, като в § 5, т.38 от ДР на ЗУТ се съдържа легална
дефиниция на понятието "строеж". Разпореденият за
премахване строеж е от пета категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.5, б.”а” от ЗУТ и чл.10, ал.1, т.4 от Наредба №1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на
видовете строежи (Наредба №1/30.07.2003г.), както е и според приетото по делото
заключение. Не се спори между страните, че
строителството е извършено от бащата на жалбоподателите, което се потвърди и от
разпитаните по делото свидетели, които като година на изпълнение на строежа
сочат между 1993-1995г., след зачестили кражби. Изрично свидетеля О. посочи, че
Р.Ш.е построил сградата към 1995г. с тухли, дограма и щори. От извършения оглед
на място вещото лице сочи, че може да се предположи, че строителството е преди
20-30 години.
Неоснователни
са възраженията на жалбоподателите по
отношение на посоченото в заповедта, че извършител и собственик на строежа е
неизвестен, както и липсата на изложени констатации относно датата на която
органът приема, че е извършен строежа. Съгласно §
3, ал. 1 от Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на
заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на
ДНСК, "адресат/ адресати на заповедта" са физически или юридически
лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно
право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение
за премахване на незаконния строеж. Изцяло в преценката на административния
орган е срещу кого и колко от тях да насочи заповедта за премахване. В случая,
издаването на заповедта срещу неизвестен извършител е именно във връзка с
изграждането му в имот частна общинска собственост от непознато на
административния орган лице. В тази насока, срещу съставения констативен акт
също не са постъпили възражения, за да се определи извършителя или собственика
на констатирания строеж (в този смисъл Решение № 4336 от 24.04.2023 г.
на ВАС по адм. д. № 1860/2023 г., II о.).
Неадресирането на издадения административен акт лично до оспорващите не
съставлява нарушение на административно производствените правила, доколкото
същите са упражнили правата си чрез оспорването на заповедта по съдебен ред. Според Решение № 3261 от 28.03.2023 г.
на ВАС по адм. д. № 301/2023 г., II о, издаването на заповедта с адресат
неизвестен не е нарушение от категорията на съществените, което да обоснове
нейната незаконосъобразност. Освен, че заповед
по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ може да бъде издадена и срещу неизвестен извършител, то може да бъде издадена и без да е
установен момента на изграждане на наредения за премахване обект, доколкото в
съдебното производство съдът дължи преценка освен за допустимостта на
оспорването, но и за търпимостта на наредения за премахване обект.
Пак в тази връзка неоснователно е възражението, че е
допуснато съществено нарушение, като не е връчен Констативен акт № 146 от
16.06.2021г. на жалбоподателите. Когато нарушителят е неизвестен, копия
от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за
това места в сградата на общината, района или кметството /чл. 225, ал. 3 от ЗУТ/. В конкретния случай органът е приел, че извършителят е неизвестен и видно
от отразяването в самия КА, втори екземпляр е поставен на 20.07.2021г. чрез
залепване на обекта и на таблото на Район “Източен“, гр. Пловдив, бул. “6-ти
септември“ №274. Отделно от това по делото е представена разпечатка от интернет
страницата на Община Пловдив - Район “Източен” (лист 19), от която е видно, че констативният
акт е публикуван в интернет на 20.07.2021г. А според констативен протокол от
13.07.2021г. (лист 37), на 13.07.2021г. е извършено поставяне чрез залепване на
констативни актове от №145 до №172 /включително/ от 16.06.2021г.
Основаните възраженията
на жалбоподателите са в насока, че нареденият за премахване обект е узаконен. В
действителност по делото е приложен Акт за узаконяване №2 от 9.04.1993г.
(лист 75) на главен архитект в VII-мо кметство, гр. Пловдив, с който се
узаконява на името на Р.Ш.К. (наследодател на жалбоподателите), “заведение за
обществено хранене на северния ъгъл на ул. **** и ул.****, съгласно протокол
№19 от 7.04.1992г. на ЕС (експертен съвет) Община Пловдив (лист 266 и сл.). Строителството
е в конфигурацията, изобразена в одобрената за узаконяване “разработка“ (лист
141), като според разработката строежът представлява “временен павилион за
закуски и общ. хранене с размери 12,50/13,00 в кв.5 (парцел) I по плА. на кв.
Изгрев-Запад, съгласно чл.120 от ППЗТСУ. Следва да се отбележи, че към
28.03.2021г. сградата с идентификатор 56784.553.228.1 (различна от заведението
за обществено хранене) е в конфигурацията, отразена в скица №15-326065 от
28.03.2021г. (лист 23). Видно и от заключението на приетата по делото СТЕ,
вътре в сградата в нейния югозападен ъгъл, попада част от стар павилион за
обществено хранене с монолитен санитарен възел към него, за който е одобрен
проект за узаконяване и е издаден акт за узаконяване. Според експерта
павилионът е имал височина 3 м. и новата монолитна конструкция го надскача на
по-високо ниво и една част от павилиона остава вградена под ниската част на
новата конструкция, изпълнена с долен ръб 3,20м. Пак според заключението
ограждането на павилиона с ламарина е запазено на място, видимо вътре в
магазина, като е запазено и остъкляването. От изложеното следва извода, че
наредения за премахване обект не е идентичен със узаконения през 1993г. обект,
като в Приложение №2 от заключението ясно се вижда процесния обект и узаконения
обект (лист 141 - одобрената за
узаконяване разработка). В съдебно заседание вещото лице посочи, че сградата не е идентична с павилиона,
който влиза вътре и е вграден, но задната му част влиза в жилищна сграда с идентификатор
4.
Ответния орган е направил преценка
относно допустимостта на строежа по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал.1
от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, която е правилна.
Процесния строеж не е търпим по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ.
С оглед събраните по делото гласни и писмени доказателства следва да се приеме,
че процесната постройка е изградена в периода 1993 г. – 1996 г., поради което
за да бъде извършена преценка за търпимост на строежа следва да се обсъди
разпоредбата на §16, ал.2 от ПР на ЗУТ, съгласно която незаконни строежи,
започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до
влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали
по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани
от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г. В случая
строежа, предмет на оспорената заповед, не е търпим по смисъла на цитираната
разпоредба, тъй като според приетото по делото заключение при строителство
на процесната сграда, действащ ПУП - ЗРП е бил одобреният ЗРП със Заповед
№ОА-1738/07.09.1993г., като по план процесният строеж попада частично в УПИ III
- общ. дейности от кв.11, който обхваща части от съществуващи имоти с №474 и
475 и частично попада в отреждане за улица от юг. Пак според заключението с
разположението си сградата попада извън отредения урегулиран поземлен имот и
частично извън предвиденото основно застрояване (графично дадено в Приложения №7 и 8 към
експертизата). В тази връзка следва да се отбележи, че изграждането на
процесния строеж върху улична регулация, не е допустимо съгласно правилата и
нормативите на Закона за териториално и селищно
устройство (ЗТСУ - отм.) и Правилника за прилагането му (отм.), действали
по време на изграждането му.
На
следващо място, изискванията за търпимост на строежа обхващат освен преценката
за допустимост по действащия ПУП към момента на извършване или настоящия момент
и такава за съответствие с техническите правила и норми по време на
извършването на строежа или по сега действащите, като е изрично изискуемо и
строежа да е деклариран от собственика пред ободряващият орган до 31.12.1998
г., като по делото няма доказателства в тази насока. Т.е. не е доказано наличието на една от кумулативно
дадените предпоставки за приложението на §16, ал.2 от ПР на ЗУТ.
За пълнота е необходимо да се отбележи, че режим на
търпимост в нормата §127, ал.1 от ПР на ЗУТ, не обхваща всички незаконни
строежи, изградени до 31.03.2001 г., а само тези, които не се обхващат
от ал. 1, 2 и 3 на §16 от ДР на ЗУТ. Това е така, тъй като
нормата на §16 от ПР на ЗУТ не е отменена със ЗИД на ЗУТ /ДВ, бр.
82/2012 г/, т. е. тя е действаща, с визираните в нея три времеви периода -
по ал.1, ал.2 и ал.3. От това следва, че разпоредбата на §127,
ал.1 от ПР на ЗИД на ЗУТ е неприложима в случая, тъй като тя касае
строежите, изградени през нов четвърти период, а както се каза по-горе по
делото е установено, че наредената за премахване сграда е изградена в периода 1993 г. – 1996 г. (в този смисъл Решение
№ 8993 от 14.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6677/2022 г., II о., Решение № 8825
от 11.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3738/2022 г., II о. и Решение № 2680 от
22.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11910/2021 г., II о.).
