№ 968
гр. Бургас, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело №
20222100501279 по описа за 2022 година
Производството е по чл.463 и следващите от ГПК.
Бургаският окръжен съд е сезиран с жалба против разпределението по изп.д.№
418/2014г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова, извършено с протокол от 24.06.2022г. по
реда на чл.460 ГПК.
Жалбата е подадена от „Банка ДСК“ АД, чрез юрисконсулт Бъбрекова, която е
присъединен по право взискател по изпълнителното дело, предвид учредената в нейна полза
договорна ипотека върху продадения имот, чиято продажна цена се разпределя /така - нот.
акт от 22.12.2008г. на л.9 от делото, подновена на 30.11.2018г./.
Изложени са оплаквания за неправилност на обжалваното разпределение в частта, с
която е удовлетворено с привилегия по чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД вземане на Община Созопол
за такса битови отпадъци в размер на 25743,66 лв. Според жалбоподателя, неплатената такса
„битови отпадъци“ не представлява привилегировано вземане по чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД.
Този извод според жалбоподателя следва от естеството на привилегиите и съответната на
него невъзможност установяващите ги норми да се тълкуват разширително. Освен това било
необходими да се съобрази и характера на вземането за таксата за битови отпадъци, което по
правната си същност се различава от дължимите за имота данъци към държавата и
общината. Изтъква се, че е недопустимо нормата на чл.136 ЗЗД, с която се въвеждат
изключенията от общото правило на чл.133 ЗЗД, да се тълкува разширително. Цитирана е
практика на окръжни и апелативни съдилища в посочения смисъл. Развити са подробни
съображения.
Моли обжалваното разпределение да бъде отменено, а вместо него да се постанови
1
ново, с което редът на привилегиите да бъде определен правилно, съгласно чл.136 ГПК, като
се определи по съразмерност и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Останалите страни по делото- взискателите Община Созопол и ЦУ на НАП, както и
длъжника „ДОБИ 56“ ООД не са представили възражения, макар да са били уведомени за
тази възможност.
ЧСИ Ивелина Божилова е представила мотивите си във връзка с жалбата /становище
на л.18 и сл./, в които е изложена хронологията на изпълнителното производство. Приложен
е заверен препис от изпълнителното дело. Най- общо сочи, че разпределението е извършено
в съответствие с изискванията на закона, като е съобразено, че таксата за „битови отпадъци“
представлява публично вземане на общината, което касае задължения на имота, а не такива
за длъжниците. Намира за ирелевантна разликата в характера на таксите спрямо данъците,
като счита, че смисъла на нормата е с привилегия да се ползват вземанията на публичния
субект, свързани с тези публични задължения- данъци и такси върху продадения имот или
МПС, от стойността на този имот. Счита, че формалният подход в случая не обслужва
целта на закона, а създава неоправдани затруднения за едновременното събиране на две
публични общински вземания, имащи един и същи източник- недвижим имот.
По допустимостта на производството:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежно легитимиран процесуален
представител на страна, която има правен интерес да обжалва разпределението. Ето защо
съдът намира, че жалбата е допустима, поради което делото следва да се разгледа по
същество.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните и ги прецени с
оглед събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Изпълнително дело № 418/14г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова е образувано по
повод молба на взискателя Община Созопол, с която е възложено събиране на публични
вземания на Общината, установени с влезли в сила актове за установяване на задължения по
декларация, включващи данъци за недвижими имоти и такси за битови отпадъци срещу
длъжника „ДОБИ 56“ ООД, както следва: № РА000039, РА000040, РА000041 и РА000042,
издадени на 29.09.2012г., както и № РА000133, РА000134 и РА000135, издадени на
19.11.2012г.
Като взискатели по делото са присъединени жалбоподателя „БАНКА ДСК“ АД и
НАП.
Насочено е принудително изпълнение върху собствени на длъжника недвижими
имоти, сред които е ПИ с идентификатор 67800.12.2404 по КККР на гр.Созопол, м. „Алепу“,
с площ от 6504 кв.м. За купувач на процесния недвижим имот е обявен С.И.Б., който е
предложил цена на имота в размер на 74252 лв.
На 24.06.2022г. съдебният изпълнител е изготвил обжалваното разпределение,
предявено на страните на същата дата.
В него като сума, подлежаща на разпределение са посочени 74252 лв., платени от
купувача Стоян Бозов.
2
На основание чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД с първа по ред привирегия в полза на взискателя
Община Созопол и ЧСИ са разпределени общо 1991,75 лв., включващи: към ЧСИ- такси
общо от 383,20 лв., а към Община Созопол- 100 лв. възнаграждение за вещо лице, 1508,55
лв.- адвокатско възнаграждение.
От останалите 72260,25 лв. с втора по ред привилегия на основание чл.136, ал.1, т.2
ЗЗД са разпределени общо 27971,64 лв. дължими данъци за недвижимия имот /2227,98 лв.-
т.III.3.2.1/ и такси „битови отпадъци“ за процесния недвижим имот /25743,66 лв.- т.III.3.2.2/,
както пропорционална такса по т.26 от ТТР ЗЧСИ- 2277,95 лв. с ДДС.
От останалите 420120,66 лв. с трета по ред привилегия на основание чл.136, ал.1, т.3
ЗЗД са разпределени 38721,89 лв. в полза на ипотекарния кредитор „Банка ДСК“ ЕАД, както
и такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ – 3288,77 лв. с ДДС.
На НАП- ТД София не са разпределени суми, предвид представено удостоверение за
липса на публични задължения.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следните правни изводи.
По въпроса дали общинските вземания по принцип се ползват с привилегия по
чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД е налице спор в съдебната практика, което се установява и от
цитираните от страните съдебни актове. Спорът е породен от съдържанието на цитираната
норма, в която са посочени само вземанията на държавата за данъци върху определен имот,
но не и тези на общините. От друга страна, както правилно е посочил жалбоподателя,
нормите, уреждащи правото на предпочтително удовлетворение на определени вземания и
поредността на удовлетворяването им са императивни, поради което според общите
принципи на правото не подлежат на разширително тълкуване.
За разрешаването на този правен спор по задължителен за съдилищата начин е
образувано тълкувателно дело №2/21г. на ОСГТК на ВКС, т.4, по което до настоящия
момент не е постановено тълкувателно решение.
Настоящият съдебен състав споделя преобладаващата съдебна практика, според която
публичните вземанията на общината, каквито са тези за местни данъци и такси /така чл.162,
ал.2, т.1 и т.3 ДОПК/ за имота, от чиято продажна цена се извършва разпределението, се
ползват с привилегията по чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД, по съображенията, изложени в решение
№74 от 23.06.2021г. по гр.д.№ 4150/2020г. на ВКС, IV г.о.
В допълнение следва да се посочи, че по делото, както и в съдебната практика няма
спор, че вземанията на общините за местни данъци за конкретните имоти се ползват с
привилегията по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД. Предвид обстоятелството, че вземанията на общините
за такса „Битови отпадъци“, са установени по основание в закон, в защита на обществения
интерес, поради което същите са прогласени за публични вземания на основание чл.162,
ал.2, т.3 ДОПК, а освен това се дължат поради притежанието на конкретен имот, липсва
основание да се приеме, че същите не се ползват с привилегията на чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД,
каквато имат местните данъци.
Несъстоятелни са доводите на жалбоподателя в подкрепа на обратното становище.
Същите се основават на разграничителни белези на вземанията, които се ползват с
привилегията на чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД, които според настоящия съдебен състав не са
3
определящи за това право.
Безспорно е, че при приемането й нормата на чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД урежда правото на
привилегировано удовлетворяване на държавата за вземанията й за данъци върху конкретен
имот от стойността, получена при публичната продажба на същия имот. Т.е. тази особена
/специална/ привилегия е била свързана както със субекта, в чиято полза е установена, а
именно- държавата, така и с вида на вземането- само за данъци и то за конкретния имот /а не
всички вземания на държавата за данъци, които дължи длъжника/. В същото време в
теорията и практиката е било безспорно, че вземанията на държавата за местни такси се
ползват с привилегията по чл.136, ал.1, т.6 ЗЗД.
В действащата редакция на чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД обхватът на привилегията изрично е
разпрострян и върху частни вземания за конкретния имот, а именно тези, произтичащи от
концесионни възнаграждения, лихви и неустойки по концесионни договори. При анализ на
тази новела могат да бъдат направени няколко извода: 1/ привилегията по чл.136, ал.1, т.2
ЗЗД не касае само вземания за данъци върху конкретния имот; 2/ вземането, което се
ползва с тази привилегия може да е както публично, така и частно /каквито са тези за
възнаграждения, лихви и неустойки по концесионен договор/; 3/ вземанията, произтичащи
от концесионни договори, могат да принадлежат както на държавата, така и на общините,
които също могат да бъдат концесионери; 4/ не всички вземания, които се ползват с тази
привилегия непременно трябва да имат връзка с продадения имот /ползваните на концесия
имоти са публична собственост и са извън гражданския оборот, ерго не могат да бъдат
продадени на публична продан/.
При това положение следва да бъдат обсъдени приликите между вземанията, които се
ползват с привилегията по чл.136, ал.1, т.2 ГПК. Данъците са установени в обществен
интерес за гарантиране приходи във фиска, необходими за безпрепятственото
функциониране на държавното управление в най- широк смисъл /като съвкупност от
централна изпълнителна власт и органи на местното самоуправление/ с оглед
законоустановените им задължения. Вземанията, свързани с концесионни договори,
осигуряват доходи на държавата и местната власт от обектите и ресурсите, представляващи
изключителна държавна или общинска собственост, чието предназначение също е свързано
с генерирането на приходи за задоволяване на обществените потребности. Понеже местните
данъци и по- конкретно такса „битови отпадъци“, събирана от общините е установена по
основание в закона за местните данъци и такси с идентични на посочените по- горе цели, то
няма основание вземанията на общините за такса „битови отпадъци“ да не се ползват с
привилегията по чл.136, ал.1, т.2 ГПК, с каквато се ползва и вземането им за местни данъци
за конкретния имот, а така също и вземанията на държавата за данъци за конкретния имот.
Ето защо жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 11286 от 28.06.2022 г. по описа на ЧСИ
4
Ивелина Божилова, подадена от „Банка ДСК“ АД против разпределението по изп.д.№
418/2014г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова, извършено с протокол от 24.06.2022г.
Решението подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаския апелативен съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5