№ 2689
гр. София, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Станимира И.а
Членове:Райна Мартинова
Петя Попова
при участието на секретаря Йорданка В. П.а
като разгледа докладваното от Станимира И.а Въззивно гражданско дело №
20221100505300 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение от 04.02.2021г. по гр.д. № 13748 по описа за 2021г. на
Софийски районен съд, 144-ти състав е признато за установено по предявени
искове от „ А1 Б.” ЕАД, ЕИК **** срещу ЕТ „У.Н.Р.” , ЕИК **** с правно
основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79, ал.1 от и чл. 86 ЗЗД и чл. 345 от ТЗ че
ЕТ „У.Н.Р.” , ЕИК **** представлявано от У.Н.Р. дължи на „ А1 Б.” ЕАД,
ЕИК **** за заплащане на сумите, както следва: сумата от 67,75лв., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението- 31.07.2020г., до изплащането
й, представляващи неплатени далекосъобщителни услуги по договор
№*********/29.10.208г. ; сумата от сумата от 758,54лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението- 31.07.2020г., до изплащането й,
представляващи неплатени вноски по договор за продажба на изплащане на
устройство № 50533219/29.10.2018г. , за които е издадена заповед за
изпълнение по заповедно дело № 34555/2020г. на СРС, като ЕТ „У.Н.Р.” ,
ЕИК **** представлявано от У.Н.Р. е осъден да заплати на „ А1 Б.” ЕАД,
ЕИК **** съдебни разноски от 152лв. по заповедно дело и по исково дело ,
като неоснователни са отхвърлени исковете за сумата от 119лв.,
1
представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
далекосъобщителни услуги, като „ А1 Б.” ЕАД, ЕИК **** е осъдено да
заплати на ЕТ „У.Н.Р.” , ЕИК **** представлявано от У.Н.Р. съдебни
разноски от 50лв.
С Определение от 06.04.2022г., озаглавено „решение” по дело №
13748/2021г. е оставена без уважение молба на ЕТ „У.Н.Р.” , ЕИК ****
представлявано от У.Н.Р. за изменение на решението в частта за разноските
като му се присъдят суми за възнаграждение за адвокат по представения
договор.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
25015600/23.02.2022г. по регистъра на СРС от ищеца „ А1 Б.” ЕАД, ЕИК
**** в частта, в която исковете са отхвърлени за неустойка. Изложило е
съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при
нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон.
Посочило е, че договорът бил прекратен поради забава на плащанията от
потребителя, клаузата за неустойка за предсрочното му прекратяване била
валидна. Предоставената услуга била специфична и свързана с големи
разходи за доставчика, не противоречала на добрите нрави и на
справедливостта. Договорът бил сключен между юридически лица-търговци,
които ясно осъзнавали предимствата и рисковете на клаузите. Претендирало е
разноски.
Въззиваемият-ответник по исковете – У.Н.Р. , ЕГН **********,
действащ като ЕТ „У.Н.Р.”, ЕИК **** е оспорил жалбата. Посочил е, че
решението в обжалваната част е правилно. Клаузата за неустойка била
нищожна поради противоречие с добрите нрави. Нямало идентичност между
основанието на вземането по заповедта и това по предявените установителни
искове. Претендирал е разноски.
Срещу така постановеното определение е депозирана частна жалба вх.
№ 25032777/18.04.2022г. порегистъра на СРС от ответника по исковете
У.Н.Р. , ЕГН **********, действащ като ЕТ „У.Н.Р.” , ЕИК **** . Посочил
е, че мотиви за определението не били изложени. В случая с представения
списък за разноски претендирал такива както по заповедно дело, така и по
исковото дело, но такива били присъдени само за заповедното дело. За
исковото дело договореното представителство било безплатно и следвало да
2
се присъди възнаграждение. Претендирал е разноски.
Ответникът по частната жалба –ищец „ А1 Б.” ЕАД, ЕИК **** е
оспорил частната жалба. Посочил е, че определението било правилно.
Ответникът бил търговец поради което и нямало основание да се претендира
възнаграждение от адвоката му по реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. Претендирало
е разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
22004940/09.03.2021г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на
08.03.2021г. от А1 Б.” ЕАД, ЕИК **** срещу ЕТ „У.Н.Р.” , ЕИК ****,
представлявано от У.Н.Р. , ЕГН **********, с която е поискало на
основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79, ал.1 от и чл. 86 ЗЗД и чл. 228 от ЗЕС и
чл. 345 от ТЗ да бъде признато за установено, че ЕТ „У.Н.Р.” , ЕИК ****
представлявано от У.Н.Р. , ЕГН **********, дължи на „ А1 Б.” ЕАД, ЕИК
**** заплащане на сумите, както следва: сумата от 67,75лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението- 31.07.2020г., до изплащането й,
представляващи неплатени далекосъобщителни услуги по договор
№*********/29.10.208г. ; сумата от сумата от 758,54лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението- 31.07.2020г., до изплащането й,
представляващи неплатени вноски по договор за продажба на изплащане на
устройство № 50533219/29.10.2018г. , сумата от 119лв. ведно със законната
лихва от подаване на заявлението-31.07.2020г., до изплащането й,
представляваща неустойка по т. 54.12. от ОУ за предсрочно прекратяване на
договора за далекосъобщителни услуги по вина на потребителя, за които е
издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 34555/2020г. на СРС,
като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че с ответника сключили
договорите за мобилни услуги и договора за лизинг, изпълнил задълженията
си по тях, като предоставил достъп до мрежата и уговорените услуги,
устройствата по договора за лизинг, но ответникът не платил процесните
задължения, начислена била неустойка по договора за прекратяването му
предсрочно поради неизпълнение на задълженията от потребителя. Клаузата
за неустойка била уговорена с договорите за далекосъобщителни услуги.
Ответникът У.Н.Р. , ЕГН ********** действащ като ЕТ „У.Н.Р.”, ЕИК
3
**** е оспорил исковете. Посочил е, че основанието на вземанията по
заповедта не съответствало на основанията на предявените искове и същите
били недопустими. Претендирал е разноски, като на 05.11.2021г. е представил
списък сочещ 400лв. възнаграждение за адвокат по заповедно дело, както и
искане на адвоката по исковото дело да се определи възнаграждение от съда,
защото същият бил представлявал ответника безплатно по исковото дело на
основание на чл. 38, ал.1,т. 2 от ЗАдв. поради липса на средства.
Представен е договор за правна помощ и съдействие от 28.06.2021г.
съгласно който ответникът е възложил на адвокат да го представлява
безплатно по исковото дело поради рипса на парични средства към
сключването на договора.
По делото е приложено заповедно дело № 34555/2020г. на СРС, съгласно
което по заявление вх. № 3040003/31.07.2020г. по регистъра на СРС е
издадена заповед, с която е разпоредено ЕТ „У.Н.Р.” , ЕИК ****
представлявано от У.Н.Р. да заплати на „ А1 Б.” ЕАД, ЕИК **** сумата от
общо 945,29лв. ведно с лихва от 31.07.2020г. представляващи неизпълнени
задължения по договор за електронни съобщителни услуги, от които
67,75лв., са неплатени мобилни услуги , а 758,54лв., е неплатена стойност на
закупено устройство, както и съдебни разноски от 75лв. , в заявлението е
посочено че част от сумата е и неустойка от 119лв. , за така издадената
заповед длъжникът е уведомен на 03.01.2021г., на 15.01.2021г. е подал
възражение сочещо недължимост на сумите поради недоказаност на размер и
поради изтекла погасителна давност, претендирал е разноски от 400лв., на
06.02.2021г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи в
едномесечен срок от съобщението доказателства, че е предявил иск за
установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на
08.03.2021г. – пърни присъствен ден след изтичане на 1 месец от
съобщението за това задължение.
По делото е прието приложение № 1 към договор № ********* съгласно
което страните са се съгласили считано от 29.10.2018г. да се активират
далекосъбощтителни услуги по карта с телефонен № ********** по тарифен
план А1 М клас XS – SOHO /VSE – 7лв. – 100-24м. при месечна такса от 7лв.
без ДДС, срок на договора от 24 месеца. Съгласно чл. 5.3.1. от приложението
при прекратяване на договора предсрочно по искане на абоната или по
4
негова вина операторът има право на неустойка в размер на стандартните
месечни такси без отстъпка дължими до изтичане на договорения срок по
договора, както и стойността на отстъпките от цената, дължима за
предоставените услуги.
Съгласно чл. 54.12. от приети по делото Общи условия при забава на
плащанията с повече от 124 дни договорът се счита за прекратен.
По делото са приети фактури, издадени от ищеца на ответника по
договор за далекосъобщителни услуги за карта с телефонен № ********** с
месечна таса от 7лв. без ДДС за периода от 28.10.2018г. до 27.05.2019г.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо. Действително със заповедта за изпълнение
не е посочена сумата от 119лв. да се дължи като неустойка по договора за
мобилни услуги. Със заповедта обаче е посочено, че се дължи общо 945,29лв.
, основание на което се дължи тази сума е посочена като неизпълнение
задължения по договори между страните, изрично са посочени основанията
на задълженията за 67,75лв. и за 758,54лв. За горницата над тези две суми до
посочената в общ размер от 945,29лв. – тоест за сумата от 119лв., не е
посочено отделно основание на което се дължи, поради което и съдът приема,
че за същото важи общото посочено основание – неизпълнено задължение по
договор, в обхвата на което попада задълженията за неустойка. Така съдът
приема, че няма противоречие в основанието на вземанията по заповедта и
тези на предявените искове до степен, която да обоснове недопустимост на
постановеното решение.
Съдът приема, че доколкото ответникът е едноличен търговец, то
заличаването на същия от търговския регистър, установено при служебна
проверка от въззивния съд, не се отразява на валидността и допустимостта на
постановеното решение. Това е така, защото вписването като едноличен
търговец не създава нов правен субект, различен от физическото лице. По
5
тези причини и заличаването на едноличния търговец не води до промяна в
правосубектността на ответника, което да опорочи постановеното решение.
По правилността на решението в обжалваната част :
Предявените искове са с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл.
124 от ГПК вр. с чл. 92 от ЗЗД.
Съдът приема за установено по делото, че между страните е възникнало
валидно правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги, по
което ищецът се е задължил да предостави на ответника достъп до
далекосъобщителна си мрежа срещу заплащане на стойността на абонамента
такса и на цена на ползвани услуги, както и че ответникът не е заплатил в
срок сумата от 67,75лв., представляващи неплатени далекосъобщителни
услуги по договора за периода от 28.10.2018г. до 27.05.2019г. Решението на
СРС в частта, с която е уважил исковете за тези суми е влязло в сила и
обвързва страните със сила на пресъдено нещо.
Спорен въпрос по делото е валидността на клаузи за неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги поради
неплащане в срок на месечните задължения от ответника. Съдът приема, че
по делото не е установено валидно възникнало задължение за ответника към
ищеца за заплащане на такава неустойка. Уговорена неустойка в размер на
месечни такси до края на срока на договора е нищожна. Това е така, защото
тази неустойка доставя на ищеца онези блага, които би получил, ако
договора не беше прекратен предсрочно, но без ищецът да престира
насрещни блага на клиента. Така договорената неустойка противоречи на
принципа за еквивалентност на престациите по двустранните договори,
поради което и съдът приема, че клаузата за неустойка в тази част за
нищожна. Доколкото задължението, за изпълнение на което е сключена
процесната неустойка, е потребителят да не прекрати предсрочно договора по
своя вина или инициатива, то връзка между евентуалните вреди от същото и
размер на таксата по стандартните срочни абонаментните планове при
сключването на договора, не може да се изведе. Характер и размер на тези
вреди са определящи при преценката за валидността на клаузата за неустойка
с оглед на типичните й функции по чл. 92 от ЗЗД. С оглед гореизложеното
правилно районният съд е отхвърлил исковете за неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите.
6
По частната жалба:
Жалбата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. В случая
ответникът е физическо лице, но е бил регистриран като едноличен търговец,
договорът за правна помощ и съдействие, сочи че към сключването му
клиентът не разполага с достатъчно средства , за да плати възнаграждението.
Не се твърди че такава невъзможност е съществувала и към края на устните
състезания пред СРС, поради което и основание да се присъди
възнаграждение на адвоката по реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. съдът приема че
не съществува. В подкрепа на извода на съда е и последващото в хода на
въззивно дело уговаряне и плащане на възнаграждение за адвокат.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото отговорността за разноски следва да се
постави в тежест на страните съобразно уважената част от жалбите. Двете
жалби са отхвърлени поради което и нито една от страните няма право на
разноски за държавна такса, нито за други разноски по подадените от
страната жалба.
За производство по въззивната жалба въззиваемият-ответник по исковете,
има право на разноски за адвокат в размер на 300лв. представляващи платено
възнаграждение за адвокат.
За производство по частната жалба ищецът има право на разноски за
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50лв., определено от съда при
съобразяване на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 04.02.2021г. и Определение от
06.04.2022г., озаглавено „решение” по гр.д. № 13748 по описа за 2021г. на
Софийски районен съд, 144-ти състав в обжалваната част .
ОСЪЖДА „ А1 Б.” ЕАД, ЕИК **** да заплати на У.Н.Р. , ЕГН
**********, действащ като ЕТ „У.Н.Р.”, ЕИК **** на основание на чл. 78,
ал. 3 от ГПК сумата от 300лв. /триста лева/, представляващи съдебни
разноски за производство пред СГС по въззивната жалба.
ОСЪЖДА У.Н.Р. , ЕГН **********, действащ като ЕТ „У.Н.Р.”, ЕИК
7
**** да заплати на „ А1 Б.” ЕАД, ЕИК **** на основание на чл. 78, ал. 1 и
ал.8 от ГПК сумата от 50лв. /петдесет лева/, представляващи съдебни
разноски за производство пред СГС по частната жалба.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8