Решение по дело №1962/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ /ДИТ/ - Варна против Решение № 1166/30.07.2023г. на ВРС, І-ви състав, постановено по НАХД № 1962/2023г. по описа на същия съд, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 03-***/04.01.2023г., с което за нарушение на чл.296, ал.1 от Кодекса на труда КТ/, вр. чл.6, ал.1 от Наредба за безплатното работно и униформено облекло и на основание чл.416, ал.5, вр. чл.413, ал.2 КТ, на „КРАФТ КРЮ“ ЕООД, ЕИК ***, е наложена имуществена санкция, в размер на 2000,00лв.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение поради допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Конкретно твърди, че ВРС неправилно е тълкувал декларацията на Л. А., т.к. в същата лицето е декларирало всички елементи на трудовото правоотношение и са събрани безспорни доказателства, че именно „КРАФТ КРЮ“ ЕООД е осъществявало дейност в обекта, където е установено лицето да полага труд. Именно това дружество има качеството на работодател като в тази връзка му е връчено Постановление за обявяване на трудово правоотношение. По изложените съображения твърди, че правилно АНО е приложил материалния закон и е приел, че дружеството, в качеството на работодател, е следвало да осигури работно облекло и обувки за дейността, извършвана от лицето. Счита и че правилно е приложена разпоредбата на чл.413, ал.2 КТ доколкото възникналото задължение за осигуряване на работно облекло е във връзка с осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, което не е сторено от работодателя. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.

Ответната страна - „КРАФТ КРЮ“ ЕООД, редовно призована за с.з. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение като правилно и законосъобразно да се остави в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна ВРС е приел за установено, че на 28.09.2022г. между Кораборемонтен завод „Одесос“ АД - Варна /възложител/ и „КРАФТ КРЮ“ ЕООД /изпълнител/ бил сключен договор № ***за извършване на товаро-разтоварни операции, свързани с почистването на ремонтиращите се в завода кораби. За изпълнението на дейността и задълженията по договора, „КРАФТ КРЮ“ ЕООД ангажирало работници, с които не били сключени трудови договори. На 24.11.2022г. инспектори от ДИТ - Варна извършили проверка за спазване на трудовото законодателство от страна на „КРАФТ КРЮ“ ЕООД, на територията на Кораборемонтен завод „Одесос“, Островна зона, където дружеството изпълнявало договорните си задължения. На кей № 6 проверяващите установили десет лица, които извършвали почистване на палубата на моторен кораб „Сий лайън“, сред които и Л. А.. Същата била поканена да попълни Декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение във връзка с извършването на проверка по спазване на трудовото и осигурително законодателство. А. била неграмотна, но под нейна диктовка в декларацията било отразено, че работи в „КРАФТ КРЮ“ ЕООД на длъжност „работник - чистач“, с определено работно време и уговорено трудово възнаграждение. Като място на работа А. посочила - Островна зона, кей № 6 и моторен кораб „Сий лайън“. А. декларирала също, че е получила само каска, както и че се занимава с чистене на палубата. Проверяващите приели, че действителните отношения между А. и „КРАФТ КРЮ“ ЕООД са такива между работник и работодател, поради което още в деня на проверката - 24.11.2022г., съставили Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение. Отделно констатирали, че лицето не е облечено в специално работно облекло, а в анцуг, като извършва дейност с висок производствен риск, при наличие на абразиви, масла и др. В тази връзка срещу „КРАФТ КРЮ“ ЕООД бил съставен АУАН №03-***/08.12.2022г. за нарушение на чл.296, ал.1 КТ, вр.чл.6, ал.1 от Наредба за безплатното работно и униформено облекло, а въз основа на него било издадено НП № 03-***/04.01.2023г., с което на дружеството била наложена имуществена санкция, в размер на 2000,00лв.

В контекста на така установените факти, ВРС е приел за неоснователно оплакването за липса на трудово правоотношение между дружеството и А., т.к. същата е установена да извършва функции по почистване на обект, на който „КРАФТ КРЮ“ ЕООД е изпълнявало договорните си задължения. Дейността е извършвана по контрола и съобразно изискванията на дружеството, поради което се касае за прикрити трудови отношения. Следователно, А. е имала всички права, предоставени й от трудовото законодателство.

Независимо от този извод, ВРС е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които налагат отмяна на наказателното постановление. Тълкувайки разпоредбите на чл.296, ал.1 КТ и чл.6 от Наредбата за безплатното работно и униформено облекло, ВРС е приел, че в случая липсват данни, а и твърдения, работодателят да е изпълнил задълженията си по чл.6, ал.2 от Наредбата и да е определил кои работници имат право да получат безплатно работно облекло, поради което и не би могло да се приеме, че дружеството е извършило вмененото му нарушение. След като не е определил писмено, че за изпълняваната от А. длъжност следва да се осигури безплатно работно облекло, както и че тя е сред лицата по чл.6, ал.2, т.2 от Наредбата, работодателят не следва да носи отговорност за това, че не й е осигурил такова облекло, т.к. това задължение не се е породило. Следователно е налице друго нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задълженията по чл.6, ал.2 от Наредбата, но въззивната инстанция, независимо от правомощието да преквалифицира изпълнителното деяние, не разполага с възможност да приеме различна от описаната в НП фактическа обстановка. Отделно ВРС е приел, че НП е издадено в нарушение на процесуалните правила, т.к. описанието на нарушението не е достатъчно пълно и ясно. В обстоятелствената част на НП е посочено, че А. е установена да престира труд за дружеството и е следвало да й бъде осигурено безплатно работно и униформено облекло. Работно облекло обаче следва да бъде осигурено съобразно спецификата на извършваната работа, а в НП не се посочва въз основа на какви специфики на работата лицето е прието, че е следвало да му се осигури такова облекло. Налице е и неяснота, допусната с посочването на двата вида облекло - работно и униформено, което води до неяснота какво точно задължение се твърди, че не е изпълнило дружеството - по чл.3 или по чл.4 от Наредбата. Тази неяснота е особено съществена и накърнява правото на защита на дружеството.

Така постановеното решение е правилно.

ВРС е установил вярно фактическата обстановка по случая, обсъдил е събраните доказателства и доводите на страните, и е стигнал до обоснован и правилен извод за незаконосъобразност на наказателното постановление.

На „КРАФТ КРЮ“ ЕООД е вменено извършването на нарушение по чл.296, ал.1 КТ, която разпоредба задължава работодателя да осигурява на работниците и служителите безплатно работно и униформено облекло при условия и по ред, установени от Министерския съвет или в колективния трудов договор.

Условията и редът за осигуряване на работниците и служителите на безплатно работно и униформено облекло, е регламентиран с Наредбата за безплатно работно и униформено облекло, приета с ПМС № 10/21.01.2011г.

Работно облекло се осигурява, за да се запази личното облекло на работниците и служителите при извършване на възложената работа - чл.3 от Наредбата. Униформено облекло се осигурява, когато при изпълнение на задълженията се налага отличаване на работниците и служителите от останалото население, както и с оглед дейността на предприятието - чл.4 от Наредбата.

Съгласно чл.6, ал.1 от Наредбата, работодателят осигурява на работниците и служителите подходящо работно и/или униформено облекло в съответствие със спецификата на извършваната дейност и на работното място.

Съгласно чл.6, ал.2 от Наредбата, след предварителни консултации с представителите на синдикалните организации, с представителите на работниците и служителите по чл.7, ал.2 от КТ и с комитета/групата по условия на труд работодателят писмено определя: 1/ работните места и видовете работа, за които се осигурява работно и/или униформено облекло; 2/ работниците и служителите, които имат право на работно и/или униформено облекло; 3/ вида, характеристиките и отличителните знаци на работното и/или униформеното облекло; 4/ срока за износване на работното и/или униформеното облекло; 5/ условията за ползване, включително почистването на работното и/или униформеното облекло. Условията по ал.2 могат да се договорят и с колективен трудов договор при спазване изискванията на наредбата - чл.6, ал.3.

При така действащата правна уредба и при установените по случая факти, правилно ВРС е приел, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които в съвкупност и като краен резултат водят до неяснота за какво конкретно неправомерно поведение е санкционирано дружеството.

От обстоятелствената част на АУАН и НП действително не става ясно какво конкретно нарушение е вменено на дружеството - неосигуряване на работно или на униформено облекло, или и на двете, като - както правилно е приел ВРС - се касае за две различни и самостоятелни задължения, възникването на които е обусловено от спецификата на извършваната работа. В случая нито в АУАН, нито в НП, са изложени факти и обстоятелства, които да обосноват възникването на което и да е от задълженията по чл.3 или чл.4 от Наредбата.

Едва в с.з. при разпита на 13.07.2023г. св. Н.И. - актосъставител, посочва, че установените на обекта лица са били облечени с анцузи и обути с маратонки, като извършваната от тях дейност по почистване на палуба, била такава с висок производствен риск, където имало абразиви и масла. При това описание по-скоро може да се обоснове извод за друго нарушение - на разпоредбите на чл.284, ал.1 КТ, вр. с чл.246, ал.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места при използване на работно оборудване, които вменяват в задължение на работодателя да предоставя безплатно специално работно облекло и лични предпазни средства на работниците и служителите, които работят със или при опасни или вредни за здравето или живота машини, съоръжения, течности, газове, стопени метали, нажежени предмети и други подобни. Такива факти и твърдения обаче не са изложени нито в АУАН, нито в НП.

Непълнотата в описанието на нарушението и липсата на яснота относно неговите съставомерни признаци водят до нарушаване правото на защита на санкционираното дружество. Същото е лишено от възможността да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинено и при какви приети за установени факти, за да организира адекватно защитата си срещу повдигнатото обвинение. В тази връзка правилно ВРС е приел, че е недопустимо факти, свързани с обективната съставомерност на деянието, да се установяват едва в хода на съдебното производство.

Правилно ВРС е тълкувал и разпоредбите на чл.6, ал.1 и ал.2 от Наредбата за безплатното работно и униформено облекло, и е извел верен извод, че в случая изобщо не е установено, че за изпълняваната от А. длъжност е следвало да се осигури безплатно работно облекло, както и че тя е сред лицата по чл.6, ал.2, т.2 от Наредбата.

Като е стигнал до същите правни изводи ВРС е постановил правилно решение, което като валидно и допустимо следва да се остави в сила.

Независимо от изхода на спора разноски на ответника не следва да се присъждат, т.к. не са поискани.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Варненският административен съд, I-ви тричленен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1166/30.07.2023г. на ВРС, І - ви състав, постановено по НАХД № 1962/2023г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване!

	Председател:
	Членове: