Р Е Ш Е Н И
Е
№...
16.09.2011г. Гр.
Гълъбово
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГЪЛЪБОВСКИ РАЙОНЕН СЪД Граждански състав
На 12.09.2011г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Т.А.,
като разгледа докладваното от съдия Минчева Гр.дело №215 по описа за 2011г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.49, ал.1 от СК.
Искът е предявен от Г.А.С. *** срещу Н.И.С. ***. С исковата молба се твърди, че страните са съпрузи от 24.05.1980г. Имат три деца – А., роден на ***г., Б., роден на ***г. и Г., роден на ***г. През 1989г. цялото семейство заминало за Турция, където да живеят и работят. След няколко месеца ответницата, заедно с децата се върнали. От 22 години страните били във фактическа раздяла и не поддържали отношения помежду си.
Излагайки тези обстоятелства ищецът счита, че бракът им с ответницата е дълбоко и непоправимо разстроен и моли да бъде прекратен поради изключителната вина на ответницата. Моли съда да постанови след прекратяване на брака ответницата да възстанови предбрачното си фамилно име – М.. Не желае съдът да се произнася относно ползването на семейното жилище, тъй като страните нямали такова. Претендира направените по делото разноски.
Тъй като ответницата не е намерена на постоянния и настоящия си адрес, съдът й е назначил особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК на разноски на ищеца. Назначеният от съда особен представител изразява становище, че действително между страните е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака, но по вина и на двамата съпрузи. Твърди, че нямало доказателства за вина единствено на ответницата. Моли съда да прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен по взаимна вина и да постанови възстановяване на предбрачното фамилно име на ответницата. Възразява срещу претенцията на ищеца за разноски.
Съдът разгледа предявения иск по реда на особеното производство по брачни дела – чл.318-чл.330 ГПК.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:
Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак №9/24.05.1980г.на с.Горна Кула, общ.Крумовград, обл.Кърджали, страните са сключили граждански брак на 24.05.1980г. в с.Горна Кула, общ.Крумовград, обл.Кърджали.
Видно от представената и приета като доказателство по делото Декларации за семейно и материално положение и имотно състояние на ищеца, съпрузите нямат родени от брака деца.
За изясняване на делото от фактическа страна, бяха допуснати гласни доказателства.
Съгласно свидетелските показания на свидетелите А.Г.А. – син на страните и С.С.П. около 1989г. семейството е заминало да живее в Република Турция. Ответницата обаче не могла да свикне с живота там, не й харесало и се върнала в България с децата си. Ищецът живял през цялото време и до днес в Турция като не поддържал никакви контакти със съпругата си. Ответницата от няколко години отишла да работи в Гърция. От момента на фактическата раздяла съпрузите не са се събирали и не са живяли като семейство.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите /след преценка съобразно чл.172 ГПК/, тъй като същите са безпротиворечиви, вътрешно логични и отразяват непосредствени впечатления на свидетелите от семейния живот на страните.
Като взе предвид описаната фактическа обстановка, съдът счита, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Липсват нормални отношения между съпрузите, същите са отчуждени един от друг, налице е безразличие относно емоционалното, физическо и духовно състояние на партньора. Тези обстоятелства се потвърждават, както от изразеното от страните становище и свидетелските показания, така и от безспорно установеното състояние на фактическа раздяла, която е довела до окончателното задълбочаване на брачното разстройство. Трайна е и съдебната практика на ВС, че фактическата раздяла може да се прояви чрез фактическо разделение между съпрузите или чрез пълното физиологическо и интелектуално отчуждение при формално съжителстване. Това поведение е трайно установено между страните. Ето защо, в този вид бракът между тях не би бил в интерес на съпрузите, тъй като липсва нормална семейна среда.
Предвид на това, съдът счита, че брачната връзка е дълбоко и непоправимо разстроена и следва да се прекрати.
ОТНОСНО ВИНАТА ЗА РАЗСТРОЙСТВОТО НА БРАКА
Като изхожда от установената по делото фактическа обстановка, съдът приема, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двете страни. Същите не са положили достатъчно усилия да установят нормални отношения в семейството, което е довело до влошаване на отношенията и разкъсване на брачната връзка. С това си поведение и двамата съпрузи са допринесли за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, което е довело до невъзможност за продължаване на съвместния съпружески живот. Ето защо, се е стигнало до пълното физическо и интелектуално отчуждение между съпрузите и настъпилата трайна фактическа раздяла, за което съпрузите носят взаимна вина.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ
В хода на съдебното производство се установи, че поради дългия период на фактическа раздяла страните не притежават семейното жилище, поради което съдът не следва да се произнася относно ползването му.
ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ
Съгласно разпоредбата на чл.53 от СК, след постановяване на
развода, съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак.
Ищецът е направил изрично искане след прекратяване на брака ответницата да носи предбрачното си фамилно име – М.. По делото не се събраха данни, които да навеждат на някакви особени обстоятелства, поради което това искане да не бъде уважено. Ето защо, съдът счита, че следва да постанови след прекратяване на брака ответницата да носи предбрачното си фамилно име – М..
По искането за разноски съдът намира, че с оглед на взаимната вина, страните следва да поемат разноските по делото по равно. Поради тази причина ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 500лв., представляваща възнаграждението за особен представител, както и да бъда осъдена да заплати остатъка от държавната такса по сметка на съда.
Воден от горните мотиви и на основание чл.49, ал.1 от СК съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Г.А.С. ***, ЕГН ********** и Н.И.С. ***, ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПРИЕМА за установено, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака носят и двамата съпрузи.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име М..
ОСЪЖДА Н.И.С. с п.а. и ЕГН да заплати
на Г.А.С. с п.а. и ЕГН сумата от 500лв.
/петстотин лева/, представляваща направените от последния разноски за
особен представител.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна ДТ в размер на 50.00 лв. от
които първоначална такса, внесена от Г.А.С. в размер на 25.00 лв., като осъжда Н.И.С. с п.а. и ЕГН да ЗАПЛАТИ държавна такса в размер на 25.00 лв.
/двадесет и пет лева/, по сметка на РС Гълъбово.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: