Определение по дело №653/2018 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 749
Дата: 4 декември 2018 г.
Съдия: Анета Николова Братанова
Дело: 20183001000653
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 14 ноември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

 

          Номер749/04.12.2018                  година,  град Варна

          Варненски Апелативен съд,  Търговско отделение, в закрито съдебно заседание в следния състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

                                                             ЧЛЕНОВЕ:  АНЕТА БРАТАНОВА

                                                                                     МАГАДАЛЕНА НЕДЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.ч.т.д.  653/18 год., за да се произнесе взе предвид   следното:

 

Производството е с правно основание чл.274 и следв. ГПК и е образувано по частна жалба от  Я.С.Т.  против Определение № 3650/17.10.2018 год., с което е прекратено производството по т.д.№ 1270/2018 год. по описа на ОС – Варна

В предявената частна жалба се излагат доводи за неправилност на постановения съдебен акт.

Частната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата е надлежно администрирана от ВОС.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВОС  е образувано по искова молба на Я.С.Т., основаваща се на твърдения за настъпила трудова злополука, за вредите от която се претендира обезщетение от  ЮЛ – застраховател на морски екипаж.

С разпореждане № 7936 от 16.08.2018 г., предвид констатирани нередовности на исковата молба по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 2, т. 4, т. 5 от ГПК и чл. 128, т. 2 от ГПК, молбата е оставена без движение, като на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК на ищеца е даден едноседмичен срок, считано от получаване на съобщението, в който да отстрани следните нередовността на исковата си молба:

- Да посочи застрахователя, срещу който предявява иска си, като посочи наименованието му, вид на търговското дружество, държава и град на регистрация, регистър, пълен адрес на дружеството и лице, от което се представлявам; при условие, че застрахователят е чуждестранно юридическо лице следва да представи и удостоверение за регистрацията му, от което да са видни горепосочените данни;

- Да уточни правния си интерес от предявяването на иска против застрахователя на кораба, предвид наведените в исковата молба доводи, че претенцията се основава на трудова злополука;

- Да представи доказателства за внесена по сметка на ВОС държавна такса в размер на 4000 лв.

Указано е да се посочи и банковата сметка на ищеца или друг начин на плащане – чл. 127, ал. 4 от ГПК. Съобщението е редовно връчено на ищеца, чрез неговия пълномощник адв. К.Т., на 28.08.2018 г., като от тази дата е започнал да тече едноседмичния срок, в който нередовностите е следвало да бъдат отстранени. В този срок е постъпила молба вх. № 24912/28.08.2018 г., с която ищецът е поискал продължаване на срока, като се е мотивирал с необходимостта от време за снабдяване с документи, необходими му за отстраняване на втората нередовност. С определение № 2994/29.08.2018 г. тази молба е била уважена, като срокът е продължен с един месец до 11.10.2018 г. включително. Преди изтичане на този срок, на 10.10.2018 г. е постъпила молба от ищеца с вх. № 29250, с която е поискано ново продължаване на срока с още един месец, която отново е мотивирана с необходимост от време за снабдяване с документи за отстраняване на втората от посочените нередовности.

За да прекрати производството по делото, ВОС е приел, молбата за удължаване на срока е неоснователна. Производството по делото е оставено без движение за отстраняване на три нередовности на исковата молба, а продължаването на срока е мотивирано с необходимостта от време за снабдяване с документи, необходими единствено за отстраняване на нередовностите във връзка с определянето на пасивно легитимираната страна. . И в двете молби липсват каквито и да са обстоятелства, сочещи на пречки останалите две нередовности да бъдат отстранени в първоначално определения от съда срок. В случаите, когато исковата молба страда от повече от една нередовности, неотстраняването на която и да е от тях е основание за връщането й и за прекратяването на производството. В конкретния случай ищецът не е внесъл определената от съда държавна такса в размер на 4000 лв. нито в първоначално определения срок, нито в продължения такъв за отстраняване на нередовностите, като наред с това не е поискал и освобождаване от държавна такса по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК. Неотстраняването на тази нередовност е самостоятелно основание за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото, независимо от това дали останалите нередовности са отстранени.

Определението е неправилно.

По делото се съдържат многобройни доказателства, установяващи затруднения на страната във връзка с определянето на пасивно-материалноправно легитимираната страна в процеса.  Затрудненията имат обективен характер и са свързани с кокретните особености на спорното право – заетост на ищеца по индивидуален трудов договор с международен елемент и настъпването на трудова злополука в чужбина. Страната е снабдена със съдебно удостоверение за събиране на данни относно наличието на застрахователен договор за отговорността на работодателя при трудова злополука, вкл. надлежно и в срок е предприела дължимите действия за  снабдяване с  доказателства от трети лица относно релевантните факти. Представената по делото кореспонденция сочи на безусловен извод, че затрудненията на страната имат обективен характер, а неизпълнението й се дължи на уважителни причини по смисъла на чл.63, ал.1 ГПК.

В случаите, когато изпълнението на част от дадените съдебни указания изисква удължаване на процесуалните срокове, Определението на съда по чл. 63, ал.1 ГПК има действие по отношение на целия комплекс от дължими действия на страната, определени по реда  на чл. 129, ал.2 ГПК. В конкретния казус, соченото правило означава, че удължаването на сроковете има действие и по отношение на дължимите от ищеца действия по заплащането на държавна такса и посочване на банкова сметка. ***пълнение на част от указанията пък е основание за ново удължаване на срока по отношение на целия обем от дължими действия, независимо от техния характер и естество.Това е така, тъй като процесуалните срокове се определят по отношение на конкретно задължение, в случая това по чл. 129, ал.2 ГПК. Не се определят отделни процесуални срокове за отделни действия, които страната дължи за отстраняване на нередовностите по исковата молба.

В конкретиката на казуса, соченото разрешение е и житейски оправдано. Страната не може да бъде задължена да внесе държавна такса преди да й бъде указано съдействие, вкл. даден подходящ срок, за определяне  на надлежен ответник.

С оглед на изложеното, прекратителният акт на ВОС следва да бъде отменен. Делото следва да бъде върнато на първостепенния съд с указания за продължаване на съдопроизводствените действия, вкл. удължаване на срока за отстраняване на нередовностите по исковата молба.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Определение № 3650/17.10.2018 год., с което е прекратено производството по т.д.№ 1270/2018 год. по описа на ОС – Варна.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                            ЧЛЕНОВЕ: