Решение по дело №315/2020 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№         /           .03.2020 година, гр. Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Х КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА

 

ЧЛЕНОВЕ : 1. РАЛИЦА АНДОНОВА

 

2. НАТАЛИЯ ДИЧЕВА

 

при секретаря НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА и при участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ, като разгледа докладваното от съдия ЕВГЕНИЯ БАЕВА к. адм. д. № 315 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 225 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационната жалба на Териториална дирекция “Северна морска” - Варна срещу Решение № 2354 от 17.12.2019 година, постановено по НАХД № 3217/2019 година на Районен съд - Варна, с което е отменено Наказателно постановление № 247 от 14.12.2018 година на началника на отдел “Митница - Варна” в Агенция “Митници”.

Жалбоподателят твърди, че така постановеното решение е незаконосъобразно, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Твърди, че въззивният съд не е изложил ясни мотиви. Твърди, че въззивният съд неправилно е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че процесуалният ред по чл. 159 – 163 от НПК не е приложим в административнонаказателното производство, както неправилно е приел съставът на Районен съд – Варна. Твърди, че проверяващите са иззели предмета на нарушението, прилагайки процедурата по Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). Твърди, че при проверката е установено държане на голямо количество етилов алкохол, поради което е приложима разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗАДС. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да постанови друго, с което да потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител. В писмено становище от 13.02.2020 година излага подробни мотиви за основателност на касационната жалба. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът, редовно призован, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Твърди, че решението е постановени при спазване на съдопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Административен съд – Варна, Х касационен състав, след преценка на наведените с жалбата касационни основания и представените в хода на административнонаказателното и въззивното производство доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред Районен съд – Варна е повторно, след отмяна на Решение № 861/03.05.2019 година, постановено по НАХД № 172/2019 година по описа на Районен съд – Варна с Решение № 1436/11.07.2019 година, постановено по к.адм.д. № 1533/2019 година по описа на Административен съд – Варна.

С Решение № 2354 от 17.12.2019 година, постановено по НАХД № 3217/2019 година, състав на Районен съд – Варна е отменил наказателното постановление. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, опорочаващо достоверността на протокола с който е иззето намереното количество алкохол, поради което предметът на нарушението не е в достатъчна степен индивидуализиран. Приел е, че ракията е произведена в периода преди 2006 година, поради което за нея не се дължи акциз. Приел е, че ракията е произведена и съхранявана от семействата на братята И. и Златин Бангиеви, Константин Б. и Марин Кирилов Терзиев, поради което не може да се направи извод за авторството на деянието.

Съдът, след преценка на събраните в хода на административнонаказателното и въззивното производство доказателства приема за установено от фактическа страна следното :

На 13.07.2018 година, 09,50 часа, в с. Любен Каравелово, област Варна, служители на Митница – Варна и Областна дирекция – Варна на Министерство на вътрешните работи извършили проверка в масивна жилищна сграда, обективирана в Протокол № 18BG9999А025115 от 13.07.2018 година (л.9 от административната преписка). При проверката е установено 700 литра течност с мирис на ракия. Същата иззета с протокол за изземване на веществени доказателства от същата дата (л.14 от административната преписка). С протоколи № № 34, 35, 36, 37, 38, 39 и 40 от 13.07.2018 година (л.15-21 от административната преписка) са взети проби от течността. Видно от Митническите лабораторни експертизи № № 41, 42, 43, 44, 45, 46 и 48 от 22.08.2018 година (л.31-37 от административната преписка) предадената за изследване течност представлява дестилатен алкохолен продукт. В заключенията е посочено действителното съдържание на алкохол във всеки съд. В писмените си обяснения от 13.07.2018 година И.Б. (л.5-7 от административната преписка) е посочил, че сам е изварил ракията за лично ползване. Представени са производствени листи от 15.11.2005 година, 15.12.2005 година, 25.11.2005 година, 05.12.2005 година, 15.12.2005 година, 01.08.2006 година, 15.08.2006 година, 30.10.2006 година, 20.12.2005 година, август 2006 година, август 2006 година, 15.07.2006 година, 01.08.2005 година, 10.08.2005 година и 01.09.2006 година (л.43-57 от административната преписка) от които е видно, че И.Б., Златин Б., Константин Б. и Марин Кирилов Терзиев са изварили ракия в общ размер на 721 литра с различен алкохолен градус. В производствените листи не са отбелязани алкохолните градуси на произведеното количество, респективно липсват данни за заплатен акциз.

