№ 1860
гр. София, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. С.ов
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20241100504257 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Топлофикация София” ЕАД срещу
решение № 15787/02.10.2023г., постановено по гр.дело № 47075/2021г. по описа на
СРС, 69-и състав, с което са отхвърлени предявените срещу ответниците Е. С. Т. и С.
С. Т. установителни искове с правно основание чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът Е. С. Т.
дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата 242.11 лева, представляваща 4/6 части
от цената на доставена топлинна енергия през периода от 01.10.2017г. до 30.04.2019г. в
топлоснабден имот – ап. № 51, находящ се в гр. София, ж.к. „Лозенец“, ул. ****, с аб.
№ 333963, сумата 40.87 лева – мораторна лихва върху тази главница за периода от
15.09.2018г. до 29.12.2020г., сумата 13.35 лева – цена на услугата дялово разпределение
за периода от 01.12.2017г. до 30.04.2019г., и сумата 2.74 лева – мораторна лихва върху
същата главница за периода от 15.09.2018г. до 29.12.2020г., ведно със законната лихва
върху главниците от 26.01.2021г. до окончателното изплащане, а ответникът С. С. Т.
дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата 121.06 лева, представляваща 2/6 части
от цената на доставена топлинна енергия през периода от 01.10.2017г. до 30.04.2019г. в
топлоснабден имот – ап. № 51, находящ се в гр. София, ж.к. „Лозенец“, ул. ****, с аб.
№ 333963, сумата 20.43 лева – мораторна лихва върху тази главница за периода от
15.09.2018г. до 29.12.2020г., сумата 6.68 лева – цена на услугата дялово разпределение
1
за периода от 01.12.2017г. до 30.04.2019г., и сумата 1.37 лева – мораторна лихва върху
същата главница за периода от 15.09.2018г. до 29.12.2020г., ведно със законната лихва
върху главниците от 26.01.2021г. до окончателното изплащане, за които вземания по
ч.гр.д. № 4572/2021г. по описа на СРС, 69-и състав, е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на постановеното от СРС
решение, поради допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във
връзка със събиране на доказателствата и необоснованост. По делото бил представен
н.а. за дарение на недвижим имот № 130, том 5, н.д. № 0873/2005г., по силата на който
ответникът С. С. Т. придобил 5/6 ид.ч. от процесния имот. Представените по делото и
неоспорени фактури представлявали годно доказателствено средство и съдът следвало
да приеме за доказани обстоятелствата, удостоверени в съобщенията към фактури, а
именно, че ищецът доставил на ответниците описаното в тях количество топлинна
енергия. Моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено, а вместо това
предявените срещу ответниците искове изцяло уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна – ответниците Е. С. Т. и С. С.
Т. депозират 2 бр. писмени отговори, с които оспорват въззивната жалба като
неоснователна. Въззивната жалба на ищеца била бланкетна и в нея не били посочени
конкретни пороци на постановеното съдебно решение. СРС правилно анализирал
представените по делото доказателства и изводите му били законосъобразни и
правилни. Излагат подробни съображения в тази връзка за недоказаност на
претенциите поради неустановен фактически състав на вземанията на ищеца, порочни
негови практики, злоупотреба с процесуални права. Позовават се на съдебна практика
и европейското законодателство. Претендират разноски за въззивното производство.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД не заявява
становище по жалбата.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е и частна жалба на
ответниците Е. С. Т. и С. С. Т. срещу определение № 1723/12.01.2024г. по гр.д. №
47075/2021г. по описа на СРС, 69-и състав, с което молбата им по чл. 248 ГПК за
изменение на постановеното решение в частта за разноските е оставена без уважение.
С частната жалба са наведени оплаквания, че СРС не съобразил, че ответникът
Т. бил пълномощник на другия ответник Е. Т. и устно упълномощил адвокат Я. да я
представлява. Сторен бил и разходът в размер на 2.90 лева – л. 254. Имали право и на
разноските в заповедното производство. Моли за отмяна на обжалваното определение
и изменение на решението в частта за разноските, вкл. с присъждане на 600 лева по чл.
78 ГПК, вр. чл. 38 ЗА.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД не е депозирал отговор на частната жалба.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
2
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение правилността на решението в обжалваната част настоящият
въззивен състав намира следното:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти /потребители/ на топлинна енергия,
респективно са задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с
чл. 155 ЗЕ. Обстоятелството, че ответниците са носители на правото на собственост
върху процесния имот не е отделено от съда като безспорно между страните и на
основание чл. 153 ГПК подлежи на пълно и главно доказване, каквото по делото не е
проведено. По делото не са ангажирани никакви доказателства, от които същия
релевантен факт да се установява.
В тази връзка е представено единствено решение на общото събрание на
собствениците на обекти в етажна собственост на адрес гр. София, ул. ****, като в
списъка на собствениците за имот с аб. № 33976 е положен подпис от лице, различно
от ответниците – С.Б. Т..
С исковата молба ищецът е заявил доказателствено искане по чл. 192 ГПК, а
именно третото неучастващо по делото лице АВп да бъде задължено да представи н.а.
за дарение на недвижим имот № 130, том 5, н.д. № 0873/2005г., с оглед установяване
на правото на собственост на ответниците върху процесния имот. Със свое
определение № 7087/21.03.2021г. по гр.д. № 47075/2021г. по описа на СРС, 69-и
състав, същото искане е уважено. По делото е постъпил отговор от АВп (л. 326 от
преписката на делото на СРС), с който Агенцията уведомява съда, че за извършването
на проверка е необходимо да бъдат посочени три имена и ЕГН на лице – страна по
акта. Запознат със съдържанието на отговора, ищецът не е проявил процесуална
активност и не е сторил необходимото да ангажира исканото писмено доказателство.
Противно на твърденията във въззивната жалба посоченият нотариален акт изобщо не
е представян и не е приеман като писмено доказателство по делото.
В първото о.с.з. пред СРС ищецът заявил, а с молба от 21.02.2022г. поддържал
искане за снабдяване със СУ, което да послужи пред МВР за снабдяване с договор от
17.10.1973г., сключен между МВР и ответника Е. С. Т.. С цитираното по-горе
определение № 7087/21.03.2021г. по гр.д. № 47075/2021г. по описа на СРС, 69-и
състав, доказателственото искане на ищеца е. СУ е получено от представител на ищеца
на 30.03.2022г. По делото е постъпил отговор от МВР с вх. № 92986/10.05.2022г.,
съобразно който исканият документ не се съхранява от МВР, а от Народните съвети.
3
Посоченият договор от 17.10.1973г. не е ангажиран като писмено доказателство по
делото.
Представените по делото фактури, на които ищецът се позовава във въззивната
си жалба са частни документи, които не съдържат подпис на потребителя или на негов
представител. Същите имат характеристиките на частен документ, едностранно
съставен от ищеца, който сам по себе си не представлява доказателство, годно да
установи изложените в съдържанието на документа изгодни за ищеца изявления.
При горната доказателствена непълнота и указана доказателствена тежест за
ищеца, съдът намира предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за недоказани и неоснователни,
поради което същите правилно са отхвърлени от СРС. Като правилно и
законосъобразно, обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде
потвърдено.
По частната жалба:
В производството пред СРС своевременно е депозирана молба по чл. 248 ГПК с
вх. № 288396/16.10.2023г. за изменение на постановеното от СРС решение в частта за
разноските, като на адв. Я. по реда на чл. 38 ЗА бъде присъдено възнаграждение за
осъществената безплатна защита на ответника Е. Т.. Ответниците претендират и
разноски в размер на сумата 2.90 лева, заплатени с квитанция на л. 254 от делото за
фотокопие. Искат присъждане на разноските, посочени в т. 1,2,5-33 и 35 от списъка по
чл. 80 ГПК (разноски по правото на ЕС в исковото и заповедното производство, за
написване и подаване на отговор на исковата молба и допълнение към него, за
написване и подаване на възражения, сигнали, молби за бавност, искания и т.н. в хода
на делото, подробно упоменати в обем над 300 машинописни страници).
С обжалваното определение СРС оставил молбата без уважение. Изложил
мотиви, че в полза на ответника С. Т. с решението били присъдени разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата 800 лева. Останалите
разноски от списъка по чл. 80 ГПК не подлежали на обезщетяване с оглед изхода на
проведените производства пред въззивната инстанция, касаело се до сигнали и жалби
срещу определения на съда по движение на делото, включително във връзка с отказ на
съдията-докладчик да се отведе от разглеждане на делото, пропуснати ползи не
подлежали на обезщетяване в това производство. По отношение на търсените разноски
за процесуално представителство на ответника Е. С. Т. на осн. чл. 38 ЗА – не били
представени доказателства, от които да се установява, че адвокатът и неговият
доверител уговорили осъществяване на безплатна правна помощ, липсвало и
пълномощно за процесуално представителство по отношение на Т.. В заповедното
производство ответниците лично депозирали на възражения по образец, като липсвали
доказателства за извършени конкретни разноски по ч.гр.д. № 4572/2021г. по описа на
4
СРС, 69-и състав.
Обжалваното определение е правилно и законосъобразно, като изложените от
СРС мотиви напълно се споделят от настоящия въззивен съдебен състав. По
въведените възражения в частната жалба въззивният съд добавя следното:
Твърдението, че в последното по делото о.с.з. ответникът Т., като пълномощник
на Е. Т. упълномощил адв. Я. да я представлява, не се установява по делото. Такова
изявление липсва в протокола от с.з., налице е удостоверяване, че адв. Я. се явил и
представлявал единствено ответникът Т..
Макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със
спорния предмет. Поради това то следва да бъде заявено, а доказателствата по него -
представени до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред
съответната инстанция. След този момент страните не могат да въвеждат нови
искания, нито да ангажират нови доказателства, дори и те да са във връзка с
поддържаното им становище по време на процеса. В този смисъл е т. 11 на
постановеното ТР № 6/06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. ОСГТК на ВКС и мотивите към
същата. Поради това и искането за присъждане на възнаграждение на адв. Я. по чл. 38
ЗА за защита на ответника Т., заявено с писмената защита след приключване на
последното по делото заседание е преклудирано, предвид на което СРС правилно не е
присъдил възнаграждение по посочения текст.
Разходите за преписи, претендирани в размер на сумата 2.90 лева, нямат
характер на подлежащи по реда на чл. 78 ГПК на присъждане разноски.
По горните мотиви обжалваното определение по чл. 248 ГПК е правилно и
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски пред въззивния съд имат
въззиваемите-ответници. От тях ответникът Т. представя доказателства за реално
сторени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата 800
лева. С молба от 24.03.2025г. въззивникът е възразил по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. В
случая делото не се отличава с фактическа и правна сложност, възражението е
основателно, предвид на което съдът редуцира размера на възнаграждението до сумата
400 лева, която на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъде присъдена на ответника
С. С. Т..
Въззиваемата Е. Т. е представлявана пред въззивния съд от адв. Я., осъществил
защитата и безплатно. Последният претендира възнаграждение, което въззивният съд
определя в размер на 400 лева. Сумата следва бъде присъдена на адвоката на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38 ЗА.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 15787/02.10.2023г., постановено по гр.дело №
47075/2021г. по описа на СРС, 69-и състав.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1723/12.01.2024г., постановено по гр.дело №
47075/2021г. по описа на СРС, 69-и състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, да заплати на С. С. Т., ЕГН **********, сумата 400 лева, представляваща
разноски по делото, сторени пред СГС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА,
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на адвокат В. А. Я., с адрес
гр. София, бул. ****, офис № 2, сумата от 400 лева – полагащо се адвокатско
възнаграждение за защита по делото пред СГС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.
3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6