№ 465
гр. София, 06.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно частно
търговско дело № 20221001000344 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК вр. чл. 25, ал. 4, изр. 2 ЗТРРЮЛНЦ и чл. 248,
ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. на СГС № 17359/24.03.2022 г., подадена от „Виа Понтика
НК“ ЕООД с ЕИК:********* чрез адвокат И.М. от САК срещу определение № 762/07.03.2022 г.,
постановено по търг. дело № 2172/2021 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена
без уважение молба (частна жалба) с вх. № 35133/23.12.2021 г. на жалбоподателя „Виа Понтика
НК“ ЕООД за допълване на постановеното по делото решение от 10.12.2021 г. в частта му за
разноските.
Жалбоподателят счита определението за незаконосъобразно.
Излага съображения, че неправилно СГС мотивирал отказа си да присъди разноски с
позоваването с нормата на чл. 541 ГПК. Счита, че водещ мотив при извършването на промените от
ДВ. 105/2020г. в чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ било желанието на законодателя за опростяване на
процедурата за реализиране на отговорността на държавата за вреди от незаконосъобразни актове
на нейни длъжностни лица. И буквалния законов текст на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, и мотивите на
законопроекта, с който била въведена разпоредбата му, били категорични и еднозначни - целта им
била разноските, направени за това съдебно производство, да се присъждат в същото, вместо в
друго производство (това по чл. 1 ЗОДОВ). При положение, че разпоредбата на чл. 25, ал. 6
ЗТРРЮЛНЦ очевидно изхождала от идеята в това производство да се присъждат разноски, то
алогично било да се приеме, че тя препращала към изцяло изключващата тази възможност
разпоредба на чл. 541 ГПК - подобно препращане би било абсурдно. Основно правило при
тълкуването на нормативните разпоредби било, че ако тълкувателния резултат води до очевиден
абсурд, то той е погрешен, и разпоредбата следвало да се тълкува в друг смисъл, съответстващ на
здравия разум. Съдът следвало да прилага законите, а не да се превръща в законодател. Нормата на
чл. 25, ал. 6 ЗТР създавала нов ред за разпределяне на разноските в производствата пред
1
търговския регистър и да се приемело противното означавало промените от ДВ. 105/2020 г. в чл.
25 ЗТР практически да се изпразнят от съдържание.
Поради това, жалбоподателят моли апелативния съд да отмени обжалваното определение и
вместо него да постанови ново, с което да осъди Агенция по вписванията да заплати на „Виа
Понтика НК“ ЕООД сторените в производството по търг. дело № 1711/2021 г. по описа на СГС
деловодни разноски в общ размер от 415 лв.- 15 лв. ДТ в полза на СГС и платен хонорар за един
адвокат в размер на 400 лв. Претендира присъждане на разноски и в настоящото производство – 15
лв. държавна такса и 250 лв. - адвокатско възнаграждение.
В едноседмичния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден отговор от насрещната страна
Агенция по вписванията чрез юр.к. И. К., с който оспорва жалбата като неоснователна и моли
апелативния съд да потвърди обжалваното определение. Претендира присъждане на разноски за
настоящото производство.
Софийският апелативен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата
по делото намира частната жалба за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 275, ал.
1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, а разгледана по същество – за неоснователна, поради следните съображения:
Производството пред Софийски градски съд по реда на чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ вр. глава
двадесет и първа от ГПК е образувано по жалба на “Виа Понтика НК“ ЕООД срещу отказ №
20211021145729-2/28.10.2021 г. на длъжностно лице при АВ – ТРРЮЛНЦ за вписване на
нововъзникнали обстоятелства по партидата на дружеството. Първоинстанционният съд се е
произнесъл по същество на спора с решение № 328/10.12.2021 г., с което е отменил атакувания
отказ и е върнал преписката на Агенция по вписванията със задължение да впише обстоятелствата
по процесното заявление.
С обжалваното определение № 762/07.03.2022 г. градският съд е оставил без уважение
искането на „Виа Понтика НК“ ЕООД за допълване на постановеното по делото решение от
10.12.2021 г. в частта му за разноските като е приел, че в случая се касае за охранително
производство и съгласно чл. 541 ГПК разноските за същото остават в тежест на молителя.
Настоящият съдебен състав намира обжалваното определение за правилно и
законосъобразно, съответно оплакванията по жалбата за неоснователни, поради следните
съображения:
Съгласно вече установената константна практика на ВКС по въпроса за присъждане на
разноски в производството по чл. 25, ал. 4, изр. 2 ЗТРРЮЛНЦ (определения: № 60397/05.11.2021
г. по ч. т. д. № 2177/2021 г., № 60398/05.11.2021 г. по ч. т. д. № 1384/2021 г., № 60407 от 10.11.2021
г. по ч. т. д. № 1739/2021 г., № 31/01.02.2022 Г. по ч. т. д. № 2436/2021 г. и др.), която напълно се
споделя и от настоящия съдебен състав, създадената нова ал. 6 на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, която
постановява, че „в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК“, не е
съобразена с едностранния характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и е резултат от
несъвършенството на обнародваните в ДВ бр. 105/2020 г. законодателни промени в ЗТРРЮЛНЦ.
Отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни производства, в които
право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор. Производството по чл.
25 ЗТРЮЛНЦ не е спорно и в него агенцията не участва като страна, за да има право на разноски
или да дължи разноски, а всички процесуални възможности, предвидени по отношение на нея
(подаване на отговор по жалбата, представяне на доказателства, информиране за решението на
2
съда), са обусловени от възложената й със ЗТРРЮЛНЦ компетентност в рамките на регистърното
производство. Съдът прилага закона според неговия разум и тъй като едностранният характер на
производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на
чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ не следва да прилага буквално, а корективно във връзка с общото за
всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, че разноските са за сметка на
единствената страна в производството - молителят.
По тези съображения, претенцията на жалбоподателя „Виа Понтика НК“ ЕООД за
присъждане на разноски в производство по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ пред Софийски градски съд е
неоснователно и не следва да се уважава, от което следва и че обжалваното определение са явява
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
От гореизложеното следва и че претенциите на страните за присъждане на разноски в
настоящото производство са неоснователни и не следва да се уважават.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение № 762/07.03.2022 г., постановено по търг. дело № 2172/2021 г. по
описа на Софийски градски съд.
Настоящото определение не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3