На 28.09.2018 година е съставен Акт за установяване на административно нарушение срещу И.С.Б. затова, че на 13.07.2018 година, в с. Любен Каравелово, област Варна държи акцизни стоки – 700 литра етилов алкохол, подробно описани в акта, за който не притежава данъчен документ по ЗАДС, фактура, митническа декларация или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, нарушение по чл. 126 от Закона за акцизите и данъчните складове.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено Наказателно постановление № 247 от 14.12.2018 година на началника на Митница – Варна, с което на И.С.Б. *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 7 752,80 лева, представляваща двойния размер на дължимия акциз и е постановено отнемане в полза на държавата на предмета на нарушението.

В хода на въззивното производство са разпитани свидетелите З.Б., К.Б. и М.К.Т. от показанията на които се установява, че всяка година заедно произвеждат ракия и я съхраняват в наследствения им имот в с. Любен Каравелово.

Имотът, в който е намерена ракията е съсобствен между Константин и Златин Бангиеви. Видно от представения договор за доброволна делба от 16.09.1993 година жалбоподателят е получил в дял магазин и избата под него, заедно с ½ ид.ч. от избеното антре, ½ ид.ч. от казана за варене на ракия и ½ ид.ч. от дворното място, цялото с пространство от 457 кв.м., съставляващо парцел VІ-246 в кв. 23 по плана на с. Любен Каравелово, област Варна. С договора Златин С.Б. е получил две стаи и антре в първия етаж на жилищната сграда, кухнята в приземния етаж и избата под нея, заедно с ½ ид.ч. от избеното антре, ½ ид.ч. от казана за варене на ракия и ½ ид.ч. от дворното място, цялото с пространство от 457 кв.м., съставляващо парцел VІ-246 в кв. 23 по плана на с. Любен Каравелово, област Варна. С Нотариален акт № ***, т. **, вх. Рег. ****, нот. дело № *** от ********* година жалбоподателят е дарил недвижимия имот К.И.Б.. Алкохолът е намерен в избено помещение, което не е индивидуализирано, поради което не може да се направи извод в чия собственост се е намирал той – на З.С.Б. или на К.И. Б.. Това обстоятелство обаче не е от съществено значение. Липсват данни ракията да е поделена между производителите и всеки един от тях да е упражнявал самостоятелно фактическата си власт върху определено количество. Напротив от показанията на свидетелите К.Б., З.Б. и М.Т. се установява, че алкохолът е общ - техен и на И. Б., т.е. безспорно е, че ракията е в държането и на И.Б.. С оглед на това съдът приема, че изводът на администартивнонаказващия орган, че И.Б. упражнява фактическо държане върху цялото открито количество кореспондира със събраните по делото доказателства.

Изводите на въззивния съд, че извършеното изземване на акцизната стока е извършено в нарушение на чл. 159 – 163 от НПК, приложима по препращане от чл. 84 от Особените разпоредби на ЗАНН не се споделят от настоящата инстанция.

Правомощията на митническите органи да извършват претърсвания и изземвания произтича от разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 10 от Закона за митниците, като изразът „при спазване разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс“ се отнася до функцията на митническите служители по чл. 48, ал. 2 от отменения Наказателно-процесуален кодекс по досъдебни производства и не следва да се обвързва с предвидения в същия кодекс ред за извършване на претърсване и изземване, когато са предприети в хода на административнонаказателно производство. Разпоредбата на 107а от Закона за акцизите и данъчните складове също овластява митническите органи с право да изземват и задържат с опис стоките – предмет на нарушение по този закон, както и преносните, превозните и други средства и съоръжения, послужили и използвани за извършване на нарушението, както и стоки и суми за обезпечаване на евентуални вземания във връзка с извършеното нарушение, без да изискват предварителна или последваща санкция на съд. Съставените при извършване на посочените процесуални действия документи са доказателствени средства в производството по ЗАНН, доколкото процесуалния закон – в чл. 41 с. з., не предвижда изискване за съдебна санкция на извършените действия по установяване на нарушението. Такава не се предвижда и в специалните административни закони. Затова и доводите за съществено нарушение на административнопроизводствените правила във връзка с извършената проверка в недвижимия имот не почиват на закона.

Иззетото количество алкохол е предадено за изследване, като в резултат на изследването е установено, че се касае за етилов алкохол с различно алкохолно съдържание. Установеното преливане на съдържанието от съд в съд е довело единствено до промяна на алкохолните градуси в различните съдове.

Настоящият състав намира, че от представените производствени листи се установява, че през 2005 година З.Б., К.Б., М.Т. и И.Б. са изварили общо 343 литра ракия. През 2006 година са изварени общо 273 литра ракия. Въз основа на тях и показанията на разпитаните пред въззивната инстанция свидетели не може да се изведе категоричен извод, че установеното в избеното помещение количество етилов алкохол е идентично с произведеното през 2005 и 2006 година, тъй като от една страна алкохолните градуси на ракията по производствените листи е различна от тези на установените при проверката и от друга, поради категоричните показания, че ракия е варена през всяка година и липсата на други данни какви количества са били изварени за периода след 2006 година. Отделно от това нормалната житейска логика сочи на извод, че изварените количества се употребяват и се изваряват нови. Ракията е национална напитка и почти всяко българско семейство произвежда тази напитка за задоволяване на личните си нужди.

Дори и да се приеме, че част от ракията е произведена през 2005 година, при действието на Закона за акцизите (Обн., ДВ, бр. 19 от 2.03.1994 г., в сила от 1.04.1994 г., отм., бр. 91 от 15.11.2005 г., в сила от 1.07.2006 г.) в тежест на наказаното лице е да докаже, че е заплатило дължимия акциз за произведените количества ракия над 2 000 алкохолни градуса. Такива доказателства не са представени, а видно от представените производствени листи произведените количества значително надвишават изискванията на чл. 2, т. 3 от Закона за акцизите.

За произведените през 2006 година количества ракия е относима уредбата със ЗАДС, като необлагаемото с акциз количество ракия е 30 литра годишно на семейство, арг. чл. 4, т. 8, б. „б“ от с.з. в относимата редакция. Наказаното лице безспорно е произвело подлежащо на облагане с акциз количество ракия за което не е представил документ за платен акциз.

Т.е. и Законът за акцизите и ЗАДС, регламентиращи дейността по ракиеизваряване за лични нужди, изискват издаването и съхраняването на писмени документи, удостоверяващи произведеното количество алкохол, включително за нуждите на облагането с акциз за произведеното количество алкохол над позволеното за лична употреба. Такива писмени документи не са представени.

Предвид безспорно установеното държане на акцизни стоки без документ удостоверяващ плащането на акциза от И.Б. съдът приема, че е осъществен състава на административното по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС.

След извършване на прости аритметични действия съдът установи размера на дължимия акциз върху предмета на нарушението към 13.07.2018 година – 3 876,40 лева, поради което наложената на основание чл. 126, ал. 1, т. 1 от ЗАДС глоба в размер на 7 752,80 лева е правилно определена.

Съобразно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове стоките - предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата, независимо от това чия собственост са.

Предвид горното съдът намира, че проверяваното решение следва да бъде отменено, като вместо него следва да са постанови друго, с което наказателното постановление следва да се потвърди.

На жалбоподателя следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер 120 лева, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и съобразно даденото в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 година, постановено по тълкувателно дело № 5/2009 година на Върховния административен съд на Република България тълкуване, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН

 

 

Р     Е     Ш     И    :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 2354 от 17.12.2019 година, постановено по НАХД № 3217/2019 година, на Районен съд – Варна, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 247/14.12.2018 година на началника на Митница Варна.

ОСЪЖДА И.С.Б., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА Териториална дирекция „Северна Морска“ – Варна сумата от 120 (сто и двадесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ :   1.                                                                                      2.