ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.Ловеч, 28.10.2020 година
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми октомври, две хиляди и двадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИВАН ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ : 1. ЕМИЛ ДАВИДОВ
2. ВАСИЛ
АНАСТАСОВ
сложи за разглеждане ВЧН
дело № 405 по описа за 2020 година докладвано от съдия АНАСТАСОВ и за да се
произнесе съобрази :
Производство
по реда на чл.345, ал.1, във вр. с чл.249, ал.3 от НПК.
С протоколно определение № 29/06.10.2020 г.,
постановено по НОХД № 256/2020 г., Тетевенският районен съд, трети наказателен състав
в производство по реда на чл.248 от НПК /разпоредително заседание/ е оставил
без уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното производство и
връщане делото на прокурора поради допуснато на досъдебното производство
отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.
Срещу така постановения съдебен акт, в предвидения от
закона срок е постъпила частна жалба от адв. Б.Ц. от ЛАК – упълномощен защитник
на подсъдимия В.И.В., който счита, че определението на РС – Тетевен е
неправилно. Твърди, че неправилно съдът е приел, че са изпълнени изискванията
на процесуалната норма на чл.246 от НПК за съдържание на обвинителния акт, като
в мотивите си същият е изтъкнал, че обвинителния акт съдържа и са посочени
всички необходими обстоятелства дори и причинените вреди.
Излага, че изискванията на процесуалната норма на
чл.246 от НПК за съдържание на обвинителния акт е обстоятелствената му част, е
и задължително да съдържа съвкупността от обстоятелства, които индивидуализират
извършеното престъпление. Твърди, че тяхната липса съгласно TP № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС съставлява съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като всякога води до ограничаване на
правата на страните в производството. Изтъква, че в обстоятелствената част на
обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят
съставомерноста на деянието. Счита, че за да е съставомерно престъплението по
чл.353 б, ал.2,т .2 от НК, то следва да е установена причинена вреда на
околната среда, която от своя страна да бъде немаловажна. Сочи, че в настоящия
случай от обстоятелствената част на обвинителния акт не е ясно
индивидуализирана, каква точно е вредата, по какъв начин е въздействала на
околната среда, върху кои нейни елементи - почва, въздух, подпочвени води и
т.н. Твърди, че не е изяснено за какъв период от време е въздействието и дали и
към момента има последствия, т.е. дали въздействието е краткотрайно и
последиците от него са изчезнали или продължава и към момента или най- общо
какви са конкретните параметри на причинената евентуално вреда. Твърди, че в
този смисъл в обвинителния акт не е обсъден един от основните елемента на
състава, а именно дали вредата е немаловажна. Счита, че размерът и вида на
вредите съставлява основание за връщане на делото в предходната процесуална
фаза, тогава когато става въпрос за елементи на престъпния състав и се отнасят
до съставомерните признаци на деянието. Изтъква, че в случая липсата на
обосновка поради кои параметри и въз основа на какви критерии, прокурорът
счита, че в случая се касае за причиняването на немаловажна вреда на околната
среда, води до нарушаване на правото на защита на обвиняемия. Счита, че
незнанието от страна на подсъдимия и неговата защита за конкретните параметри
на вредата върху околната среда и основанието, поради която тази вреда се счита
за немаловажна от страна на прокуратурата води до ограничаването на правата им
като страна в процеса.
В заключение и предвид изложените по-горе мотиви, предлага
на съда да отмени обжалваното определение със законовите последици произтичащи
от това.
Настоящата инстанция като съобрази изложеното в частната
жалба, определението на първоинстанционния съд и материалите по делото приема
за установено следното :
В Районен съд – Тетевен е било образувано НОХД № 256/2020
г. по описа на съда, по внесен обвинителен акт срещу С. В.К. ***, ЕГН **********,
с обвинение за извършено престъпление по чл.353 б, ал.2,
т.2 във вр. ал.1 от НК, за това, че на
15.09.2019 г. в имот № 46437.246.3, находящ се в землището на с.М., Ловешка
област, собственост на наследниците на Т.Б.К.- б.ж. на с.М. и стопанисван от П.Ц.Ш.от
град У., в качеството си на управител на „К. ***, е управлявал отпадъци -
кабели /съгласно пар.1, т.46 от Допълнителните разпоредби на Закона за
управление на отпадъците – „Управление на отпадъците“ са събирането,
транспортирането, обезвреждането и оползотворяването на отпадъците, включително
осъществяваният контрол върху тези дейности, следексплоатационните грижи за
депата, както и действията, предприети в качеството на търговец или брокер/, не
по установения ред съгласно чл.58 от Закона за опазване на околната среда, според
който Лицата, чиято дейност е свързана с образуване и/или третиране на
отпадъци, са длъжни да осигурят преработването, рециклирането и обезвреждането
им по начин, който не застрашава човешкото здраве, и да използват методи и
модерни технологии, които: 1/ не водят до увреждане или риск за компонентите на
околната среда; 2/ не предизвикват допълнително натоварване на околната среда,
свързано с шум, вибрации и миризми, и с това е причинил немаловажни вреди за
околната среда /нарушаване на почвените функции и до опасност за околната среда
и човешкото здраве/.
От обективна страна изпълнителните деяния на
престъпленията от Раздел III на Глава Единадесета от Особената част на НК са
дейности от естество да причинят екологична вреда по смисъла на Закона за
опазване на околната среда /ЗООС/. Според § 1 от ДР на ЗООС, вредата на
околната среда /екологичната вреда/ може да се изрази в нейното замърсяване или
увреждане. Замърсяването, съгласно § 1,
т.5 от ЗООС представлява промяна на качествата на околната среда вследствие на
възникване и привнасяне на физически, химически или биологически фактори от естествен
или антропогенен източник в страната или извън нея, независимо дали се
превишават действащите в страната норми. Увреждането, според § 1, т.6 от ЗООС представлява изменение на
един или повече от съставящите околната среда компоненти, което води до
влошаване качеството на живот на хората, до обедняване на биологичното
разнообразие или до затруднено възстановяване на природните екосистеми.
Видовете същински екологични престъпления са
систематизирани според вида на екологичната вреда и нейното реално настъпване
като съставомерен резултат от деянието. Екологичната вреда се проявява в
замърсяване на околната среда или нейни конкретно описани в състава на престъплението
компоненти по смисъла на ЗООС в съставите на чл.352, чл.352а, чл.353 от НК.
Вредата се изразява в увреждане на околната среда в съставите на чл.353б, чл.353д
от НК. Този вид вреда е по-широк и може
да включва или да се изразява и в замърсяване на природата.
Екологичната вреда, установена с формулата ,,немаловажни вреди за околната среда“,
какъвто е и конкретния случай може да се изрази в замърсяване, увреждане или и в
двете. Вредата е маловажна, когато причинените негативни изменения са в рамките
на естествените биологични процеси в природата и се възстановяват под
действието им без нарочна човешка намеса в срокове и по начин, който не им
позволява да се отразят неблагоприятно на онези характеристики на околната
среда, които влияят трайно или съществено на човешкото съществуване. Маловажни
са например вредите от изхвърляне в природата на вредни или отпадъчни вещества,
които бързо губят вредна концентрация или бързо се разграждат в безвредни
съединения или вещества. Маловажните вреди са изброените в т.4 от Приложение №
2 към чл.4, ал.2 от Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване
на екологични щети /ЗОПОЕЩ/ хипотези на екологични щети, които не са значителни.
Маловажната вреда обаче не може да се изрази в унищожаване на бавновъзстановяващи
се или уникални природни забележителности. Самата тя не трябва да бъде и
причина за развиването на други значителни вреди, тъй като тогава ще става
въпрос за създаване на риск от немаловажни вреди.
Настоящият състав намира, че в конкретния случай е било
ограничено правото на защита на подсъдимия - да разбере за какво престъпление е
обвинен, тъй като за да е съставомерно деянието по чл.353б, ал.2, т.2 от НК, то
следва да е установена причинена вреда на околната среда, която от своя страна
да бъде немаловажна. В тази връзка за изясняване същността на понятието съществено процесуално
нарушение от решаващо значение е и становището на юриспруденцията застъпено в Тълкувателно
решение №
2/2002 г. на ОСНК на ВКС. В т.4.2 от цитираното ТР се посочва,
че : „Чрез обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителна
теза пред решаващия съдебен орган. Главното предназначение на обвинителния акт
е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна
точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този
начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на
правото на защита. В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително
трябва да посочи фактите, които
обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в
осъществяването му. Непосочването в обстоятелствената част на акта на начина на
извършване на деянието, пострадалото лице и размера на вредите съставлява
основание за връщане на делото в предходната процесуална фаза, само ако става
въпрос за елементи на престъпния състав.”
В конкретния случай в обстоятелствената част на
обвинителния акт не е ясно индивидуализирана каква точно е вредата, по какъв
начин е въздействала на околната среда, върху кои нейни елементи - почва,
въздух, подпочвени води и.т.н. . Не е изяснено за какъв период от време е
въздействието и дали и към момента има последствия, т.е. дали въздействието е
краткотрайно и последиците от него са изчезнали или продължава и към момента
или най - общо какви са конкретните параметри на причинената евентуално вреда. В
тази връзка екологичната вреда, тъй като поражда отрицателни изменения в
имуществото има имуществен характер, който в настоящия случай не е установен. При
тази формулировка на обвинението не е установено и пострадалото лице.
В обстоятелствената част на
обвинителния акт, прокурорът приема, че извършеното от подсъдимия деяние е
довело до „превишение на инвентаризационна концентрация на
замърсители мед, олово и цинк, което води до нарушаване на почвените функции и
до опасност за околната среда и човешкото здраве и превишение на максимално
допустими концентрации на замърсители нафтален, водещо до нарушаване на
почвените функции и опасност за околната среда и човешкото здраве при
определени условия.“
В случая липсва обосновка поради кои параметри и въз
основа на какви критерии, представителят на държавното обвинение счита, че в настоящия
казус се касае за причиняване на немаловажна вреда на околната среда – т.е., че
е налице квалифицирания състав на чл.353б, ал.2, т.2 от НК, а не на създаване
на опасност за възникване на риск от немаловажни вреди по основния състав - чл.353б,
ал.1 от НК.
При горните съображения настоящата инстанция приема,
че обжалвания съдебен акт се явява незаконосъобразен, поради което следва да
бъде отменен и делото следва да се върне на Районна прокуратура – Тетевен за
отстраняване на посочените в обстоятелствената част на настоящото определение
съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт.
Водим от гореизложеното и на основание чл.341, ал.2,
във вр. с чл.345 и чл.249, ал. 3 от НПК
съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ протоколно определение № 29/06.10.2020 г., постановено
по НОХД № 256/2020 г., по описа на Тетевенския районен съд, трети наказателен
състав, с което е взето становище по въпросите на
разпоредителното заседание проведено на 06.10.2020 г., в частта му по чл.248,
ал.1, т.3 от НПК.
ВРЪЩА делото
на Районна прокуратура – Тетевен за отстраняване на посочените в обстоятелствената
част на настоящото определение съществени процесуални нарушения при изготвяне
на обвинителния акт.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.