№ 1958
гр. София, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Десислава Зисова
при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова
като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело №
20211100114855 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от Гаранционен фонд, с която е
предявен срещу ИВ. Б. С. иск с правно основание чл.288, ал.12 КЗ (отм.) за
сумата от 97069,42 лв., представляваща регресно вземане за изплатени
обезщетения по щета №210053/07.03.2013 г. за неимуществени вреди от
произшествие, осъществено на 07.11.2010 г. от ответника без сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Претендира
законната лихва от исковата молба и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че ответникът е причинил произшествието,
управлявайки автомобила без сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, поради което в полза на ищеца е
възникнало регресно вземане в размер на платените застрахователни
обезщетения, лихви и разноски. Вредите са присъдени на пострадалия по гр.д.
№ 8045/2013 г. по описа на СГС, I-13 с-в, и гр. д. №4721/2014 г. по описа на
САС, 1 с-в и изплатени на 04.11.2015 г.
Ответникът оспорва иска.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.288, ал.12 КЗ (отм.):
Доколкото претендираното регресно вземане възниква в момента на
плащане на обезщетението от ищеца на пострадалото лице, което се твърди
1
да е настъпило на 04.11.2015 г., то правната квалификация на иска е по чл.288,
ал.12 КЗ (отм.) – съобразно действащата материалноправна норма към
момента на осъществяване на фактическият състав на претендираното право.
С присъда от 28.09.2011г. по НОХД №2316/2011 г. по описа на СГС,
ответникът ИВ. Б. С. е признат за виновен в това, че на 07.11.2010 г. на бул.
Сливница, в близост до кръстовището на бул. Сливница и бул. Мария Луиза,
при управляване на моторно превозно средство мотоциклет „Кавазаки“ с рег.
№ ******* е нарушил правилата за движение - чл.21, ал.1 ЗДвП, в резултат на
което по непредпазливост причинил смъртта на В.Р.К..
По силата на чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
С влязло в сила решение №1433 от 01.07.2015 г. по гр.д. №4721/2014 г.
по описа на САС, ГО, 1 състав, с което частично се отменя в отхвърлителната
част решение от 20.06.2014 г. по гр.д. №8045/2013 г. на СГС, I ГО, 13 състав,
ищецът е осъден да заплати на А.Ф.К. по иск с правно основание чл.288, ал.1,
т.2, б. „а“ КЗ (отм.) сумата от по 66000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на сина В.Р.К., заедно със законната лихва
от 30.05.2013 г. до окончателно изплащане, като и разноските по делото.
Решението е постановено с участието на ответника ИВ. Б. С. като трето лице
помагач. След служебна проверка съдът установи, че въззивното решение не е
обжалвано и е влязло в сила.
В платежни нареждания от 04.11.2015 г. в рамките на изп.д.
№20158120400937, образувано за събиране на задълженията по осъдителното
решение по гр.д. №4721/2014 г., са изплатени от ищеца дължимите суми за
главница, лихви и разноски в общ размер на 98045,42 лв.
На основание чл.300 и чл.299, ал.1 ГПК за размера на вредите и
предпоставките за ангажиране отговорността на ищеца в настоящото
производство съдът е обвързан от установеното от наказателния съд и от
влязлото в сила решение на гражданския съд по иска по чл.288, ал.1 КЗ (отм.),
предявен от пострадалото лице. По силата на чл.223 ГПК постановеното
решение има установително действие в отношенията на третото лице и
насрещната страна, а установеното в мотивите е задължително за третото
лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е
привлякла. От тук следва, че ответникът също е обвързан от предпоставките
за ангажиране отговорността на ищеца и размера на вредите, а именно – че
ищецът е платил на увреденото лице за вреди, причинени ответника като
водач на моторно превозно средство без задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, както и относно размера на вредите.
По изложените съображения съдът приема, че на основание чл.288,
ал.12 КЗ (отм.) в полза на ищеца е възникнало вземане срещу ответника за
действителните вреди до размера на платеното обезщетение и лихви, както и
2
разходите за определянето и изплащането му.
Ищецът е поканил ответника да плати претендираната сума с покана,
връчена на ответника на 19.02.2019 г. На 15.01.2020 г. страните са сключили
Спогодба с нотариално удостоверяване на подписите, с която ответникът се е
задължил да плати задължението си от 98045,42 лв. и 24 лв. – нотариална
такса за заверка на подписите – общо в размер на 98069,42 лв. при условията
на разсрочено плащане – на вноски с уговорен в спогодбата размер и падеж.
Ищецът признава, че ответникът е извършил плащане на част от дължимата
сума – в общ размер на 1000 лв., като последното плащане в извършено на
08.07.2019 г. По делото няма представен документ за извършените плащания,
ето защо съобразно правилата на чл.76, ал.2 ЗЗД и доколкото изпълнението не
е достатъчно да покрие разноските (24 лв. нотариална такса) и главницата
(98045,42 лв.) съдът приема, че с плащането от 1000 лв. са погасени
разноските в размер на 24 лв. и част от главницата в размер на 976 лв., като
останалата дължима главница е в размер на 97069,42 лв.
Неоснователни са възраженията на ответника в становище от 27.06.2022
г., че исковата молба е нередовна, няма яснота какви суми се претендират и
как са формирани, колко иска са предявени и каква е цената на всеки. Както
бе отбелязано по-горе, в полза на ищеца е възникнало едно регресно вземане,
чиито размер е общата сума на платените на длъжника суми за обезщетения,
лихви и разноски. Това вземане е индивидуализирано по основание и размер и
няма неяснота как е формирано като сума.
По изложените съображения съдът приема, че непогасената част от
задължението на ищеца е в размер на 97069,42 лв. и искът е основателен в
предявения размер и следва да се уважи изцяло.
По разноските:
На ищеца следва да се присъдят на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК
направените разноски съобразно списъка по чл.80 ГПК – в общ размер от
4232,78 лв.
Поради което Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ИВ. Б. С., ЕГН:**********, да заплати на Гаранционен
фонд, адрес: гр. София ул. *******, както следва:
на основание чл.288, ал.12 КЗ (отм.) сумата от 97069,42 лв.,
представляваща регресно вземане за изплатени обезщетения по щета
№210053/07.03.2013 г. за неимуществени вреди от произшествие,
осъществено на 07.11.2010 г. от ответника без сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, заедно със законната лихва
3
от 10.12.2021 г. до окончателното плащане;
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 4232,78., представляваща
съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4