РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 666
град Пловдив, 10 април 2023 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I отделение, XI с., в открито заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при
секретаря Дарена Йорданова и участието на прокурора …….., като разгледа докладваното от председателя адм.
дело № 1861 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Х. В. И., действащ като едноличен търговец под
фирма ЕТ „С. – Х.И.“, с.С.,
ул.“Първа“21, ЕИК ***, чрез адв. Н., против решение № 61/3/3120845/3/01/04/02 за
налагане на финансова корекция на ИД на ДФЗ.
Твърди се нарушение на административнопроизводствените правила поради
неприложимост по време на правилата от 30.08.2019 г. за определяне на размер на
подлежащата за възстановяване безвъзмезднна финансова помощ спрямо
административен договор от 16.10.2014 г., тъй като същите нямат обратно
действие.
Твърди се незаконосъобразност на оспорения акт и поради изтекъл срок на по чл.54 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г.
В крайна сметка се иска отмяна на оспореното решение.
Претендират се разноски.
Представя се подробна писмена защита.
Ответникът оспорва жалбата и моли тя се остави без уважение като
неоснователна. Претендира разноски.
Съдът намира, че жалбата е подадена
от лице с правен интерес, адресат на оспорения акт, чиито права и законни
интереси са засегнати неблагоприятно с оглед определената финансова корекция.
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК и е срещу административен акт,
който по общото правило на чл.145 АПК подлежи на оспорване пред съд. Всичко
изложено налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество тя е
неоснователна поради следните съображения:
Производството по
издаване на оспореното решение е започнало, след като с решение № 2328 от
14.03.2022 г. по адм.дело № 6402/2021 г. на ВАС е отменен акт за установяване на публично
държавно вземане № 61/3/3120845/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/84444 от 02.10.2020 г. на изпълнителния директор на
ДФЗ, с който по отношение на жалбоподателя е установено задължение в размер на 122 774,85
лева, представляващо безвъзмездна
финансова помощ по договор № 61/3/312/0845 от 16.10.2014 г. за отпускане на
финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“
от ПРСР 2007-2013 г., подкрепени от ЕЗФРСР. Административният орган е съобразил
мотивите на съдебните решения, че не е следвало да издава акт за установяване
на публично държавно вземане, а решение по чл. 73 ЗЕСЕСИФ (сега ЗЕСЕФСУ) при
наличие на основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ (сега ЗЕСЕФСУ) с оглед установените нередности,
свързани с финансовите показатели на одобрения бизнес план.
В изпълнение на
процедурата по чл. 73, ал. 2 ЗЕСЕСИФ (сега ЗЕСЕФСУ) с писмо от 19.05.2022 г.
(л.797) ДФЗ открива производство по издаване на решение за финансова корекция,
като са изложени подробни мотиви относно установеното неизпълнение на одобрения
проект за срок от 5 години от датата на сключване на договора за подпомагане от
16.10.2014 г. Описани са констатираните нарушения като, на първо място, е
установено неизпълнение на финансовите показатели на одобрения бизнес-план – от
представените документи за три пълни финансови години е констатирано средно
аритметично изпълнение в размер на 14,29 %, защото при заложени годишни приходи
79 410,98 лева за 2016 г., 178 875,30 лева за 2017 г. и
194 608,69 лева за 2018 г. са реализирани 20 703,05 лева за 2016
г., 28 847,31 лева за 2017 г. и 15 152,62 лева за 2018 г. Прието е,
че е налице неизпълнение на т.4.17 и т.4.25.3 от договора и чл.16, ал.2 от
Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на
микропредприятия“ от ПРСР 2007-2013, инвестицията не е доказала своята
икономическа жизнеспособност и устойчивост, поради което и на основание т.30 от
приложение към Правилата за определяне на размера на подлежащата за възстановяване
БФП при установени нарушения на чл.27, ал.6 и 7 ЗПЗП по мерките от ПРСР
2007-2013 г. размерът на подлежащата за възстановяване БФП е 100 % от
предоставената финансова помощ по договора или 122 774,85 лева.
На второ място, установено е, че за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. поддържаният
брой на персонала, свързан с финансираната дейност, е между две и три заети
лица годишно, което представлява неизпълнение по-голямо от 50 %, т.е.,
допуснато е нарушение на чл.2, т.2 и чл.16, ал.2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г.,
поради което и на основание т.8.1 от договора, чл.46, ал.1 и 2 от Наредба № 29
от 11.08.2008 г. и т.18 от приложение към Правилата за определяне на размера на
подлежащата за възстановяване БФП при установени нарушения на чл.27, ал.6 и 7
ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г., размерът на подлежащата за възстановяване
БФП е 100 % от предоставената финансова помощ по договора или 122 774,85
лева.
Предвид нормата на чл.3, ал.1 от Правилата за определяне на размера на
подлежащата за възстановяване БФП при установени нарушения на чл.27, ал.6 и 7
ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г., която не допуска кумулиране на размера на
подлежащата на възстановяване финансова помощ за всяко едно от допуснатите
нарушения по един и същ договор, жалбоподателят е уведомен, че ДФЗ ще пристъпи
към издаване на решение за налагане на финансова корекция в размер на 122 774,85 лева,
представляващи 100 % от получената субсидия.
На търговеца е
указано, че в случай на несъгласие с направените констатации има право да
предостави в 14-дневен срок писмени възражения по основателността и размера на
финансовата корекция, както и да представи писмени доказателства.
Ползвайки правото
на възражение, жалбоподателят е подал писмени възражения на 31.05.2022 г. (л. 806)
и твърди, че не са налице основания за откриване на производство по издаване на
решение за финансова корекция по ЗУЗЕСИФ (сега ЗЕСЕФСУ), което е в противоречие
с регламент (ЕС) № 1306/2013 г. ; изтекъл е срока на мониторинга по договора;
налице е превратно упражняване на власт .
На 24.06.2022 г.
изпълнителният директор на ДФЗ е издал оспореното решение № 61/3/3120845/3/01/04/02
за налагане на финансова корекция с изх. № 01-6500/8444#15 от 24.06.2022 г. – предмет на настоящото съдебно производство,
с което е определена финансова корекция в размер на 122 774.85 лева по
договор № 61/3/312/0845 от 16.10.2014 г. г.
За да издаде
решението, изпълнителният директор на ДФЗ е възприел изцяло констатациите на
контролните органи и е преценил като неоснователни възраженията на дружеството,
защото констатираните нарушения са извършени в периода на мониторинг.
Неоснователно е възражението за липсата на
основание за образуване на производството за налагане на финансова корекция,
доколкото извършена след изтичане на мониторинговия период проверка не може да
послужи на органа, като основание за издаване на атакувания акт, тъй като с
изтичане на този период се преклудира и възможността му за извършване на
проверки.
Съдът приема за
неоснователни изложените във възражението в хода на
административното производство и впоследствие възпроизведени в жалбата и
писмената защита доводи за незаконосъобразност на наложена финансова корекция
поради изтекъл мониторингов период споделяйки в пълна степен актуалната съдебна
практика на ВАС в тази връзка – конкретно Решение № 2966 от 21.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10521/2022 г., IV о., докладчик председателят К.Х..
ВАС приема, че
мониторинговият период обхваща времето, през което ползвателят на помощта е
длъжен да изпълнява инвестицията, за която му е предоставена финансовата помощ,
както и всички, поети по силата на договора за отпускане на БФП задължения, в
това число съгласно одобрения бизнес план, а не времето, през което органът има
правото да извършва проверки. При това счита, че единствено извършените от
ползвателя на помощта нарушения на договора му с ДФЗ в рамките на
мониторинговия период могат да дадат повод на органа за оттегляне на вече
изплатената финансова помощ, чрез налагането на финансова корекция или
установяването на публично държавно вземане, но не и нарушения, допуснати от
ползвателя след изтичането му. В аналогичен смисъл е въведеното за първи път с § 1, т. 38 от Допълнителната разпоредба на ЗПЗП /обн. ДВ, бр. 102/23.12.2022 г., в сила от 1.01.2023
г./, легално определение на понятието "период на мониторинг", като
период от 5 години след последното плащане по интервенцията, в който
бенефициентът е длъжен да спазва задължението за дълготрайност на операциите по
интервенциите, свързани с инвестиции, като за бенефициенти, които са микро-,
малки или средни предприятия, периодът е три години. Посоченото съответства и
на § 64 от Преамбюла на Регламент /ЕС/ № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г.
за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално
развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски
фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и
рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално
развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за
морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета /Регламент /ЕС/ № 1303/2013/, според който за да се гарантира ефективност,
справедливост и устойчиво въздействие на интервенцията на европейските
структурни и инвестиционни фондове следва да се предвидят разпоредби, които да
гарантират дългосрочността на инвестициите в предприятия и инфраструктура, и
предотвратяване използването на европейските структурни и инвестиционни фондове
за неправомерни облаги, като периодът от пет години е подходящ като минимален
период, който да бъде прилаган, въпреки че в съответствие с принципа на
пропорционалност е възможно един по-кратък период от три години да може да бъде
обоснован, когато помощта се отнася за запазване на инвестициите или работните
места, създадени от малки и средни предприятия. Наред с това, според чл. 4, § 5 от същия Регламент уредбата за изпълнението и използването на
европейските структурни и инвестиционни фондове, и по-специално финансовите и
административните ресурси, необходими за тяхната подготовка и изпълнение във
връзка с мониторинга, отчитането, оценяването, управлението и контрола, спазват
принципа на пропорционалност, като отчитат равнището на разпределената подкрепа
и общата цел за намаляване на административната тежест за органите, участващи в
управлението и контрола на програмите. Цитираното нормативно изброяване сочи,
че понятието "мониторинг" не е еднозначно с понятието
"контрол", включително предвид съпоставянето на различните езикови
версии на приложимите европейски регламенти, в които то е употребено
/"monitoring" - английски език, "suivi" - френски език,
"seguimiento" - испански език, "sorveglianza" - италиански
език, "begleitung" - немски език и др. /, сред които са Регламент /ЕС/ № 1303/2013, както и новият Регламент /ЕС/ 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета от 2.12.2021 г.
относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска
политика и за отмяна на Регламент /ЕС/ № 1306/2013, в сила от 1.01.2023 г. /Регламент /ЕС/ 2021/2116/, съгласно които значението на понятието
"мониторинг", по необходимост възприето и от българския законодател,
е на проследяване, наблюдение, съпровождане при изпълнението на договора.
Предвид изложеното, мониторинговият период, разглеждан от настоящия касационен
състав, като проследяващ изпълнението на инвестицията период, през който
ползвателят на помощта е длъжен да изпълнява договорните си задължения, е без
значение относно упражняването във времето на правомощието на административния
орган да извършва проверки за изпълнението на договор за отпускане на БФП, за
което липсва съмнение, че не се преклудира с изтичането на периода на
мониторинг. В нито един от приложимите в разглежданата материя, европейски и
национални нормативни актове, не е въведен краен срок или каквото и да било
друго времево ограничение относно извършваните от съответния компетентен орган
на проверки относно изпълнението на сключените договори за предоставяне на БФП
по линия на европейските фондове и в частност на ЕЗФРСР, още по-малко - такова,
произтичащо от изтичането на периода на мониторинг. Единствената предпоставка,
при това относима не конкретно към крайните срокове за осъществяване на
проверки по договорите за БФП, а въобще към възможността на органа да потърси
възстановяване на недължимо платената финансова помощ /включваща и извършването
на проверки/, е въведеният в чл. 3, § 1 от Регламент /Е0/ № 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 г. относно защитата на
финансовите интереси на Европейските общности, четиригодишен срок на давност.
Следователно, без значение дали мониторинговият период е изтекъл или не, административният
орган винаги има правото, а с оглед разпоредбата на чл. 27, ал. 3 ЗПЗП - и задължението, да извърши необходимите проверки за да установи
точното изпълнение в рамките на периода на мониторинг на поетите по силата на
договорите за БФП задължения от страна на ползвателите, а в случай, че
констатира нарушения - и да наложи съответните финансови корекции, с
единственото правнозначимо за него законодателно ограничение, свързано с
четиригодишния давностен срок по чл. 3, ал. 1 от Регламент /Е0/ 2988/95. Изводът се вписва в логиката на пряко приложимата в
случая европейска правна уредба, чиято водеща цел, независимо от
законодателните й изменения през годините, е защитата на финансовите интереси
на бюджета на Съюза, при която на държавите членки са вменени задълженията да
предотвратяват, откриват и да се справят ефективно с всякакви нередности или
неспазване на задълженията от страна на ползвателите на помощта, както и да
вземат необходимите мерки, за да се уверят, че финансираните от фондовете
трансакции са действителни и правилно извършени, като за тази цел прилагат Регламент /Е0/ 2988/95 /в този смисъл - § 39 от Преамбюла на Регламент /ЕС/ 1306/2013, и т. 48 от Преамбюла и чл. 59 от Регламент /ЕС/ 2021/2116/.
Предвид това и
безспорните данни по делото, че констатираните от органа нарушения са извършени
от ползвателя на помощта в рамките на мониторинговия период (2016, 2017 и 2018
г.), то според настоящия състав процесната финансова корекция е законосъобразно
наложена. От значение в случая е не дали извършената извънредна проверка на
място след плащане на 20.06.2019 г. е извършена след изтичане на мониторинговия
период, а дали нарушенията, установени от административния орган, са допуснати
от дружеството преди изтичане на периода на мониторинг, както и че отговорът на
този въпрос с оглед установеното по делото от фактическа страна, е несъмнено
положителен.
Неоснователно е
възражението на дружеството-жалбоподател за липса на основание за образуване на
настоящото производство като се съобрази отменителното решение на ВАС, в което
липсва диспозитив за връщане на органа.
На първо място,
Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване БФП при
установени нарушения по чл. 27, ал. 6
и 7 ЗПЗП по
мерките от ПРСР 2007 – 2013 г. не предвиждат никакъв срок за образуване на
производство за издаване на решение за налагане на финансова корекция.
Обстоятелството, че производството е образувано през 2022 г. няма отношение към
законосъобразността на процедурата и издаденото решение, тъй като по правило
процедурата по налагане на финансова корекция трябва да започне винаги, когато
са налице предпоставките, визирани в десетте точки на чл. 70, ал. 1 ЗУСЕФСУ,
като и тази правна норма не определя конкретен срок за упражняване на правото
на управляващия орган на съответната програма да инициира производство по
администриране на нередност и определяне на финансова корекция.
На второ място,
изтичането на мониторинговия период също е ирелевантен към законосъобразността
на оспореното решение факт, доколкото нарушенията, заради които е била наложена
финансовата корекция и които са предпоставка за започване на производство по
налагане на финансова корекция, са били извършени в този мониторингов период в
какъвто смисъл са изложени по-горе мотиви. Крайният акт, издаден след
проверката, е приет от съда за незаконосъобразен поради съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, защото е издаден акт за установяване
на публично държавно вземане по реда на ДОПК вместо решение по реда на ЗУСЕСИФ
(сега ЗЕСЕФСУ). Всъщност след постановяване на решение № 2328 от 14.03.2022 г.
по адм.дело № 6402/2021 г. на ВАС, изпълнителният директор на ДФЗ не е извършил
никакви други действия по установяване на нарушения, а единствено е спазил
задължителния ред по чл. 73, ал. 2 ЗЕСЕФСУ, изискващ преди издаване на
решението управляващият орган да осигури възможност бенефициерът да представи в
разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени
възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при
необходимост да приложи доказателства. В този смисъл съдът намира, че в
производството по издаване на оспореното решение не е допуснато такова
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да
представлява самостоятелно основание за неговата незаконосъобразност, защото
изтичането на мониторинговия период не преклудира възможността на ДФЗ, въз
основа на установените при редовна извършена проверка нарушения, да издаде
решение за налагане на финансова корекция с оглед наличието на предпоставките
по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ. Противоположната теза, застъпена в жалбата и
писмената защита, означава, че установените нарушения на нормативни и договорни
задължения следва да бъдат оставени без последствия въпреки нанесените вреди на
бюджета на ЕС и на националния бюджет.
На трето място,
съдът намира, че периодът на мониторинг има значение единствено и само за да
определи времето, в което ДФЗ има правомощие да следи и контролира изпълнението
на сключения договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Това не е
период от време, след изтичането на който се преклудира правомощието на фонда
да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях
и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, защото
мониторингът предполага единствено и само наблюдение. Правомощието за налагане
на финансова корекция не е обвързано със срок, както се каза по-горе.
Неоснователно е
възражението, че решението за налагане на финансова корекция противоречи на
съдебната практика и липсва основание по чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ.
Напротив, от страна
на ДФЗ е констатирано неизпълнение на конкретни финансови показатели, залегнали
в бизнес плана, във връзка с поетите ангажименти за създаване на нови работни
места и за реализиране на точно фиксирани приходи от дейността. Контролните органи
са констатирали за трите проверени пълни
финансови години поддържания брой на персонала, свързан с финансираната дейност
да е между 2 и 3 заети лица годишно, което представлява неизпълнение по-голямо
от 50 % и средноаритметично изпълнение на бизнес плана в размер на 14,29% от
заложените приходи да финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018 г. т. е., практически това е пълно неизпълнение
на бизнес плана. Както разкриването на нови работни места, така и очакваните
приходи от дейността са конкретизирани стойности и са посочени от самия
търговец в бизнес плана, който в настоящия случай очевидно се е оказал
нереалистичен и не се е осъществил в обективната действителност, а именно
заложените финансови показатели и показатели за устойчива заетост са били
основанието за одобряването на проекта за финансиране от Европейския земеделски
фонд за развитие на селските райони. Така съгласно чл. 27, ал. 3 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. решението за одобряване или отхвърляне на заявлението
за подпомагане се взима въз основа на неговото съответствие с целите, дейностите
и изискванията, определени с тази наредба, и критериите за
оценка, посочени в приложение № 6. Т. е., заложените в бизнес плана финансови
показатели и показатели за устойчива заетост са били решаващи за оценката,
получена в процедурата по разглеждане на заявлението за подпомагане и за
одобряването му за получаване на финансовата помощ.
От друга страна,
именно реализирането на планираните приходи от дейността доказва на практика,
че бизнес планът е икономически жизнеспособен, защото съгласно легалното
определение на § 1, т. 6 от ДР на Наредба № 29 от 11.08.2008 г. "икономическа жизнеспособност" е генериране
на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на
бизнес плана. Т. е., по определение преценката за икономическа жизнеспособност
изисква преценка на реализираните доходи от дейността, а не на идейното
предложение, каквото по същество представлява бизнес плана, и на съдържанието
на бизнес плана. В този смисъл осъщественото подпомагане на жалбоподателя не е
допринесло за постигне на крайната цел – създаване на нови работни места в
микропредприятия за неземеделски дейности в селските райони и насърчаване на
предприемачеството в селските райони, разписани в чл. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г.
В тази връзка, следва да се посочи, че гореизложените изводи не се променят и от приетите при това
разглеждане на делото писмени доказателства и ССЕ. Видно от данните в табличен
вид (л.4 по ССЕ, л.862 по делото) за средния брой наети лица по трудов договор,
те съответстват на констатациите по оспореното решение. Изричен е извода на ВЛ,
че общо за трите години (2016, 2017 и 2018) средногодишната заетост на
персонала се е 3,10 каквито са и изводите на АО.
По същия начин стои и въпроса за
средноаритметичното изпълнение на бизнесплана, което и според ВЛ е в размер на
14,29.
Съдът не кредитира заключението по допълнителната задача на ВЛ като неотносимо
към предмета на спора дотолкова доколкото съдът кредитира основното заключение
касателно приходите, изчислено в съответствие с Правилата за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване БФП при установени нарушения по чл. 27, ал. 6
и 7 ЗПЗП по
мерките от ПРСР 2007 – 2013 г.
Съгласно чл. 46, ал. 1 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои
нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА
може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху
тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. Т. е.,
предпоставка за започване на производство по връщане на изплатени суми е
неизпълнението на нормативните или договорните задължения, безспорно установени
в случая, настъпило след изплащане на финансовата помощ, както е в настоящия
случай. Спазен е принципът на чл. 46, ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за определяне на конкретния размер на средствата,
които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като са взети
предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. В настоящия
случай, както се каза по-горе, степента на неизпълнение с оглед на неговите
последици за дейността като цяло е пълно неизпълнение, а продължителността на
неизпълнението е пълни три финансови години от целия петгодишен мониторингов
период.
При определяне
размера на финансовата корекция е съобразено и изискването на чл. 3, ал. 1 от
Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6
и 7 от ЗПЗП по
мерките от ПРСР 2007 – 2013 г., когато при осъществяване на контрол относно
спазване на критериите за допустимост, ангажименти или други задължения от
страна на ползвателите на финансова помощ бъдат установени повече от едно
нарушение при изпълнението на един и същ договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ, по който е подадена заявка за плащане след 1
януари 2015 г., размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ за
всяко едно от допуснатите нарушения не се кумулира, като в тези случаи
най-големият определен размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ
се приема като показателен за вземането на решение относно окончателния размер
на дължимата от ползвателя финансова помощ. За констатираните две нарушения,
които правилно са квалифицирани като нарушения по т. 18 и т. 30 от приложение
към раздел І от Правилата за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване БФП при установени нарушения по чл. 27, ал. 6
и 7 ЗПЗП по
мерките от ПРСР 2007 – 2013 г. и за всяко от които е предвидена корекция в
размер на 100% от предоставената финансова помощ, в съответствие с чл. 3, ал. 1
от правилата изпълнителният директор е наложил една финансова корекция в размер
на 100% от предоставената финансова помощ или 122 774.85 лева. Т. е., материалният закон е приложен
правилно.
Неоснователно е и
направеното още по т.I. оплакване по
жалбата за изначална неприложимост по време на Правилата
за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за
подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие
на селските райони 2007 – 2013 г. от 30.08.2019 г. Напротив, съгласно изрично
посоченото в чл.2 на Правилата, същите касаят именно ПРСР 2007 -2013 г. , а
въпросът с обратното им действие е разрешен с влязло в сила Решение № 3618 от 10.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14154/2019 г., I о.,
докладчик председателят Емилия Миткова.
Водим от всичко
изложено, съдът намира, че жалбата като неоснователна и недоказана следва да се
отхвърли.
С оглед изхода на
делото и своевременно направеното искане от процесуалния представител на
ответника за заплащане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно
следва да бъде уважено и да бъде осъдено жалбоподателя да заплати на ДФЗ сумата
100 лева на основание чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ХІ състав,
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. В. И., ЕГН **********, действащ като едноличен търговец под фирма ЕТ „С.
– Х.И.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: село С., община Брезово,
област Пловдив, ул. „Първа“ № 21, против решение № 61/3/3120845/3/01/04/02 за
налагане на финансова корекция на ИД на ДФЗ.
ОСЪЖДА Х. В. И., ЕГН **********, действащ като
едноличен търговец под фирма ЕТ „С. – Х.И.“, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: село С., община Брезово, област
Пловдив, ул. „Първа“ № 21, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумата от
100 лева разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщаването.
Съдия: