РЕШЕНИЕ
№ ……… / 24.04.2019г., гр.Разград
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Разград
На двадесет
и трети април, две хиляди и деветнадесета година
В
публичното съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЯ ЙОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА
АНГЕЛ ТАШЕВ
Секретар:
Св.Л.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева
В.гр.д.
№ 85 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по раде на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от К.И.А., подадена чрез пълномощник, против решение № 45 / 28.01.2019г.
по гр.д. № 891 / 2018г. по описа на РС Исперих, в частта, с която е осъден на
основание чл.144 СК да заплаща на пълнолетното си дете Ц.К.А. издръжка в размер
100лв. от датата на подаване на исковата молба до навършване на 25-годишна
възраст за предвидения срок на редовно
обучение във ВУЗ или до настъпване на други обстоятелства за изменението или
прекратяването й, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Жалбоподателят
се позовава на неправилно прилагане от районния съд на материалния закон, както
и необоснованост поради неправилен анализ на събраните доказателства. Моли
въззивния съд да отмени решението на ИРС в осъдителната част, като постанови
ново решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск. В съдебно заседание
поддържа жалбата.
Въззиваемата Ц.К.А. е депозирала отговор на
въззивната жалба чрез пълномощник, в който излага становище
за неоснователност на жалбата. Моли съда да потвърди решението на РС Исперих.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и становищата на страните, констатира
следната фактическа обстановка: ищцата Ц.А. е пълнолетна, на 18 години към
момента на подаване на исковата молба. Същата учи в УАСГ гр.София. Студент е
първи курс редовно обучение по специалността Управление на строителството. Във
връзка с обучението си е заплатила семестриална в размер 350лв. Живее в стая в
общежитие, за което заплаща месечен наем в размер 40,80лв.
До настоящия момент ищцата се
издържа със средства, осигурявани от нейната майка – св.И. Б. Последната работи
на две места и реализира месечен доход в размер 1 300лв. Изпраща на своята
пълнолетна дъщеря сумата от 400лв. на месец за издръжката й в гр.София. По
делото не се доказват доходи на майката в по-голям размер, каквото твърдение е
изложил жалбоподателят.
Ответникът К.А. е баща на
ищцата. Към датата на подаване на исковата молба е реализирал ежемесечен трудов
доход в размер 903лв. брутно трудово възнаграждение / 700,70лв. нетно трудово
възнаграждение. До навършване на пълнолетие на ищцата й е изплащал месечна
издръжка в размер 100лв. Има задължение за издръжка към друго малолетно дете в
размер 130лв., установено със сключена съдебна спогодба, одобрена на
15.10.2014г. На 25.01.2013г. К.А. е изтеглил потребителски кредит от „Сосиете Женерал Експресбанк“АД в размер 15 000лв. със срок до
10.02.2023г., който по неговите твърдения в отговора на исковата молба е за
посрещане на лични нужди и изпълнение на родителските му задължения. Представил
е епикризи за свои заболявания – лечение на камъни в
бъбреците и операция на херния, датиращи от 2014г.
В хода на въззивното
производство трудовото правоотношение на ответника е прекратено, считано от
13.02.2019г., на основание чл.328 ал.1 т.12 КТ – поради обективна невъзможност за
изпълнение на трудовия договор.
При така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Съгласно чл.144 СК
издръжка на навършили пълнолетие деца, които не могат да се издържат от
доходите си или от използване на имуществото, ако учат, се дължи само ако не
съставлява особено затруднение за родителите. Пълна безусловност на
задължението при този вид издръжка не е налице – трябва да се установи, че
детето продължава да учи редовно в средно или висше учебно заведение, че не
може да се издържа от доходите си или от използването на имуществото си, както
и даването на издръжката не трябва да създава особени затруднения за родителя. Последното
означава, че родителят трябва да притежава средства над собствената си
необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя
средства и за издръжка на пълнолетното си дете. В този смисъл е съдебната практика,
вкл. и тази, цитирана от ответника във въззивната
жалба. Всеки отделен случай обаче има своята специфика, която следва да бъде
преценявана конкретно, след което утвърдената съдебна практика да бъде
приложена съобразно установените по делото факти.
Районният съд е направил точна
и правилна преценка за наличието на предпоставките на чл.144 СК,
обосновавайки се с доказаните факти, че
ищцата е дете на ответника, навършила е пълнолетие, продължава образованието си
във висше учебно заведение в редовна форма на обучение, няма възможност да се
издържа сама и че за бащата плащането на издръжката не представлява особено
затруднение предвид реализираните от него ежемесечни трудови доходи.
Въззивният съд изцяло споделя горните
изводи и намира за неоснователни оплакванията във въззивната
жалба относно необоснованост на съдебния акт със събраните доказателства.
Ищцата няма възможност да реализира доходи от труд, защото учи в редовна форма
на обучение и е все още в първи курс. Ответникът предлага дъщеря му да започне
работа и по този начин да осигури сама издръжката си. Преди всичко съдът намира
за необходимо да отбележи, че липсата на доходи от труд при ищцата следва да се
разглежда като факт, формиращ елемент от фактическия състав на чл.144 СК, а дали
има възможност да работи и да се издържа сама от доходите си е хипотеза, която
няма как да бъде преценена към момента. Освен това, главната отговорност пред
нея в момента е да се адаптира към новия начин на обучение и да изгради нова
социална среда съобразно избрания от нея начин на живот, който в дългосрочна
перспектива ще й даде бъдеща професия и съответно реализация, осигуряваща й
възможност за собствени доходи.
Представената медицинска
документация на ответника сочи на негови минали заболявания, чието лечение е
приключило през 2014г. и за които няма данни да дават отражение на престираната от него работна сила към настоящия момент.
Заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение е мотивирана с
обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор по смисъла на чл.328
ал.1 т.12 КТ, която може да се дължи на най-различни причини и не непременно с
влошено здравословно състояние, за което няма доказателства към настоящия
момент. Ответникът твърди, но не доказва, че причината за напускане на последното
работно място е влошеното му здравословно състояние.
Относно нововъзникналия факт на
прекратено трудово правоотношение на ответника в хода на въззивното
производство, настъпил един ден след подаване на въззивната
жалба, съдът приема следното: за изплащането на издръжка на пълнолетното дете
трябва да е установена реалната възможност на ответника да предоставя такава,
т.е. да е доказан фактът, че разполага с доходи в размер, който да му позволява
да плаща търсената издръжка без особено затруднение. Към 13.02.2019г. К.А. е с
прекратен трудов договор и по делото не
се установява след тази дата да е сключил друг такъв.
В съдебната практика на ВКС,
цитирана от ответника, исковете по чл.144 СК са отхвърлени, защото съдилищата
са установили, че ответникът е безработен, но и че няма други доходи. Разглежданият
случай не е такъв. К.А. е изтеглил кредит от банка и има на разположение
15 000лв., които по изричното негово признание в отговора на исковата
молба са за посрещане на неговите родителски
задължения. Тоест, за да избегне особени затруднения при плащането на издръжка
на нуждаещите се негови деца, ответникът е използвал възможността да сключи
договор за банков кредит и по този начин е гарантирал изпълнението на своето
задължение с изтеглената сума пари. След като ответникът разполага с тези
парични средства, предназначени за покриване на нуждите на децата му, съдът
приема, че наред с получаваното до 13.02.2019г. трудово възнаграждение същият
притежава имущество, при което даването на издръжка не би създало особени
затруднения за него. Ищцата получава издръжка от своята майка в размер 400лв. Размерът
от 100лв., определен от районния съд за плащане от ответника, е една четвърт от
осигуряваната от другия родител помощ във връзка с обучението й в гр.София. Размерът
не е голям, съобразен е с реалните материални възможности на ответника и е за
покриване на най-необходимите нужди на ищцата. Тези факти са достатъчни и
определящи, за да се направи извод, че искът в уважения размер е основателен и
доказан.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
Потвърждава решение № 45 /
28.01.2019г. по гр.д. № 891 / 2018г. по описа на РС Исперих, в частта, с която К.И.А.
е осъден на основание чл.144 СК да заплаща на пълнолетното си дете Ц.К.А.
издръжка в размер 100лв. от датата на подаване на исковата молба за предвидения
срок на редовното й обучение във ВУЗ, но най-много до навършване на 25-годишна
възраст или до настъпване на други обстоятелства за изменението или прекратяването
й, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
НР