Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Теодорина Димитрова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по реда на чл. 111, ал. 3 от НПК С постановление от 26.11.2012 година на Зам.окръжен прокурор на В. по ДП № 31/2010 година по описа на ОСлО при В., постановено по реда на чл. 111, ал.2 от НПК е отказано да бъде върнато на обвиняемия В. Г. Ш. или на упълномощено от него лице иззетия като веществено доказателство лек автомобил марка „” с рег. № с рама № и двигател № *6S4. Подадена е жалба от В. Г. Ш. чрез защитника му адв. М. М. от ВТАК против постановлението на прокурора. Направено е оплакване за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на акта на прокурора. Не било посочено на кое от основанията по чл. 111, ал.2 от НПК е отказано връщане на вещественото доказателства – дали, че връщането би затруднило разкриване на обективната истини или е предмет на административно нарушение. Изложените от прокурора доводи, че пари от престъпна дейност са трансформирани във този лек автомобил били недоказани. Прокурорът се произнасял по въпроси, които били от компетентността на съда при решаване на делото по същество. Освен това прокурорът се бил позовал на несъществуваща правна норма – чл. 256, ал. 6 от НК. Освен това спрямо този автомобил са взети и съответните обезпечителни мерки съобразно чл. 397 от ГПК, към който препращал НПК и задържането на иззетия автомобил не била сред тях. Следвало да се има предвид, че В. Ш. е бил вече осъден с присъда, постановена в Кралство Белгия и тази присъда била приведена в изпълнение на територията на Република България и към момента Ш. изтърпявал наказанието лишаване от свобода. Счита, че задържането на вещта за такъв дълъг период от време нарушавало конституционно защитеното право на собственост. Предвид изложените в жалбата доводи жалбоподателят моли съда да постанови определение, с което да отмени постановлението на прокурора и да разпореди да бъде върнат лек автомобил марка „.” с рег. № . с рама № . и двигател № *6S4 на собственика В. Г. Ш. или на упълномощено лице. Съдът, след като разгледа жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, извърши проверка на атакуваното постановление на прокурора и приема за установено следното: Подадената жалба е допустима, но неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Съображенията за това са: С постановление от 27.08.2012 година на следовател И. Т. от ОСлО при В. лицето В. Г. Ш. с ЕГН * е привлечено като обвиняем за това, че през периода от 01.12.2007 година до 29.04.2010 година в град Велико Търново извършил финансови операции – на 15.07.2009 година внесъл в брой сумата от 8500 евро по лична банкова сметка с IBAN . открита в „Банка Пиреос България” -София, офис Велико Търново, като се разпоредил с паричната сума-извършил банков превод, нареден към банкова сметка IBAN . открита „Пиреос Банка Румъния” –Букурещ и получател Groza Gabrie Sorin; и преобразувал имущество, а именно: на 15.05.2008 година закупил лек автомобил марка „.” с рег. № . с рама № . и двигател № *6S4, като заплатил парична сума 14580 лева, представлява покупната цена на същия лек автомобил и за времето от месец май до месец декември 2009 година заплатил парична сума общо в размер на 56845 лева за вложени и получени от него СМР в ползвано от него жилище-апартамент в град Велико Търново, улица „С. В.” № . и закупени от него материали, оборудване, мебели и електрически уреди, като преобразуваното имущество и финансовата операция са извършени с парични средства, за които е знаел, че са придобити от него чрез тежки умишлени престъпления по чл. 159б, ал. 2 вр. ал. 1 вр. с чл. 159а, ал.2 от НК и деянията са извършени два и повече пъти – престъпление по чл. 253, ал. 4 вр. с ал. 3, т. 2 вр. с ал. 1 и ал. 2 от НК. За това престъпление предвижданото от закона наказание е лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от двадесет хиляди до двеста хиляди лева. Съгласно чл. 253, ал. 6 от НК предметът на престъплението или имуществото, в което той се трансформира, се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност. Това постановление предявена на В. Ш. на 14.11.2012 година и му е връчен препис в присъствието на защитник адв. М. М.. извършен е разпит на обвиняемия на същата дата – видно от протокол за разпит на обвиняем от 14.11.2012 година, като се е възползвал от правото на този етап на наказателното производство да не дава обяснения. С определение от 25.08.2010 год. по ЧНД № 526/2010 год. по описа на ВТОС по реда на чл. 161, ал.1 от НПК е дадено разрешение за извършване на претърсване на лек автомобил марка „.” с рег. № . с рама № . и двигател № *6S4. Видно от приложеното по досъдебното производство копие от свидетелство за регистрация на МПС № . година този лек автомобил е регистриран в КАТ при ОД на МВР Велико Търново на името на В. Г. Ш.. На 23.09.2010 година е извършено разрешеното претърсване, за което е съставен протокол за претърсване и изземване от 23.09.2010 година и съгласно който процесния лек автомобил е иззет като веществено доказателство. Съгласно чл. 110, ал. 4 от НПК с протокол е предаден за отговорно пазене на Г. Б. в качеството му на старши технически сътрудник – домакин на автоработилница на ОД на МВР Велико Търново-лист 343, том ІV на ДП№31/2010 година по описа на ОСлО при В.. С определение постановено по реда на чл. 72, ал.1 от НПК във връзка с чл. 389-403 от ГПК е допуснато обезпечение на предвидената в чл. 253, ал. 4 от НК ГЛОБА и предвиденото в чл. 253, ал. 6 от НК ОТНЕМАНЕ в полза на държавата на предмета на престъплението, за което В. Г. Ш. с ЕГН * чрез налагане на запор върху лек автомобил марка „.” с рег. № . с рама № . и двигател № *6S4, и СПИРАНЕ ОТ ДВИЖЕНИЕ на същия лек автомобил. Издадена е обезпечителна заповед в полза на В. и обезпечението е приведено в изпълнение. Чрез така наложените обезпечителни мерки е ограничена съобразно предвидения от закона ред правото на собственост върху процесния автомобил с цел това имущество да бъде запазено и съхранено с оглед бъдещото отнемане. За собственика и в случая обвиняем е ограничена възможността, както да извършва правни действия по отношение на този автомобил, респективно да се разпорежда с него в полза на трето лице, така чрез постановеното „спиране от движение” му е ограничена възможността да извършва и фактически действия – да ползва вещта по предназначение. Предвид изложената по-горе фактическа обстановка, съдът е мотивиран да приеме от правна страна следното: Образувано е досъдебно производство, по което процесният автомобил е иззет по надлежния ред като веществено доказателство. Спазена е процесуалния ред и съгласно чл. 109 от НПК като лекият автомобил се явява предмет на престъплението според обвинението спрямо жалбоподателя Ш.. От друга страна чрез предприемането и допускането на обезпечителните мерки по чл. 72, ал.1 от НПК е налице ограничение във възможността Ш. да упражнява изцяло и пълно правото си на собственост спрямо тази вещ – за определен период от време собственика е лишен от правото да се разпорежда с вещта чрез наложения запор и фактически да ползва същата чрез наложеното спиране от движение на лекия автомобил. Изземването като веществено доказателства на лекия автомобил и предприемането на обезпечителните мерки спрямо него не са взаимно изключващи, тъй като имат различен правен режим. В конкретния случай това веществено доказателство не следва да бъде връщано на собственика преди завършване на наказателното производство. Последното се явява предмет на престъпление или такова, в което е трансформирано имуществото, предмет на престъплението. и връщането му би затруднило разкриване на обективната истина, а освен това с оглед ограничителните мерки, вследствие наложеното обезпечение и фактическото ползване на вещта е ограничено. С оглед на това съдът намира, че правилно и законосъобразно прокурорът, макар и с различни мотиви, е отказал връщане на лек автомобил марка „.” с рег. № . с рама № . и двигател № *6S4 иззет като веществено доказателство. По тези съображения жалбата следва да бъде оставена без уважение, постановлението – потвърдено. Водим от горните съображения, съдът на основание чл. 111, ал. 3 от НПК О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата от В. Г. Ш. ЕГН * с постоянен адрес град Велико Търново, ул. „. чрез защитника му адв. М. М. от ВТАК против Постановление от 26.11.2012 година на Зам.окръжен прокурор на В. по ДП № 31/2010 година по описа на ОСлО при В., постановено по реда на чл. 111, ал.2 от НПК, с което е отказано да бъде върнато на собственика В. Г. Ш. или на упълномощено от него лице, иззетия като веществено доказателство лек автомобил марка „” с рег. № с рама № и двигател № *6S4. ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 26.11.2012 година на Зам.окръжен прокурор на В. по ДП № 31/2010 година по описа на ОСлО при В., постановено по реда на чл. 111, ал.2 от НПК, с което е отказано да бъде върнато на собственика или на упълномощено от него лице иззетия като веществено доказателство лек автомобил марка „” с рег. № с рама № и двигател № *6S4. Определението е окончателно. СЪДИЯ: |