РЕШЕНИЕ
№ 3139
гр. София, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. Д.А
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. Д.А Административно
наказателно дело № 20221110216109 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от В. Г. Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр.С, ж.к.“М“, бл., вх., ап., против наказателно
постановление №21-4332-024089/25.11.2021 г., издадено от Началник Сектор
в СДВР, ОПП.СДВР, с което на основание чл.638, ал.3 от КЗ е наложено
административно наказание глоба в размер на 400 лева, за нарушение на
чл.638, ал.3 от КЗ.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност
на обжалваното НП. Навежда доводи за нарушена процедура по ангажиране
на административнонаказателната му отговорност, тъй като вмененото
нарушение не е установено по надлежния ред. В този смисъл счита, че липсва
пълно описание на нарушението, доколкото не е установено защо е спряно
превозното средство за извършване на проверка, както и факта, че
автомобилът няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“, т.е. няма
доказателства, които да установяват по безспорен начин извършване на
нарушението.
1
Моли съда, на посочените в жалбата основания, да отмени процесното
НП. Претендира присъждане на направените разноски в настоящото
производство.
Жалбоподателят не се явява, не се представлява в съдебно заседание и
не взема допълнително становище по наведените възражения в жалбата и по
същество на делото.
Ответната страна по жалбата в лицето на АНО – Началник Сектор в
СДВР, ОПП-СДВР, не се представлява в съдебно заседание и не взема
становище по наведените възражения в жалбата и по същество на делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена активно легитимирано лице да обжалва
санкционния акт и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. НП е връчено на съпругата
на жалбоподателя на 26.11.2022 г., видно от разписката върху санкционния
акт, а жалбата против него е депозирана чрез АНО на 29.11.2022 г., съгласно
отразената дата на поставения входящ номер върху нея, т.е. в предвидения
преклузивен 14-дневен срок за обжалването му, считано от датата на
връчване, поради което същата се явява процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
На 11.11.2021 г., около 09:30 часа, служителите при ОПП-СДВР –
инспектор И. И. Б. и Б Н З, при изпълнение на служебните си задължения в
гр.София, ул.“Проф.Цветан Лазаров“, на около 50 метра, след ул.“Димитър
Пешев“, спрели за рутинна проверка движещият се с посока на движение от
ул.“Димитър Пешев“ към бул.“Брюксел“, товарен автомобил „Форд Транзит“,
с рег.№. В хода на проверката установили, че водач на автомобила е
жалбоподателя В. Г. Д., а негов собственик е „Тошимото“ ЕООД, ЕИК: . При
поискване на документите на автомобила, водачът не представил
застрахователна полица за сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ за автомобила, към датата и часа на извършената проверка.
Длъжностните лица при ОПП-СДВР направили справка чрез служебен
2
таблет, от която установили, че по отношение на управлявания от
жалбоподателя товарен автомобил, няма сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” към датата и часа на проверката. След извършена
допълнителна справка с ОДЧ 99 установили, че процесното МПС не е с
прекратена регистрация.
На основание така направената констатация хода на проверката,
свидетелят И. И. Б., заемащ длъжността инспектор в ОПП-СДВР, в
присъствието един свидетел при установяване на нарушението и съставяне на
акта - Б Н З /също длъжностно лице/, съставил против В. Г. Д., АУАН, Серия
GА, бл.№524713 на 11.11.2021 г. за това, че:
На 11.11.2021 г., около 09:30 часа, в гр.София, по ул.“Проф.Цветан
Лазаров“, с посока на движение от ул.“Димитър Пешев“ към
бул.“Брюксел“, управлява товарен автомобил „Форд Транзит“, с рег.№,
собственост на „Тошимото“ ЕООД, ЕИК: , и на около 50 метра след
ул.“Димитър Пешев“, от извършена проверка се установи, че водачът няма
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата и часа на
проверката. След извършена допълнителна справка с ОДЧ 99 се установи, че
автомобилът не е с прекратена регистрация, с което виновно е нарушил
чл.638, ал.3 от КЗ.
Актосъставителят предявил и връчил акта лично на жалбоподателя,
срещу подпис, без възражения по направените в него констатации.
Жалбоподателят не се възползвал от правото си в срока по чл.44, ал.1 от КЗ
да представи писмени възражения пред АНО.
Въз основа на така съставения акт, Началник Сектор към СДВР, ОПП-
СДВР, издал НП №21-4332-024089 на 25.11.2021 г., с което на основание
чл.638, ал.3 от КЗ наложил на В. Г. Д., административно наказание глоба в
размер на 400 лева, за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.
Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена
от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетеля Б.,
които потвърждават направените констатации в съставения АУАН, а
последните кореспондират на събраните по делото писмени доказателства,
поради което съдът ги кредитира с доверие; от приобщените по делото
писмени доказателства: процесните АУАН и НП; справка картон на водач;
Заповед №8121К-13312/23.10.2019 г., издадена от министъра на вътрешните
3
работи; Заповед №4332з-143/15.02.2016 г., издадена от директора на СДВР.
При извършена служебна справка от сайта на „Гаранционен фонд“ се
установява, че към датата и часа на установяване на нарушението в хода на
извършената проверка на жалбоподателя – 11.11.2021 г., към 09:30 часа, по
отношение на МПС – товарен автомобил „Форд Транзит“, с рег.№, няма
валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Установява се още, че такава е сключена на 11.11.2021 г., но в по-късен час –
в 11:15 часа, с начална и крайна дата на покритие от 11:15 часа на 11.11.2021
г. до 23:59 часа на 10.11.2022 г.
Видно от справка-картон на водач е, че В. Г. Д. е правоспособен водач
на МПС, с валидно издадено СУМПС на 30.06.2021 г. По отношение на
същият са били налагани административни наказания и принудителни
административни мерки за нарушаване на правилата за движение по
пътищата, както следва: с тринадесет на брой фишове, през периода от 2016 г.
до 2021 г., както и с осем на брой влезли в законна сила наказателни
постановления в интервала от време от 2001 г. до 2019 г. включително.
Видно от Заповед №4330з-143/15.02.2016 г., издадена от директора на
СДВР е, че са възложени правомощия на Началник на ОПП-СДВР да издава
наказателни постановления за извършени нарушения по чл.638, ал.1-3 и ал.5,
във вр. с чл.639 от КЗ, а съгласно представената Заповед №8121К-
13312/23.10.2019 г., издадена от министъра на вътрешните работи, издателят
на процесното НП е надлежно назначен на длъжност Началник на 03 Сектор
„Административно обслужване“ към ОПП-СДВР.
На основание така установената фактическа обстановка по делото,
въз основа на събраните доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
АУАН и НП са издадени от териториално и материално компетентни
органи, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в кръга на
техните функции и по предвидения в закона ред и форма, както и в сроковете
по чл.34 от ЗАНН.
Съдът не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени по тежест
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване
4
правото на защита на наказаното лице до степен да не може да разбере за
какво точно нарушение е наказан. Правилно е приложен и материалния закон.
Описаната фактическа обстановка в санкционния акт, се подкрепя от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Въз основа на тях
безспорно се установява, че жалбоподателят е управлявал процесния товарен
автомобил, собственост на друго лице – юридическо лице, без да има
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за
автомобила, към датата и часа на извършената проверка. В подкрепа на този
извод са данните от служебно извършената справка от „Гаранционен фонд“,
съгласно които към 09:30 часа на 11.11.2021 г., за МПС – товарен автомобил
„Форд Транзит“, с рег.№, няма сключена активна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”. За процесното МПС е сключена такава с начална
дата на покритие - 11.11.2021 г., но в по-късен час – 11:15 часа, т.е. след
извършване на проверката, в хода на която е установено на вмененото на
жалбоподателя нарушение.
Не се оспорва от жалбоподателя направената в АУАН и НП
констатация, че товарният автомобил не е негова собственост, а на друго
юридическо лице. От показанията на актосъставителя се установява по
несъмнен начин, че при извършена справка с ОДЧ 99 е констатирано, че
процесното МПС не е с прекратена регистрация към датата на извършената
проверка.
Жалбоподателят не ангажира доказателства в подкрепа на направените
възражения в жалбата, че не е установено извършването на вмененото му
нарушение, съответно - че към датата на неговото установяване,
управляваното от него МПС е имало валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“.
Нарушението е констатирано от контролните органи при извършена
рутинна проверка на жалбоподателя, във връзка с управление на процесния
автомобил. Законът не предвижда да е налице основание за спиране на водачи
на МПС, с цел извършване на полицейска проверка за спазване на правилата
за движение по пътищата, включително и рутинна такава, още по-малко да
полицейските служител да отразяват в съставения АУАН повода за
извършената проверка. В този смисъл, релевираните възражения в жалбата за
липса на пълно описание на нарушението, тъй като не е установено защо е
5
спряно превозното средство за извършване на проверка, се явяват
несъстоятелни.
Жалбоподателят правилно е санкциониран в качеството на водач на
МПС, а не на негов собственик. Като ползвател и водач на МПС-то, В. Г. Д. е
бил длъжен да изпълни предвиденото в закона задължение за сключване на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Доколкото в
административнонаказателния процес подлежат на доказване само
положителни факти, съдът намира, че в тежест на жалбоподателя е да докаже,
че към момента на извършената проверка е имал сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Доказването на този
факт става с представяне на хартиения носител на застрахователната полица
за действащ договор към 09:30 часа на 11.11.2021 г., с обект на застраховане -
процесният автомобил. По делото не е налично такова писмено доказателство
/застрахователна полица/. В подкрепа на отразената в АУАН и НП
констатация, че процесното МПС не е имало сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, към датата и часа на извършената
проверка, са данните от служебно извършената справка в „Гаранционен
фонд“. Съответно, данните от тази справка, че за управлявания товарен
автомобил от жалбоподателя е налице сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с начална дата на покритие – 11.11.2021 г., но в по-късен час –
11:15 часа, са без правно значение за съставомерността на деянието. Горното
навежда на извод, че жалбоподателят не е изпълнил задълженията си като
водач на МПС, поради което деянието е съставомерно от обективна страна.
Налице и субективния признак – деянието е извършено виновно, при форма
на вината – небрежност. Жалбоподателят, като водач на лекия автомобил е
бил длъжен и е следвало да знае изискването за сключване на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, съответно да положи необходимата
грижа да съобрази поведението си с това законово изискване, но въпреки това
е бездействал.
Жалбоподателят е наказан на основание разпоредбата на чл.638, ал.3 от
КЗ, която предвижда да се санкционира с глоба в твърд размер от 400 лева
лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Законът не
6
поставя никакви други условия. АНО законосъобразно е ангажирал
отговорността на Д. - наложеното му административно наказание е
съобразено по вид с предвиденото в санкционната норма, индивидуализирано
е в размера точно фиксиран от законодателя, поради което нито съдът, нито
наказващият орган биха могли да го променят.
Предвид гореизложено съдът намира, че обжалваното НП, следва да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно издадено.
По разноските:
На основание чл.63д от ЗАНН, страните имат право на присъждане на
разноски в настоящото производство по реда на АПК. С оглед изхода на
делото, правото да иска присъждане на разноски принадлежи на ответната
страна по жалбата. Правоимащата страна не се представлява, не прави искане
в тази насока и не ангажира доказателства за направени разноски в
настоящото производство, поради което съдът не се произнася по този
въпрос.
Водим от горните мотиви, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63, ал.2, т.5, във вр. с ал.9, във вр. с
ал.1, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№21-4332-024089/25.11.2021 г., издадено от Началник Сектор в СДВР,
ОПП.СДВР, с което на В. Г. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.С,
ж.к.“М“, бл., вх., ап., против основание чл.638, ал.3 от КЗ е наложено
административно наказание глоба в размер на 400 лева, за нарушение на
чл.638, ал.3 от КЗ, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град, на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14–дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7