Неоснователно е възражението, че жалбоподателите са подали заявление до кмета на район
Източен и до главния архитект на района с искане по §127 от ПЗР на ЗУТ за
узаконяване на посочената сграда и че доколкото нито кмета на района, нито
главния архитект на района са се произнесли, то е налице мълчаливо съгласие с
подадената молба. Видно от приложените на лист 34 и 35 по делото съответно
писмо изх. № от 21.12.2021г. и Протокол № 14 от 13.12.2021г. на комисията
по чл.2, ал.3 от НРПУРОИ при Община Пловдив, за
строежа е било проведено производство за издаване на Удостоверение за търпимост
по §127, ал.1 от ПР на ЗУТ, но комисията е възразила предвид това, че се
нарушават условията за застрояване и потенциала на общинските УПИ в кв.11 по плА.
на кв.“Дружба“, гр. Пловдив. От друга стрА. не е налице мълчаливо съгласие
доколкото закона не предвижда такова, а и няма данни по делото да е обжалван
мълчалив отказ за издаване за удостоверение за търпимост.
Действително
в ПР на ЗУТ е предвидена още една възможност за саниране на незаконния характер
на особена категория от този вид строежи, установена с § 17 от ПЗР на ЗУТ,
в сила от 02.01.2001 г. В тази норма са предвидени два вида процедури, като
според втората (ал. 2 на § 17), по решение на областния управител или на
общинския съвет, взето в 6-месечен срок от влизане в сила на този закон,
могат да се допуснат процедури за изменение на действащ подробен устройствен
план с цел временни строежи по ал. 1 да получат траен устройствен статут в
съществуващите им размери и вид. След установяване на траен устройствен статут
на собствениците на съществуващите строежи се учредява право на строеж при
условията и по реда на Закона за държавната собственост и Закона
за общинската собственост. Касае се за същия вид строежи, построени върху
държавна или общинска земя и находящи се върху такава към момента на действието
на посочената норма, непопадащи в хипотезата на чл. 195 – 196 ЗУТ, които в 6-месечен срок от влизане на закона в сила са могли да придобият
траен устройствен статут. Няма спор по делото, че за притежавания от Р.Ш.“временен
павилион за закуски и общ. хранене“ е установен постоянен градоустройствен
статут , съгласно изменение на ЗРП, одобрено със Заповед №ОА-600 от
30.03.2001г. на кмета на община Пловдив, с която на основание §50а, ал.6 от ПЗР
към ЗИДЗТСУ (отм.), чл.32, ал.1, т.1 от ЗТСУ, отм., чл.54, ал.7 и 8, чл.84,
ал.1 и 2 от ППЗТСУ отм., се одобрява приложения проект (лист 277-279) за
изменение на ЗРП на част от кв.11 по плА. на кв. “Дружба“, като се образуват
два нови парцела (УПИ): II-за пазар и III-обществени дейности, със запазване на
застрояването, изградено по реда на отменения чл.120, ал.4 от ППЗТСУ, отм.-
означено с черен контур и жълт цвят за застрояването и по корекцията на
регулацията със сини линии, надписи и зачертавания. Няма и спор, че жалбоподателите са подавали
неколкократно заявления до кмета на община
Пловдив за продължаване на процедурата по § 17, ал. 2 от ЗУТ , но до
учредяване право на строеж не се е стигнало. В тази връзка на лист 74 по делото
е представено писмо от зам.кмет УОС при Община Пловдив до Ш. и Р. Ш., според
което е отложено предложението за довършване процедурата по § 17, ал. 2 от ЗУТ
от ЗУТ за учредяване право на строеж. Отделно от това с писмо изх.№ от
23.12.2014г. (лист 225) Ш.М. е уведомена, че молбата й за довършване на
процедурата по §17, ал.2 от ЗУТ е разгледА.
и комисията по чл.2, ал.3 от НРПУРОИ при Община Пловдив е възразила, предвид
различната по площ и конфигурация сграда от тази, за която е даден траен
градоустройствен статут. В тази връзка на лист 311 по делото е приложен
Протокол № 129 от 10.12.2014г. на комисията по чл.2, ал.3 от НРПУРОИ при Община
Пловдив. И макар временния павилион за закуски и общ. хранене да е с установен
постоянен градоустройствен статут, то отново следва да се отбележи, че наредения
за премахване обект не е идентичен с узаконения през 1993г. обект, ясно очертани
в Приложение №2 от заключението на СТЕ.
Няма данни по делото за започнало и
неприключило производство по узаконяване по реда на § 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ
в предвидените срокове.
По отношение на това дали строежът е допустим по сега
действащите правила и норми по устройство на територията, следва да се
отбележи, че по аргумент от чл.18 на ЗУТ, най – съществена и основна част от
правилата и нормативите по устройство на територията са подробните устройствени
планове (ПУП), с които се определя предназначението на имотите,
максималната плътност на застрояване,
максималната интензивност на застрояване, минималната свободна дворна площ,
минималната задължително озеленена дворна площ, начинът и характерът на
застрояване, линиите на застрояване. Т. е. ПУП на ниво съответна обособена
територия дава правилата и нормативите за устройство на съответната територия. Видно
от доказателствата по делото и от приетата и неоспорена от страните СТЕ се
установява, че според действащия ПУП - ПРЗ, одобрен със Заповед
№15-ОА-2892/22.10.2015г. процесната сграда попада в отреждането за УПИ III -
553.228 - за жилищно застрояване и обществено - обслужваща дейност от кв.11 и
се вмества изцяло в зоната на основното застрояване по ограничителните линии,
дадени в застроителния план, като тя е сграда ниско застрояване на един етаж и
отстои от уличната регулационна линия по ул."****" от изток на
посоченото в плА. за застрояване разстояние (Приложение №4 и 5 към
експертизата). От друга стрА. вещото лице посочва, че в УПИ III - 553.228,
нарушение на действащия ПУП - ПРЗ представлява допуснатата плътност на
застрояване при строителството на общо три сгради, като максималната плътност
Пзастр. за имота е определена в ПлА. за застрояване на 60%. Така в заключението
е посочено, че сграда 228.1 има ЗП = 131,28 кв.м., сграда 228.2 - 90,57 кв.м.,
а сграда 228.4 - 138,94 кв.м. или общо трите сгради имат ЗП=360,79 кв.м. След
като площта на УПИ III - 553.228 е равна на площта на ПИ 553.228 - 486 кв.м., така
изчислената плътност на застрояване е Пзастр. е 74%, а както бе посочено
по-горе максималната плътност Пзастр. за имота според действащия ПУП е
определена на 60%. Съдът не кредитира заключението на вещото лице относно извода, че сградата е
допустима като местоположение и характеристики по предвижданията на действащия
ПУП – ПРЗ, доколкото каза се цялото изпълнено в УПИ застрояване с три сгради
нарушава допустимата плътност на застрояване по ограниченията на ПУП – ПРЗ, а основна част от правилата и нормативите по устройство
на територията са подробните устройствени планове. В тази насока е и практиката
на ВАС (Решение № 11691 от 17.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6935/2021
г., II о. и Решение № 13216 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4562/2018 г.,
II о.).
Що се отнася до твърдението на вещото лице, че ако се
разглежда самостоятелно само процесната сграда /като се отчита обстоятелството,
че другите две сгради в имота също са разпоредени за премахване с отделни
заповеди/, допустимата плътност няма да бъде превишена и ако бъде премахната
само една от тези сгради няма да се нарушат нормите за плътност, съдът счита,
че преценката за допустимост на сградата по сега действащите правила се прави
към настоящия момент и не може да се основава на евентуално/предполагаемо
премахване на друга сграда.
След като за извършеното в периода 1993г.-1996г. строителство
на наредения за премахване строеж няма одобрени строителни книжа и издадено
разрешение за строеж, а от заключението се установява, че с процесния строеж е
нарушен показателя за максималната плътност на застрояване, която Пзастр. е 60% за имота според действащия ПУП
– ПРЗ, следователно разпореденият за
премахване строеж не е търпим по смисъла на ЗУТ.
С оглед
на изложеното, правилно ответния орган е приел, че процесния строеж е незаконен
по смисъла на чл.225а, ал.1, във вр. с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 ЗУТ,
подлежащ на премахване по реда на чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е
правилен.
По
отношение на възражението на жалбоподателите, че липсва ясно и точно описание
на разпоредения за премахване строеж, следва да се отбележи, че в оспорената
заповед е посочен идентификатор на имота в който е построен строежа, както и
приблизителната площ на строежа – 140 кв.м. Площта на строежа по отразяването му в кадастралната карта на
гр. Пловдив е 132 кв.м. (лист 23), а според приетата по делото СТЕ застроената
площ е 131,28 кв.м., т.е. действително е налице разминаване относно площта на
същия, но следва да се отбележи от една стрА., че в процесната заповед не е посочена
точна, а приблизителна площ, а от друга стрА. следа да се отчете, че разминаването
може да се дължи на използвания начин на измерване. Обстоятелството, че в
заповедта са посочени приблизителни размери на обекта не се отразява на
яснотата на описанието, тъй като той е индивидуализиран по вид, по
местоположение (точно на ъгъла на ул.“****“ и ул.“****“, приблизителна площ, като в поземления
имот, в който се намира са налице други обекти – още два едноетажни, но с
различна площ (100 кв.м. и 25 кв.м.) и един с подобна площ – 140 кв.м., но на
два етажа (лист 23 гръб). Т.е. описанието на обекта в достатъчна степен го
индивидуализира, като не създава съмнение относно това кой точно е нареденият
за премахване строеж. Обстоятелството, че наредения за премахване обект
съществува на място се потвърждава и от вещото лице (като към заключението е
приложен и снимков материал) и от разпитаните по делото свидетели.
Неоснователно
е възражението за неспазване принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. От
събраните по делото доказателства, включително и от приетата по делото СТЕ се
установява, че процесният строеж се ползва като магазин, т.е. не е жилище, нито
единствено такова. Жалбоподателите са посочили постоянни адреси, както следва: Ш.Р. ***, а Р.Р.Ш. ***. Отделно от
това, служебно известно е на съда, че жалбоподателите са ползватели
и на други строежи върху същия и съседен имот, за които също са издадени
заповеди за премахване. Поради това не може да се приеме, че
интересите на жалбоподателя са засегнати в по-голяма степен от необходимото. Що
се отнася до доводите на жалбоподателите, че при премахване на процесния
строеж, ще се засегне конструкцията на сграда с идентификатор 56784.553.228.2 и
ще се разруши друг самостоятелен обект „павилион за обществено хранене“, който
е с градоустройствен статут, следва да се отбележи, че евентуалното засягане на
сграда с идентификатор 56784.553.228.2 и павилион ще е резултат от действията
по изпълнение на процесната заповед и е въпрос, касаещ
изпълнението на влезлия в сила административен акт, а не въпрос по
съществото на спора относно законосъобразността на този акт (в този смисъл
Решение № 4149 от 19.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 854/2023 г., II о.). При
настъпването на неблагоприятни последици (засягане на други сгради) длъжникът,
както и трети лица, имат право на защита в изпълнителното производство, което е
последващо на производството по издаване на процесния административен акт.
По тези съображения, съдът намира
оспорения акт за издаден от компетентен административен орган, в установената
форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и правилно приложение на материалния закон, в съответствие с целта на
закона, поради което жалбата срещу него се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
С оглед
изхода на спора, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателна, поради което жалбоподателите следва да бъдат
осъдени да заплатят на административния орган в чиято структура е ответникът, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ш.Р.М., с ЕГН **********,*** и Р.Р.Ш., ЕГН **********,***,
против Заповед № ЗРИ - 404/21.06.2022 г. на Кмета на Район
„Източен“, Община Пловдив, с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ е наредено
да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ "едноетажна масивна
сграда за търговска дейност", с идентификатор 56784.553.228.1, с
приблизителна площ 140,00 кв.м., построена в имот частна общинска собственост
АЧОС №1403/2001г., с идентификатор 56784.553.228 по КККР на гр. Пловдив, в УПИ
III-553.228, жилищно застрояване и общественообслужващи дейности, кв.11 /нов/
по плА. на кв. “Дружба“, с административен адрес: на ул. “****“ и ул.“****“,
гр. Пловдив, собственост на неизвестно лице.
ОСЪЖДА Ш.Р.М., с
ЕГН **********,*** и Р.Р.Ш., ЕГН **********,***, да заплатят общо на
Община Пловдив разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: