Р Е Ш Е Н И Е №230
гр. ВРАЦА,18.07.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Врачанският окръжен съд, гражданско
отделение, в публичното заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Председател:РЕНАТА
Г.МИШОНОВА - ХАЛЬОВА
Членове:МАРИЯ АДЖЕМОВА
мл.съдия:ИВАН
НИКИФОРСКИ
в присъствието на секретаря МАРИЯ
ЦЕНОВА, като разгледа докладваното от мл. съдия Никифорски в.гр.дело N 211 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, вх. №
1971/ 06.02.2019 г., подадена от Р.М.П. ***, чрез упълномощения му адвокат Л.В. срещу решение
№65/24.01.2019г.на Районен съд-Враца, постановено по гр.дело №2202/2018г. в
частта му, с която предявения от жалбоподателя иск с правно основание чл.200,
ал.1 от КТ е бил отхвърлен за разликата над 5000 лв.до пълния предявен размер
от 13 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова
злополука.
В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил писмени отговор от насрещната страна по подадената въззивна жалба
„Булмикс-97”ООД-гр.София, връчена по реда на чл.50, ал.1 и 2 ГПК.
Във
въззивната жалба се поддържа, че неправилно районният съд е отхвърлил иска за
сумата над 3500 лв., като е приел, че уврежданията не са причинила трайно
намалена работоспособност над 50 на сто.Развиват се подробни доводи, че по делото
е било установено, че като резултат от злополуката ищецът е претърпял операция,
но въпреки това липсва пълно възстановяване и е налице ограничаване на
функцията на ръката, което води до невъзможност да работи, до трудно самостоятелно
обслужване, притеснения и пр.Поддържа се, че е установена и необходимост от
нова оперативна намеса, но всички тези факти и обстоятелства не са отчетени
правилно от районния съд, който не е съобразил естеството и интензитета на
отрицателните изживявания на ищеца, степента на телесното увреждане,
усложненията, прогнозата за пълно възстановяване и действителните болки и
страдания, свързани с увреждането.
Въз основа
на изложеното се отправя искане до въззивния съд да постанови решение, с което да отмени
обжалваното решение на РС - гр. Враца в посочената част и да уважи изцяло
предявената от Р.М.П. искова претенция.
Във въззивното производство
доказателства не са събирани.
При извършената проверка на редовността
и допустимостта на жалбата, съдът констатира, че същата е подадена в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК и е насочена против
обжалваем съдебен акт. При констатираната
допустимост на жалбите, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания
в жалбата.
Атакуваното решение на РС-
гр.Враца е валидно и допустимо.
Районен
съд - гр.Враца е бил сезиран и се е произнесъл по предявен от Р.М.П., ЕГН ********** иск с правно основание чл.200, ал.1 КТ
против „БУЛМИКС-97” ООД, ЕИК *********
за сумата от 13 500 лв., представляваща обезщетение за претърпяни
неимуществени вреди, вследствие на претърпяна трудовата злополука на 29.01.2018
г.,установена с Разпореждане № 21761/01.03.2018 г., издадено от НОИ -
Териториално поделение София - град,
ведно със законната лихва върху претендираните обезщетения от 21.05.2018 г. -
датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното им изплащане.В
исковата молба е посочено, че се претендират 12 000 лева представляваща
обезщетение за периода от 29.01.2018г. до датата на предявяване на иска
21.05.2018 г. за претърпените от ищеца неимуществени вреди - физически болки и
страдания от счупването на ръката, медицинската интервенция и продължителния
оздравителен период, както и сумата от 1500 лева представляващи обезщетение за
периода от 29.01.2018г. до датата на подаване на иска в съда-21.05.2018г. за
претърпените от ищеца неимуществени вреди - морални болки и страдания,
изразяващи се в негативни емоционални изживявания срам, унижение и притеснение,
причинени в резултат на трудовата злополука.Въпреки че са разграничени сумите
от Районният съд в диспозитива на решинето му, който е уважил предявената
претенция за 1 500 лева изцяло, а тази за 12 000 лева е уважил до размер от 3
500 лева, като е отхвърлил претенцията за остатъка от 8 500 лева, настоящия
съдебен състав приема, че е сезиран с иск в размер на 13 500 лева, с правно
основание чл.200, ал.1 КТ.
Така предявеният
иск е уважен от първостепенния съд до размер
от 5 000 лева, като съдът е отхвърлил иска на Р.М.П. за обезщетение на неимуществени
вреди в останалата му част до пълния претендиран размер от 13 500 лева.Съдът е
достигнал до извода, че предявените искове са доказани по основание, но е
преценил,че спрведливото обезщетение за претъпрените неимуществени вреди
възлиза на сумата от 5 000 лева.
Съдът е
разпределил и разноските съобразно уважената част от иска.
С исковата молба ищецът претендира сумата от 12 000 лева представляваща
обезщетение за периода от 29.01.2018г. до датата на предявяване на иска
21.05.2018 г. за претърпените от ищеца неимуществени вреди - физически болки и
страдания от счупването на ръката, медицинската интервенция и продължителния
оздравителен период, както и сумата от 1500 лева представляващи обезщетение за
периода от 29.01.2018г. до датата на подаване на иска в съда-21.05.2018г. за
претърпените от ищеца неимуществени вреди - морални болки и страдания, изразяващи
се в негативни емоционални изживявания срам, унижение и притеснение, причинени
в резултат на трудовата злополука, претърпяна на 29.01.2018 г., по време на
осъществяване на трудовите му задължения при ответното дружество.
В срока по чл.131 ГПК ответникът,редовно
призован при спазване на нормата на чл.50, ал.1 и ал.2 ГПК - съдебните книжа са
приложени по делото и се считат редовно връчени на ответника с оглед на факта,че
на регистрирания в търговския регистър адрес на седалище и адрес на управление
не е открито представителство на дружеството и служители, не депозира отговор
на исковата молба.
Като взе предвид твърденията на
страните и наведените доводи в исковата молба и отговора, както и оплакванията
във въззивните жалба, настоящият съдебен състав приема, че предметът на въззивната
проверка обхваща повдигнатия спор,относно отхвърлената част от предявеният иск
в раземр на 8 500 лева.В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в
сила.
За да се произнесе по
основателността на жалбите, въззивният съд обсъди събраните в
първоинстанционното производство доказателства поотделно и в тяхната пълнота,
при което приема за установено от фактическа страна следното:
От приложения по делото трудов
договор №3957/12.12.2017г. се установява, че страните са били в трудово-правни
отношения към момента на възникване на трудовата злополука, като ищеца е
работил в ответното дружество на длъжност „ строител жилища“ с място на работа-
строителни обекти на територията на гр. София и месечно брутно трудово
възнаграждение в размер на 580,00 лв., върху което е начислявано допълнително
възнаграждение за продължителна работа на същата длъжност.
От показанията на разпитаните по
делото свидетели Яна В. Петрова и Начко Николаев П. и медицинската документация
се установява, че на 29.01.2018 г. към 15.00 часа по време на работа на
строителен обект в гр. София, находящ се в ж.к Белите брези, ул. Хайдушка гора
№34, стъпва върху недобре поставено и неукрепено строително платно, в резултат
на което се подхлъзва, губи равновесие и пада от височина 3-4 метра направо
върху асфалтовата площадка. Пада върху лявата половина на тялото и лявата ръка,
в резултат на което усеща силна, нетърпима болка в лявата китка. Ръката е
нетърпимо болезнена, с ограничени и болезнени движения, отича, подува се и
видимо се деформира. Закаран е в спешен център в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ - София
където, след направените преглед и компютьрно томографско изследване се
установява сложна фрактура на лява китка на дисталния радиус - закрито счупване
на долния край на лъчевата кост - вътрешна многофрагментарна фракура на лява
лъчева кост в дисталния край с депресия на ставната повърхност на fossa lunata
/лунарна кост/, костен дефект и увреда на радиотрикветриалния лигамент на лява
ръка. Пациентът е хоспитализиран, поставена е временна лонгета за обездвижване
на пострадалата ръка и на 31.01.2018г. е опериран.
Установява се от представената медицинска
документация -Епикриза от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, че на ищеца е направена сложна
и продължителна операция в резултат на която е извършена открита репозиция и
фрагмент - специфична фиксация на фрактурата на лява лъчева кост с две
заключващи планки и винтове, костният дефект е запълнен чрез остеопластика с
кост взета по съседство, извършена е лигаментотомия на ling, carpi transversum
на лява ръка и декомпресия на n.medianus sin., послоен шев, поставена е
стерилна превръзка и гипсова имобилизация.Конците са свалени на дванадесетия
ден, а гипсовата превръзка на 21-я ден.
За периода от 29.01.2018г. до
06.03.2018г. на ищеца е разрешен отпуск за временна неработоспособност -
болничен лист № Е20180173805, издаден на 12.02.2018г. от ЛКК при УММБАЛСМ „Н.И.
Пирогов“. При изписването на пациента са дадени подробни указания за
раздвижване и рехабилитация на ръката в домашни условия чрез специални
упражнения.
От момента на счупването на ръката
в резултат на трудовата злополука, въпреки извършената операция ищецът търпи
непрекъснати силни болки в лявата ръка. Ръката му все още е силно подута и отекла,
а движенията в лявата китка са болезнени и ограничени. Ищеца не може да работи тежка физическа
работа, да се грижи за цепене на дърва или хранене на животните, които има
домакинството.Цялата грижа за дома,домакинството, селскостопанските животни и за
четиригодишното му дете е поета от неговата съпруга. Ищецът се срамува, чувства
се унижен и изпитва неудобство от непрекъснатите грижи и помощ които му се
оказват непрекъснато ,притеснява се за в бъдеще дали напълно ще оздравее и дали
ще бъде пълноцененза своето семейство. Ищеца е левак и всяко едно рутинно и
елементарно на пръв поглед действие за него представлява особено трудно и
невъзможно за извършване, тъй като активната му ръка е тежко пострадала.
На 26.03.2018 г. отива на преглед
при специалист ортопед в „Първа частна МБАЛ Враца“ ЕООД, където са установени
данни за Карпал-тунел синдром в умерено изразена степен,което се потвърждава и
от заключението на изслушаната съдебно-медицинска експертиза,като в съдебно
заседание вещото лице е уточнило,че при правилно проведена рехабилитация това
увреждане следва да отшуми.Вещото лице уточнява също така,че уврежданията все
още са болезнени,че е налице причинно-следствена връзка между претърпяната
трудова злополука и настъпилити увреждания,както и между настъпилото увреждане
и установения Карпал-тунел синдром.Обективното състояние към момента на
прегледа на ищеца 11.01.2019г. е добро.Оздравителния период е 3-5
месеца.Посочено е че прогнозата е благоприятна като при извършени съответни
физиотерапевтични и рехабилитационни процедури може да настъпи пълно
възстановяване на функцията на ръката. Към настоящия
момент оздравителния и възстановителен процес продължават, ищецът не е
възстановен напълно и продължава да приема обезболяващи медикаменти и да
изпитва болки. Ръката е деформирана, подута с четири дълги белега от
извършената операция, като всеки един от тези белези е около 15-20 см.
Злополуката е приета като трудова
по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО с Разпореждане №21761 от 01.03.2018г. на ТП на
НОИ София - град.
При така установеното от
фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
За да бъде ангажирана
отговорността на работодателя по чл.200
от КТ за обезщетяване на причинените на пострадал от трудова злополука работник
или служител неимуществени вреди, трябва да бъдат установени чрез пълно и
главно доказване следните материални предпоставки: 1) трудова злополука; 2)
вреда, водеща до неблагоприятни последици – болки и страдания и 3)
причинно-следствена връзка между злополуката и причинените вреди,тоест
причинените болки и страдания да са закономерна, естествена последица от
злополуката, която е настъпила през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието. Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда възниква
независимо от обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов
работник или служител е виновен за увреждането – арг. чл. 200, ал. 2 КТ. В този
смисъл отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна,
гаранционно-обезпечителна.
Между ответника и увредения е
съществувало валидно трудово правоотношение,към момента на възникване на
трудовата злополука.Трудовият характер на злополуката е признат със стабилен
административен акт по надлежния ред.Констатацията на компетентния
административен орган, че злополуката е настъпила през време и по повод
работата, която определя трудовия характер на злополуката (аргумент чл. 55, ал.
1 КСО),е задължителна за гражданския съд.Причинно следствената връзка между
злополуката и увреждането и обстоятелството, че то е настъпило през време и във
връзка с изпълнение на трудовите задължения на ищеца в ответното дружество се
установява от представените по делото писмени доказателствени средства, от
разпита на свидетеля Начко П., доведен от ответника, както и от
заключението на изслушаната съдебно – медицинска експертиза.Следователно,
правилен е извода на първостепенния съд, че предявения иск е доказан по
несъмнен начин по своето основание.
Спорът между страните, въведен с
въззивната жалба се съсредоточава върху обстоятелството относно справедливия
размер на имуществената отговорност на работодателя.
При определяне размера на
обезщетението му съдът следва да се съобрази с дадените в т. 11 от Постановление
№ 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС указания, съгласно които е длъжен да
вземе пред вид всички конкретно установени обстоятелства, обуславящи
претърпените вреди и да прецени тяхното значение и тежест. Тъй като обезщетението за неимуществени вреди е заместващо, а не
компенсаторно, законодателят е предвидил в чл. 52 ЗЗД правната възможност на
съда по справедливост да определи заместващата парична престация, която
работодателят дължи на работника като обезщетение за изживените болки и страдания,
които са закономерна последица от уврежданията, настъпили при трудова
злополука. При обсъждане размера на паричното обезщетение съдът следва да
прецени естеството и интензивността на отрицателните изживявания на
пострадалия, както и възрастта на увреденото лице, ръководейки се от
обществения критерий за справедливост към момента на възникването на правото на
обезщетение.
Настоящият съдебен състав при
преценка на всички събрани по делото доказателства счита, че с оглед на
продължителността, интензивността на болките и страданията, изпитвани от ищеца
(установена е сложна фрактура на лява китка на дисталния радиус - закрито
счупване на долния край на лъчевата кост - вътрешна многофрагментарна фракура
на лява лъчева кост в дисталния край с депресия на ставната повърхност на fossa
lunata /лунарна кост/, костен дефект и увреда на радиотрикветриалния лигамент
на лява ръка.), както и с оглед на обстоятелството, че в зряла работоспособна
възраст ищецът е загубил за определен период своята работоспособност и е бил принуден
да търпи затруднения и лишения при осъществяване на битовите си потребности, спрвадливото
обезщетение е в размер на 15 000 лева.С оглед принципа на диспозитивното
начало, обаче, закрепен в нормата на чл. 6 ГПК, на ищеца следва да бъде
присъдено обезщетение в размера, претендиран с исковата молба, а именно 13 500
лв. За да достигне до този извод, настоящата съдебна инстанция взема предвид и
обстоятелството,че на ищеца е направена сложна и продължителна операция в
резултат на която е извършена открита репозиция и фрагмент - специфична
фиксация на фрактурата на лява лъчева кост с две заключващи планки и винтове,
костният дефект е запълнен чрез остеопластика с кост взета по съседство,
извършена е лигаментотомия на ling, carpi transversum на лява ръка и декомпресия
на n.medianus sin., послоен шев, поставена е стерилна превръзка и гипсова
имобилизация.Конците са премахнати на дванадесетия ден,гипсовата превръзка на
21-я ден, а оздравителния период е 3-5 месеца.Отчита се
и фактът, че прогнозата за пълно възстановяване е благоприятна.
Предвид
гореизложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че подадената въззивна
жалба е основателна, поради което следва да бъде уважена, а първоинстанционното
решение отменено в обжалваната му част, като неправилно.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция,
съобразно уважената част от предявената въззивна жалба ответникът трябва да
бъде осъден по правилата на чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК да заплати дължимите държавни такси и съдебни разноски за изслушване на СМЕ
за първата инстанция – още в размер на сумата от 340,00 лв.(за уважената част
от иска дължимата държавна такса и съдебни разноски е в размер на 790,00 лв., а
в първоинстанционното производство са присъдени 450, 00 лв.).
Ответникът - възизваем трябва да
бъде осъден по правилата на чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК да заплати и дължимата държавна такса за въззивно обжалване, съобразно уважената
част от иска в размер на 270 лева по сметака на Окржен съд – гр.Враца.
Ответникът - възизваем на основание чл.38,ал.2,вр.с ал.1,т.3 от Закона за адвукатурата следва да бъде
осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца адв.Л.В. адвокатско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителсто.
Съгласно чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения(изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от
2014 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2016 г., отм. относно изменението с бр. 28 от
2014 г. с Решение № 9273 от 27.07.2016 г. на ВАС - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в
сила от 23.05.2017 г.) при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. – минималното
възнаграждение е 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв.В конкретния
случай 830 лева + 105 лева /3 % от 3 500 лева/ или общо 935 лева за една
инстанция.Първостепенният съд е присъдил адвоктаско възнаграждение в размер на
600 лева. Следователно,ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на
адв. Л.В. сумата от още 335 лева за процесулано представителство пред Районен
съд – гр. Враца и сумата от 935 лева за процесуално представителство пред
Окръжен съд - гр. Враца.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №65/24.01.2019г. на Районен
съд-Враца, постановено по гр.дело №2202/2018г., в частта, с която е отхвърлен
искът с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, за сумата над 5000,00 лв. до пълния
предявен размер от 13 500 лв., представляващо заместващо обезщетение за
причинени неимуществени вреди от настъпила на 29.01.2018 г. трудова злополука,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „БУЛМИКС-97” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район „ Витоша”, ул. „Проф. Велизар
Велков”, № 20 да заплати на Р.М.П., ЕГН **********, адрес: ***, адрес за призоваване:гр.Враца, Ул. "Полковник Кетхудов"
№15, чрез адв. Л.В.,***, адрес на кантората: гр. Враца, ул. Полковник Кетхудов
№ 15 по иска с правно основание чл. 200,
ал. 1 КТ сумата от още 8 500,00 лв. или общо в размер на 13 500 лв.,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, вследствие на
претърпяна трудовата злополука на 29.01.2018 г.,установена с Разпореждане №
21761/01.03.2018 г., издадено от Териториално поделение на НОИ София - град, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
предявяване на исковата молба в съда 21.05.2018г. до окончателното й заплащане.
РЕШЕНИЕТО в останалата част не е обжалвано,
поради което е влязло в сила.
ОСЪЖДА „БУЛМИКС-97” ООД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК
и чл. 273 ГПК да заплати в полза на бюджета на Районен съд - гр. Враца сумата
от още 340,00 лева, а в полза на бюджета на Окръжен съд - гр. Враца сумата от
270,00 лева.
ОСЪЖДА „БУЛМИКС-97” ООД, ЕИК
********* на основание чл. 38, ал. 2 ЗА да заплати на адв. Л.В.,***, адрес на
кантората: гр. Враца, ул. Полковник Кетхудов № 15 сумата от още 335.00 или общо 935 лева за осъществено
процесуално представителство и защита на ищеца пред Районен съд - гр. Враца,
както и сумата от 935.00 лева за процесуално представителство пред Окръжен съд
- гр. Враца.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в
1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се
връчи на страните.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........