Решение по дело №317/2018 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 288
Дата: 25 октомври 2018 г.
Съдия: Емилия Атанасова Брусева
Дело: 20185001000317
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 7 юни 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е    № 288

 

гр. Пловдив, 25.10.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ІІ търговски състав, в открито заседание на пети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ

                                             ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

                                                                   РАДКА ЧОЛАКОВА

                    

при секретаря КАТЯ МИТЕВА като разгледа докладваното от съдия Емилия Брусева въззивно търг. дело № 317 по описа за 2018 год.  за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от З. „Б.В.и.г.”***, ЕИК ********, против решение №30/23.03.2018г., постановено по т.д. № 107/2016г. по описа на Окръжен съд – Х., с което е осъдено З. „Б.В.и.г.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***  да заплати на „Е.” ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** 34 800 лева главница, представляваща обезщетение по сключен застрахователен договор за настъпило застрахователно събитие - измиране на 174 броя кози, рискът от което е бил покрит по застрахователна полица №**************, сумата 3 000 лева – обезщетение за забава за периода от 17.IХ.2015 г. до 22.VII.2016 г. върху главницата,ведно със законната лихва върху същата от завеждане на делото 02.VIII.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 3 889 лева – разноски по делото.

В жалбата са изложени оплаквания за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, поради неразпределяне на доказателствената тежест между страните в процеса с доклада по делото, както и поради недопускане на относими доказателства. Твърди също необоснованост на решението и противоречие с материалния закон като счита за недоказани собствеността по отношение на умрелите кози, настъпилата смърт на 174 броя от тях и причината за смъртта. Твърди, че няма основание за заплащане на претендираното обезщетение, тъй като ищецът не е изпълнил действия по правилното отглеждане, обезпаразитяване и ваксинация на животните. Моли съда да отмени обжалваното решение като отхвърли исковете.

Въззиваемата страна „Е.” ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** становище за неоснователност на жалбата.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл.208 ал.1 от Кодекса за застраховането/отм./ във връзка с чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „Е.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, че със застрахователна полица № ************** от 22.08.2014г. при ответника „Б.В.И.Г.” – гр. С. е застраховал свои 700 кози – разплодници, отглеждани в животновъден обект ****-****, находящ се в с. Д., общ. Л.. Твърди, че е заплатил изцяло еднократно определената застрахователна премия в размер на 4 569.60 лева. Твърди, че застрахователното покритие по сключената застраховка обхваща следните събития: пожар, злополука, заразни заболявания – съгласно специалните условия на застрахователя и незаразни заболявания. Твърди, че с договора между страните е определена застрахователната сума – 200 лева на застраховано животно. Твърди, че козите са били отглеждани правилно, при спазване на всички изисквания, включително обезпаразитяване и ваксини. Но независимо от горното – през април 2015г. 58 броя от застрахованите кози са заболели от пастьорелоза и умрели. За това събитие застрахователят заплатил договореното обезщетение. Посочва, че на 22 и 23.06.2015г. в животновъдния обект е настъпила смъртта на общо 174 броя кози и причина за това отново се твърди да е заразното заболяване „пастьорелоза“ /вирусна пневмония/, което протекло скоротечно и не може да бъде излекувано. Твърди, че е уведомил незабавно застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и е представил необходимите – според договора - документи, установяващи същото, но заплащането на застрахователно обезщетение е било отказано. Аргументите за това се основават на неспазване от страна на „Е.-****“ ЕООД на ветеринарно- зоотехническите изисквания за гледане, профилактика и опазване на животните и непредприемане на обичайните и разумни мерки за предотвратяване на заболяването.        

Моли съда да осъди ответника „Б.В.И.Г.” – гр. С. да му заплати обезщетение за вредите от настъпилото застрахователно събитие – смърт на 174 броя кози – разплодници вследствие на заразно заболяване пастьорелоза, настъпила на 22.06.2015г. и на 23.06.2015г., рискът от настъпване на което е предмет на сключената застраховка на селскостопански животни с полица№ ************** от 22.08.2014г., сумата 3 000 лева – обезщетение за забава за периода от 17.IХ.2015 г. до 22.VII.2016 г. върху главницата,ведно със законната лихва върху същата от завеждане на делото 02.VIII.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото.

Ответникът „Б.В.И.Г.” – гр. С. оспорва предявените искове. Признава сключването на твърдения застрахователен договор, както и заплащането на застрахователната премия от ищеца. Признава и обстоятелството, че във връзка с предходно застрахователно събитие е изплатил застрахователно обезщетение. Твърди, че дружеството – ищец не е материално правно легитимирано по иска, тъй като не се установява да са нанесени вреди на животни – негова собственост и които да са предмет на застрахователния договор. Твърди, че претендираните вреди не засягат застраховано имущество. Оспорва твърдението в исковата молба, че причинената смърт на неиндивидуализиран брой кози е вследствие на заразно заболяване пастьорелоза. Счита, че то не е установено по надлежния ред. Твърди наличие на изключенията по т.7 раздел VII „Изключения“ и подраздел IX „Общи б. „д“ на Общите условия към застрахователния договор, както и изискванията, установени в пар.2 от специалните условия за застраховка за „едри рогатни животни, дребни рогатни животни, едрокопитни и свине към общите условия за застраховка на селскостопански животни на ответника. С оглед на това посочва, че са налице основания за освобождаване на застрахователя от задължение за заплащане на обезщетение. Възразява, че застрахователната сума и единичната стойност на животно, които се претендират като дължими, са по-високи от действителната стойност на животните.

Видно от представената застрахователна полица за застраховка на селскостопански животни –№************** от 22.08.2014г.  „Б.В.И.Г.” – гр. С. на основание платена застрахователна премия приема да обезщети застрахования „Е.-****“ ЕООД съгласно Общите условия при настъпване на загуба в рамките на застрахователния срок и договорените застрахователни суми. Като предмет на застраховката са посочени застраховани животни в група – кози разплодници, всички с еднаква застрахователна сума на глава, уговорена в размер на 200 лева като се сочи, че към предложението се прилага списък за тяхната идентификация /ушни номера/. Видно от представеното от ответника Предложение и въпросник-декларация за застраховка на селскостопански животни, изходящо от „Е.-****“ ЕООД списък, съдържащ идентификация на животните по ушни номера, не е приложен. Представена е обаче справка от интегрираната информационна система на БАБХ за животновъден обект на „Е.“ ЕООД *** от 16.09.2014г., т.е. около 20 дни след сключване на застрахователния договор,поради което може да се приеме, че предмет на застраховката са именно животните, посочени в тази справка. Същите съвпадат като брой и като вид, както и по местонахождение на обекта, с тези, описани в застрахователната полица. Застраховани са общо 700 животни от посочената група за обща застрахователна сума 140 000 лева. Застрахователното покритие включва пожар, природни бедствия, заболяване и злополука. Срокът на застраховката обхваща периода 23.08.2014г. – 22.08.2015г. Твърдяното застрахователно събитие, настъпило на 22.06.2015г. и 23.06.2015г., попада в рамките на периода, покрит от застраховката.

Касае се за застраховка на животните в група съгласно раздел IV т.2 предложение първо от Общите условия за застраховка на животни, птици, риба и кошери с пчели. Съгласно същите застраховката може да се сключи или за всички животни от даден вид или порода, обособени в група по специални условия, или за отделно животно или животни, когато се изисква същото да бъде маркирано /ушни марки, диаграми, чип и др./ по начин, даващ възможност за безспорната му идентификация като застрахованият задължително го описва в допълнителен списък към предложението за застраховка с конкретно посочена застрахователна сума. Съгласно другите условия от Раздел IV на цитираните Общи условия когато застраховката се сключва за група животни или птици задължително се определя обща застрахователна сума за групата и максимална застрахователна сума за едно животно /на глава/, която е еднаква за всички животни от групата.

Във връзка с твърдението в исковата молба за настъпила смърт на 174 броя от застрахованите животни от заразното заболяване пастьорелоза, по делото са представени Протоколи от №28 до №32 от 22.06.2015г., с които обслужващият животновъдния обект ветеринарен лекар констатира смъртта на животни с описани ушни номера /посочени подробно във всеки от протоколите/. Относно причината за смъртта е представено становище на ветеринарния лекар, както и Протокол – извлечение от 08.07.2015г. от аутопсионен /биопсичен/ протокол амб. №890/2015г. от 22.06.2015г. на В. – м. а. „**“, подписан от извършилия изследването доц. Д-р В.М.. От него се установява, че при изследването на биологичен материал от два броя кози с посочени ушни номера, се констатира находка, характерна за болестта „пастьорелоза“. Този документ е бил оспорен относно авторството като оспорването е недоказано.  Видно от заключението на вещото лице инж. Х.К. подписът, положен срещу „извършил изследването“ в Протокол от 08.07.2015г. е положен от доц. д-р В.К.М..

От свидетелските показания на М.Д.С. се установява, че той е изготвил протоколите /от л.14 до л.18 от делото/ относно констатираната от него смърт на посочените в тях животни. В качеството си на ветеринарен лекар, обслужващ стопанския обект на „Е.-****“ ЕООД, той твърди, че не е забелязал нарушения на хигиената и условията на отглеждане. Посочва, че диагнозата е поставил по наблюдаваните от него симптоми, някои от които сходни със заболяването „антракс“, а именно: поражения върху дихателната система, задушаване, подуване на езика, отоци по краката и белия дроб, а смъртта настъпва за часове. 

Представените по делото Протоколи от 22.06.2015г., чрез които се констатира смъртта на животните, са съставени и подписани от д-р С., който се явява ветеринарния лекар, обслужващ стопанството. За това обстоятелство е ангажиран като доказателство договор №8/23.03.2015г. за предоставяне на ветеринарномедицински услуги. Последните включват профилактика, лечение и диагностика на животните, отглеждани в обекта. Ето защо съставените протоколи именно от ветеринарния лекар, обслужващ стопанството, относно смъртта на 174 броя кози и причината, установена от него за тази смърт, представляват акт, съдържащ ветеринарно-медицинско заключение за смъртта на конкретните животни /описани по ушни номера/. Това е едно от изискванията на раздел XIII т.2 от Общите условия за застраховка на животни, птици, риба и кошери с пчели за заплащане на застрахователно обезщетение. Диагнозата, поставена от ветеринарния лекар, подписал протоколите за смърт, е потвърдена и от извършеното изследване на биологичен материал от ветеринарно-медицинска лаборатория.   

В качеството на свидетели са разпитани и лицата М.М.М., управител на фермата на „Е.-****“ ЕООД в с. Д. и Д.П.Д., работил като пастир на животните. От техните показания се установява, че помещението, в което са отглеждани животните е било голямо – 150 м. на 50 м., имало е отделно помещение за родилки и ярета. Поддържали са чистота, правили са дезинфекция на помещението два пъти месечно, пръскали са с препарати против кърлежи и са изпълнявали мерките, които им е предписвал ветеринарния лекар. И двамата потвърждават, че през юни 2015г. изведнъж, буквално за часове, са починали 174 броя кози. Свидетелят М.М.М. посочва, че труповете на умрелите животни са били предадени на „П.М.“ ЕООД за храна на защитени видове птици – лешояди. За предаването на животните е бил съставен протокол, свалени са били ушните марки и съответно – описани. Свидетелят твърди, че и друг път са предавали умрели животни на хората, които се грижат за лешоядите, тъй като те имали право да събират храна за тях. Като причина да не бъдат предадени на екарисаж посочва, че са получили предписание от Кмета на селото за незабавно разчистване на умрелите животни, поради големия им брой и опасността от разпространение на зараза. Във връзка с установяване предаването на животните на „П.М.“ ЕООД за храна на защитените видове птици – лешояди са представени шест броя протоколи от 22.06.2015г. за предаване и приемане на умрели животни. Същите са подписани от лицето М.К. като „приел“ животните. Авторството и на тези документи е било оспорено от ответника, но оспорването е недоказано. Видно от заключението на вещото лице Х.К. по допуснатата съдебно-графологична експертиза всички подписи за приел са изпълнени от едно и също лице като това е М.Г.К.. Обстоятелството, че животните не са предадени на екарисаж не е основание за отказ да се изплати застрахователно обезщетение. Съгласно раздел XIII т.2 от Общите условия за застраховка на животни, птици, риба и кошери с пчели застрахованият трябва да представи на застрахователя екарисажна потвърдителна бележка или протокол за загробване. Следователно предаването на екарисаж не е задължително условие за заплащане на претендираното обезщетение. Достатъчно е да се установи, че умрелите животни са унищожени или предадени за унищожаване. Предаването им са храна на лешоядите представлява такова унищожаване по смисъла на цитираната разпоредба от Общите условия.    

От показанията на разпитаните свидетели М.М.М., Д.П.Д. и ветеринарния лекар д-р С. може да се направи извод за спазване изискванията за лечение, дезинфекция и ваксинация относно отглежданите в стопанството на ищеца животни – предмет на застраховката. Ответникът не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на становището си за наличие на изключенията по т.7 раздел VII „Изключения“ и подраздел IX „Общи б. „д“ на Общите условия към застрахователния договор, както и изискванията, установени в пар.2 от специалните условия за застраховка за „едри рогатни животни, дребни рогатни животни, едрокопитни и свине към общите условия за застраховка на селскостопански животни. От заключението на вещото лице д-р С.В. по допуснатата съдебно ветеринаро-медицинска експертиза се установява, че дори и да не са провеждани редовно мероприятия по обезпаразитяване и ваксинация на козите, това не е довело до проявяване на случаи на пастьорелоза. При това заболяване активната имунизация не дава задоволителни резултати. Наличието на предходни заболявания в стопанството – листериоза, заразна ектима, заразна агалаксия – не са предпоставка за възникването на пастьорелоза, тъй като причинителите на тези заболявания са други. Пастьорелозата е поставена в зависимост от различни фактори – стрес, внезапна промяна на времето, някои третирания и кастрации, продължителен транспорт, внезапна смяна на местоположението и др. От същото заключение се установява и обстоятелството, че при вече възникнало заболяване с оглед на бързия ход на неговото протичане, прилагането на терапевтични процедури е на практика невъзможно. При запознаване от страна на вещото лице със свидетелските показания, събрани по делото, то посочва, че на база на тях умрелите кози са показвали клинични признаци, характерни за заболяването пастьорелоза. Според заключението на експертизата това заболяване може да се появи, въпреки правилно проведените санитарно-хигиенни и ваксинизационни процедури, тъй като има многофакторна зависимост при появата му, а активната имунизация е неефективна, поради многото серотипове на причинителите.     

С оглед на така събраните доказателства, настоящата инстанция намира, че не са установени по делото предпоставки за изключване отговорността на застрахователя, визирани в изключенията по т.7 раздел VII „Изключения“ и подраздел IX „Общи б. „д“ на Общите условия към застрахователния договор. Не са установява и нарушение на изискванията, установени в пар.2 от специалните условия за застраховка за „едри рогатни животни, дребни рогатни животни, едрокопитни и свине към общите условия за застраховка на селскостопански животни. Животните са били маркирани /за това е представена Справка от информационната система на БАБХ л.89-92/, няма данни да са нарушени процедурите по профилактика и борба със заразните заболявания. Пастьорелозата е доказана и чрез лабораторно изследване от ветеринарно медицински орган.

Налице е застрахователно събитие, за което застрахователят дължи застрахователно обезщетение. То се явява и изискуемо, тъй като плащането – съгласно чл.208 ал.1 предл. 2-ро от КЗ /отм./ - срокът за плащане е 15-дневен и започва да тече от деня, който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл.206 ал.1 и 2 и чл.207 ал.3 от КЗ /отм./.  Видно от представената кореспонденция /л.82/ на 23.06.2015г. ищецът е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие. Причина за отказа, изразен писмено с писмо изх. №145-СЗ/17.09.2015г. е непредставяне на фактура за закупуване на вписана в амбулаторния дневник ваксина „*“. Подобно изискване обаче неможе да бъде отнесено към тези, при неспазване на които застрахователят може да откаже плащане на претендираното обезщетение. В цитираното писмо, изходящо от ответника, се признава обстоятелството, че по електронен път дружеството – ищец на 09.09.2015г. е предоставило писмени обяснения на обслужващия фермата ветеринарен лекар, както и копие от амбулаторния дневник с вписана в него ваксина  *“. Следователно най-късно на 09.09.2015г. ищецът е изпълнил и условието по чл.207 ал.3 от КЗ /отм./ Непредставянето на цитираната в писмото фактура може да бъде основание за застрахователя да откаже заплащане на разходите, които застрахования е направил за ограничаване на вредите, каквито биха се явили закупени ваксини, но доколкото такава претенция не е отправяна, застрахователно обезщетение се дължи за настъпилото застрахователно събитие – смърт на 174 броя кози от общо застрахованите 700 броя, резултат от заразното заболяване пастьорелоза, представляващо покрит риск – съгласно сключения застрахователен договор.

По отношение размера на обезщетението: Твърди се, че застрахователната сума и единичната стойност на животно, които се претендират като дължими, са по-високи от действителната стойност на животните. Видно от представената застрахователна полица за застраховка на селскостопански животни –№************** от 22.08.2014г. предмет на застраховката са посочени застраховани животни в група – кози разплодници, всички с еднаква застрахователна сума на глава, уговорена в размер на 200 лева. Съгласно чл.203 ал.1 от КЗ /отм./ застрахователната сума не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото. Съгласно ал.4 от същата разпоредба когато не е уговорено друго, приема се, че застрахователната сума е определена съгласно действителната стойност на имуществото. Касае се за групова застраховка, при която сумата за едно животно е еднаква за всички животни в групата, независимо че някое може да е по-качествено от друго. Съгласно чл.203 ал.4 предл. 2-ро от КЗ /отм./ застрахователят би могъл да прегледа имуществото, за да установи действителната му стойност и съответно – да сключи договора за такава застрахователна сума, съответстваща на нея. Възможно е обаче след сключване на договора цената на животните от съответния вид да е претърпяла промяна и да е различна в сравнение с тази, определена при сключване на договора. Тъй като съгласно чл.208 ал.3 от КЗ /отм./ обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, то следва да се установи каква е действителната стойност на застрахованото имущество към датата на застрахователното събитие. В тази връзка по делото е прието заключение на вещото лице д-р С.В. по допуснатата съдебно ветеринаро-медицинска експертиза, съгласно което действителната пазарна стойност на един брой коза въз основа на данни от информационната система на БАБХ е 160 лева или общата стойност на всички 174 броя кози – предмет на застраховката е 27 840 лева. При обясненията на вещото лице, дадени в  съдебно заседание на 29.01.2018г., то посочва, че застрахованите кози са от порода българска бяла млечна, които са по-елитни кози в сравнение с обикновените местни такива, които са кръстоски и са по-примитивни. С оглед на това и определената от експертизата цена е 160 лева на коза, а не между 80 и 120 лева, каквито обяви съществуват. Доколкото обаче действителната стойност на една коза към датата на събитието е различна от определената застрахователна сума, възражението на ответника за допусната надзастраховане е основателно. Надзастраховане обаче – освен ако не е изрично уговорено – е недействително. Договорът остава в сила, но застрахователната сума се намалява до размера на действителната стойност. С оглед на изложеното претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение се явява основателна и доказана до размер от 27 840 лева. Над този размер до пълния претендиран такъв искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Само в частта, касаеща осъждане на  З. „Б.в.и.г.”*** за заплащане на обезщетение над 27 840 лева до  пълния претендиран размер 34 800 лева решението на първоинстанционния съд следва да се отмени като неправилно. В останалата част относно главницата следва да се потвърди.

 По отношение на претенцията за заплащане на сумата 3 000 лева – обезщетение за забава за периода от 17.IХ.2015 г. до 22.VII.2016 г. върху главницата – доколкото дължимата главница се явява в по-малък от претендирания размер, акцесорния иск също следва да се уважи, но изчисленията следва да се извършат върху главница от 27 840 лева. Определен по-този начин размерът на законната лихва за периода от 17.IХ.2015 г. до 22.VII.2016 г. е 2402.13 лева.  Над този размер до пълния претендиран такъв искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Само в частта, касаеща осъждане на  З. „Б.В.и.г.”*** за заплащане на обезщетение над 2402.13 лева до пълния претендиран размер 3 000 лева решението на първоинстанционния съд следва да се отмени като неправилно. В останалата част относно главницата следва да се потвърди.

Застрахователното обезщетение се дължи ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 02.08.2016г. до окончателното му изплащане.

Горните изводи на съда мотивират отмяна на първоинстанционното решение в частта за разноските, тъй като – предвид уважената и отхвърлена част от претенциите, дължимата сума за разноски на ищеца се явява 3157 лева, вместо присъдените 3 889 лева. За разликата над 3157 лева – разноски по делото решението също следва да се отмени. 

На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът „Е.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да бъде осъден да заплати на З. „Б.В.и.г.”*** сумата 152.11 лева - разноски по делото пред въззивната инстанция по съразмерност съобразно уважените и отхвърлени части от жалбата.

На основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът З. „Б.В.и.г.”*** следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 1326 лева – разноски по делото пред въззивната инстанция по съразмерност съобразно уважените и отхвърлени части от жалбата.

С оглед на гореизложеното и  на основание чл.271 и чл.272 от ГПК, Пловдивският Апелативен съд

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ОТМЕНЯ решение №30/23.03.2018г., постановено по т.д. № 107/2016г. по описа на Окръжен съд – Х., В ЧАСТТА с която е осъдено З. „Б.В.и.г.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***  да заплати на „Е.” ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** над 27 840 лева до пълния претендиран размер от 34 800 лева - главница, представляваща обезщетение по сключен застрахователен договор за настъпило застрахователно събитие - измиране на 174 броя кози, рискът от което е бил покрит по застрахователна полица №**************, В ЧАСТТА с която З. „Б.В.и.г.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** е осъдено да заплати на „Е.” ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** над 2402.13 лева дао пълния претендиран размер от 3 000 лева – обезщетение за забава за периода от 17.IХ.2015 г. до 22.VII.2016 г. върху главницата,ведно със законната лихва върху същата от завеждане на делото 02.VIII.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както и В ЧАСТТА, с която З. „Б.В.и.г.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***  е осъдено да заплати на „Е.” ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** над 3157 лева до пълния заявен размер от 3 889 лева – разноски по делото и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е.” ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** З. „Б.В.и.г.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** искове: за заплащане на обезщетение по сключен застрахователен договор за настъпило застрахователно събитие - измиране на 174 броя кози, рискът от което е бил покрит по застрахователна полица №************** за разликата над 27840 лева до пълния претендиран размер от 34 800 лева, за заплащане на обезщетение за забава за периода от 17.IХ.2015 г. до 22.VII.2016 г. върху главницата за разликата над 2402.13 лева до пълния претендиран размер от 3000 лева, ведно със законната лихва върху главницата от предяваване на исковете до окончателното изплащане, както и претенцията за заплащане на разноски пред първоинстанвционния съд за разликата над 3157 лева до присъдените такива в пълния претендиран размер от 3 889 лева, като неоснователни.

ПОТВЪРЖДАВА решение №30/23.03.2018г., постановено по т.д. № 107/2016г. по описа на Окръжен съд – Х., В ЧАСТТА с която е осъдено З. „Б.В.и.г.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***  да заплати на „Е.” ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** 27 840 лева главница, представляваща обезщетение по сключен застрахователен договор за настъпило застрахователно събитие - измиране на 174 броя кози, рискът от което е бил покрит по застрахователна полица №**************, сумата 2402.13 лева – обезщетение за забава за периода от 17.IХ.2015 г. до 22.VII.2016 г. върху главницата,ведно със законната лихва върху същата от завеждане на делото 02.VIII.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 3 157 лева – разноски по делото.

ОСЪЖДА З. „Б.В.и.г.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***  да заплати на „Е.” ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** 1326 лева – разноски по делото пред въззивната инстанция по съразмерност съобразно уважените и отхвърлени части от жалбата.

ОСЪЖДА „Е.” ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** заплати на З. „Б.В.и.г.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***  сумата 152.11 лева - разноски по делото пред въззивната инстанция по съразмерност съобразно уважените и отхвърлени части от жалбата.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ: