№ 1903
гр. София, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20231110211009 по описа за 2023
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
С Наказателно постановление (НП) № 23-4332-002592 от 23.02.2023г. на Началник
Група към Отдел „Пътна полиция” при СДВР (ОПП - СДВР), на основание чл.174, ал.3, пр.2
от ЗДвП на В. И. П. за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП са му наложени „глоба” в размер
на 2000 лв. (две хиляди лева), „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24
(двадесет и четири) месеца; на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП за нарушение по
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложена „глоба” в размер на 10 (десет) лева; на основание
чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП за нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложена
„глоба” в размер на 10 (десет) лева и на основание Наредба Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР
са му отнети общо 12 контролни точки.
От името на В. И. П. (чрез адв. В.) е подадена жалба срещу Наказателно
постановление № 23-4332-002592 от 23.02.2023г., издадено от Началник Група към ОПП –
СДВР в частта относно наложените на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП за нарушение на
чл.174, ал.3 от ЗДвП на В. П. „глоба” в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 24 месеца. В жалбата се твърди, че Наказателното
постановление е незаконосъобразно, постановено в нарушаване на материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В жалбата се сочи, че П. е
отивал с приятелката си на изпит, когато е бил спрян за проверка от полицаите.
Жалбоподателят установил, че в бързината си е забравил свидетелството за управление на
моторно превозно средство (СУМПС), като след справка с дежурен екип било установено,
1
че жалбоподателят е правоспособен водач на моторно превозно средство (МПС). Въпреки,
че нямало проявени външни признаци за употреба на наркотици, полицаите решили П. да
бъде тестван за употреба на такива. Поради това бил извикан за съдействие екип на ОПП –
СДВР, който пристигнал към 11.00 часа. П. вече закъснявал за изпита и тъй като не
проявявал външни признаци за употреба на наркотици, той отказал да бъде тестван с Дръг
тест 5000. В жалбата се посочва, че талонът за изследване бил връчен на П. в 11.40 часа,
след което той успял да стигне за изпита към 12.00 часа. Според жалбоподателя в НП не
били посочени дата и час на извършване на нарушението (на отказа да бъде тестван за
наркотици). С жалбата се оспорва компетентността на органите, издали АУАН и НП.
Твърди се, че НП е издадено в нарушение на чл.5, ал.1 и ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017г.
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози (на кратко : Наредба № 1/2017г.), тъй като
извършената проверка за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози е била незаконосъобразна. Липсата на проявени външни признаци за употреба на
наркотици от страна на П. води жалбоподателя до извода, че направената спрямо него
проверка е без фактическо основание и поради това е незаконосъобразна. В жалбата се
посочва още, че не е съставен и не е връчен на П. Протокол за извършване на проверка за
употреба на наркотични вещества или техни аналози съгласно Приложение № 2 към
Наредба № 1/2017г. Поради това се претендира за нарушено право на защита на
проверяваното лице. Според жалбоподателя при съставянето на АУАН са допуснати
процесуални нарушения, тъй като не било индивидуализирано в достатъчна степен мястото
на нарушението, липсвало пълно и точно описание на нарушението, поради което П. бил
лишен от възможността да разбере в какво точно е обвинен. Въпреки, че в жалбата се
твърди, че към момента на съставяне на АУАН няма как П. да е нарушил втората хипотеза
на чл.174, ал.3 от ЗДвП, с жалбата се приема, че на П. били вменени и двете хипотези на
чл.174, ал.3 от ЗДвП. На следващо место в жалбата се заявява, че в Акта и в НП
нарушението е описано по начин, който води до объркване кога точно е извършено
нарушението, тъй като единствено била посочена датата, на която лицето е управлявало
МПС. Неясна оставала датата, когато лицето е отказало да му се извърши проверка с
техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Дори и да се
приемело, че посочената дата на проверка и управление на МПС е достатъчна, за да се
направи извод, че на същата дата е извършено и твърдяното нарушение (отказ да бъде
проверен за наркотични вещества), в жалбата се отбелязва, че в АУАН и НП е описан само
отказът за проба с техническо средство, реализиран в 11.02 часа, въпреки, че талонът за
изследване е връчен на П. в 11.40 часа. От тук се прави извод, че нарушението по чл.174,
ал.3 от ЗДвП, което е вменено във вина на П., не е било довършено в 11.02 часа, още повече,
че в талона за изследване е посочено, че проверката е започнала в 10.50 часа и лицето е
отказало да се подложи на тест. Поради това жалбоподателят прави извод, че от талона за
изследване излиза, че отказът е реализиран в 10.50 часа, а в АУАН и НП е записано, че
нарушението е извършено в 11.02 часа на 11.02.2023г. и то към 10.50 часа, нито към 11.02
часа няма как да бъде реализирано неявяването на лицето да даде кръвна проба, тъй като
2
талонът за изследване бил връчен на П. в 11.40 часа и от този момент за него започвал да
тече 45-минутният срок за явяване във ВМА. Отделно от гореизложеното, жалбоподателят
счита, че процесното деяние следва да се квалифицира като маловажен случай по смисъла
на чл.28 от ЗАНН. Според жалбоподателя деянието разкрива по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, тъй като самата
проверка за наличие на наркотични вещества била извършена без да има основание за това –
без да са били налице външни признаци, поведение или реакции на В. П. в нарушение на
чл.5, ал.2 от Наредба № 1/2017г., като е налице и извинителна причина лицето да не се яви за
даване на кръвна проба, тъй като е бил на изпит. Накрая в жалбата се заявява, че в НП не е
посочено нито едно доказателство, подкрепящо нарушението от субективна страна. Не
следвало да се прилага и чл.189, ал.2 от ЗДвП. С тези аргументи се иска от съда да отмени
като незаконосъобразно Наказателно постановление № 23-4332-002592 от 23.02.2023г.,
издадено от Началник Група към ОПП – СДВР в частта, с която на П. на основание чл.174,
ал.3, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП му е наложена „глоба” в размер на
2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца. Иска се и
присъждане на направените от жалбоподателя съдебно-деловодни разноски и заплатено
адвокатско възнаграждение.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят В. И. П. се явява лично и с адв. В.. В
съдебното заседание на 07.11.2023г. и двамата заявяват, че поддържат жалбата. По време на
съдебните прения пред СРС на 24.01.2024г. адв. В. посочва, че поддържа всички аргументи
от жалбата. Повтаря съображението, че проверката е извършена без основание, каквото се
изисква по Наредба № 1/2017г., което се подкрепяло и от показанията на свидетелката АН.,
която е имала непосредствено впечатление за състоянието на жалбоподателя и е
присъствала по време на проверката. От нейните показание се доказвало, че в деня на
проверката жалбоподателят не е имал неадекватно поведение или външни признаци, които
да усъмнят към употреба на наркотични вещества. Изтъква се, че доказателствената тежест е
на административно – наказващия орган и от показанията на полицаите също не се
установявало жалбоподателят да е показвал външни признаци за употреба на наркотици.
Поради това адв. В. счита, че проверката е незаконосъобразна, поради което не можело да се
ангажира наказателната отговорност на водача за отказ да бъде тестван, след като не били
налице предпоставките за тестване. Защитата се позовава на показанията на св. АН. и за
това, че П. се е явил на изпит и го е взе, поради което отказът следвало да се квалифицира
като маловажен случай. Адвокатът претендира и разноски, за които представя списък,
Договор за правна защита и съдействие, платежно нареждане, както и Акт за регистрация по
ДДС. Пред СРС, НО, 10 състав по време на съдебните прения жалбоподателят П. заявява, че
поддържа казаното от адвоката му и иска съдът да отмени Наказателното постановление,
тъй като извършената проверка била неоснователна.
Въззиваемата страна Началник Група към ОПП – СДВР, редовно призована, не се
явява и не изпраща представител пред СРС, който да взема становище по спора.
В придружително писмо с вх. № 224747/09.08.2023г., с което е изпратена
3
административната преписка на съда, се прави изрично възражение за прекомерност на
претендираните от другата страна разноски.
Въпреки, че с жалбата се иска СРС да отмени Наказателно постановление № 23-4332-
002592 от 23.02.2023г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР в частта, с която на
П. на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП му е
наложена „глоба” в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от
24 месеца, този съдебен състав счита, че е сезиран с жалба срещу цялото НП, тъй като с
пълномощните на лист 11 и лист 12 от делото и с Договора за правна защита и съдействие
на лист 58 от делото се урежда въпросът за процесуалното представителство на В. П. във
връзка с обжалване на Наказателно постановление № 23-4332-002592 от 23.02.2023г. на
Началник Група към ОПП – СДВР в цялост, а не касателно част от нарушенията и
наложените наказания. Освен това, въпреки че в жалбата и по време на съдебните прения
пред СРС адв. В. е изложила аргументи само за нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП,
доколкото пред СРС жалбоподателят П. иска съдът да отмени Наказателното
постановление, съдът приема, че предмет на настоящото дело е цялото НП, а не част от него.
В подкрепа на този извод е и нормата на чл.84 от ЗАНН, вр. чл.314, ал.1 от НПК, според
която въззивната инстанция (каквато в случая е СРС) проверява изцяло правилността на НП,
независимо от основанията, посочени от страните и в частност в жалбата.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
релевираните от страните доводи, приема за установено следното :
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА -
На 11.02.2023г. непосредствено преди 10:50 часа в гр. София, на ул. „Акад. Стефан
Младенов”, с посока на движение от ул. „Баку” към ул. „Йордан Йосифов” В. И. П.
управлявал лек автомобил марка „***”, модел „А3“ с рег. № ****. В автомобила се возила и
неговата приятелка – св. АН.. Двамата отивали на изпит. На посочените по-горе място и
време се намирали М. Н. и Е. Т. – полицаи /по това време/ в Отдел „Специализирани
полицейски сили“ към СДВР. Те спрели за проверка автомобила, управляван от П.. В хода
на проверката се установило, че в бързината В. И. П. е забравил да вземе СУМПС,
контролния талон към него и свидетелството за регистрация на МПС (СРМПС). Освен, че
било констатирано, че П. не носи в себе си тези документи и съответно не ги представя на
полицаите, те поискали на лицето да му бъде направен и тест за наркотици. Поради това
извикали за съдействие екип на ОПП – СДВР. На място се явил свидетелят Е. В. (служител
на ОПП - СДВР) и започнал проверка на лицето около 10.50 часа на 11.02.2023г. Пред
свидетелите В., Н., Т. и АН., около 11.02 часа жалбоподателят П. отказал да бъде тестван за
наличие на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство „Дръг тест
5000“, модел ARMM № 0017, тариран до декември 2023г. След отказа на В. И. П. му бил
издаден Талон за изследване с бланков № 144103 за медицинско изследване във ВМА – гр.
София със срок за явяване до 45 минути от връчване на талона на П.. Талонът за изследване
бил съставен от св. В. и бил връчен срещу подпис на жалбоподателя П. на 11.02.2023г. в
11:40 часа.
4
На 11.02.2023г. свидетелят Е. В. (в присъствието на М. Н. и Е. Т.) съставил срещу В.
И. П. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 796141 за
това, че на 11.02.2023г. в 11.02 часа в гр. София, ул. „Акад. Стефан Младенов“, с посока на
движение от ул. „Баку“ към ул. „Йордан Йосифов“ П. е управлявал личния си лек автомобил
„*** А3“ с рег. № **** и при извършена проверка водачът отказал да бъде тестван с
техническо средство „Дръг тест 5000“, модел ARMM - 0017, тариран до декември 2023г., за
наличие на наркотични вещества и техните аналози. Освен това водачът не представил
СУМПС и контролен талон към него, както и СРМПС – част II. На водача бил издаден
Талон за медицинско изследване № 144103 и 7 бр. стикери до ВМА. В АУАН е посочено, че
П. е нарушил чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
В. П. получил екземпляр от АУАН срещу подпис на 11.02.2023г.
След проверката, вместо да се яви във ВМА за изследване, П. се явил на изпита, за
който бил тръгнал и го взел.
Според писмо на ВМА с вх. № 303466 от 27.10.2023г. в информационната система на
болницата няма данни В. И. П. да се е явил в лечебното заведение на 11.02.2023г. по какъвто
и да е повод.
Въз основа на АУАН Серия GA № 796141 от 11.02.2023г. и при същата фактическа
обстановка като описаната в него, с допълнението, че лицето не е дало кръвна проба за
медицинско изследване, срещу В. И. П. е издадено Наказателно постановление № 23-4332-
002592 от 23.02.2023г. от Началник Група към ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя на
основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП е наложена
„глоба” в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24
месеца; на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от
ЗДвП е наложена „глоба” в размер на 10 лева и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП
за нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена „глоба” в размер на 10 лева. Наред с
това на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР на П. са отнети и 12
контролни точки.
Това Наказателно постановление е връчено на В. П. срещу подпис на 26.06.2023г. и е
обжалвано с жалба, подадена чрез системата за сигурно електронно връчване на 07.07.2023г.
в ОПП – СДВР.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕН АНАЛИЗ -
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
приобщените по делото писмени доказателства (АУАН Серия GA № 796141 от 11.02.2023г.;
копие на първа страница от студентска книжка; извлечение от информационната система на
ТУ – София за оценките на П.; извадка от системата за сигурно електронно връчване; Талон
за изследване с бланков № 144103; справка – картон на водача; Заповеди на Министъра на
вътрешните работи с № 8121К-13180 от 23.10.2019г. и с № 8121з-1632 от 02.12.2021г.; Акт
за встъпване в длъжност от 29.10.2019г.; писмо от ОПП – СДВР с вх. № 284579 от
12.10.2023г. с приложена разписка за връчване на НП; писмо от ВМА с вх. № 303466 от
5
27.10.2023г.), както и от показанията на свидетелите В., АН. и Т..
Въпреки, че свидетелката Ивелина АН. е приятелка на жалбоподателя, съдът счита,
че разказът й в преобладаващата част е обективен, достоверен и вътрешно логичен, поради
което СРС дава вяра на нейните думи относно датата, мястото и часа на проверката, липсата
на документи у П., това, че именно той е управлявал автомобила, марката и модела на
превозното средство, фактът, че П. е отказал да бъде тестван, както и че в същия ден се е
явил на изпит. За тези обстоятелства показанията на св. АН. намират опора и в
кредитираните по-долу писмени доказателства. Същевременно не звучат предубедено и
недостоверно. Поради това съдът ги кредитира и приема за безспорно доказано, че П. е
отказал да бъде тестван от пристигналия към 11.00 часа екип на ОПП – СДВР и след
проверката е отишъл на изпит. Въпреки, че АН. не е сигурна дали П. е представил
поисканите му документи за колата, доколкото свидетелката твърди, че всички документи
били заедно и били забравени, като конкретно посочва като забравени „книжката и талона
на колата, съдът приема, че от показанията на св. АН. може да се приеме, че във въпросния
ден П. не е носил в себе си, тъй като е забравил да вземе със себе си, СУМПС, контролния
талон към него и СРМПС.
Макар за предмета на доказване по делото да е без значение причината, поради която
водачът е отказал да бъде тестван, съдът намира за важно в случая да посочи, че не дава вяра
на думите на св. АН. единствено касателно нейното твърдение, че П. е отказал да бъде
тестван, защото изпитът бил важен и нямало кога да посещава болнично заведение за тест.
При условие, че П. е изчакал на място пристигането на екип на ОПП – СДВР и е бил
закъснял за изпита /към момента на пристигането на служителите на КАТ/, съдът не намира
логика лицето да откаже да бъде тества защото му предстоял изпит. Няма логика и
твърдението на АН., че П. е отказал тестването защото нямало кога след това да ходи в
болница за тест, тъй като посещение в болнично заведение за даване на кръвна проба или
урина се налага само тогава, когато тестът е положителен, но не и когато е отрицателен. При
условие, че се твърди, че П. бил „съвсем адекватен“ и „не употребява наркотични вещества“
не би следвало да съществува притеснение у лицето за резултата от теста, респ. да възниква
нужда от изследване в болнично заведение. Поради това единствено в тази част съдът не
кредитира думите на св. АН., тъй като приема, че същите съдържат вътрешно противоречие
и липса на житейска логика и достоверност.
Свидетелят Т. няма съхранен спомен относно проверката на П. и установените
обстоятелства в хода на проверката. Поради това касателно нарушенията, вменени на П.,
показанията на св. Т. се явяват неинформативни.
Показанията на св. В. се явяват информативни единствено за едно от трите
нарушения, вменени на жалбоподателя. Този свидетел има спомен, че жалбоподателят е
отказал да бъде тестван за наркотици, когато В. е бил извикан за съдействие в „Студентски
град“. В тази част показанията на св. В. намират опора в показанията на св. АН., както и в
АУАН, и в Талона за изследване. Поради това СРС дава вяра на думите на св. В..
Показанията на св. В. относно заеманата от него длъжност към месец февруари 2023г.
6
звучат достоверно, обективно и не се опровергават от нито едно друго доказателство.
Поради това съдът кредитира и тази част от показанията на Е. В..
Същевременно показанията на свидетелите В. и Т. относно това, че първият е
съставител Акт и Талон за изследване, а вторият е свидетел по Акта, намират опора в АУАН
и в Талона за изследване. Поради това съдът ги кредитира и приема, че Талонът за
изследване е издаден от св. В., а АУАН е съставен от св. В. в присъствието на св. Т..
Приложените на лист 8-10 от делото документи са взаимно обусловени и достоверни.
Освен това те намират опора и в казано от св. АН.. Поради това СРС кредитира копието на
първата страница от студентската книжка и извлечението от информационната система на
ТУ – София за оценките на П..
Писмото от ВМА с вх. № 303466 от 27.10.2023г. е обективно и достоверно писмено
доказателство, което косвено намира опора и в думите на св. АН. за това, че П. не е ходил
до ВМА след проверката, тъй като се е явил на изпит. Поради това съдът кредитира писмото
на лист 37 от делото и приема, че В. И. П. не се е явил във ВМА на 11.02.2023г. по какъвто и
да е повод.
Талонът за изследване с бланков № 144103 е обективно и достоверно писмено
доказателство, което намира опора в показанията на свидетелите АН. и В.. Поради това
съдът го кредитира.
Настоящият съдебен състав дава вяра и на констатациите от АУАН Серия GA №
796141 от 11.02.2023г., тъй като те намират потвърждение в показанията на свидетелите АН.
и В., както и в кредитирания по-горе Талон за изследване.
Съдът не счита, че има противоречие между АУАН и Талона за изследване относно
момента на отказа на лицето да бъде тествано с техническо средство, тъй като в Талона за
изследване е посочен началният час на проверката, а в АУАН е посочен ориентировъчен час
на отказа, а от там и на извършване на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Като официален документ с доказателствена сила за посочените в него
обстоятелства, съдът кредитира и приложената по делото справка – картон на водача. От
приложеното на лист 15-16 от делото писмено доказателство съдът установява, че В. П. има
и други предишни нарушения по ЗДвП, което означава, че деецът не е с ниска степен на
обществена опасност на пътя.
Съдът дава вяра и на писмото от ОПП – СДВР с вх. № 284579 от 12.10.2023г., тъй
като то намира опора в приложената на лист 29-гръб от делото разписка за връчване на НП.
Въз основа на писмото на лист 28 от делото и разписката за връчване на НП съдът приема за
доказано, че процесното Наказателно постановление е връчено на В. П. срещу подпис на
26.06.2023г.
Приложената на лист 13 от делото извадка от системата за сигурно електронно
връчване има достоверна дата. Поради това съдът я кредитира и приема, че жалбата е
подадена на 07.07.2023г.
7
Актът за встъпване в длъжност от 29.10.2019г. и Заповедите на Министъра на
вътрешните работи с № 8121К-13180 от 23.10.2019г. и с № 8121з-1632 от 02.12.2021г. са
издадени от държавен орган и имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства.
Поради това съдът ги кредитира. От Акта за встъпване в длъжност се доказва, че след
29.10.2019г. Гергана Владимирова Борисова е заемала длъжността Началник на 01 Група
„Административно – наказателна дейност“ на 03 Сектор „Административно обслужване“
към ОПП – СДВР. Като такава, по силата на т.3.10. от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г.
на Министъра на вътрешните работи тя е имала правото да издава Наказателни
постановления, вкл. и процесното НП. От показанията на св. В. и точка 2.1, връзка точка
1.3.2 от Заповед на Министъра на вътрешните работи № 8121з-1632 от 02.12.2021г. се
установява, че Е. В. в качеството си на младши автоконтрольор в ОПП – СДВР е имал
правото да издава Актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. Това
означава, че конкретните АУАН и НП са съставени и издадени от компетентни за това лице
и релевираните в обратния смисъл доводи в жалбата са неоснователни.
ОТ ПРАВНА СТРАНА -
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред СРС
административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда
от легитимирана страна в процеса. Поради това жалбата се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
На първо място настоящият съдебен състав намира, че АУАН и НП са съставени,
респ. издадени от компетентни за това лица (съгласно приложените по делото Заповеди на
Министъра на вътрешните работи, Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019г. и
направения по-горе доказателствен анализ).
Нарушенията, вменени на П., се твърди да са извършени на 11.02.2023г. и в същия
ден е съставен АУАН. Поради това следва, че са спазени сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН.
От съставянето на Акта на 11.02.2023г. до издаването на НП на 23.02.2023г. е минал срок,
който е по-малък от един месец. Поради това следва, че са спасени и преклузивният 6-
месечен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, и инструктивният 1-месечен срок по чл.52, ал.1 от
ЗАНН.
По отношение на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП :
В хода на административно-наказателното производство касателно това нарушение
съдът не приема, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи
до опорочаване на същото или до ограничаване на правото на защита на нарушителя.
Налице са всички реквизити, изискуеми по чл.42, ал.1 от ЗАНН и чл.57, ал.1 от ЗАНН.
Нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП е описано по сходен начин в Акта и в НП. Съдът
констатира, че в АУАН и в НП словесното описание на това нарушение покрива признаците
на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Няма несъответствие между словесното описание на нарушението и
дадената му правна квалификация в Акта – доколкото отказът на водача на МПС да му бъде
извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
8
аналози може да бъде възприето като предложение второ на цитираната норма - доколкото
преди това е посочено като предложение първо отказът на водача на МПС да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта.
Доколкото нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП съдържа няколко предложения и алтернативи в
случая следва да е водещо словесното рамкиране на административно – наказателното
обвинение. Важно е, че както в Акта, така и в НП описаното с думи покрива състава на
нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП ясно сочи, че отказът на водача на МПС да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта
и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
представлява административно нарушение, алтернативно и самостоятелно от това лицето да
откаже да изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Поради това не следва да се смесват фактическите състави на
отделните нарушения. В тази връзка е вярно и твърдението от жалбата, че към момента на
съставяне на АУАН няма как да се мисли, че водачът на автомобила е нарушил втората
хипотеза на чл.174, ал.3 от ЗДвП – да откаже да изпълни предписание за химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Поради това не става ясно защо се претендира в жалбата, че
имало смесване на фактическите състави на двете хипотези на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Това, че
срещу чл.174, ал.3 от ЗДвП в Наказателното постановление е възпроизведено съдържанието
на тази правна норма не означава, че на П. се вменяват и двете хипотези на чл.174, ал.3 от
ЗДвП. Поради това е ирелевантно в колко часа е бил връчен Талонът за изследване на П. и
дали той се е явил във ВМА да даде кръвна проба, респ. кога за водача на МПС е започвал да
тече 45-минутният срок за явяване във ВМА. Именно защото на В. П. не се вменява във вина
неизпълнението на предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, в Акта и в НП не е
посочено кога е връчен Талонът за изследване на П., кога е започнал и кога е изтекъл срокът
за явяване в болнично заведение и съответно дали лицето се е явило или не. Поради това
развитите съображения за часовете на проверката и на връчването на Талона за изследване
стоят в страни от предмета на доказване по това дело и като неотносими към конкретния
правен спор е безпредметно да се обсъждат.
Нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП в случая е ясно посочено с думи и се състои в
това, че водачът на автомобила е отказал да бъде тестван с техническо средство. Същото е
индивидуализирано в АУАН и НП по вид, номер и до коя дата е тариран. Освен това е
посочен по марка, модел, регистрационен номер и собственик автомобилът, който П. се
твърди да е управлявал. В Акта и в НП са записани датата, часа и мястото на извършване на
нарушението. Поради това този съдебен състав счита, че нарушението по чл.174, ал.3 от
9
ЗДвП е ясно и достатъчно подробно описано. Обезпечено е правото на нарушителя да научи
срещу кои факти следва да организира защитата си. Вписването в Наказателното
постановление, че лицето не е дало кръвна проба за медицинско изследване не следва да се
тълкува като нови факти и от там като липса на тъждество между АУАН и НП касателно
описание на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП, а като описание на обстоятелствата, при
които е извършено нарушението и които са били узнати от административно-наказващия
орган в хода на производството, образувано със съставяне на АУАН на 11.02.2023г., но след
неговото изготвяне и връчване на дееца. По този начин е изпълнено в пълнота изискването
на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Неоснователни са аргументите на жалбоподателя, че не било индивидуализирано в
достатъчна степен мястото на нарушението, както и че липсвало пълно и точно описание на
нарушението. Мястото е посочено с град, улица и посока на движение. Нарушението по
чл.174, ал.3 от ЗДвП е пълно и точно описано. В Акта и в НП са налице всички елементи от
фактическия състав на нарушението по чл.174, ал.3 от ДвП. Посочено е, че П. е управлявал
МПС, което е ясно индивидуализирано, както и че лицето е отказало да бъде тествано с
техническо средство за наличие на наркотични вещества или техни аналози. Поради това
съдът не може да се съгласи с тезата, че В. П. бил лишен от възможността да разбере в какво
точно е обвинен.
Не е вярно, че в НП не били посочени дата и час на извършване на нарушението по
чл.174, ал.3 от ЗДвП. Доколко същите са доказани е въпрос по същество. От жалбата става
ясно, че се критикува актосъставителя и наказващия орган за това, че не са посочили часа на
управление на МПС-то и часа на отказа на водача да бъде тестван. Ако това беше сторено
може да се мисли, че в Акта и в НП нарушението е описано по начин, който води до
объркване кога точно е извършено нарушението. В случая, обаче, не са въведени два часа
или две дати, поради което претендираната неяснота не е налице. Освен това – нарушението
по чл.174, ал.3 от ЗДвП е довършено не с управлението на МПС-то, а едва с отказа на водача
да бъде тестван. Поради това не следва в АУАН и в НП да се вписват часовете на
управление на автомобила, а само на отказа на водача да бъде тестван. Друг е въпросът, че
чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН изискват в АУАН и НП да бъде посочена
само „датата“ на нарушението, а не и точен час на извършване/довършване на деянието.
Доколкото в АУАН и в НП се твърди нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП да е извършено
на 11.02.2023г. - не може да бъде споделено и разбирането, изложено в жалбата, че била
неясна датата, когато лицето е отказало да му се извърши проверка с техническо средство за
употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Субективната страна на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП се извежда от
действията на дееца, които са описани в АУАН и НП. Поради това в случая не е необходимо
в Наказателното постановление да се сочат доказателствата, които подкрепят
административно – наказателното обвинение по чл.174, ал.3 от ЗДвП от субективна страна.
Водим от гореизложеното съдът достигна до извода, че касателно нарушението по
чл.174, ал.3 от ЗДвП административно-наказателното обвинение е ясно и не са допуснати
10
съществени процесуални нарушения, които да рефлектират върху правото на защита на
наказаното лице. Поради това не са налице основания за отмяна на точка 1 от НП на
формално основание и тази част от спора следва да се разгледа по същество.
Въз основа на кредитираните по-горе АУАН, Талон за изследване и от показанията на
свидетелите В. и АН. се установява по категоричен начин, че на 11.02.2023г. в гр. София,
ж.к. „Студентски град“, ул. „Акад. Стефан Младенов“, с посока на движение от ул. „Баку“
към ул. „Йордан Йосифов“ жалбоподателят е управлявал лек автомобил и е бил спрян за
полицейска проверка, в хода на която П. е отказал да бъде тестван с техническо средство за
наличие на наркотични вещества и техните аналози.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя относно часовете на нарушението, на
проверката и на връчването на Талона за изследване. Първо самото естество на нарушението
на чл.174, ал.3 от ЗДвП, вменено на П., не изисква да се изследва в колко часа е съставен и
връчен на водача на МПС въпросния Талон за изследване, тъй като нарушението по чл.174,
ал.3 от ЗДвП е довършено в момента, в който водачът на автомобила откаже да бъде тестван
за наркотици с техническо средство. За действителността на този отказ законодателят не е
предвидил задължителна писмена форма за действителност. Отказът може да бъде и устно
заявен. В случая в Талон за изследване с бланков № 144103 е вписано, че проверката е
започнала на 11.02.2023г. в 10:50 часа, след което е отбелязано, че лицето отказва да му бъде
извършена проверка с техническо средство и в АУАН е записано, че нарушението по чл.174,
ал.3 от ЗДвП е извършено на 11.02.2023г. в 11.02 часа. Съдът не намира никакво
противоречие или недоказаност на времето на извършване на това деяние. Логично е първо
автомобилът да бъде спрян, след това да бъде извикат екип на ОПП – СДВР и тестването с
техническо средство да се извърши след това. Поради това е необходимо известно време
между момента, в който започва проверката и момента, в който лицето отказва тестване за
наркотици. Доколкото това известно време е в рамките на общоприетото /няколко минути/ -
не може да се мисли нито за допуснато съществено процесуално нарушение, нито за
недоказаност на обвинението по чл.174, ал.3 от ЗДвП това, че проверката била започнала в
10.50 часа, а отказът с техническо средство и от там нарушението били реализирани в 11.02
часа. Кога след това са съставени АУАН и Талон за изследване, респ. кога са връчени на П. е
без значение за съставомерността на деянието. Доколкото за довършеността на нарушението
по чл.174, ал.3 от ЗДвП е необходимо не само лицето да е управлявало МПС, а и да е
отказало да бъде тествано с техническо средство, едва с реализирането на последното следва
да се счита, че е довършено и деянието. Поради това правилно наказващият орган е приел,
че П. е извършил нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП на 11.02.2023г. към 11.02 часа, т.е.
след като е започнала проверката от служителите на ОПП – СДВР в 10.50 часа на същата
дата.
От кредитираното по-горе писмо от ВМА, както и косвено от показанията на
свидетелката АН. се установява, че В. П. не се е явил за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози в посоченото в Талона медицинско
11
заведение в определения му срок. Това означава, че не са налице основания, водещи до
отпадане на административната отговорност на водача на МПС по чл.174, ал.3 от ЗДвП за
това, че е отказал да бъде тестван за наркотици с „Дръг тест 5000“.
Гореизложеното означава, че по безспорен начин е доказано, че жалбоподателят е
реализирал от обективна страна състава на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
От субективна страна нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП е извършено при форма
на вината пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е съзнавал, че е водач на МПС, че е
проверяван от полицаи, че се изчаква пристигането на служители на ОПП – СДВР на място,
за да бъде тестван П. с техническо средство за употреба на наркотици и че съзнателно е
отказал да бъде тестван с техническо средство. Това означава, че П. е съзнавал всички
елементи от фактическия състав на вмененото му нарушение и с поведението си видимо е
целял избягване на въпросната проверка.
Това нарушение е типичен пример за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. То е
формално и е довършено в момента, в който В. П. е отказал да бъде тестван с техническото
средство „Дръг тест 5000“.
Неоснователни са доводите от жалбата за нарушение на чл.5, ал.1 и ал.2 от Наредба
№ 1/2017г., тъй като преценката дали даден водач да бъде тестван за наркотици е на
полицаите. Наличието или липсата на външни признаци или реакции, забелязани от водача
или неговия спътник, са ирелевантни и не могат да формират извод за незаконосъобразност
на проверката за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Доколкото при отказ на водача да бъде тестван с техническо средство няма отчетен резултат,
неоснователно е и възражението, че не бил съставен и връчен Протокол за извършване на
проверка за употребата на наркотични вещества или техни аналози съгласно Приложение №
2 към Наредба № 1/2017г. В този вид документ следва да се впише „резултатът от
проверката за употребата на наркотични вещества или техни аналози“ и когато такъв няма
/поради отказ от тестване/ – няма и Протокол за извършена проверка.
Съгласно чл.174, ал.3 от ЗДвП водач на МПС, който откаже да му бъде извършена
проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози се
наказва с „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от две
години и „глоба“ в размер на 2000 лева. Точно фиксираният размер на наказанията не
позволява на съда да прави преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства. Поради това настоящият съдебен състав счита, че на жалбоподателя В. П. на
основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП следва да му
бъдат наложени следните административни наказания : „глоба” в размер на 2000 лева и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 години (24 месеца), т.е. толкова,
колкото са му наложени с точка 1 от обжалваното Наказателно постановление.
Този съдебен състав не счита, че случаят се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други подобни случаи, тъй като нарушителят нямал
външни признаци, поведение или реакции, сочещи на употреба на наркотични вещества.
12
Установяването на такива признаци не е част от фактическия състав на нарушението по
чл.174, ал.3 от ЗДвП, нито подлежи на доказване, тъй като е въпрос на субективна преценка.
Нарушението на чл.174, ал.3 от ЗДвП е формално и е довършено в момента, в който водачът
на МПС откаже да му се извърши тест за наркотици. Поради това липсата на вредни
последици не е основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН. В случая няма изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, освен това, че П. е бързал за изпит.
Същевременно са налице и отегчаващи отговорността обстоятелства, свързани с
предишните нарушения на жалбоподателя по ЗДвП, както и с факта, че П. не е носил в себе
си СУМПС, контролен талон и СРМПС на 11.02.2023г. Поради всичко това СРС счита, че
случаят не е маловажен.
Водим от всичко изложено до тук настоящият съдебен състав прие, че точка 1 от
атакуваното Наказателно постановление следва да се потвърди.
По отношение на нарушенията по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.2 от
ЗДвП :
В Акта и в Наказателното постановление е посочено, че В. И. П. е нарушил чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. С думи и в Акта, и в НП е посочено, че водачът
„не представя“ СУМПС и контролен талон към него, както и СРМПС – част II. Това, че в
ДВ бр. 67/04.08.2023г. има изменения на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП в случая не е от
съществено значение, тъй като в хода на служебната проверка съдът установява допуснати
съществени процесуални нарушения. Според закона изпълнителното деяние на
нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП се състои в неносене
на документите, посочени в двете точки на чл.100, ал.1 от ЗДвП. Същевременно с думи в
Акта и в НП не е посочено, че нарушителят не носи СУМПС, контролен талон към него и
СРМПС – част II, а е описано, че „не представя” тези документи. Доколкото водачът може
да носи въпросните документи в себе си, но да не ги представи по време на проверка
(например защото не са му поискани или защото е забравил къде ги е сложил), СРС счита, че
неносенето и непредставянето на документите са различни действия, едно от които е
административно нарушение, а другото - не. Поради това в случая в Акта и в НП е
допуснато несъответствие между словесното и цифровото описание на условно посочените
като второ и трето нарушение в АУАН и НП. Това е довело и до несъответствие между
описаното с думи поведение на водача и посочената като нарушена правна норма в точка 2
и точка 3 от АУАН и НП. Поради това съдът приема, че в случая са допуснати нарушения
по чл.42, ал.1, т.4 и т.5 от ЗАНН, респ. чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН в точка 2 и точка 3 от
АУАН и НП. Това означава, че по отношение на нарушенията по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и
по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП има допуснати съществени процесуални нарушения, които
водят до ограничаване правото на защита на наказаното лице и го лишават от възможност да
разбере за какво точно нарушение е санкциониран в точка 2 и точка 3 от Наказателното
постановление – дали за това, че не е носил в себе си СУМПС, контролен талон и СРМПС
или за това, че не ги е предоставил на проверяващите го лица. Освен това на П. му е
вменено във вина това, че не представя СУМПС, контролен талон и СРМПС – част II, което
13
по същество не е административно нарушение, тъй като нарушение би било, ако лицето не
носи тези документи в себе си, а не ако не ги представи на полицаите.
Гореизложеното означава, че са налице формални предпоставки за отмяна на точка 2
и точка 3 от НП, тъй като при реализиране на административно-наказателната отговорност
на жалбоподателя са допуснати процесуални нарушения, които водят до опорочаване на
производството – досежно т.2 и т.3 от атакуваното НП. Съгласно разпоредбата на чл.42,
ал.1, т.4 и т.5 от ЗАНН, респ. чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН Актът и издаденото въз основа
на него Наказателно постановление трябва да съдържат описание на нарушението и
обстоятелствата, при които то е било извършено, както и правните норми, които са били
виновно нарушени, като следва да е налице правно единство на същите - в АУАН от една
страна, в НП от друга и помежду им. От изложеното по-горе следва, че в процесния казус
това не е сторено. Така, в хода на административно-наказателното производство се е
стигнало до нарушаване правата на наказаното лице, което е изпаднало в невъзможност да
разбере какви нарушения се твърди да е осъществил, за кое свое поведение е наказан с две
административни наказания „глоба“, всяко в размер на по 10 лева, респ. срещу кои факти да
организира защитата си.
Горепосочените нарушения са съществени, тъй като са довели до нарушаване на
правото на защита на жалбоподателя – за него е невъзможно да се защитава по
неконкретизирано обвинение за извършване на административно нарушение. Нарушаване
правото на защита на жалбоподателя във всички случаи води до порочност на издаденото
НП /в случая точка 2 и точка 3 от Наказателното постановление/, тъй като представлява
съществено процесуално нарушение, което винаги съставлява формална предпоставка за
отмяна на тази част от атакуваното Наказателно постановление, без да е необходимо
обсъждането на тази част от спора по същество.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че, ако не беше допуснато това
разминаване в АУАН и НП между словесното и цифровото описанието на тук
коментираните нарушения и П. беше обвинен за това, че не е носил в себе си въпросните
документи, изходът от делото би бил друг, тъй като от показанията на св. АН. и от АУАН в
съвкупност следва, че на 11.02.2023г. В. И. П. е забравил да вземе СУМПС, контролния
талон към него и СРМПС, поради което и не ги е представил на проверяващите го полицаи,
от където следва, че П. не е носил в себе си тези документи и съответно е реализирал от
обективна страна съставите на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. От
субективна страна следва да се приеме, че жалбоподателят е действал по непредпазливост,
тъй като П. е могъл и е бил длъжен да вземе документите, които по закон следва да носи в
себе си, когато управлява МПС. Към датата на деянието 11.02.2023г. неносенето на СУМПС
и контролен талон към него е било едно нарушение, което след измененията в ЗДвП с ДВ
бр.67/2023г. вече се състои само в неносене на СУМПС. Поради това и доколкото
неносенето на СУМПС продължава да е административно нарушение и според
сегадействащата норма на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за него се дължи наказание на водача –
отделно от наказанието, което следва да се наложи за нарушението по чл.100, ал.1, т.2 от
14
ЗДвП. Поради това правилно на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП на П. са били наложени
две отделни наказания „глоба“, всяко в размер на 10 лева, за двете нарушения - по чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Водим от изложеното, независимо от развитите по съществото на спора съображения
за точка 2 и точка 3 от НП, съдът прие, че в тази част следва да отмени обжалваното
Наказателно постановление, тъй като в хода на административно – наказателното
производство са допуснати посочените по-горе съществени процесуални нарушения,
ограничаващи правото на защита на наказаното лице.
Така мотивиран съдът прие, че точка 2 и точка 3 от атакуваното Наказателно
постановление следва да се отменят на формално основание.
По отношение на отнетите контролни точки :
Съгласно чл.6, ал.1, т.3 от Наредба на МВР № Із-2539 от 17.12.2012г. за определяне
максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните
контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане
на допълнително обучение (на кратко Наредба № Із-2539 на МВР), вр. чл.3, ал.1 и ал.2 от
ЗАНН на водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози се отнемат 12
контролни точки (с оглед по-благоприятната редакция на Наредба № Із-2539 на МВР, която
е действала към датата на нарушението 11.02.2023г.). Определеният отнапред от
законодателя размер на контролните точки, които подлежат на отнемане при извършено
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП също не дава право на съда да преценява отегчаващите и
смекчаващите отговорността обстоятелства и доколкото именно 12 контролни точки се
отнемат на В. П. с процесното Наказателно постановление, последното следва да се
потвърди и в тази му част.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ -
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производства като настоящото страните имат право
на присъждане на разноски по реда на АПК. Според чл.144, вр. чл.143 от АПК за
неуредените въпроси се прилага ГПК. Според чл.80 от ГПК страната, която е поискала
присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване
на последното заседание в съответната инстанция. В случая присъждане на разноски е било
поискано само от процесуалния представител на жалбоподателя до приключване на
съдебните прения пред СРС като са били представени доказателства за направени разноски в
размер на 600 лева с вкл. ДДС (видно от лист 58-60 от делото), като на съда е представен и
списък на разноските (приложен на лист 57 от делото). Доколкото от изложеното по-горе
става ясно, че касателно нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП обжалваното Наказателно
постановление следва да се потвърди, а относно точка 2 и точка 3 от НП – то да се отмени, а
направените от жалбоподателя разноски в размер на 600 лв. с вкл. ДДС са като цяло за
15
обжалване на Наказателно постановление № 23-4332-002592 от 23.02.2023г., издадено от
Началник Група при ОПП – СДВР (т.е. и за трите административни обвинения срещу П.),
без да е била направена диференциация в разноските за адвокат за обвинението по точка 1,
по точка 2 и по точка 3 от НП, а същевременно въззиваемата страна е направила възражение
за прекомерност на поисканите разноски с писмо вх. № 224747 от 09.08.2023г. (на лист 2 от
делото), в духа на чл.78, ал.1 от ГПК настоящият съдебен състав счита, че на жалбоподателя
следва да се заплатят разноски за адвокат съразмерно уважената част от искането на П., т.е.
в случая за нарушенията, за които жалбоподателят е получил отмяна на оспорваното
Наказателно постановление. Претендираният от адв. В. размер на възнаграждението е 600
лева и надвишава минималния размер, определен по чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата,
вр. чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения – 400 лв. за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу Наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба до 1000 лева. В случая за нарушенията по чл.100, ал.1, т.1
от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП наложената на П. глоба е в общ размер под 1000 лева.
По аргумент от чл.143, ал.1 от АПК органа, издал отменения акт (в случая – отменените
точка 2 и точка 3 от процесното НП), т.е. СДВР (като разпоредител с бюджетни средства,
към чиято структура принадлежи ОПП – СДВР) следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя минимално предвиденото адвокатско възнаграждение – 400 лева. Наред с
това СРС следва да съобрази и разпоредбата на §2а от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която за регистрираните по
Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) адвокати дължимият данък върху
добавената стойност (ДДС) се начислява върху възнагражденията по тази Наредба и се
счита за неразделна част от дължимото адвокатско възнаграждение. Видно от лист 61-62 от
делото адвокатското дружество, което е било упълномощено от П. да го защитава и на което
е платено адвокатско възнаграждение е регистрирано по ДДС. Видно от договора на лист 58
от делото платеното адвокатско възнаграждение е било с включен ДДС. Доколкото
адвокатското дружество, осъществило защитата на П. пред СРС по това дело, е
регистрирано по ДДС и размерите на минималните възнаграждения по Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при регистриран по
ЗДДС адвокат се явяват данъчна основа, върху която се дължи ДДС при осъществена услуга
по Наредбата, в случая - процесуално представителство пред съд, следва крайният размер на
дължимото на адвоката възнаграждение да включва и ДДС. Това означава, че следва да се
начисли ДДС върху посочената по-горе сума от 400 лева. В този смисъл са и Определение
№ 266/18.04.2019г. на ВКС, ТК, II т.о.; Определение № 349/01.07.2021г. на ВКС, ТК, I т.о.;
Определение № 60385/29.10.2021г. на ВКС, ТК, II т.о.; Определение № 60309/02.08.2021г. на
ВКС, ТК, II т.о. и други. Изложено до тук показва, че СДВР следва да заплати на
жалбоподателя В. П. за адвокатско възнаграждение съобразно отменената част от
процесното НП сума в общ размер на 480 лева, в която се включва минималното адвокатско
възнаграждение от 400 лева и допълнително сумата от 80 лева, представляваща 20 %
дължимо ДДС на присъденото адвокатско възнаграждение от 400 лева. За разликата над 480
16
лева до поисканите от адв. В. 600 лева – искането за присъждане на разноски следва да се
остави без уважение, тъй като съдът потвърждава НП, отнасящо се до нарушението по
чл.174, ал.3 от ЗДвП и въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на
поисканите разноски, което в случая се явява основателно предвид съществото на
отменената част от НП, броя и продължителността на заседанията пред СРС и липсата на
фактическа и правна сложност на казуса.
Въпреки, че съдът прие, че следва да потвърди Наказателното постановление
касателно нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП, доколкото въззиваемата страна не е
направила искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение, нито е била защитавана
пред СРС от такъв процесуален представител, съдът не следва да присъжда юрисконсулско
възнаграждение в полза на въззиваемата страна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-4332-002592 от 23.02.2023г. в
частта, с която Началник Група в ОПП - СДВР е наложил на В. И. П. на основание чл.174,
ал.3, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП административни наказания „глоба”
в размер на 2000 лв. (две хиляди лева) и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от
24 (двадесет и четири) месеца, както и основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР
са му отнети 12 контролни точки.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-4332-002592 от 23.02.2023г. в частта,
с която Началник Група в ОПП - СДВР е наложил на В. И. П. на основание чл.183, ал.1, т.1,
пр.1,2 от ЗДвП за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП „глоба” в размер на 10 (десет) лева
и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП за нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП -
„глоба” в размер на 10 (десет) лева.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на В. И. П. с
ЕГН **********, с постоянен адрес : **** за направени по делото разноски за адвокат
сумата от 480 лв. (четиристотин и осемдесет лева) с вкл. ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в полза на В. И. П. за разликата над 480 лв. с ДДС до претендираната сума
от 600 лв. с ДДС.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17