Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, … ноември 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Търговско отделение, VІ-6 състав, в публичното заседание на
двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА РАДЕВА
при
участието на секретаря Снежана Апостолова, след като разгледа докладваното от
съдия Радева т.д. № 2239 по описа за 2018 г. на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
В
исковата си молба ищецът „П.Ф.“ ЕООД, ЕИК ******** твърди, че на 14.03.2017
година той и ответникът „В.Р.“ ЕООД, ЕИК********, са сключили договор, с който
двете дружества са обединили усилията си за участие в едно начинание- издаване
и разпространение на луксозна илюстрована книга на немски език – „60 години
шампионска лига и Купа на европейските шампиони, великите отбори, 1955-2015г.“
Целта на това обединение е реализиране на печалба от продажба на
книгата.Страните са изразили съгласие да си сътрудничат и при разпространението
на книгата, като поделят реализираната печалба от нейната продажба. При
сключване на договора от 14.03.2017 година ответникът е бил в процедура по
преговори с немско дружество, което е изявило интерес от купуване на 5 000броя от книгата, като е предстояло
сключване на договор с това немско дружество.Във връзка с това страните по това
дело са обединили усилията си и всяка от тях е поела различни
задължения:ответникът е поел задължения по организиране на всички дейности по
превод, редакция, оформление, отпечатване, транспорт, застраховка на книгата, а
ищецът – задължението да плати разходите, свързани с тези дейности –
110 000лв.
Ищецът твърди, че е извършил плащане на цялата
сума на части – 4 000лв, платени на 14.03.2017 година; 15 000лв, платени
на 14.03.2017 година; 19 000 лв, платени на
20.03.2017 година; 12 000лв, платени на 21.03.2017 година; 15 000лв,
платени на 31.03.2017 година; 29 400лв, платени на 04.04.2017
година; 10 000лв, платени на 07.04.2017 година и 5 500лв, платени на
11.04.2017 година.
Ищецът твърди, че с допълнително споразумение от
05.05.2017 година страните са се съгласили да
разширят предвидените за разпространение бройки на книга, като са включили в
предмета на договора още 2 500 бройки, които е следвало да се продадат на
немското дружество, като за тази целищецът е поел
задължение да плати обща сума от 68 00лвТова плащане е ивършено
както следва: 6 000лв, платени на 05.05.217
година; 5 00лв, платени на 1205.2017 година; 23 500лв, платени на
4.07.2017 година; 21 500лв, платени на 10.07.2017 година.
Ищецът твърди, че с допълнително споразумение от
20.11.2017 година страните са приели още едно разширяване на предмета на
договора с допълнителни 1 000бройки от книгата, които да се издадат на
английски език и да се реализират на пазара в Англия и във връзка с това ищецът
се е задължил да плати 40 000евро, с които ответникът да организира
изработването на тези 1 000 допълнителни бройки, предназначени за
английския пазар.
Плащането на сумата от 40 000 евро е
извършено по следния начин:5 000лв, платени на 22.11.2017 година; 25 000 лв, платени на 22.11.2017 година; 5 000 лв, платени на 28.11.2017 година и 5 000лв, платени на
01.12.2017 година.
Всички плащания от ищеца към ответника са
извършени по посочената банкова сметка *** „ПИБ“ АД.
С извършване на плащанията ищецът е изпълнил в
цялост поетите с договора задължения, но ответникът не е изпълнил своите.
Ищецът твърди, че книгата е издадена в тираж от
7 500 бройки на немски език и надлежно продадена на немския съдоговорител, който факт се установява от посочените
документи.
Неизпълнението от ответника задължения са
следните7 ответникът е поел задължение, че немското дружество ще плати 60% от
продажната цена на книгата на ищеца, по посочената банков сметка.Това не се е
случило.немското дружество е заплатило за книгата сумата от 446 000 евро,
но само по сметката на ответника в „ПИБ“ АД, който факт се установява от два
броя извлечения от банковата сметка на ответника.
Другото неизпълнение от страна на ответника е, че
ответникът не е разпределил равен дял от печалбата.
Излагайки доводи за това, че сключеният между
страните по делото договор има правното си основание в нормата на чл.357 и сл. ЗЗД, ищецът твърди, че е изправна страна по този договор, книгата е издадена и
продадена на немския купувач, който е заплатил за това сумата от 446 000
евро.Твърди, че има право на половината от получената печалба от тази продажба,
чийто размер определя на сумата от 354 990 евро, като резултат от
446 000 евро приходи, от които вади 91 010 евро разходи.Твърди, че
левовата равностойност на чистата печалба от 354 990 евро е сумата от
694 299,93лв, която следва да се подели поравно между съдружниците.
Половината от тази сума е в размер на 347 150 лв,
която му е дължима.
Поради липсата на изпълнение от страна на
ответника ищецът твърди, че има вземане и за неустойка, съгласно чл.4.9 от
договора, която има мораторен характер и е в размер
на 1 000лв.
Моли съда, след като се убеди във верността на
изложеното, съдът да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати
следните суми: 347 150 лв, представляващи левова
равностойност на 177 495 евро, представляваща половината от печалбата,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска; сумата от 178 000
лв, представляваща левова равностойност на
91 010 лв, представляваща разноски, направени от
ищеца във връзка с осъществяване на съвместната дейност, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба и сумата 1 000 лв, мораторна неустойка,
изчислена върху сумата от 218 000 лв за
неизпълнение на задължението за разпределяне и плащане на печалба от този
договор.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Не се
спори по делото, а се установява и от събраните по него писмени доказателства,
че на 14.03.2017 г. страните по делото са сключили договор, по силата на който
обединяват усилията и ресурсите си за разпространение извън България и
реализиране на печалба от него на книга „60 години Шампионска лига и Купа на
европейските шампиони Великите отбори, 1955-2015“ – чл.1 от договора. Уговорено
е, че ответникът декларира и гарантира, че ще сключи договор с немски
контрагент, на когото ще бъдат продадени 5000 издания на книгата при цена от 80
евро на брой с включено ДДС, приложимо за Германия; първото плащане от
чуждестранното лице ще се осъществи в срок до 14 календарни дни след доставката
ѝ и ще е в размер не по-малък от 80
% от общата дължима сума; този първи превод следва да се осъществи по банкова
сметка ***, а остатъкът – по тази на ответника; че ответникът „В.Р.“ ЕООД ще
предостави на ищеца договор с немския контрагент, с клаузи, предвиждащи
посоченото по-горе най-късно до 07.04.2017г. Страните по договора, съгласно
чл.3 от него, си разпределят дейностите за постигане на уговорената крайна цел,
а именно: ответникът следва да организира чуждоезиковия
превод на книгата, редакцията и оформлението ѝ, отпечатване и транспорт
до Германия, да застрахова стоката, да организира предпечатната подготовка за
издаване на книгата; да организира цялата дейност по отпечатването и транспорта
на всички издания на книгата, да застрахова книгите срещу всякакви рискове,като
бенефициент по застраховката да е ищецът; ищецът от
своя страна следва да предостави финансови средства за покриване на разходите
по дейностите, които ще се извършат от ответника, в размер на 110 000 лв.
В срок от 7 дни след изпълнение на договора с немския контрагент и заплащане от
негова страна на всички дължими суми, ще се проведе среща между страните по
договора, на която да се изчисли печалбата от продажбата на книгите и да бъде
разпределена по равно, като начинът на определяне на печалба е сума, равняваща
се на разликата между сумата заплатена от немския контрагент, от която ще се
приспаднат със сумата, предоставена от длъжника, сумата, на разходите съгласно
т.3.3.1 – 3.3.6 и
т.4.2.1-т.4.2.3 и други разходи, извън тези по т.3.3.1
– 3.3.6 и т.4.2.1-т.4.2.3, но одобрени от „П.Ф.“ ООД,
съгласно т.4.8 и т.4.9.
Страните са се съгласили, че ако преди датата 20.03.2017 година стане
ясно, че някоя от декларациите и гаранциите на „В.Р.“ ЕООД, по чл.2 е невярна
или са налице обстоятелства, поради които „П.Ф.“ ООД счита, че декларираните
по- горе обстоятелства няма да се сбъднат, „ПАН ФАСИЛИТ“ ООД има право да
прекрати договора незабавно и се освобождава от задълженията си по т.4.3 и
т.4.4 от договора ( да преведе сумата от 110 000лева).
В случай, че по сметка на ищеца не постъпят от немският контрагент
уговорените суми в пълен размер, ответникът се задължава да заплати на ищеца в
срок от 3 работни дни сумата от 110 000 лв., както и неустойка в размер на
5000 лв.
С анекс № 1 от 15.03.2017 г. към договора страните по делото се
уговарят, че сумите, които ответникът ще получи, следва да се считат като
предоставени заеми до момента на реалното им възстановяване при лихва в размер
на 0,83 % на ден, но не повече от 45 % от предоставената сума.
За периода 14.3-11.04.2017 г. ищецът е извършил 8 броя банкови превода
по сметка на дружеството-ответник на обща стойност 110 000 лв. на
основание „договор от 14.03.2017 г.“. По делото са представени 8 броя платежни
нареждания за извършените транзакции.
Ответникът е представил договор от 24.03.2017 г., сключен между него и
чуждестранното юридическо лице „К.,Х.И Ф.“ ООД, за покупко-продажба на процесното печатно издание „60 години Шампионска лига и
Купа на европейските шампиони Великите отбори, 1955-2015“. Уговорено е, че купувачът
придобива 5 000 копия от книгата с цена 80 евро на бройка или общо 297 600
евро. Доставката на договорените издания се извършва до склад в Германия до
24.05.2017 г. В 14-дневен срок от получаване на книгите немското дружество
следва да преведе 60 % от общата сума на ищеца, а 40 % по банкова сметка ***.
На 05.05.2017 г. страните по делото са
сключили допълнително споразумение № 1 към договора от 14.03.2017 г., съгласно
което ответника декларира, че е в търговски преговори с немски контрагент,
който иска да закупи още 2 500 издания от процесното
печатно издание на цена от 80 евро на брой. Плащането от чуждестранното лице ще
се осъществи в срок до 14 календарни дни след доставката ѝ. Преводът
следва да се осъществи в следната пропорция – 60 % по банкова сметка ***, а
остатъкът – по тази на ответника. Страните по допълнителното споразумение си
разпределят дейностите както следва: ответникът следва да организира
отпечатване на книгата и транспорт до Германия, както и да застрахова стоката;
ищецът от своя страна следва да предостави финансови средства за покриване на
разходите за отпечатване на плакати в размер на 23 000 лв., а за
останалите дейности – в размер на 45 000 лв. В срок от 7 дни след
изпълнение на договора и заплащане от страна на чуждестранния контрагент ще се
проведе среща между страните по договора, на която да се изчисли печалбата от
продажбата на книгите и да бъде разпределена по равно. Предвид различните
пропорции, които двете дружества ще получат като превод от немското дружество,
те се уговарят страната, у която остават повече средства, да преведе в 3-дневен
срок по банковата сметка на другото дружество сумата за уравняване. Ответникът
следва да заплаща на ищеца по 4 евро без ДДС за всеки брой продадена книга на
чуждестранния пазар.
За периода
05.05-10.07.2017 г. ищецът е извършил 5 броя банкови превода по сметка на
дружеството-ответник на обща стойност 68 000 лв. на основание „ по договор
от 05.05.2017 г.“. По делото са представени 5 броя
платежни нареждания за извършените транзакции.
С
анекс № 1 към договор от 24.03.2017 г. ответникът и третото чуждестранното
юридическо лице „К.,Х.И Ф.“ ООД, за покупко-продажба на процесната
книга е уговорено, че купувачът придобива общо 7500 копия от книгата с цена 80
евро на бройка или общо 446 400 евро. Доставката на договорените издания се
извършва до склад в Германия до 18.09.2017 г. В 14-дневен срок от получаване на
книгите немското дружество следва да преведе 60 % от общата сума на ищеца, а 40
% по банкова сметка ***.
На 20.11.2017
г. страните по делото са сключили допълнително споразумение, по силата на което
уговарят разпространяване на книгата на английски език. Уговорено е, че
ответникът ще сключи договор за разпространение в чужбина, където ще бъдат
продадени 1000 издания на книгата при цена от 75 английски паунда
на брой. Страните по договора за ДЗЗД си разпределят дейностите за постигане на
уговорената крайна цел, а именно: ответникът следва да организира отпечатване
на книгата, както и презентация на до 1000 екземпляра на заинтересовани лица
за разпространение; ищецът от своя страна следва да предостави финансови
средства за покриване на разходите по дейностите, които ще се извършат от
ответника, в размер на 40 000 лв. Ако в срок до 31.01.2018 г. ответникът
не е подписал и представил на ищеца договор с контрагент за разпространение на
английското издание, всички суми по предходните им споразумения и договори в
размер от 218 000 лв. стават незабавно дължими. В срок от 7 дни след
договаряне на окончателния първоначален тираж на английски език ще се проведе
среща между страните по договора, на която да се изчисли печалбата от
продажбата на книгите и да бъде разпределена по равно. Ответникът следва да
заплаща на ищеца по 4 евро без ДДС за всеки брой продадена книга на
чуждестранния пазар. В случай, че ответникът не изпълни задължението си да
реализира и разпредели печалба за немското и английското издание до 31.01.2018
г., той се задължава да заплати на ищеца неустойка в размер на 0,83 % на ден върху сумата по чл.
4.2.2 от споразумението, но не повече от 45 %.
За
периода 22.11-01.12.2017 г. ищецът е извършил 4 броя банкови превода по сметка
на дружеството-ответник на обща стойност 40 000 лв. на основание „ по
договор за издаване на книга“. По делото са представени 4 броя платежни
нареждания за извършените транзакции.
На
01.12.2017 г. ответникът и третото чуждестранното юридическо лице „К.,Х.И Ф.“
ООД са съставили приемо-предавателен протокол за
доставяне на 7500 копия от процесната книга с цена 80
евро на бройка или общо 446 400 евро. От страна ответника се е подписала Д.Д.П.. По делото е представено генерално пълномощно от
управителя на дружеството-ответник С.П., с което упълномощава Д. П. да го
представлява пред всички физически или юридически лица и държавни институции,
като извършва от негово име всякакви правни действия, измежду които и да
извършва всички необходими действия за изпълняване на сключените от дружеството
договори с контрагенти.
С писмо от 13.12.2017 г. чуждестранното юридическо лице „К.,Х.И Ф.“ ООД
са уведомили ответника, че дистрибуцията на процесното
печатно издание ще започне от 08.01.2018 г., поради което плащането към него и
дружеството-ищец ще се извърши в периода 24-29.01.2018 г.
По
делото е представено писмо между страните по делото, в което се обсъждат
въпроси относно графичния дизайн на печатното издание, като са приложени и
таблици с вноски. Първата таблица е неясна и нечетима. Втората представлява
справка-извлечение от банковата сметка на ответника, която също е неясна.
На 25.03.2019 г. е сключен договор между страните по делото, по силата
на който ищецът получава пълни авторски права върху процесната
книга, като замества ответника в договора му от 14.07.2015 г. с автора на
печатното издание Р.П.. С настоящия договор се прехвърлят и всички имуществени
авторски права и същият не може да бъде прекратяван в следващите 10 години.
Съгласно заключението на вещото лице С.М. по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът приема и не е оспорено от страните,
е прието, че печалбата от съвместната стопанска дейност между „П.Ф.” ЕООД и „В.Р.”
ЕООД – с издаването и разпространението в Германия на книгата „60 години
Шампионска лига и Купа на европейските шампиони, Великите отбори, 1955 — 2015
г“, изчислена като разлика между продажната цена от 446 400 евро и направените
за целта разходи в размер на 91 010 евро, е 355 390 евро.
Вещото лице е установило, че в дневниците за продажби на „В.Р.” ЕООД
няма фирма „К.,Н,И В.” ГмбХ, т.е. ответното дружество
не е включило в дневниците си за продажби по ЗДДС фактури, издадени към
въпросния получател. В базата данни на НАП не фигурира фактура № ********** от
01.12.2017 г. на стойност 446 400 евро, издадена от „В.Р.” ЕООД. В дневниците
за покупки по ЗДДС на „В.Р.” ЕООД няма доставчик В.М.П.с ЕГН **********, т.е.
ответното дружество не е отбелязало във въпросните дневници фактури, издадени
от този доставчик. В дневниците за покупки на ответното дружество се съдържат
фактури, издадени от „О.С.” ООД, ЕИК********, на стойност 86 533 лева. В
дневниците за покупки по ЗДДС на „В.Р.” ЕООД няма доставчик „Д.Л.— Г.К.”, ЕИК ********,
т.е. ответното дружество не е отбелязало във въпросните дневници фактури,
издадени от този доставчик.
Съгласно експертизата в счетоводството на „П.Ф.” ЕООД поетите задължения
за превеждане на суми по сметка на „В.Р.” ЕООД са отразени като задължения към
доставчик и са осчетоводени по сметка 401-1-71 „Доставчици”, ан. „В.Р.” ЕООД. От хронологичната ведомост на сметката за
периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. е
констатирано счетоводно отразяване на плащания към „В.Р.” ЕООД, извършени на
основание договора от 14.03.2017 г., в периода 14.03.2017г.-01.12.2017г. на
обща стойност 146 500 лв. Останалите плащания по договора, доказателства
за които са представени по делото, са извършени от едноличния собственик на
капитала на „П.Ф.” ЕООД - П.Г., в брой или чрез банкови преводи. Същите са
изпълнявани в периода 14.03.2017 г.-28.11.2017 г. и са на обща стойност
71 500 лв. Общата сума на всички плащания е 218 000 лева.
Вещото лице при проверка при ищеца, е констатирало редовно водене на
счетоводството и спазване на законовите изисквания и стандарти при отразяване
на извършените плащания към „В.Р.” ЕООД в изпълнение на договора от 14.03.2017
г.
Съгласно допълнителното заключение по съдебно-счетоводната експертиза
записванията по дебита и кредита на разплащателна сметка в лева с IBAN *** „В.Р.”
ЕООД се установи, че за периода от 01.03.2017 г. до 31.08.2018 г. не са постъпили
суми от фирма „К.,Н,И В.” ГмбХ.
Според заключението на вещото лице размерът на печалбата, която се
очаква да бъде реализирана от сключения между „В.Р.“ ЕООД и немската фирма „К.,
Н.И Ф.“ ООД договор за покупко-продажба от 24.03.2017 г., от съвместната
стопанска дейност между страните по делото – издаването и разпространението в
Германия на книгата „60 години Шампионска лига и Купа на европейските шампиони,
Великите отбори, 1955 — 2015 г. ”, изчислена като разлика между продажната цена
от 446 400 евро и направените за целта разходи в размер на 91 010 евро, е 355
390 евро.
Вещото лице е заключило, че съгласно издадените от „Д.С.“ ООД и „П.“ ООД
фактури за печат на 5 000 бр. книги и допълнителен тираж от 2500 броя,
заплатените за тези дейности суми са съответно 83 490,00 лв. и 32 740,00 лв.
без ДДС, респ. 100 188,00 лв. и 39 288,00 лева с ДДС.
Според заключението по експертизата общият размер на разходите, присъщи
за производството на книгата, освен нейното отпечатване, за които е налична
информация, е 39 911,42 лева, от които: 9 280,00 лева - предпечат и оформление
на корица; 9 440,00 лева - превод и редакция; 15 793,33 лева - права върху
снимки; 5 398,09 лева - транспорт и логистика.
Вещото лице е дало становище, че разходите, свързани с издаването на
книгата са извършени през 2017 г. Вещото лице е установило, че цената за превод
от български на английски, испански, италиански, руски и френски, както и
стойността на отпечатването са аналогични с тези, направени от „В.Р.” ЕООД. За
превод от български език на арабски, португалски, китайски и японски език
предлаганите цени са от три до пет-шест пъти по-високи от заплатените за 1
страница 12 лева. За извършения транспорт от София до Щутгарт е представена
фактура № **********/01.122017 г., издадена от „А Л.“ ЕООД и получател „К., Н.И
Ф.“ ООД. Стойността на фактурата е 2 760,00 евро (5 398,09 лева).
От второто допълнително заключение по възложената съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че обобщените разходите по издаването на книгата
(извършени плащания към трети лица), които са намерили счетоводно отражение при
„В.Р.” ЕООД са в общ размер 151 456 лв., от които към „Д.С.“ ООД –
100 188 лв. с ДДС, към „Д.С.“ ООД – 100 188 лв. с ДДС, към „П.“ ООД –
39 288 лв. с ДДС, Г.К. – 9 280 лв. с ДДС и към А.Д.– 2 700 лв. с ДДС.
Съгласно заключението на вещото лице В.П. по допуснатата съдебно-оценителска експертиза, което съдът приема и не е
оспорено от страните, е прието, че стойността на прехвърлените права с договора
от 25.03.2019 г., сключен между
ищеца и ответника, изчислена върху 5000 екземпляра от книгата, издадена и
продадена на всеки един от следните езици - български, немски, английски,
испански, португалски, италиански, френски, руски език, арабски, китайски и
японски език, съобразно чл.3 и чл.7 по стойността на дадено вместо платено е в
размер на 623 250 лв., а по метода на стойността на прехвърлените права,
калкулирана на база на реализацията на тиражите на съответните езици е
2 606 186 евро. Стойността на прехвърлените права с договора от 25.03.2019
г., сключен между ищеца и ответника, изчислена върху 15000 екземпляра от
книгата по т. 3, издадена и продадена на всеки един от посочените по-горе
езици, съобразно чл.3 и чл.7 по първия метод на дадено вместо платено е в
размер на 623 250 лв., а по втория метод на стойността на прехвърлените
права, калкулирана на база на реализацията на тиражите на съответните езици е в
размер 7 818,580 евро.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предявената
от ищеца претенция съдът е квалифицирал като иск с правно основание чл.364 ЗЗД,
съгласно която норма съдружникът има право да
иска разноските, които е направил, заедно с лихви върху тях, и вредите,
които е претърпял във връзка с воденето
на дружествените работи. Тази квалификация е
направена въз основа на изложените твърдения в обстоятелствената част на
исковата молба. Като за пълнота на изложението следва да се уточни, че тази
претенция е пряко свързана и с нормата на чл.359, ал.3 от същия закон, съгласно
която съдружникът може да
иска своя дял от общата
собственост само при излизане от
дружеството или при прекратяването му. Квалификацията е направена въз основа на
твърденията за постигнато между страните по това дело съгласие да обединят
усилия и дейност за постигане на една обща цел, което твърдение сочи на
сключване на договор за гражданско дружество, в което ищецът участва с парична
вноска от 110 000лева, първоначално, а ответникът с дейност, свързана с
подготовка и отпечатване на книга, както и нейното пласиране на пазара.
По своята същност гражданското дружество е
облигационен институт, който не представлява ЮЛ. Има характер на възмезден, каузален, неформален, консенсуален, комутативен и главен договор. Договорът е
многостранен, а не двустранен, тъй като със сключването му страните
преследват обща цел, между съдружниците не са налице
насрещни, а взаимни права и задължения и липсва размяна на престации. При договора
за гражданско дружество възникналите от него права и задължения са еднакви по
съдържание и са непротивопоставими на задълженията
при двустранните договори, които са насрещни.
Тезата на ищеца е, че поради извършена
реализация на пазара на книгата „60 години Шампионска
лига и Купа на европейските шампиони, Великите отбори, 1955 — 2015 г. ”, за
ищеца е възникнало вземане (поради това, че преследваната с гражданското
дружество и съвместната дейност на съдружниците цел е
постигната, а това означава, че дружеството е прекратено), представляващо част
от печалбата, получена от търговската реализация на тази книга, така, както е
уговорена в договора – при равни части за всеки от двамата съдружници,
след приспадане на извършените в хода на общата дейност разходи.
Тезата на ищеца намира основание в
първоначалния образ на договорната обвързаност – договорът от 14.03.2017
година.
Следва да се посочи, че непосредствено
сключеният след тази дата Анекс №1 към договора, от 15.03.2017 година, води
съда до извод, че договорът за гражданско дружество е бил трансформиран от
страните в договор за заем и твърденията на ищеца за реализирана печалба, от
която той има право на половината, не се подкрепят от доказателствата по
делото. Това е така, тъй като с последващото съгласие
е прието, че сумата, което ищецът се е съгласил да предостави на ответника, представлява
заем с уговорена възнаградителна лихва. Следователно,
тази сума остава собственост на ищеца. Подобно уговорка е неприсъща на договора
за гражданско дружество.
Съгласно чл.358, ал.2 ЗЗД, при този
вид договор вещите се внасят
за общо ползване
и по тази именно причина законът не предвижда
на собственика на имуществото да се заплаща
някакво възнаграждение. Между съдружниците се разпределят печалбите и загубите съгласно чл. 361, ал.
1 ЗЗД, която правна норма е императивна.
Споразумението от 15.03.2017
година, с което се предвижда ищецът да предостави на ответника определена
парична сума, за ползването на която е уговорена цена – възнаградителна
лихва, която сума остава в собственост на ищеца и става изискуема при
посочените условия, заедно с уговорената възнаградителна
лихва, съдържа
основните елементи на договора за заем. Процесният договор безспорна се отклонява
от съществените характеристики на договора за гражданско дружество и това е
така, тъй като е налице отклонение от разпоредбата на чл.352, ал.2 ЗЗД, с която
по императивен начин е уредено, че внесените пари,
заместими вещи и вещи, които се
унищожават чрез употреба, са обща
собственост на съдружниците.
Изводът на съда за наличие на заемно
правоотношение не се разколебава и от последващите
споразумения, които страните са сключили. Това е така, тъй като с допълнително
споразумение 01 от 05.05.2017 година страните са
съгласяват ищецът да предостави още пари на ответника ( чл.4- т.4.1 и т.4.2),
които ще станат незабавно изискуеми за тази страни при предпоставките на т.4.5
от това споразумение ( отново не се предвижда тези пари да станат обща
собственост на страните по договора). С допълнително споразумение №2 от
20.11.2017 година ищецът се задължава да предостави на ответника още
40 000лева(чл.4- т.4.1 от договора), като с нормата на чл.4 – т.4.4
страните уговорят при какви обстоятелства се поражда задължение и изискуемост
на вземането на тази страна спрямо ответника споразумение (отново не се
предвижда тези пари да станат обща собственост на страните по договора).
Тези клаузи на договора сочат
на основни елементи на договора за заем по смисъла на чл.240 ЗЗД, които не се
вместват в характеристиките на договора за гражданско дружество, съгласно
неговата регламентация по чл.357 и с ЗЗД.
Ето защо съдът не приема, че
фактите, въведени от ищеца в предмета на спора да се потвърждават от събраните
по делото доказателства, тъй като писмени доказателства не сочат на
съществуваща облигационна връзка, почиваща на регламентацията на договора за
гражданско дружество, а на договорна връзка, съдържаща характеристиките на договор
за заем – споразуменията, които страните са сключили от 15.03.2017 година и
впоследствие, с които са преуредили отношенията,
възникнали от договор от 14.03.2017 година.
Останалите доказателства са
свързани с изпълнение на задълженията от страна на ответника по тези
споразумения и предпоставките за връщане на заетата сума, които доказателства
не променят извода на съда за липса на облигационна връзка, почиваща на нормите
на чл.357 и сл. ЗЗД.
Ето защо съдът намира, че
предявените от ищеца искове се явяват недоказани и следователно – неоснователно
предявени, поради което следва да бъдат отхвърлени.
Не може да бъде споделена
позицията на ищеца, заявена в хода по същество на спора, че исковата сума е
дължима и следва да му бъде присъдена, независимо от това какво е основанието
за нейната дължимост и това е така, тъй като подобна
аргументация на основателността на исковете, противоречи на диспозитивното
начало.
По разноските.
Изводът на съда за неоснователност на
предявените искове предпоставя приложение на разпоредбата
на чл.78, ал.3 ГПК- присъждане на разноски на ответника.
Тази страна е представил списък на разноските,
съобразно която претендира заплатени депозити за експертизи в общ размер
на950лв и адвокатско възнаграждение в размер на 1 200лева, за които не са
представени доказателства, че е платено. Поради това реално понесените от тази
страна разноски съдът приема да са установени до размер на 950лева, в който
размер искането следва да бъде уважено.
При изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „П.Ф.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, чрез адв.С.Б.,
срещу „В.Р.“ ЕООД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление ***, искове с правно основание чл.364 във връзка
с чл.359, ал.2 ЗЗД – за заплащане на половината от реализирана печалба в размер
на 347 150лева, представляваща левова равностойност на 177 495евро,
съгласно чл.4.11 и чл.4.12 от договор от 14.03.2017 година, сумата от
178 000лева, представляваща левова равностойност на 91 010евро,
разноски, направени от страната във връзка с изпълнение на общата дейност по
този договор и иск с правно основание чл.92 ЗЗД, предявен като частичен за
сумата от 1 000 лева, представляваща договорна неустойка, чийто максимален
размер е сума, представляваща 45% от 218 000 лева, за неизпълнение на
задължението за разпределяне и плащане на печалба по цитирания по- горе
договор, поради неоснователността им.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „П.Ф.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „В.Р.“
ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, разноски по водене
на делото в размер на 950лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: