№ 660
гр. София, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Красимира Г. Г.
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело
№ 20221001000075 по описа за 2022 година
Образувано е по въззивна жалба на ищеца Н. В. К. срещу решение №
261493 от 11.11.2021г. по т.д. 1284/2020г. по описа на Софийски градски съд,
ТО, VI – 21 с-в, с което са отхвърлени предявените от него срещу „Селур ВК
Холдинг“ ЕООД искове по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ за установяване
несъществуването на вписани в търговския регистър обстоятелства –
заличаване на В. Н. К. като едноличен собственик на капитала на „Селур ВК
Холдинг“ ЕООД и вписване на И. Й. В. за едноличен собственик на капитала
поради разваляне на договор за покупко-продажба на дружествени дялове от
28.06.2017г., вписването на О. К. за управител на „Селур ВК Холдинг“ ЕООД
въз основа на решение на И. В., и вписването на К. К. М. като едноличен
собственик на капитала на ответното дружество въз основа на договор за
прехвърляне на дружествени дялове от 24.06.2020г., сключен с И. В..
Жалбоподателят поддържа обжалваното решение да е неправилно предвид
постановяването му при допуснати процесуални нарушения от съда, които са
довели до доказателствена непълнота и необоснованост на съдебния акт.
Сочи в нарушение на закона да не са събрани искани и относими към
правилното решаване на спора доказателства, с което ищецът е лишен от
1
възможността да докаже основателността на исковете. Излага при събрани
две СЕ с противоположни заключения съдът да не е допуснал нова тройна
експертиза, а да е избрал да кредитира едното от заключенията при иначе
изложени мотиви и двете да са мотивирани. Жалбоподателят поддържа съдът
да е изместил доказателствената тежест и при наличната по причина на
допуснати процесуални нарушения от съда доказателствена непълнота по
делото да е постановил неправилен съдебен акт. В ход по същество поддържа
от събраните пред двете инстанции доказателства в тяхната съвкупност да се
установява, че положеният подпис за получил уведомлението за разваляне на
договора за продажба на дялове не принадлежи на неговия наследодател,
предвид на което и вписаното обстоятелство по промяна на собствеността
върху дяловете на ответното дружество въз основа на разваляне на договора с
последното изявление е несъществуващо обстоятелство, респективно
исковете по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ са основателни. По изложените доводи моли
обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което
исковете да бъдат уважени. Моли за присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата страна, „Селур ВК Холдинг“ ЕООД, оспорва въззивната
жалба като неоснователна. Поддържа обжалваният съдебен акт да е правилен
и обоснован. Сочи съдът да е събрал относимите към правилното решаване на
спора доказателства и оплакванията по жалбата за допуснати от съда
процесуални нарушения, изразяващи се в неправилен отказ да бъдат събрани
искани от ищеца доказателства, да са неоснователни. Поддържа правилно
съдът да е кредитирал заключението по събраната по делото повторна СЕ,
доколкото същата е обоснована и подробно мотивирана. В хода на устните
състезания поддържа по делото безспорно да е установено наследодателят на
ищеца да не е изпълнил задължението си да заплати договорената цена на
прехвърлените му дялове, предвид на което и за прехвърлителя е възникнало
потестативното право да развали договора. Сочи последното право да се
упражнява извънсъдебно с едностранно изявление, което поддържа да се
установява да е сторено от събраните по делото писмени доказателства.
Излага, че оспорва като необосновано заключението по приетата пред
въззивния съд тройна СГЕ, но дори последното да бъде кредитирано и съдът
да приеме, че подписът за получил под изявлението за разваляне на договора
за продажба на акции не принадлежи на К., то по делото да са събрани
достатъчно други доказателства, които установяват, че писменото изявление
2
му е връчено – гласни доказателства по искане и на двете страни. Поддържа
изявлението да е постигнало преобразувателния си ефект, предвид на което и
вписаните обстоятелства по партидата на ответника за промяна в едноличния
собственик на капитала и на управител на дружеството, избран от новия
собственик са съществуващи обстоятелства, а исковете по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ
неоснователни. По изложените доводи моли обжалваното решение да бъде
потвърдено като правилно. Заявява, че не претендира разноски за
инстанцията.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка
за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а
за правилността му единствено на въведените в жалбата основания и при
съблюдаване правилното приложение на относимите императивни
материалноправни норми.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно.
Налице е постоянна и непротиворечива съдебна практика на
съдилищата, включително и по постановените по реда на чл. 290 ГПК
съдебно решение № 124 от 26.11.2009г. по т.д. 152/2009г. по описа на ВКС, I
TO, решение № 45 от 16.07.2012г. по т.д. 4/2011г. по описа на ВКС, I T.O,
решение № 311 от 06.02.2019г. по т.д. 2742/2017г. по описа на ВКС, ТК, II
TO и задължителната по ТР 1/2002 на ОСГК на ВКС, с която се приема, че
разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ предоставя защита на всяко лице,
което има правен интерес, да предяви иск за установяване на нищожност или
недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписано
обстоятелство. Правният интерес е абсолютна положителна процесуална
предпоставка за допустимост на иска и трябва да е налице не само към
момента на неговото предявяване, но и във всеки момент от развитието на
производството като условие за постановяване на допустимо решение.
Преценката за наличието на правен интерес е винаги конкретна и е
обусловена от твърденията за засегнати съществуващи реални права на ищеца
и вида на търсената защита, и кумулативно - от възможността като последица
при успешно провеждане на иска, да се постигне целеното изменение в
съществуващото правно положение на ищеца.
В частност, с решение № 51 от 05.12.2019г. по т.д. 949/2018г. по описа
3
на ВКС, ТК, II ТО, е прието, че по предявен иск за установяване
несъществуване на вписано обстоятелство – промяна на едноличния
собственик на капитала и избиране на нов управител, такъв интерес е налице
за третото лице, което излага твърдения да е наследник на заличения с
първото вписване едноличен собственик на капитала, макар и да са
извършени последващи вписвания за същите обстоятелства, ако с исковата
молба се претендира установяване несъществуването на поредицата от
всички несъществуващи обстоятелства.
С постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 60117 от
28.10.2021г. по т.д. 1588/2020г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, е отречен правния
интерес на малолетен наследник на починал собственик на капитала да
предяви иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване на вписване на
несъществуващи обстоятелства по отношение на извършени вписвания за нов
собственик на капитала и нов управител с доводи по аргумент от 125, ал. 1, т.
1 ТЗ и чл. 65, ал. 1 ТЗ малолетното лице като недееспособно да не може да
бъде съдружник в ООД, предвид на което и да не може да заяви искане при
условията на чл. 157, ал. 1 ТЗ да продължи дейността на дружество, чийто
едноличен собственик на капитала е починал.
Със сезиралата съда искова молба по настоящия спор ищецът Н. В. К. е
легитимирал интереса си от предявените искове по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ с
доводи да е наследник по закон на починалия В. Н. К. – едноличен собственик
на капитала на „Селур ВК Холдинг“ ЕООД, което подлежащо на вписване
обстоятелство е заличено чрез първото атакувано вписване на нов собственик
– И. Й. В., съпътствано от вписване и на нов управител на дружеството – О.
К., избран от новия собственик В.. В исковата молба са изложени факти и
обстоятелства, които при установяването им по делото биха могли да имат за
последица извод, че последните вписани обстоятелства обективно не са
съществували, както и такива които обосновават несъществуване на
последващото вписване на нов собственик – К. М., също предмет на предявен
с исковата молба иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ. Поддържаните с молбата
твърдения са да е налице абсолютна симулация на сключените два договора
за прехвърляне на дялове от датата 16.10.2014г., с който К. прехвърля
дяловете си в ответното дружество на В., и от 28.06.2017г., с който В.
прехвърля обратно дяловете на К.. При условията на евентуалност - ако съдът
не приеме договорите за симулативни, е поддържано твърдение, че договорът
4
от 28.06.2017г. не е развален и К. е собственик на дяловете до неговата смърт,
респективно В. не е могъл да вземе валидно решение за избор на нов
управител, нито да прехвърли права, които не притежава на вписания
последващ собственик – К. М.. Интересът от предявяване на искове за
установяване несъществуването на последните вписани обстоятелства ищецът
обосновава с доводи, че като наследник на починалия действителен
собственик – В. К., и при заличаването на вписаните несъществуващи
обстоятелства, ще може да заяви при условията на чл. 157 ТЗ, че желае да
продължи дейността на дружеството, да поеме дяловете му и да участва в
управлението на последното.
Горното изложение на исковата молба и молбите – уточнения към
същата според настоящия състав на съда легитимира интереса на ищеца от
предявените искове по чл. 29, ал. 1, предл. 3-то З ТРРЮЛНЦ, доколкото
пряко засяга правната сфера на ищеца, включително правото му да заяви при
условията на чл. 157 ТЗ, че желае да продължи дейността на ответното
дружество като пълнолетен наследник на починалия едноличен собственик на
капитала на „Селур ВК Холдинг“ ЕООД, да поеме дяловете му и да
управлява дружеството. В този смисъл и предявените искове са допустими,
както е допустимо и обжалваното решение, с което съдът се е произнесъл по
същество по сезиралата го искова молба.
Страните не спорят, а и от събраните по делото писмени доказателства
се установява, на 16.10.2014г. в изискуемата от закона в редакцията му към
последната дата форма да е сключен договор, с който е изразена воля В. Н. К.
да прехвърля на И. Й. В. собствеността върху притежаваните от него 100
дружествени дяла от капитала на „Селур ВК Холдинг“ ЕООД срещу
договорена цена от 50 000 лв. На 28.06.2017г. е сключен договор, с който е
изразена воля И. Й. В. да прехвърля на В. Н. К. собствеността върху
притежаваните от него 100 дружествени дяла от капитала на „Селур ВК
Холдинг“ ЕООД срещу договорена цена от 29 800 лв.
Въведени са с исковата молба и оспорени от ответника възражения за
нищожност на тези две сделки поради сключването им без страните да са
искали да породят правни последици – пълна симулация.
При указаната от съда доказателствена тежест за ищеца за установяване
на последните спорни факти са събрани единствено съдебни решения във
5
връзка с развод и искове за издръжка и уреждане на имуществени отношения
между В. К. и В. К. от периода 2014г. – 2016г. Последните доказателства
според настоящия състав на съда не установяват факти, от които може да се
достигне до обоснован извод, че страните по горните сделки за прехвърляне
на собствеността на дружествени дялове не са желаели настъпването на
правните последици на сделките, респективно не се установява твърдяната
пълна симулация.
И напротив от събраните при условията на насрещно доказване вносна
бележка от 19.02.2015г. и заключение по ССчЕ се установява страните да са
престирали изпълнение по сделката от 16.10.2014г., като купувачът В. е
внесъл в банков клон на каса по сметка на продавача К. сумата 25 000 лв. с
отбелязване за основание: „по договор от 16.10.2014г. – частично“. С
последното се опровергават и твърденията по исковата молба, че по сделката
липсва плащане, което свидетелствало за симулацията.
Неоснователни, предвид недоказването им по делото, са и втората група
твърдения по исковата молба, че договорът за прехвърляне на дялове от
28.06.2017г. не е развален, по която причина и вписаното обстоятелство по
връщане на правата в патримониума на И. В. е несъществуващо.
В закона не е въведено специално изискване за реда, по който може да
бъде развален договор за прехвърляне на дялове – чл. 129 ТЗ, предвид на
което и с оглед установената форма на договора на основание чл. 87, ал. 1
ЗЗД същият може да бъде развален с едностранно писмено изявление,
отправено от изправната до неизправната страна.
Изявление с последното съдържание е представено по делото – л. 130,
като същото не е оспорено в частта за положен подпис от автора на
изявлението – И. В.. Оспорването на ищеца касае датата на съставяне на
документа и авторството на положения подпис за получил изявлението.
Предвид признанията по исковата молба на ищеца последният документ е
представен в АВп като приложение на заявление
20200521195347/21.05.2020г., въз основа на което са вписани първата група
спорни обстоятелства. Това се установява и от достъпната информация на
сайта на ТР и сочи документът да е съществувал в този му вид към
последната дата, т.е. преди вписването на процесните обстоятелства по
промяна на едноличния собственик.
6
За спорната група факти, включително и относно оспореното авторство
на документа в частта на положен подпис за получил предупреждението от
името на В. К., по делото са събрани по искане на страните две единични и
една тройна СГЕ-зи, гласните доказателства от разпита на трима свидетели и
писмени доказателства.
Приетото първо по делото основно заключение на вещото лице Г. М. е,
че подписът за получил върху документа от 11.11.2019г. не е положен от В.
К..
Даденото по допусната повторна единична съдебно – графологична
експертиза от вещото лице Г. Т. заключение е, че подписът за получил под
същия документ е положен от В. К..
Заключението на допуснатата от въззивната инстанция при условията
на чл. 266, ал. 3 ГПК тройна СГЕ е, че подписът за получил
предупреждението в документа от 11.11.2019г. не е изпълнен от В. К..
Всички заключения са мотивирани, обосновани със специалните знания
на експертите, предвид на което и при липса на притежавани от съда
специални знания, които да насочат съда към възприемане на едно от тях,
съдът приема, че на основание чл. 202 ГПК следва да обсъди заключенията
във връзка с останалите събрани по делото доказателства.
На първо място това са показанията на доведеният от ищеца свидетел –
И. П. П.. Свидетелят дава показания да е бил с В. К. в лични и служебни
отношения. Формално работил при него на длъжност технически сътрудник,
но К. му възлагал много други дейности. Бил му приятел, съпровождал го
навсякъде и се грижил за него, защото синът му Н. К. си имал други
служебни ангажименти. Неотлъчно бил до него. Возел го, ако излиза, защото
след есента на 2019г. бил с влошено здраве и някой трябвало да го
придружава. Свидетелят дава показания К. да не е излизал без него никъде.
Сочи, че му доверявал всичко и няма как да е пропуснал да му спомене за
такъв документ като предупреждението. Дава показания в периода цялата
2019г., а и цялата 2018г. К. да си е бил у дома. Заявява да не е възможно К. да
е напускал София в периода 01.11. – 12.11.2019г., защото щял да знае. Сочи
да е имал и почивни дни. Знае, че К. и В. били в приятелски отношения.
От изложеното в показанията на свидетеля съдът приема с оглед
заявените от последния лични отношения с В. К. и сина му – ищеца Н. К., че
7
показанията му следва да бъдат преценени от съда с оглед и на останалите
събрани по делото доказателства, като се има предвид тяхната възможна
заинтересованост – чл. 172 ГПК. Показанията на св. П. съдът намира в частта
им за здравословното състояние на В. К. и че последният си е стоял в къщи и
имал нужда от помощ, за да излиза цялата 2019г., а и в периода есента на
2019г., да се опровергават от събраните по делото писмени доказателства.
Видно от представеното от ищеца съобщение за смърт от 28.04.2020г.
посочените причини за смъртта на В. К. на 27.04.2020г. са полиорганна
недостатъчност, остър респираторен синдром и др., които са означени да
датират от 13-14 дни. Липсва описание на друго тежко състояние, което да
датира от по-заден период, а като важни са посочени заболявания, нямащи
пряко отношение към невъзможността на К. да бъде самостоятелно активен.
Показанията на свидетеля за невъзможност на К. сам да извършва каквато и
да е активност, включително да излиза от дома си и да посещава институции,
се опровергават и от представените към допълнителния писмен отговор
изходящи от К. и неоспорени документи – заявление до банка, нареждания до
банка и молби до съд.
Показанията на св. П. противоречат и на показанията на другите двама
разпитани по делото свидетели – В. и П..
Свидетелят В. дава показания да е бил в много добри отношения с К..
След като му прехвърлил дяловете контактувал многократно с него, за да иска
да му бъде платена договорената цена. Дава показния, че е знаел за
финансови затруднения на К., поради което го е изчаквал да му плати. През
лятото на 2019г. К. бил на почивка на морето и се видели в Бургас или в
Созопол, не си спомня точно. Отново говорели за уреждане на отношенията
им по повод цената на дяловете и тогава В. му дал екземпляр на
предупреждение, което не било подписано то него, като му казал да се
запознае с възможните последици и реакции от негова страна, ако не му
плати дължимата сума. Не последвало плащане, по която причина се чувал
често с К.. Разбрали се да се видят в София, като К. го уверил, че е предприел
необходимите стъпки за уреждане на отношенията им. К. отложил срещата с
два дни поради негов личен ангажимент и се видели в понеделник в
заведение в МОЛ на Цариградско шосе. Срещата била около обяд като К.
дошъл с П.. В. дава показания да не се е изненадал от последното, защото още
при разговора през лятото посъветвал К. да се допита до П.. Знаел, че
8
последните двама са си близки. П. останал малко, защото казал, че има
ангажимент. Вместо К. да му заплати парите, както очаквал, той му дал
документ – предупреждение от 11.11.2019г., приложен на л. 130 от делото,
предявен му от съда. Документът бил с актуалната дата – 11.11.2019г., с
минимални промени от това, което му бил дал през лятото и вече бил
подписан за получил от К.. К. му обяснил защо не му дава парите. Тогава не
обърнал много внимание на обясненията, защото бил раздразнен от поредната
промяна. П. му обяснявал какъв е проблема – че К. е изтеглил заем, за да му
върне парите, но се наложило да ги пренасочат по някакво дело или запор.
Документът бил донесен от К. вече подписан от негово име за получил, а
мястото за подпис от В. било празно и В. се подписал. Някой, по спомен на
свидетеля П., попитал дали няма друг екземпляр, за да има и за двете страни,
и тогава К. извадил неподписан от никой документ със същото съдържание.
Двамата се подписали, като В. взел първия, предварително подписан от К.
документ, а К. взел втория, подписан и от двамата на място. П. си тръгнал,
защото бързал, а К. и В. останали. Говорили си още около час. Разделили се с
приятелски отношения. Приел, че явно пак ще трябва да чака и че К. си има
затруднения. К. изглеждал добре, не знае как е дошъл, освен че са дошли
заедно с адвокат П.. Свидетелят дава показания К. да не е имал белези да е
болен, включително от Паркинсон. Потвърждава последното със сигурност,
защото баща му е боледувал от тази болест и щял да разпознае симптомите.
Чували се по телефон и след това, за да пита за парите си, последно в
началото на пандемията, когато вече разбрал, че К. е болен и му пожелал да се
пази в пандемията.
Свидетелят П. дава показания да е запознат с отношенията между В. и
К. по продажба на 100% от дяловете на „Слур ВК Холдинг“ ЕООД, тъй като е
изготвил по искане от тях документите за сделката. Договорили се цената да е
платима с няколко месеца отсрочка от К. на В.. Цената не била платена от К.,
защото имал финансови затруднения. В. го изчаквал. През есента на 2019г. К.
му споделил, че докато бил на море имал тежка среща с В. по повод на
неизплатената сума, на която среща В. му поискал някакви гаранции и му дал
документ, който да подпише. К. му казал, че не може да го подпише тогава,
иска да го види П. и след това при следваща среща да го подпишат.
Свидетелят П. обяснил на К. какъв е документа и какви са последиците за
него и му казал сам да си прецени. К. бил човек на честта и му казал, че не
9
може да не го подпише, щом В. го иска. Свидетелят му казал тогава да го
подпише, но на негова отговорност. Знае, че през лятото на 2019г. К. изтеглил
банков заем в размер на 70 000 лв., част от които били, за да плати на В. и
така да избегне подписването на предупреждението. Междувременно, обаче,
излязло едно арбитражно решение срещу „Селур ВК Холдинг“ ЕООД и за да
избегнат по-неприятни последици внесли по сметка на ВКС гаранция от 27-
28 000 лв. В началото на ноември К. му казал, че В. иска среща. Уговорили се
за среща през събота и неделя. Тъй като свидетелят П. имал рожден ден на
*** – юбилей, го празнувал в Плевен в съботата. К. също бил поканен да
присъства на празника и затова отложил срещата с В. за понеделник –
11.11.2019г., на която да присъства и адвокат П.. Уговорили се да се срещнат
по обяд, тъй като П. имал съдебно заседание пред САС, на което да се яви в
14.00 часа. К. дошъл до неговата кантора с такси, взел го и продължили с
такси до The MALL на Цариградско шосе. В. вече бил там. К. му разказал, че
имал желание, но че не може да му плати. Казал му, че не може да не му
подпише документа. К. извадил документа от чантата си. Бил го преработил с
малки промени – дата и т.н., от това което му показвал преди това.
Документът бил вече подписан от К.. В. също го подписал. Някой попитал
няма ли втори екземпляр и К. извадил още един. Имал няколко в куфарчето
си. Вторият екземпляр го подписали и двамата на място. Свидетелят дава
показания всеки да е взел екземпляр, но да не знае кой, кой екземпляр е взел.
Заявява К. да е бил човек на възраст – 70 години, но да е изглеждал добре за
възрастта си. Бил е във форма, активен човек. Дошъл и на юбилея му в
Плевен в съботата преди срещата. Докарал го колега на П. – адв. П. В., който
живеел близо до К. и го взел. Пътували заедно с други колеги общо четирима
до Плевен. Дава показния да познава свидетеля П. и същият да не е
придружавал К. на юбилея му в Плевен. Свидетелят дава показания да не е
осъществявал правни услуги в полза на В., освен че е подал документите в ТР
за вписване на промени по партидата на „Селур ВК Холдинг“ ЕООД през
2014г.
При гореобсъдените доказателства в тяхната съвкупност съдът приема
на първо място, че не следва да кредитира показанията на св. П., че К. цялата
2019г. стоял в къщи и не излизал без него. Показанията в тази им част
противоречат на всички останали събрани по делото доказателства в тяхната
съвкупност, включително сам свидетелят заявява да е имал почивни дни,
10
предвид на което и показанията му не могат да изключат останалите събрани
по делото гласни доказателства във връзка със спорния факт по връчване на
К. от В. на предупреждение със съдържанието на документа на л. 130 от
делото пред СГС.
Съдът съобразява евентуалната заинтересованост на показанията на св.
В., но като взе предвид, че същите са точни, непротиворечиви и се покриват
напълно с дадените показания на св. П., за които няма никакви данни да са
заинтересовани, приема, че следва да кредитира същите. Показанията и на
двамата свидетели по недвусмислен начин доказват релевантния по делото
факт, че на дата 11.11.2019г. В. е дал писмено предизвестие на К.. Последният
го е получил, напълно е бил наясно със съдържанието и последиците му, дори
сам е дооформил документа. Представеният по делото документ е донесен на
срещата на 11.11.2019г. предварително подписан от името на К.. Сам К. е
заявил документът да е подписан от него и като такъв го е предал на В..
Налице са три различаващи се заключения по СЕ дали подписът е изпълнен
от К., така както е уверил на срещата В., или е изпълнен от друго лице.
Предвид нормата на чл. 194 ГПК в производството по установяване
истинността на документ са допустими всички видове доказателства,
включително и гласни такива. От доказателствата в тяхната съвкупност съдът
приема, че следва да кредитира непосредствените и конкретни такива на
свидетелите, които макар да не са видели К. да полага подписа си пред тях, са
възприели уверенията му да е сторил това, а експертите работят с
вероятности, изключвания, общи и частни признаци, по която причина и
достигат до различни, макар и добре мотивирани изводи.
Независимо то горното, дори да се възприеме, че с оглед заключението,
дадено от повечето вещи лица предаденият от К. на В. предварително
подписан документ от негово име не носи подписа на К., то последното не е
относимо към релевантния по делото факт, доказан по горните мотиви на
съда, а именно, че на проведената на 11.11.2019г. среща В. е подписал и е
връчил на К. писмено предизвестие със съдържанието на документа на л. 130
от делото, с който му е дал седмодневен срок да му заплати цената по договор
за прехвърляне на дружествени дялове от 28.06.2017г. като го е уведомил, че
при неизпълнение ще счита договора за развален на основание чл. 87, ал. 1
ЗЗД.
11
Не са събрани доказателства цената да е заплатена в дадения срок или
по-късно, нито В. да е оттеглил предупреждението си, предвид на което и към
датата на извършване на вписване по заявление 20200521195347/21.05.2020г.
заявеното за вписване обстоятелство, а имено, че собственик е В., е
съществувало с оглед настъпилия преобразувателен ефект на изявлението за
развалянето с обратно действие на договора за прехвърляне на дялове от
28.06.2017г. На същото основание и предвид представения протокол за взето
решение от В. като едноличен собственик на капитала на „Селур ВК
Холдинг“ ЕООД съществуващо е и вписаното обстоятелство за избор на нов
управител – О. К.. Предвид притежаваните по горните доводи от В. права на
собственост над дяловете на „Селур ВК Холдинг“ ЕООД, последният при
липса на други твърдения за порок на волята му, валидно е прехвърлил на К.
М. дяловете от капитала на „Селур ВК Холдинг“ ЕООД с договор от
24.06.2020г. и вписаното обстоятелство, че К. М. е едноличен собственик на
капитала на „Селур ВК Холдинг“ ЕООД е съществуващо.
По изложените мотиви изводите на двете инстанции за неоснователност
на предявените искове по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ съвпадат и
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно на
основание чл. 272 ГПК.
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна. Не
претендира разноски, предвид на което и такива не следва да бъдат
присъждани.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 261493 от 11.11.2021г. по т.д.
1284/2020г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 21 с-в.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
12
2._______________________
13