№ 33
гр. Г.Т., 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на осми март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен М. Стоянов
при участието на секретаря Радостина Ил. Стоянова
като разгледа докладваното от Росен М. Стоянов Гражданско дело №
20213220100358 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано на основание искова молба, депозирана от
СТ. Й. ИВ. с ЕГН - ********** от гр.Д., ж.к. „Д. III“, бл.28, вх.Б, ап.5 и Т. Й.
Н. с ЕГН - ********** от гр.Д., ул. „К.Д.“ № 11, чрез упълномощения адвокат
Д.Ч. – АК Б., с която срещу Община Г.Т., представлявана от В.Д.В. – кмет, е
предявен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на
дворно място с площ от 481.00 кв.м, съставляващо поземлен имот с
идентификатор 31303.21.63 по КККР на с. З., одобрени със Заповед № РД-18-
240/30.01.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с трайно
предназначение на територията – дворни места извън регулация, с номер по
предходен план 000063, идентичен с част от имот с пл.№ 63 извън
регулацията на с. З., общ.Г.Т. на площ от 481 кв.м, при граници и съседи на
поземления имот: ПИ 31303.888.9901, 31303.21.65 на основание давностно
владение и наследство от Й.Д.Д., б.ж. на с.З., община Г.Т., обл.Д., поч.
10.04.2001 г., за периода от 1941 г. до настоящия момент.
Ищците се сочат за наследници по закон на Й.Д.Д., б.ж. на с.З., община
Г.Т., обл.Д., поч. 10.04.2001 г. Твърдят, че наследодателят им към 1950 г.
притежавал в с. З., община Г.Т. дворно място с площ от около седем декара и
1
половина, разположени в застроената част на село З., в южната част на
селото, което съобразно плана на с. З., приет през 1968 г., било урегулирано
по следния начин: 2650 кв.м образуват имот с пл.№ 63 в кв.8 по плана на
селото, от които 1095 кв.м били отредени за парцел IX-63, 845.00 кв.м били
отредени за парцел VIII – 63, 230.00 кв.м били отредени за улица, а извън
регулацията на селото – 480.00 кв.м. В УПИ IX – 63 в кв. 8 по плана на селото
било жилището на наследодателя, обитавано от него и съпругата му до
тяхната смърт. Останалата част от двора – 4795 кв.м, използвана от
наследодателя за земеделски нужди, съставлява част от имот с пл. № 65 по
плана на селото – извън неговата регулация, но в строителните граници на
селото (предвид наличието на кадастрална карта на с. З., предхождаща
приемането на регулационния план през 1968г., според която и имот пл. №
63, и имот пл. № 65 са заснети по техните граници на терен и получават
идентификатор/номер). Наследодателят притежавал целия имот от своя баща
Д.Д. Карадимов, поч. 1964г. , който разпределил приживе притежаваните от
него имоти приживе между децата си. Този двор бащата дал на сина си към
1941/42 г., за да си строи къща в него и за да издържа семейството си. В
качеството на наследници на Й.Д.Д., ищците започнали процедура по
снабдяване на документи с цел изготвянето на нотариален акт за собственост
на основание давностно владение и наследство от наследодателя, върху
частта от имота, останал извън регулацията на селото, без да знаят точната му
квадратура, която вписали съобразно извършеното от наследодателя
деклариране на имота в Община Г.Т. с оглед заплащаните от него данъци и
такси. Едва при тази проверка установили, че целият имот на наследодателя е
с обща площ от 5276 кв.м. Така е заснет на терен и нанесен в проект за план
на с. З. (невлязъл в сила) и регистър на имотите към него към 1995-1996г.
изготвени по програма ФАР, като е получил проектен номер 100 по проекта за
план, а в регистъра на имотите към проектния план е записан на името на
наследници на Д.Д., дядо на ищците, възходящ на наследодателя Й.Д.Д.. В
така образувания имот 100 по програма ФАР влизат 481 кв.м от имот пл. №
63 извън регулацията на селото, и 4795 кв.м от имот с пл. № 65 извън
регулацията на селото. След справка в Общинска администрация гр.Г.Т. и
Общинска Служба по земеделие гр.Г.Т. установили, че дворното място, за
което предприели процедура по снабдяване с нотариален акт по
обстоятелствена проверка е изключен от регулацията на селото и е включен в
2
Общински и държавен поземлен фонд, както следва: - 481.00 кв.м съставляват
част от имот с пл. № 63 в кв.8, извън регулацията на с. З. и са били включени
в КВС на с. З. като имот № 000063, а понастоящем съставляват поземлен
имот с идентификатор 31303.21.63 по КККР на с. З., одобрени със Заповед №
РД-18-240/30.01.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с трайно
предназначение на територията – дворни места извън регулация,
стопанисвано от Общината, земеделска земя – III категория, друг вид нива, а
4795.00 кв.м съставляват част от имот с планоснимачен номер 65 извън
регулацията на с. З. и са били включени в КВС на с. З. като част от имот №
000065, целия с площ от 31,556 кв.м, с отразен начин на ползване – стопански
двор, вид територия – земеделска, частна държавна собственост, държавен
поземлен фонд, съставляващ понастоящем поземлен имот с идентификатор
31303.21.65 по КККР на с. З., одобрени със Заповед № РД-18-240/30.01.2018 г.
на Изпълнителния директор на АГКК. Тази част от имота, владееща се от
ищците е разположена в североизточната част на имот 31303.21.65, границите
му от югозападната и североизточната част съставляват продължение на
граничните линии на поземлен имот с идентификатор 31303.21.63, с граница
на северозапад – поземлен имот с идентификатор 31303.21.63, граница на
югоизток – 31303.21.5.
Ищците твърдят, че бащата на наследодателя Й.Д.Д. – Д.К.,
наследодателя Й.Д. и ищците, като негови наследници не са изгубвали
владението върху целия имот от 5276 кв.м. Имотът никога не е
предаван/завземан от ТКЗС. Според ищците, включването на част от имот с
планоснимачен номер 63 изключен от регулацията на селото в общинския
поземлен фонд, придобил номер по картата за възстановената собственост на
с. З. 000063, а понастоящем с идентификатор 31303.21.63 по КККР на с. З. не
може да послужи на ответника като придобивен способ по реда на чл. 19, ал.3
от ЗСПЗЗ предвид липсата на предвиден такъв в чл. 77, ал.1 от ЗС относно
хипотезите на прекратяване на собствеността – заснемането на имотите по
КВС като общински земи по чл. 19, ал.1 от ЗСПЗЗ не е такъв способ.
Процесният имот 31303.21.63 на площ от 481 кв.м, част от имот пл. № 63
извън плана на с. З. и не е от категорията на имотите, собствеността върху
които подлежи на реституция по реда на ЗСПЗЗ. Желае се присъждане на
извършените по делото разноски.
Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.
3
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Община Г.Т., представлявана от
В.Д.В. – кмет, представя отговор на исковата молба, с който предявеният иск
се счита за допустим и основателен. Твърди се, че ответникът не е станал
причина за образуване на делото, поради което оспорват искането за
възлагане на разноски.
Исковата молба е редовна. Искът е предявен от лица, разполагащи
процесуална дееспособност и с правен интерес от предявяването му, поради
което е допустим.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
Ищците са наследници по закон, низходящи от първа степен на Й.Д.Д.,
б.ж. на с.З., община Г.Т., обл.Д., поч. 10.04.2001г./Удостоверение за
наследници изх.№ АО-01-20-08/28.07.2020г., изд. от Км.наместничество с. З.,
общ.Г.Т./. Представя се удостоверение за наследниците на Д.Д. Карадимов,
изд. от км.наместничество с. З., от което е видно, че същият е починал на
21.08.1964г., а Й.Д.Д. е негов син.
Представя се извадка от КККР на с. З., община Г.Т., от която е видно, че
поземлен имот с идентификатор 31303.21.63 е с площ от 481 кв.м, дворно
място извън регулация, с начин на трайно ползване – земеделска земя, със
стар номер 000063.
Според представения по делото Регистър на земеделски земи, гори и
земи в горски фонд за землището на с. З., общ.Г.Т. и признанието на Община
Г.Т., процесното дворно място от 481 кв.м съставлявало дворно място извън
регулация по картата за възстановената собственост на с. З. – земи по чл. 19
от ЗСПЗЗ. По искане на ищците, от Общинска служба по земеделие гр. Г.Т. е
изискан и приложен по делото заверен препис от Решение № 39/2 от
11.04.1994 г. по чл. 18ж от ППЗСПЗЗ, в което под № 27 е вписан имот №
000063 на площ от 0,481 дка като земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ
От представената от ищците извадка на действащия план на с. З., приет
през 1968 г. е видно, че част от имот пл. № 63 е в регулацията на селото,
УПИ VIII – 63 и IX-63 в кв.8 по плана на с. З., за който наследодателят на
ищците разполага с нотариален акт за собственост, придобит на основание
давностно владение и наследство, вписан в РС Г.Т. под акт № 203, том IIс, д.
№ 453/1992 г.
4
Двата описани парцела и процесното дворно място са разделени от улица
– видно от извадката на плана, приложена по делото.
Според представеното по делото извлечение от Регистъра на имотите по
плана на с.З., изготвен по програма ФАР през 1996 г., невлязъл в сила, като
собствен на наследници на Д.Д. е вписан имот № 100 с площ от 5276.51 кв.м с
адрес ул.“Пета“ № 18.
Според представените писмени доказателства - Заявление – декларация
от 12.08.1950 г. от Димо Енев Карадимов за членство в ТКЗС с.З., ведно с
Карта № 76 за собствена земя; Заявление – декларация от 26.08.1950 г. от
Й.Д.Д. за членство в ТКЗС с.З., ведно с карта № 120 за притежавана земя;
Списък на член-кооператорите от ТКЗС с. З., за притежавана от тях земя за
лично ползване от 14.05.1055 г., Наследодателят Й.Д.Д. е влязъл в ТКЗС със
заявление – декларация от 26.08.1950 г. и карта за собствена земя № 120 към
него с нива от 20.000 дка в землището на с. Горен Извор (перекендентен имот
на лице, което не живее по местонахождението на имота), а неговият баща –
Д.Д. Карадимов – със заявление – декларация от 12.08.1950 г. и карта за
собствена земя № 76 към него - с 50 дка в землището на с.З., както и с
животни и земеделски инвентар.
Според Изготвения от ТКЗС с. З. Списък на член-кооператорите от
ТКЗС с. З., за притежаваната от тях земя за лично ползване, под № 39 от него
е вписан наследодателят Йордан Димов с 5 дка земя за лично ползване, брат
му И.Д. с 5 дка земя за лично ползване и баща им Д.Д. с 5 дка земя за лично
ползване. В края на списъка е отразена забележка с означението, че „в
настоящия момент кооператорите притежават по 5 дка. Налице е зачеркване в
забележката досежно статута на земята за лично ползване на починалите и
изселените. Няма данни дали в процесните 5 дка на наследодателя, оставени
за лично ползване, се включва претендираната част от 481 кв.м – част от имот
с пл. № 63.
С отговора на исковата молба ответната община, чрез В.В. – кмет,
признава фактите, изложени в исковата молба – идентификацията на имота,
осъществяваното непрекъснато владение от наследодателя, а в впоследствие
от неговите наследници за сочения в исковата молба явно, спокойно и без
оспорвания, като е изложено становище за основателност на иска.
Изложеното сочи на следните правни изводи:
5
Правният интерес на ищците от установяване спрямо Община Г.Т., че са
собственици по давностно владение и наследство от Й.Д. произтича от факта,
че процесният имот, съставляващ поземлен имот с идентификатор
31303.21.63 по КККР на с. З., е вписан като общинска собственост, на
основание предходната карта за възстановената собственост за землището на
с. З., общ.Г.Т., в регистъра към която имотът е вписан под № 000063 като
земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ.
Съгласно ЗСПЗЗ и трайната практика на ВКС не всички земеделски
земи подлежат на възстановяване по реда на този закон, а само тези, които са
кооперирани или отнети фактически или юридически от собствениците им,
тъй като целта на закона е да се върне едно предходно фактическо и/ли
юридическо правно положение, в случаите, когато имотът не е коопериран по
силата на членствено правоотношение, не е одържавяван, не е отнеман
фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални
граници, той не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ. За него се прилагат
общите разпоредби на Закона за собствеността (ЗС), включително
разпоредбата на чл. 79 от ЗС. Давността остава допустим способ за
придобиване на земеделски земи, които не са реално отнети от собствениците
им.
Това сочи на извода, че в случая е неприложима процедурата за
възстановяване по ЗСПЗЗ. Обстоятелството, че имотът е изключен от
регулацията на селото с приемането на плана от 1968 г. не означава
автоматично, че имотът подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ или че
съставлява земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Освен това се установява, че спорният
имот е изключен от регулацията с плана от 1968 г., след създаването на ТКЗС,
което е допълнителна индиция, че дворът е останал за лично ползване на
собственика му, който е запазил правото си на собственост.
Защита на правата на владелец, респ. наследниците на владелец, при
изтекъл срок по чл. 79 от ЗС може да се осъществи чрез предявяване на иск за
собственост, при доказан правен интерес от това. Нормата на чл. 84 от ЗС
препраща изрично към 120 ЗЗД, с което се изразява категоричната воля на
законодателя придобивната давност да не се прилага служебно, а по волята на
заинтересованото лице.
При заявен положителен установителен иск за собственост ищците
6
следва да докажат факта на притежаване право на собственост в случая от
страна на техния наследодател. В случая, на основание ангажираните писмени
доказателства и извършеното от ответната община признание на неизгодни
за нея факти - неоснователното включване на имота в общинския поземлен
фонд и наличието на осъществявано от наследодателя и ищците – негови
наследници давностно владение върху него за периода с начало не по-късно
от 1950 г. /годината на образуване на ТКЗС в с. З./ до настоящия момент,
предявеният установителен иск следва да бъде уважен.
По разноските:
На ищците следва да бъдат присъдени разноски предвид
обстоятелството, че процесният имот е предаден за стопанисване на Община
Г.Т. като земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ и към датата на образуване на
производството са налице писмени доказателства за права на Община Г.Т.,
конкуриращи правото на собственост на ищците. Предвид липсата на данни
за изясняване произхода на собствеността на земите, приети от Община Г.Т.
за стопанисване по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ, с всички последици от това
правно действие, не може да се приеме за основателен доводът на ответника,
че с поведението си не е станал причина за водене на делото.
При този изход на спора, в полза на ищците следва да бъдат присъдени
извършените по делото разноски в общ размер от 1865.00 лв., от които:
възнаграждение за адвокат от 1800 лв. общо за двете ищци, държавна такса за
образуване на гражданско дело в размер на 50.00 лв., държавна такса за
вписване на искова молба в размер на 10.00 лв. и държавна такса за издаване
на съдебно удостоверение в размер на 5.00 лв. По делото няма въведено
възражение по разноските, извършени от ищците.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Г.Т. с
административен адрес гр. Г.Т., ул. „В.А.“ № 5, представлявана от В.Д.В. –
Кмет, правото на собственост на СТ. Й. ИВ. с ЕГН - ********** от гр.Д., ж.к.
„Д. III“, бл.28, вх.Б, ап.5 и Т. Й. Н. с ЕГН - ********** от гр.Д., ул. „К.Д.“ №
7
11 върху ДВОРНО МЯСТО с площ от 481.00 кв.м, съставляващо поземлен
имот с идентификатор 31303.21.63 по КККР на с. З., одобрени със Заповед №
РД-18-240/30.01.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с трайно
предназначение на територията – дворни места извън регулация, с номер по
предходен план 000063, идентичен с имот № 000063 по картата за
възстановената собственост на с.З., общ.Г.Т., идентичен с част от имот с пл.№
63 извън регулацията на с. З., общ.Г.Т. на площ от 481 кв.м, при граници и
съседи на поземления имот: ПИ 31303.888.9901, 31303.21.65 на основание
давностно владение и наследство от Й.Д.Д., б.ж. на с.З., община Г.Т., обл.Д.,
поч. 10.04.2001 г., за периода от 1950 г. до настоящия момент.
ОСЪЖДА Община Г.Т. с административен адрес гр. Г.Т., ул. „В.А.“ №
5, представлявана от В.Д.В. – Кмет, да заплати на СТ. Й. ИВ. с ЕГН -
********** от гр.Д., ж.к. „Д. III“, бл.28, вх.Б, ап.5 и Т. Й. Н. с ЕГН -
********** от гр.Д., ул. „К.Д.“ № 11 сторените по делото разноски в размер
на 1865.00 лв. (хиляда осемстотин шестдесет и пет лева).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Д. в двуседмичен
срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________
8