Р Е Ш Е Н И Е
№ 135
гр.
Хасково, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ХАСКОВО, в публично
заседание на втори февруари, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА
БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА КОСТОВА
АНТОАНЕТА МУТРУШЕВА
при
секретаря Ивелина Въжарска и в присъствието на прокурор Николай Трендафилов от
ОП - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) № 1200 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно по реда
на чл.63в от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от И.К.
***, против Решение №86 от 20.10.2021 г., постановено по АНД №337 по описа на
Районен съд – Димитровград за 2021г.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното
решение е постановено в нарушение на закона, при непълнота на доказателствата,
необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Отбелязва се, че
решението е второ по казуса, като при една и съща обстановка актовете били в
противоположна посока. Счита се, че първото от решенията, с което било отменено
наказателното постановление, е правилно, като се навеждат доводи в тази връзка.
От описаното в санкционния акт поведение на водачите на двата автомобила и от
показанията на полицейските служители, не можело да се направи заключение за осъществявана
нерегламентирана от закона дейност. Извършвана била маневрата „изпреварване“,
при спазване на съответните условия. Нямало данни изпреварването да било
извършено в забранен участък, при превишена скорост и при несъобразяване в
пътните условия. Поради това се твърди, че неправилно районният съд кредитирал
единствено и само показанията на полицейските служители, чийто заключения
представлявали единствено предположение за извършване на „гонка“. За да провери
тези обстоятелства съдът следвало да изиска полицейската преписка, в която се
съдържали обяснения, дадени от множество полицейски служители.
В съдебно заседание, пълномощникът на
касационния жалбоподател застъпва тезата, че наказателното постановление е
издадено в следствие на предположения на полицейските служители за реализирано
нерегламентирано състезание по пътищата, отворени за обществено ползване. Тези
предположения не били подкрепени от доказателства.
Ответникът – РУ Димитровград към
ОДМВР Хасково, редовно призован, не изпраща представител. Не ангажира становище
по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Хасково предлага атакуваното решение да бъде оставено в сила, като излага
пред съда съображения в тази насока.
Административен съд – Хасково, след
проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания,
както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна.
С проверяваното решение състав на
Районен съд - Димитровград е потвърдил Наказателно постановление №20-0254-000799
от 08.09.2020г., издадено от началник сектор към ОДМВР – Хасково, РУ -
Димитровград, с което на И.К.К., за нарушение на чл.104б, т.1 от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.175а, ал.1, предл. второ от ЗДвП, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000.00 лева и лишаване
от право да управлява МПС за 12 месеца.
За да постанови този резултат съдът установил,
че в хода на административнонаказателното производство не били допуснати
съществени нарушения на материалния или процесуалния закон, водещи до
нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Не били налице и нарушения при
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването
на наказателното постановление. Приел за установено и доказано, че в случая е
било налице нерегламентирано състезание по смисъла на чл.104б, т.1 от ЗДвП, в
което участвал касаторът И.К.. Възприел и кредитирал като обективни и
достоверни показанията на двамата полицейски служители, присъствали при
установяване на нарушението. Същите ясно възприели шума от форсирането на
автомобилни двигатели от разстояние от над 200 метра, като имали възможност
много добре да видят двата взаимно изпреварващи се автомобили с висока скорост,
извършвано неколкократно. Налице била последователност и безпротиворечивост
между показанията на двамата свидетели, като същите се подкрепяли и от
останалите установени обстоятелства по делото. При постановяване на акта си съдът
взел предвид обстоятелството, че полицейските служители, минавайки по третокласен
път 633 в гр.Димитровград със служебния си автомобил спрели, за да проверят
спрян на банкета автомобил с включени габаритни светлини. Забелязали и стоящи
край пътя хора, на необичайно място, по необичайно време, от които не получили
адекватен отговор за причината, поради която се намират там. Установили, че същите
и двамата водачи на автомобили, които пристигнали след малко, имат общо помежду
си и са познати, т.е. не било налице случайно съвпадение на време и място на
пребиваване. Категорично свидетелите – полицейски служители, посочвали в
показанията си, че на място двамата водачи не отрекли, че се състезавали, като едва
след придвижването си до сградата на РУ - Димитровград представили друга
версия. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът стигнал до
извода, че И.К. е участвал с лицето Л. З.в състезание помежду им. Двамата
управлявали два различни автомобила, на прав, неоживен участък от пътя, с
новоположена равна пътна настилка, в незастроен район, след полунощ, когато нямало
движение на МПС, с чакащи ги познати на финала, движили се с форсиране на двигателите,
което логично нямало как да стане при движение между 30 и 70км/ч., като автомобилите
извършвали бързи и резки движения, взаимно изпреварване за кратко разстояние,
при висока скорост. Тези обстоятелства обосновавали извода, че в случая не
ставало въпрос за нормално шофиране и изпреварване, а за състезание, което видно
от показанията на полицейските служители, не било разрешавано и регламентирано.
Настоящата инстанция намира, че
решението на районния съд е постановено при напълно изяснена фактическа
обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими
доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите
изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото
доказателства.
Съставеният в случая АУАН отговаря на
изискванията на чл.42 от ЗАНН, а НП – на изискванията на чл.57 от ЗАНН. Както в
АУАН, така и в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на
нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено, поради
което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го
санкционират, съответно не е нарушено по никакъв начин правото му да организира
и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е и пълно съответствие между
описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които
са били нарушени, а приложената от административнонаказващия орган санкционна
норма съответства на установеното нарушение.
Настоящата инстанция споделя извода
на районния съд, че описаното в АУАН и НП административно нарушение е безспорно
доказано. Правилно, след
анализ на доказателствата по делото, вкл. на показанията на свидетелите, съдът
е достигнал до извода за осъществено от обективна и субективна страна нарушение
на чл.104б, т.1 от ЗДвП, за което със санкционния акт е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на И.К.К..
Съгласно чл.104б, т.1 от ЗДвП, на
водача на моторно превозно средство е забранено да oрганизира или участва в
нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, като
разпоредбата на чл.175а, ал.1 от ЗДвП предвижда, че се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв.
водач, който организира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата,
отворени за обществено ползване.
В случая, по безспорен начин се
установява в производството пред районния съд, описаното в АУАН и НП нарушение,
изразяващо се в участие в нерегламентирано състезание от страна на наказаното
лице И.К.К. и свидетеля Л. Б. З., които на 26.05.2020 г. в 01.50 часа в община
Димитровград, на общински път №HKV1011 са управлявали леки автомобили, на които
са форсирали двигателите и са извършвали резки маневри на прав участък от около
200 метра от пътя, като на няколко пъти се изпреварвали един друг и били
единствени автомобили по този път.
Както обосновано е приел районният
съд, вмененото на касационния жалбоподател административно нарушение е доказано
по несъмнен начин. Установява се от показанията на разпитаните в производство
пред районния съд свидетели Д. А.С.и Р. Ф. И., които са логични,
непротиворечиви и кореспондиращи по между си, че двата автомобила,
индивидуализирани в акта и в НП, единият от които управляван от жалбоподателя,
са се движили на прав участък от пътя, като преди да бъдат спрени се
изпреварвали няколко пъти. Движението било осъществено с висока скорост, с
форсиране на двигателите, резки маневри. И двамата свидетели посочват, че са
чули форсирането на двигателите и видели светлините на приближаващите се
автомобили, в момент на проверка на групата хора, събрали се покарай пътя,
които се познавали с водачите. Свидетелите посочват още, че установените в
района лица били две - в автомобил, паркиран на пътния банкет, и други - в
тревни площи край пътя, и всички те са се познавали с водачите на
изпреварващите се МПС.
Правилно съдът не е кредитирал
показанията на водача на другия автомобил, който е участвал в
нерегламентираното състезание, съобразявайки че същият бил заинтересован от
изхода на производството.
Гореизложеното обосновава извода, че
в конкретния случай наказаното лице, съзнавайки действията си, в качеството си
на водач на лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № Х ****КС е участвало в нерегламентирано
състезание по път отворен за обществено ползване - общински път №HKV1011.
Установените от районния съд факти относно движението на двата автомобила,
единият управляван от касатора, на прав, неоживен участък от пътя, с
новоположена равна пътна настилка, в незастроен район, след полунощ, когато няма
движение на МПС, с чакащи ги познати на финала, движили се с форсиране на двигателите,
което няма как да стане при движение между 30 и 70км/ч., с извършване на бързи
и резки движения, с взаимно изпреварване за кратко разстояние, при висока
скорост, обосновават извода за участие на наказаното лице в нерегламентирано
състезание по смисъла на чл.104б, т.1 от ЗДвП.
Предвид гореизложеното, като е
потвърдил наказателното постановление, районният съд правилно е приложил
закона. Касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и
са неоснователни, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание
чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №86
от 20.10.2021 г., постановено по АНД №337 по описа на Районен съд –
Димитровград за 2021г., с което е потвърдено Наказателно постановление №20-0254-000799 от
08.09.2020г., издадено от началник сектор към ОДМВР – Хасково, РУ -
Димитровград, с което на И.К.К., за нарушение на чл.104б, т.1 от Закон за
движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.175а, ал.1, предл. второ от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.