Решение по дело №2260/2022 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 543
Дата: 31 юли 2023 г. (в сила от 12 април 2024 г.)
Съдия: Габриела Тричкова
Дело: 20221210102260
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 септември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 543
гр. Благоевград, 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Габриела Тричкова

при участието на секретаря Катрин Ат. Везенкова
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Гражданско дело № 20221210102260 по
описа за 2022 година
и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от Б. М. И., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Б., ул. П.; С. М. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. Б.; М. М. Ч., с ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., ул. Я. и тримата чрез пълномощник - адв. Т. Ч., със служебен
адрес и адрес на призоваване: гр. Б. ул. „С., срещу А. С. И., с ЕГН **********, с адрес: гр.
Б., ж.к. А. № ., вх. ..
Иска се от съда да постанови решение, с което да допусне до съдебна делба
Самостоятелен обект в сграда, заснет с идентификатор № 04279.625.112.4.7, с
предназначение на самостоятелния обект: „Жилище, апартамент в жилищна или вилна
сграда, или в сграда със смесено предназначение”, с площ посочена в документ - 57.17 кв.м.,
вписан с адрес: гр. Благоевград, п.к. 2700, ж.к. ”Ален мак“, бл.8, вх. Б, етаж 2, ап.1, ведно с
прилежащите: Мазе № 1 и 2,3835% идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху мястото, при квоти както следва: 2/3 ид. ч. от имота дял на А. С. И., ЕГН
**********;1/9 ид. ч. от имота дял на Б. М. И., ЕГН **********; 1/9 ид. ч. от имота дял на С.
М. К., ЕГН **********; 1/9 ид. ч. от имота дял на М. М. Ч., ЕГН **********.
Твърди се от ищците, че с ответната страна са съсобственици на описания недвижим имот,
като съсобствеността е възникнала на основание наследствено правоприемство, а
притежаваните от всеки от съсобствениците дялове са както следва: 2/3 ид. ч. от имота дял
на А. С. И., ЕГН **********; и по 1/9 ид. ч. от имота на всеки от тримата ищци.
Посочва се, че ответницата е съпруга на починалия брат на ищците Димитър М. И..
Твърди се, че Д. И. е придобил недвижимия имот през 1982г. на основание покупко -
продажба, за което е съставен Договор за покупко - продажба на жилище, сключен по реда
на чл. 117 ЗТСУ, който имот е заснет по КК на гр. Благоевград с идентификатор №
04279.625.112.4.7. Сочи се, че имотът е придобит от брата на ищците преди сключване на
брака му с ответника и поради това е негова лична собственост, като по време на брака му
нямат родени деца.
Сочи се, че след смъртта на Д. И. на 28.11.2012г. се открива наследството му и наследници
са преживялата съпруга - ответната страна А. И. - на 2/3 ид.ч., тъй като бракът им е
продължил повече от десет години и 1/3 идеална част за Л. Д. И. с ЕГН ********** —
възходяща от първи ред — майка на наследодателя и майка на ищците. Сочи се, че Л. Д. И.
е починала на 11.12.2012г., при което нейният наследствен дял в размер на 1/3 идеална част
от имота се наследява общо от ищците, всеки от тях поотделно притежава 1/9 ид. ч. по
1
наследство.
Към исковата молба са приложени писмени документи.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК. В срока по чл.131 от ГПК от ответната страна е
постъпил писмен отговор.
В същия се излага, че при сключването на граждански брак с Д. И., той е бил сключил
договор за покупко – продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ, но част от
цената по договора в размер на отпуснат кредит от ДСК в размер на 6600 лв. изплащали
заедно с ответницата с общи средства през време на брака им.
Възразява се от ответника, че е придобила имота изцяло на основание давност и
наследствено правоприемство.
Подробно се изтъкват твърдения, че ответната страна от сключването на брака с Д. И. до
настоящият момент живее изключително и само в това жилище, не притежава друго, като
единствено тя има ключ от него и вещта се ползва изключително и само от нея.
Сочи се, че от 1992 до настоящия момент и след смъртта на съпруга й имота се ползва
изключително и само от ответника повече от 10 години.
Подробно се обосновава твърдението за наличието на елементите на придобивната давност,
а при отхвърляне на това възражение и допускане на имота до делба се прави искане за
възлагането му на ответника, поради липса на друго жилище и в което е живяла приживе с
Димитър И. до смъртта му.
Към отговора са представени писмени документи.
С Определение № 1644/25.11.2022 г. съдът е насрочил открито съдебно заседание по
делото, като се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е
проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ
за доброволно разрешаване на спора.
В съдебно заседание ищците, редовно призовани, не се явяват, представляват се от адвокат
Ч., която поддържа депозираната искова молба за делба на съсобствения имот. Ангажира
гласни и писмени доказателства. По същество на делото се иска от съда да допусне до делба
процесния недвижим имот при посочените в исковата молба квоти.
Ответницата, редовно призована, явява се лично и се представлява от адвокат Р., която
поддържа депозирания отговор. Ангажира гласни и писмени доказателства. По същество на
делото се поддържа искането съдът да отхвърли иска за делба, тъй като имота е еднолична
собственост на ответницата.
По делото са приобщени представените от страните писмени документи, изслушано е
заключението по допуснатата и назначена съдебно-счетоводна експертиза, като същото е
прието и приобщено към доказателствения материал по делото, разпитани са свидетели.
След съвкупен анализ на представените по делото писмени доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
От представения по делото Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на
чл. 117 ЗТСУ, на 14.05.1982 година се установява, че Д. М. И., е закупил имот Жилище, в
жилищна сграда бл.27, на втори етаж, с площ - 57.17 кв.м., състоящо се от две стаи и кухня,
ведно с прилежащите: Мазе№ 1 и 2,3835% идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото за сумата от 11883 лв., от които със собствени средства
5285 лв. и разрешен заем от ДСК в размер на 6600 лв.
От представения препис-извлечение от акт за смърт № 1434/28.11.2012 година се
установява, че на 28.11.2012 година Д. М. И. е починал.
Установява се от Удостоверение за наследници с изх. № 3057/20.09.2022г., издадено от
Община Благоевград, че след смъртта си Д. М. И. е оставил следните наследници по закон:
А. С. И. – с.; Б. М. И. – б.; С. М. К. – с. и М. М. Ч. – с.
От представения препис извлечение от акт за смърт издаден въз основа на акт за смърт №
0804/11.12.2012г. се установява, че майката на Д. И., Л. И. е починала на 11.12.2012г., като е
оставила като свои законни наследници тримата ищци, видно от удостоверение за
2
наследници № 16/15.09.2022г. от Община Благоевград.
От приложеното по делото уведомително писмо адресирано до А. С. И. от ищците се
установява, че със същото уведомяват А. И., че ищците й предлагат да им заплати
полагаемите им се части на свободни цени, в противен случай ще трябва да го освободи
апартамента, за да бъде обявен за продажба. Посочва се, че са подготвили всички документи
за прехвърляне на имота. С известие за доставяне А. И. е получила уведомителното писмо
на 15.09.2022 година.
От представеното от ответницата удостоверение за сключен граждански брак, въз основа
на което е съставен акт за граждански брак № 321 от 08.10.1992 година се установява, че Д.
М. И. и А. С. А. са сключили граждански брак на 08.10.1992 година.
По делото е представена вносна бележка от 28.11.1992г. за сумата от 2811,92 лева, внесени
от Д. И. за жилище, по посочена в бележката сметка.
Във връзка с представената вносна бележка в хода на делото е допусната и назначена
съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице Р. В., чрез която се установява,
че вещото лице след извършена справка в Банка ДСК и направено от същата запитване
получила отговор, че съгласно Правилата за съхранение на документите в ЦУ и поделенията
на „Банка ДСК“ АД срокът за съхранение на оригинални счетоводни документи и кредитни
досиета е 5-годишен, считано от окончателното погасяване на кредита. В информационните
масиви на Банката се съдържа информация за кредитни сделки, които не са били погасени
към 1999 год. Сред тях няма данни за клиент с имена- Д. М. И. или клиент с ЕГН
**********. Посочено е от Банка ДСК, че към настоящия момент в същата банка не се
съхраняват документи, с помощта на които да предоставят нужната информация.
Вещото лице сочи в заключение, че единствено може да посочи вальора /датата на
постъпване/ на сумата – 07.09.1995 г., като са посочени трите имена на вносителя - Д. М. И.
и посочено основание за внасяне - заем за жилище. Експерта сочи, че тъй като Банка ДСК не
може да потвърди данните вписани във вносната бележка и експертизата не може да
отговори на поставените въпроси.
По делото в качеството на свидетели на страните са разпитани А. Б. И., Е. П. Ю. и Н. С.Г..
От разпита на свидетеля А. И., син на ищеца Б. И. се установява, че през 2019 г. докато бил
в Испания, където живее и работи, майка му се обадила, че трябва да се вземе решение по
въпроса с наследствения апартамент и най-вече заради това, че се плащат данъци и се води
като наследство. Сочи, че майка му и баща му са с ниски пенсии и поради това, че им се
води наследствен апартамент са им отказвани енергийни помощи. Свидетелят И. поел
инициативата и лично се обадил от Испания на ответницата А. и я помолил да говори с
майка му и баща му, за да решат по някакъв начин този въпрос. Сочи, че и на леля му С. К. –
ищца по делото също са й отказвани енергийни помощи, като тя се грижи за инвалид.
Посочва, че когато се прибрал в България, майка му била болна и разбрал, след разговор с
лелите му, с баща му и майка му, че ответницата е престанала изобщо да комуникира с тях,
избягва всякаква комуникация. След време ищците решили да изпратят уведомително писмо
до ответницата за решаването на този проблем, но не получили отговор, поради което
решили да потърсят правата си по съдебен ред. Посочва, че докато бил жив чичо му Д.
много често ходил в апартамента. Там живеела баба му и когато останала сама я
посещавали. До смъртта на чичо му посочва, че многократно са ходили до апартамента, но
след смъртта му нещата се променили. От 6-7 години е в Испания, като преди 10 години
починал чичо му. Сочи, че лелите му са опитвали до комуникират с ответницата, но
комуникация нямало. Сочи, че баща му многократно е търсил по телефона ответницата и са
се засичали на поликлиниката. Посочва, че бил много малък когато чичо му се снабдил с
този апартамент, като чичо му е изплащал апартамента, като впоследствие е взел заем. Не
може да каже коя година ответницата и чичо му са се оженили. Не знае родителите му да
имат ключ от апартамента, не са правили ремонт в него. Не знае родителите му да са ходили
по време на саниране на блока, да следят процеса, да подписват документи. Когато чичо му
е починал блокът не бил саниран.
От разпита на свидетеля Е. Ю. се установява, че е съсед на ответницата А. И., живеят
наблизо и оттам се познават. Познавал и мъжът й Д.. След 1982 година когато се нанесъл в
блока се настанил и Д. там. Посочва, че Д. се оженил, като имало един период от една
3
година, в който до определена дата трябвало да бъдат изплатени жилищата. Предполага, че
жилището на Д. било изплатено след като се оженили. В апартамента имало една маса и
два-три стола, като след като се оженили започнали да уреждат нещата, но когато изтичал
срокът за изплащане на тяхното жилище, те били вече семейни и той се похвалил, че е в
почерпка, че благодарение на жена му вече е изплатена сумата, към три-четири хиляди лева.
Посочва, че А. се чувствала като собственик на дома им, като други хора не са живеели в
това жилище. Знае, че Д. има брат и две сестри, като след смъртта на Д. не ги е виждал и не
са идвали. Сочи, че блокът на А. е саниран, имало общи събрания за санирането, като не му
е известно на тези общи събрания да са присъствали сестри и братя на Д., само А. се
занимавала с това. Посочва, че откакто познава А., тя възприема като свой дом това
жилище.
От разпита на свидетеля Н. Г. се установява, че познава ответницата от повече от 30
години, познава я от преди да се омъжи за Д. през 1992 г. или 1991 г., като след сватбата
заживяла в ж.к. „А.“, в апартаментът, в който живее и до днес. Сочи, че апартаментът Д. го
бил взел, но не бил обзаведен, не бил изплатен, като те двамата го изплащали, защото
ответницата й споделяла, че трябва да се дават пари. Споделила й, че изплатили кредита. Тя
се чувствала като собственик на апартамента. Споделя, че когато двамата се събрали да
живеят заедно апартаментът бил почти празен, имало само една маса, два-три стола, един
малък диван, но след това купили спалня за двамата, направили го като семейно жилище.
Преди два месеца А. правила ремонт на кухнята, на антрето. Д. починал преди 10 години,
като А. живее в апартамента, тя си го имала за собствено жилище. Посочва, че след смъртта
на Д.не са идвали роднини в апартамента, същите нямали ключ за жилището. От А.
разбрала, че през 2022 година роднините на Д. са й изпратили някакво писмо, с което искали
тя да освободи жилището, че те били наследници. Споделя, че преди смъртта на Д. А. била
в добри отношения с роднините на съпруга си, но след смъртта му не са в добри отношения,
не се чуват. Съдът кредитира показанията на свидетелите.
На базата на така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Предявения иск е с правно основание чл.34 от ЗС – за делба на описания в исковата молба
недвижим имот – жилище, при посочените в исковата молба квоти. Искът е допустим,
ищците поддържат, че с ответницата са съсобственици на имота и не могат да го поделят
доброволно, което определя активната и пасивна процесуална легитимация на страните в
процеса и интереса от воденето му. Предявен е при спазване на формалните изисквания,
установени като процесуални предпоставки за надлежно упражняване на правото на иск.
Съгласно чл.34 ЗС всеки от съсобствениците може да иска делба и тя е допустима по
отношение на общи вещи, освен ако законът разпорежда друго или това е несъвместимо с
естеството и предназначението на вещта. Предпоставка е правото на собственост върху
имота, чиято делба се иска, да е съпритежание на две или повече лица, т.е да е налице
съсобственост по смисъла на чл.30, ал.1 от ЗС. Исковата претенция според съда е
основателна, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че имота е
съсобствен между страните, като възраженията на ответната страна се явяват несъстоятелни.
Правото си на собственост върху описания по-горе недвижим имот ищцовата страна
установява и доказва с представените и приети като доказателства по делото Договор за
покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, както и депозираното
удостоверение за наследници, установяващи активната и пасивната легитимация по иска.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС, за да се признае на ответника по делото - А. С.
И., че е придобила имота по давност и той е загубил съсобствения си характер, следва да се
установи, непрекъснатото владение върху имота в продължение на 10 години. Това е така,
тъй като съгласно чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Има се предвид, че е
необходимо лицето да е упражнявало фактическа власт върху имота, като върху своя вещ,
владението да е продължило необезпокоявано и неоспорвано в течение на 10 години и да не
са налице забрани за придобиване на имота по давност. Според съда ответникът не доказа в
настоящото производство, че е осъществявал владение върху спорния имот, годно да го
направи собственик на същия, в определения от горната законова разпоредба десетгодишен
4
срок.
От представения по делото Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на
чл. 117 ЗТСУ, заснет по КК на гр. Благоевград от 14.05.1982 година се установява, че Д. И. е
придобил същия преди сключване на граждански брак с ответницата, като една част от
сумата за имота е заплатена със средства на И., а останалата с отпуснат банков кредит. От
представеното удостоверение за сключен граждански брак се установи, че бракът е сключен
на 08.10.1992 година, видно от приложения по делото акт за сключен граждански брак. От
брака си същите нямат родени деца. Съдът намира, че от представената вносна бележка не се
установява, че посочената в нея сума е заплатена със средства на ответницата. От една
страна бележката съдържа отразяване на номер на сметка от 07.09.1995г. от друга страна е
посочено, че вносната бележка е от 28.11.1992г., поради което не е ясно кога е заплатена
сумата. Отделно от това сумата съобразно посоченото е внесена от Д. И., поради което
липсват доказателства сумата да е заплатена със средства на ответницата. На следващо
място съдът намира, че не следва да бъдат обсъждани свидетелските показания досежно
изплащане на жилището, доколкото съобразно разпоредбата на чл.164, ал.1, т.4 от ГПК е
недопустимо да се установява със свидетелски показания погасяване на установени с писмен
акт задължения, каквито са процесните. С оглед изложеното съдът намира, че независимо,
че ответницата като съпруга на Д. И., е живяла в жилището, то същото до смъртта му е било
негова еднолична собственост.
На следващо място след смъртта на Д. И.-11.12.2012 година до датата на завеждане на
исковата молба 30.09.2022 година не е изтекъл предвидения в закона давностен срок от 10
години необходим за придобиване по давност на процесния имот от ответницата.
Отделно от това от показанията на разпитаните свидетели, доведени и от двете страни в
процеса, не се установи, че е било налице твърдяното непрекъснато несмущавано
десетгодишно владение на процесния имот след смъртта на наследодателя, тъй като видно
от представеното по делото уведомително писмо през месец септември 2022 година ищците
са смущавали владението на ответницата, като са отправили писмено искане за
извънсъдебно решаване на въпроса за делба на процесния имот. От разпита на свидетеля А.
И. се установява, че дори и през 2019 година същият е провел разговор с ответницата във
връзка с апартамента, тъй като родителите му, както и другите ищци поради това, че са
наследници на имота не са могли да получават енергийни помощи и е поискал да бъде
решен въпроса за процесния имот. В същата насока са и показанията на свид. Н.Г.,
разпитана по искане на ответницата.
Безспорно е по делото, че страните са наследници на своя наследодател – Д. И..
Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници общия наследодател е
оставил четирима наследници по закон – страните по настоящото дело. Съгласно чл. 9, ал. 2
от Закона за наследството когато съпругът наследява заедно с възходящи или с братя и
сестри, или с техни низходящи, той получава половината от наследството, ако то се е
открило преди навършването на десет години от сключването на брака, а в противен случай
получава 2/3 от наследството. А когато съпругът наследява заедно с възходящи и с братя и
сестри или с техни низходящи, той получава една трета от наследството в първия случай и
половината във втория, т.е. ищците по делото след смъртта на общия им наследодател са
получили по 1/9 идеална част от имота, а ответницата 2/3 идеални части от имота.
Претенцията на ответницата е, че е придобила изцяло собствеността върху този имот по
давност остана недоказана, тъй като не се установи твърдяната изтекла придобивна давност
по отношение на целия имот в нейна полза. Това е така и поради обстоятелството, че
сънаследник придобива по давност останал в наследство недвижим имот, само ако
упражнява фактическа власт върху него повече от десет години и ако отблъсне фактическата
власт на другите сънаследници.
Сънаследникът, който сам ползва имота, е владелец само на своята идеална част, а е
държател на идеалните части на сънаследниците и затова, за да се приеме, че той владее
само за себе си цялата вещ, е необходимо да обективира промененото отношение, като
извърши действия, които да достигнат до знанието на сънаследниците и да не оставят
съмнение за новото субективно отношение към вещта. Принципно, за да се признае на едно
физическо лице правото на изключителна собственост по отношение на един отчасти или
5
изцяло чужд недвижим имот, разпоредбата на закона установява, че претендиращият
несобственик следва да е упражнявал в период по-дълъг от 10 години фактическата власт по
отношение на конкретната вещ /согрus/, без противопоставяне от страна на титуляра на
правото на собственост, както и да е демонстрирал по отношение на невладеещия
собственик на вещта поведение на пълноправен собственик /animus/, т. е. поведение, което
безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за
себе си. Само доколкото елементите на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС са налице
по отношение на претендиращото собствеността лице и то установени при едно пълно и
пряко доказване в хода на процеса, възражението за изтекла придобивна давност на
конкретен недвижим имот, може да бъде уважено.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът не може да
направи извод за това, че ответницата е станала собственик на процесния имот въз основа на
твърдения от нея оригинерен придобивен способ - давностно владение. Владението върху
недвижим имот може да се установява с всички допустими от закона доказателствени
средства, включително и със свидетелски показания, за периода на неговото упражняване и
началният му момент, както и извършените владелчески действия, като факти с юридическо
и доказателствено значение за осъществяването на придобивния способ. В тази връзка съдът
счита, че с ангажираните в подкрепа на тезата на ищците доказателства - гласни и писмени
такива, ответната страна не проведе доказване на възражението си за изтекла придобивна
давност по отношение на процесния недвижим имот.
Ето защо настоящата инстанция приема, че не са налице предпоставките за придобиване на
процесния имот от ответника по давност. Приема за установено, че страните по делото са
съсобственици на процесния имот –идентификатор № 04279.625.112.4.7, с предназначение
на самостоятелния обект: „Жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда, или в сграда
със смесено предназначение”, с площ посочена в документ - 57.17 кв.м., вписан с адрес: гр.
Благоевград, п.к. 2700, ж.к.”Ален мак“, бл.8, вх. Б, етаж 2, ап.1, ведно с прилежащите:
Мазе№ 1 и 2,3835% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото.
В този смисъл и с оглед на така изложеното делбата следва да бъде допусната при
съответните, полагащи се за всеки квоти, а именно – 2/3 ид. ч. от имота дял на А. С. И., ЕГН
**********; 1/9 ид. ч. от имота дял на Б. М. И., ЕГН **********; 1/9 ид. ч. от имота дял на
С. М. К., ЕГН **********; 1/9 ид. ч. от имота дял на М. М. Ч., ЕГН **********.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА, на основание чл. 34 от ЗС, извършването на СЪДЕБНА ДЕЛБА между Б. М.
И., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. П.; С. М. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул.
Б.; М. М. Ч., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. Я. и А. С. И., с ЕГН **********, с адрес:
гр. Б., ж.к. А., по отношение на следния недвижим имот, а именно: Самостоятелен обект в
сграда, заснет с идентификатор № 04279.625.112.4.7, по кадастралната карта и
кадастралните регистри одобрени със Заповед РД 18-32/10.05.2006г. на Изпълнителния
директор на АК, последно изменение засягащо самостоятелния обект от 06.02.2013г. с
предназначение на самостоятелния обект: „Жилище, апартамент в жилищна или вилна
сграда, или в сграда със смесено предназначение”, самостоятелния обект се намира на ет.2 в
сграда с идентификатор 04279.625.112.4, с предназначение жилищна сграда - многофамилна,
като същата е разположена в поземлен имот с идентификатор 04279.625.112, с площ
посочена в документ - 57.17 кв.м., вписан с адрес: гр. Благоевград, п.к. 2700, ж.к. ”Ален
мак“, бл.8, вх. Б, етаж 2, ап.1, ведно с прилежащите: Мазе № 1 и 2,3835% идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж 04279.625.112.4.8, под обекта 04279.625.112.4.2,
04279.625.112.4.1, над обекта 04279.625.112.4.10.
при квоти както следва:
2/3 ид. ч. от имота дял на А. С. И., ЕГН **********;
6
1/9 ид. ч. от имота дял на Б. М. И., ЕГН **********;
1/9 ид. ч. от имота дял на С. М. К., ЕГН **********;
1/9 ид. ч. от имота дял на М. М. Ч., ЕГН **********.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград с въззивна жалба в
двуседмичен срок, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, считано от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7