Р Е Ш Е Н И Е № 224
гр.Кюстендил, 29.10.2021год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кюстендил, в открито съдебно
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
с участието на секретаря Антоанета Масларска, като
разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 230 по описа за 2021год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.118, ал.3 от КСО вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
И.М.Д. *** оспорва Решение № 2153-03-49 от 07.05.2021г.
на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Варна,
с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № Д-03-000-00-01455933/22.03.2021г.,
издадено от ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите от ДОО в ТП
на НОИ – Варна, с което на основание чл.
40, ал. 4, т.2 от КСО е спряно
образуваното производство за изплащане на парично обезщетение за временна
неработоспособност по болничен лист № Е20202613793/01.11.2020г. за времето от
01.11.2020г. до 07.12.2020г., считано от 22.03.2021г. В жалбата са изложени
доводи за незаконосъобразност на оспореното решение поради липса на мотиви. Иска
се отмяна на решението.
Жалбоподателят не се явява и
не се представлява в съдебното заседание по делото.
Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Варна, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Е. Л., депозира писмено становище за неоснователност на жалбата. Счита оспореното решение за валиден административен акт, който съдържа фактически и правни основания, издаден е при спазване на административнопроизводствените правила и при доказани материалноправни предпоставки по чл.40, ал.4, т.2 от КСО. Прави искане за отхвърляне на жалбата.
Административният съд, като
извърши преценка на доказателствата по
делото, както и на доводите и възраженията на страните, приема за установено
следното:
Административното
производство, приключило с издаване на оспорения административен акт, е образувано във връзка с подадено от осигурителя „Кайтен Секюрити“ ООД
с ЕИК *********, удостоверение – приложение № 9 към чл.8, ал.1 и чл.11, ал.1 от
Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено
осигуряване /НПОПДОО/ с вх. №
Р14-03-000-00-**********/08.12.2020г. /л.28 от делото/ за изплащане на парично обезщетение на жалбоподателя И.М.Д. по болничен лист № Е20202613793/01.11.2020г. за времето от 01.11.2020г. до 07.12.2020г. С болничния лист, издаден от МБАЛ „Св. Иван
Рилски-2003“ ООД - гр. Дупница, на И.М.Д. е определена временна неработоспособност за периода от 01.11.2020г. до 07.12.2020г.
общо 37 календарни дни с причина общо
заболяване и диагноза: бактериална пневмония, неуточнена /л.29 от
делото/.
В хода на производството постъпва писмо изх. № 1042-03-106/22.03.2021г. на началника на сектор „КП-2“ при ТП на НОИ – Варна с адресат началника на сектор „КРДОО“ при ТП на НОИ – Варна, в което се сочи, че при извършена проверка в информационната система на НОИ е установено, че осигурителя „Кайтен Секюрити“ ООД не внася осигурителните задължения в приход на фонд ДОО от месец януари 2010г.; че И.Д. е единствен служител в дружеството и че за месеци от 2019г. и от 2020г. е деклариран висок осигурителен доход, с оглед на което е поискано извършване на проверка на осигурителя за установяване на следните обстоятелства: възникнало ли е основание за осигуряване на И.Д. , предвид разпоредбите на чл.10, ал.1 от КСО и § 1, т.3 от ДР на КСО, т.е. упражнявал ли е И.Д. трудова дейност при осигурителя „Кайтен Секюрити“ ООД, за която подлежи на задължително осигуряване по КСО; има ли основания за подаване на данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО и съответстват ли подадените данни в Регистъра на трудовите договори и в Регистъра на осигурените лица на данните в първичните счетоводни документи.
Въз връзка с постъпилата информация, с разпореждане № Д-03-000-00-01455933 от 22.03.2021г., ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП – Варна на НОИ, на основание чл.40, ал.4, т.2 от КСО спира образуваното производство по изплащане на парично обезщетение по болничен лист № 2613793, серия Е2020, на И.М.Д., считано от 22.03.2021г. Органът приема, че във връзка с искането за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност на посоченото лице, следва да се извърши проверка на осигурителя „Кайтен Секюрити“ ООД относно обстоятелствата от значение за правото и размера на обезщетението, а именно дали И.М.Д. е осигурено лице към датата на временната неработоспособност.
Издаденото разпореждане е съобщено на жалбоподателя на 26.03.2021г., а жалбата на същия пред директора на ТП – Варна на НОИ е подадена на 07.04.20021г. Към жалбата са приложени копия от разчетно-платежни ведомости на „Кайтен Секюрити“ ООД за м. октомври-м.декември 2020г.; фишове за заплати за същия период; справка за статуса на социално осигуряване към 05.04.2021г.; справка от Регистъра на осигурените лица към 06.04.2021г. за И.Д. с данни, че за периода на 2020г. същият е осигурено лице по чл.4,ал.1, т.1 от КСО; справка за осигурителен стаж и доход, видно от която И.Д. е осигуряван за пенсия, болест и майчинство, трудова злополуки и безработица за 2020г.
В административното производство е представена заповед № ЗР-5-03-00910243/16.04.2021г. на директора на ТП на НОИ – Варна, с която на основание чл.107 от КСО и чл.29, ал.1 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, е възложена проверка по разходите на ДОО на „Кайтен Секюрити“ ООД – Варна, от контролен орган на ТП на НОИ.
При усл. на чл.117, ал.2 вр. с ал.1, т.2, б.“ж“ от КСО, директорът на ТП – Варна на НОИ се произнася с Решение № 2153-03-49 от 07.05.2021г. , като отхвърля жалбата на И.М.Д. по съображения за неоснователност. Приема се, че са налице предвидените в чл.40, ал.4, т.2 от КСО и чл.47, ал.2 от НПОПДОО, предпоставки за спиране на производството по изплащането на обезщетение за временна неработоспособност на жалбоподателя поради необходимостта от извършване на проверка от контролен орган относно обстоятелства от значение за правото или размера на обезщетението – дали И.Д. е упражнявал трудова дейност при осигурителя „Кайтен Секюрити“ ООД, за която подлежи на задължително осигуряване по КСО.
Решението на административния
орган е съобщено на жалбоподателя на 19.05.2021г., а жалбата е изпратена чрез куриер на 02.06.2021год.,
т.е. в срока по чл.118, ал.1 от КСО.
В съдебното
производство, от представени от ответника документи - Констативен протокол №
КП-5-03-00974737/06.08.2021г., писмо изх. № 1042-03-207/25.08.2021г. на началника на сектор „КП-2“ при ТП на НОИ – Варна и заповед № ЗР-5-03-01013667/08.10.2021г. на
директора на ТП на НОИ – Варна, се установява, че възложената проверка не е
приключила, вкл. към датата на съдебното
заседание. Извън горното, в цитираните писма се съдържат данни за това, че според
регистъра на трудовите договори, в периода след 04.11.2017г. в осигурителя
„Кайтен Секюрити“ ООД няма назначени други лица освен И.М.Д., който е назначен
на длъжност „охранител“; че според Регистъра на дружествата, извършващи частна
охранителна дейност при МВР, лиценза на осигурителя „Кайтен Секюрити“ ООД е отнет.
Описаните обстоятелства се
установяват от приетите писмени доказателствени средства и не са спорни по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима като подадена
от надлежен правен субект с право на обжалване по чл.147, ал.1 от АПК във вр. с
чл.118, ал.3 от КСО, пред компетентния за разглеждането й съд, в преклузивния срок по чл.118, ал.1, изр.1 от КСО.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: В резултат на служебната проверка по чл.168, ал.1 от АПК на всички основания за оспорване по чл.146 от АПК, съдът намира, че обжалваното решение е издадено от материално и териториално компетентен по смисъла на чл.117, ал.1, т.2, б.“ж“ от КСО орган – директорът на ТП на НОИ – Варна, в изискуемата се форма по чл.59, ал.2 от АПК, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалния закон и с целта на закона.
Неоснователно е единственото оплакване на
жалбоподателя за липса на мотиви на оспорения административен акт. В противовес с поддържаната теза
в жалбата, съдът счита, че органът е спазил императивните
изисквания
на
чл.59, ал.2, т.4 от АПК за мотивиране на решението.
От проверката на съдържанието на същото са очевидни фактически и правни основания
за издаването му. Налице
са задължителните реквизити на акта, които са обезпечили възможността на
жалбоподателя да се защити, както и съдебната преценка за материалноправна законосъобразност. Фактическите
обстоятелства и правното основание за постановяване на решението са надлежно посочени и се намират в
корелативна връзка и съответствие. С неяснотата относно обстоятелствата във
връзка с осигурителния статус на жалбоподателя е обоснована необходимостта от извършване
на проверка от контролните органи на НОИ, а последната е преценена като предпоставка за спиране на
производството по изплащане на обезщетението за временна неработоспособност на
оспорващия.
Обжалваното решение е съответно на материалния закон. Както се посочи, за да потвърди оспореното разпореждане, органът е приел, че са налице предвидените в чл.40, ал.4, т.2 от КСО предпоставки за спиране на производството за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност на жалбоподателя. Съгласно визираната норма, длъжностното лице по ал. 3 (длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ) издава разпореждане за спиране на производството по отпускането или изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност, трудова злополука или професионална болест, трудоустрояване, бременност и раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст, когато е необходимо да бъде извършена проверка от контролен или друг компетентен орган относно обстоятелства от значение за правото или размера на обезщетението, като в този случай спирането е до приключване на проверката, но за не повече от 6 месеца.
В процесния случай, необходимостта от извършване на проверка от контролен орган е обоснована от представените данни в административното производство, образувано във връзка с предявеното от осигурителя „Кайтен Секюрити“ ООД – Варна уведомление с искане за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност на жалбоподателя по издаден болничен лист, които данни са обективирани в писмото с изх. № 1042-03-106/22.03.2021г. на началника на сектор „КП-2“ при ТП на НОИ – Варна. Видно от същото, е събрана информация за това, че „Кайтен Секюрити“ ООД не внася осигурителните задължения в приход на фонд ДОО от месец януари 2010г.; че И.Д. е единствен служител в дружеството и че за месеци от 2019г. и от 2020г. е деклариран висок осигурителен доход. С оглед на горното, правилно органът е приел, че е налице необходимост от извършване на проверка на осигурителя за установяване на следните обстоятелства: възникнало ли е основание за осигуряване на И.Д. , предвид разпоредбите на чл.10, ал.1 от КСО и § 1, т.3 от ДР на КСО, т.е. упражнявал ли е И.Д. трудова дейност при осигурителя „Кайтен Секюрити“ ООД, за която подлежи на задължително осигуряване по КСО; има ли основания за подаване на данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО и съответстват ли подадените данни в Регистъра на трудовите договори и в Регистъра на осигурените лица на данните в първичните счетоводни документи. Описаните обстоятелства, преценени в контекста релевантната правна уредба в раздел І, глава четвърта на КСО на обезщетенията при временна неработоспособност и трудоустрояване, съставляват материалноправни предпоставки за отпускането и изплащането им. Съгласно чл.40, ал.1 от КСО , осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Съгласно чл.10, ал.1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Съгласно дефиницията в §1,т.3 от ДР на КСО, осигурено лице е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. От горното следва, че обстоятелствата, за които органът е преценил, че се нуждаят от установяване чрез проверка от контролен орган на НОИ, са от съществено значение във връзка правото на парично на обезщетение в полза на жалбоподателя. Дали последният е упражнявал реално трудова дейност при осигурителя, т.е. дали е осигурено лице по смисъла на закона, е факт, за който в случая съществуват съмнения, респ. който се нуждае от доказване, включително чрез възлагане на проверка. Представените от жалбоподателя извлечения от ведомости и от фишове за заплати не доказват релевантното обстоятелство относно престирането на труд. Още повече, че по преписката е видно, че оспорващият е единствения назначен служител в дружеството –осигурител, което е с прекратен лиценз за охранителна дейност.
Изводите от изложеното са за наличие на предпоставките, предвидени в хипотезата на чл.40, ал.4, т.2 от КСО за спиране на производството за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност на жалбоподателя. Оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Варна, с което е отхвърлена жалбата на И.М.Д. срещу разпореждането на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите от ДОО в ТП на НОИ – Варна, е законосъобразно и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.М.Д., ЕГН **********,***, против Решение № 2153-03-49 от
07.05.2021г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен
институт – Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу
Разпореждане № Д-03-000-00-01455933/22.03.2021г., издадено от ръководителя по
изплащане на обезщетенията и помощите от ДОО в ТП на НОИ – Варна, с което на основание чл. 40, ал. 4,
т.2 от КСО е спряно образуваното
производство за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност
по болничен лист № Е20202613793/01.11.2020г. за времето от 01.11.2020г. до
07.12.2020г., считано от 22.03.2021г.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: