МОТИВИ към НЧХД 17/19:
Производството
е образувано по тъжба на Н.Н.К. против П.И.С. за това, че подсъдимата на 20,11,18 . в гр. Пазарджик е нарекла тъжителката „курва „ и „боклук“, с което е
унизила честта и достойнството й , за
което е предадена на съд за престъпление по чл. чл.146, ал.1 от НК.
В съдебно
заседание тъжителят, чрез повереника си, поддържа обвинението и пледира за
осъдителна присъда и за уважаване на гражданския иск в пълен размер.
Защитникът
оспорва съставомерността на престъплението,
пледира за оправдателна присъда.
Подсъдимата
не се признава за виновен и моли да бъде оправдан.
Районният съд, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки
се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:
Подсъдимата и тъжителката живеят със семействата си в една жилищна сграда:
първата на втория етаж, втората - на четвъртия. На първия етаж в същата сграда
живее св. И.. Отношенията между подсъдимата и нейния съпруг св. У. от една
страна и тъжителката и нейния съпруг св. К. и св. И. - от друга са силно влошени от няколко години и
непрестанно пораждат конфликти. Водят много наказателни дела от частен
характер. Едни от последните са приключили с: оправдателна присъда ( нчхд
579/19 на ПРС ), с която св. У. е признат за невинен за това, че публично е
оклеветил св. И.; и с оправдателна присъда по НЧХД 1008/18 с която подсъдимата е оправдана да е
причинила лека телесна повреда на св. К.
и да е извършила престъпление от вида на процесното спрямо тъжителката
на дата, различна от инкриминираната.
С настоящата тъжба , подадена на
03,01,19г. подсъдимата ( след внесените уточнения, вкл. в с.з. на 21,03,19г. (
л. 25, гърба) е предадена на съд
за
това, че на 20,11,18г. ,докато тъжителката преминавала покрай апартамента на подсъдимата, последната я нарекла „курва „
и „боклук“, с което е унизила честта и достойнството й.
Проведеното
съдебно следствие установи неверността на твърденията в тъжбата и обуслови
постановената оправдателна присъда.
Обстоятелствата по делото са спорни относно факта на срещата между двете
съседки на инкриминираната дата и място. За да подкрепи твърденията в тъжбата, тъжителката ангажира
показанията на своя съпруг св. К., тези на съседа св. И. и относимите към друг
инцидент ( 06,09,18г.) показания на сина си св. Цонев. Като се има предвид, че
последните касаят съвсем различен конфликт, те не допринесоха с нищо за
изясняване на релевантните факти, а само потвърдиха безспорния факт за силно
влошени междусъседски отношения, в които синът е заставал на всяка от страните.
Показанията на св. К. съдържат информация предоставена му от самата
тъжителка, която го уверила, че на процесната дата непосредствено преди срещата
си с него била обиждана в жилищния вход от подсъдимата, която я нарекла с
инкриминираните обидни думи; това силно разстроило тъжителката и тя дори
потърсила медицинска помощ, като й били предписани лекарства за успокоение.
Последната информация бе проверена, доколкото К. заяви в с.з. на 21,03,19г. (
л. 26, гърба), че са били предписани веднага след инцидента „жълти хапчета за
успокоение“ на тъжителката от личния лекар. Информацията от последния обаче -
л. 109 опроверга тези твърдения, доколкото установи, че тъжителката в периода
20-30,11,2019 г. въобще не е посещавала личния си лекар д-р Тиков. Това, на свой ред постави под съмнение
достоверността на показанията на К., още повече като се има предвид, че самият
той е бил тъжител по наказателни дела от частен характер против подсъдимата и
съпруга й св. У., приключили с оправдателни присъда.
Затова бе необходимо съдържимите в показанията на К. факти да бъдат
посочени от друг доказателствен източник. Като такъв, тъжителката ангажира св. И.,
който се представи за непосредствен очевидец на случая. Неговите първоначални
твърдения бяха, че ( л. 27, делото) от
площадката на първия етаж „вижда и чува кавгата, която става на втория
етаж“. При първия си разпит този
свидетел не уточнява, че се наложило да пристъпи няколко стъпала нагоре, за да
възприеме какво се случва, тъй като от позицията, която имал на площадката на
първия етаж това било невъзможно. Такива уточнения свидетелят удобно прави при последващите си
допълнителни разпити, след представените фотоси на стълбището л.45 и сл., вкл.
и при съдебния оглед . Тези уточнения обаче не се възприеха като пресъздаващи
достоверна информация, а като сериозно повлияни от силно конфронтираните
отношения с подсъдимата и съпруга й и като - неверни. Още повече, че съдът доби
непосредствени впечатления относно невъзможността свидетелят И. да възприеме
визуално ситуация, която се развива пред вратата на подсъдимата от площадка на
първия етаж, при наличие на междинна площадка между етажите и взаимното
разположение на площадките на първия и втория етаж, които се падат точно една
над друга. При това им разположение И. няма обективна възможност да види какво случващото
се пред вратата на подсъдимата без да се е качил поне две-три стъпала нагоре,
откъдето вече има необходимата видимост.
Извън горното обсъждане, което разобличи обвинителната теза като напълно
недоказана, постановената оправдателна присъда бе резултат и от защитната
стратегия, изградена върху напълно съответни и взаимнодопъващи се твърдения . В
процесната дата и часовия интервал,
който обвинението фиксира, свидетелите К. и К. ( л. 33 и сл.) са посетили
кафе-аперитива, находящ се на партерен етаж в процесната жилищна сграда и
стопанисван от подсъдимата и съпруга й. И двамата свидетели потвърждават
еднозначно и убедително, че са били в присъствието на подсъдимата в деня и часа,
когато е обвинена да е обиждала тъжителката и тя не е напускала заведението.
Що се отнася до св. У. неговите
показания са съвсем общи и в такъв общ
план изключват възможността да са е случило инкриминираното събитие.
Неотносими към конкретния случай са и данните от представените аудиозаписи,
доколкото те касаят съвсем различни инциденти и само потвърждават несъмнения
факт за силно конфронтирани съседски отношения.
По споделените съображения Съдът постанови своята присъда, с която призна подсъдимата невиновна в това, че на
20.11.2018г. в гр.Пазарджик е изрекла думи унизителни за честта и достойнството
на Н.Н.К. *** в нейно присъствие, поради което я оправда по повдигнатото
обвинение по чл.146 ал.1 от НК.
Доколкото бе налице изрично
оттегляне на тъжбата ( л. 25, гърба по делото) за посочените в нея дати „Нова
година 2018г., март месец 2018г. и 09.09.2018г. „ и предвид изявлението на
защитника се прекрати производството
досежно инкриминираните твърдения за изречени обидни думи от подсъдимата спрямо
тъжителката на тези дати.
Предвид изхода на делото тъжителката Н.Н.К. бе осъдена (чл. 190 НПК)да
заплати на П.И.С. сторените от последната съдебно-деловодни разноски в размер
на 500,00 лева.
Постанови се след влизане на присъдата в сила веществените доказателства –
3 броя СД да бъдат унищожени с делото, по реда на ПАС.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК в тежест на тъжителката Н.Н.К. бяха
присъдени разноски в размер на 191,20 лв., в полза на държавата по сметка на
Районен съд- Пазарджик сторените по делото
По изложените мотиви Съдът
постанови оправдателната си присъда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: