РЕШЕНИЕ
№ .....................
гр.София, 29.12.2017
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и девети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 5116 по описа за 2016 год. по описа на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 ЗЗД.
Ищците Н.Й.В.
и И.В.В. отправят искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника
да им заплати застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди
във връзка със загубата на техния син Г.И.В., починал в резултат на причинени
му телесни увреждания от застрахователно събитие – ПТП, станало на 24.12.2015
г. между град Горни Дъбник и гр.Долни Дъбник по вина на водача на лек автомобил
Фолксваген Поло с рег.№ *******- М.Т.Т., поради нарушение правилата за движение
по пътищата.
Претендират
заплащане от застрахователя по задължителна застраховка «ГО» на сумата общо 400000.00
лв. или по 200000.00 лв. за всеки от ищците /допуснато изменение на исковете с
определение от 05.04.2017 г./, представляваща застрахователно обезщетение за
причинените им във връзка със смъртта на техния син от ПТП неимуществени вреди.
Отправят
претенции за заплащане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди от датата на ПТП – 24.12.2015 г. г. до окончателно погасяване на
задълженията. Поддържат твърдения, че отговорността на ответника –
застраховател следва да бъде ангажирана, поради това че към момента на ПТП за
автомобила Фолксваген Поло е налице задължителна застраховка ГО. Правят искане
за присъждане на разноски.
В подадената
допълнителна искова молба оспорват възражението за съпричиняване релевирано от
ответника с твърдения, че пострадалият е бил с поставен обезопасителен колан и
не е нарушил правилата за движение по пътищата в т.ч. и поради движение с
превишена или несъобразена с пътните условия скорост. Поддържат твърдения, че
водачът на лекия автомобил Фолксваген Поло - М.Т.Т. е навлязъл в насрещната
пътна лента в последния момент при разминаване на двете МПС-та и по този начин
е поставил Г. В. в невъзможност да реагира по какъвто и да е начин.
В срока за
отговор ответникът изразява следното становище по исковете: Оспорва исковете по
основание и размер. Не оспорва наличие на застрахователно правоотношение по
застраховка ГО за посочения автомобил към момента на събитието. Оспорва
фактическите и правни доводи за настъпване на ПТП, механизъм на настъпване,
вина на водача на автомобила, причинени вреди в причинно-следствена връзка с
него. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с поведението
на пострадалия – нарушение на правилата за поставяне на обезопасителен колан, с
което е допринесъл в значителна степен за настъпване на вредоносния резултат.
Поддържа твърдения, че лекия автомобил БМВ 318 И с рег.№ *******се е движел с
превишена и несъобразена с пътните условия скорост – нарушение на правилата за
движение по пътищата. При условията на евентуалност оспорва, като завишени по
размер претенциите. По отношение на претенциите за акцесорните вземания
изразява становище за нередовност на исковата молба, доколкото не е посочен
период на задължението. Оспорва настъпване на описаните вредоносни последици от
ПТП.
В
допълнителен писмен отговор поддържа фактическите и правни доводи изложени в
първоначалния отговор на исковата молба. Претендира разноски.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК намира от фактическа
и правна страна следното:
Софийски
градски съд е сезиран с искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./. С цитираната
разпоредба е предоставено право на увреденото лице при пътно-транспортно
произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу
застрахователя, при който деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”.
Когато пострадалият е починал, увредени се явяват най – близките му, чиито кръг
е посочен в ППВС № 4 от 1961 г. – раздел ІІІ, т.2 – низходящите, възходящите и
съпругът имат право да претендират обезщетение за неимуществени вреди от прекия
причинител. Следователно легитимирани да
искат обезщетението и направо от застрахователя, който е застраховал
гражданската отговорност на деликвента са посочените лица. По този иск ищецът
следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС
/фактическият състав на който е виновно и противоправно поведение на водача, в
причинна връзка от което са произлезли вреди/ и наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност”
между този водач и ответника - застраховател. Трябва да установи и изискваната
от посоченото ППВС родствена връзка между ищецът и починалия.
Чрез представените
писмени доказателства между които и констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 316000-1094/12.01.2016 г., протокол за оглед на местопроизшествие от 24.12.2015
г. и влязла в сила присъда от 09.08.2016 г. постановена по НОХД № 465/2016 г.
по описа на ОС Плевен /л.126/ се установи, че на 24.12.2015г., на път І-3
гр.Бяла – гр.Ботевград, между гр.Долни Дъбник и с.Горни Дъбник, е настъпило ПТП
по вина на водача на лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Крос Поло”, с
рег.№ *******-М.Т.Т. който управлявал в нарушение правилата за движение по
пътищата – указаните в чл.20 ал.1 от ЗДвП, предвиждащ, че водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, като с
деянието си по непредпазливост причинил смъртта на Г.И.В. и телесни повреди на
повече от едно лице- Ц.В.Ц. и Д.А.Д..
Съдът,
приема описаните факти за доказани, като съобрази обвързващата сила на
присъдата по НОХД № 465/2016 г. по описа на ОС Плевен с оглед указаното в чл.300 ГПК. Цитираната норма установява по задължителен за гражданския съд начин
вината на делинквента и механизма на извършеното деяние, вкл. причинната връзка
между ПТП и причинените травми. Поради това събраните в производството гласни
доказателства, чрез показанията на свидетеля М.Т.Т. не установяват различна
фактическа обстановка на ПТП. Въпреки казаното от свидетеля, че ПТП е настъпило
поради това че е бил заслепен в района на произшествието от светлините на
автомобила движещ се в насрещното платно, съдът намира за установено чрез
присъдата на наказателния съд, че причината за настъпване на произшествието е
виновното поведение на водача Т..
Чрез
констатациите на приетата в производството СМЕ на д-р К. се установява, че
причина за смъртта на Г.И.В. е острата дихателна и сърдечно-съдова
недостатъчност, която е в резултат на причинената му от ПТП съчетана механична
травма на глава, гръден кош и крайници.
Безспорно е
между страните, че към датата на процесното ПТП по отношение на процесния лек автомобил
марка „Фолксваген”, модел „Крос Поло”, с рег.№ ******* е бил сключен договор за
задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилисти“, страна по
който е ответникът по делото, в качеството му на застраховател по полица № 02115000949012,
валидна от 03.04.2015 г. до 03.04.2016 г.
От
представеното удостоверение за наследници № 02-31-1/05.01.2016 г. от Община
Луковит е видно, че ищцата Н.В. е майка и
законен наследник на починалия на 24.12.2015 г. в резултат на ПТП –Г.И.В., а ищеца
И.В. е негов баща и наследник по закон. В това си качество същите са от кръга
на лицата, посочен в ППВС №4 от 1961г. – раздел ІІІ, имащи право на обезщетение
за неимуществени вреди от прекия причинител, а оттам – от застрахователя, който
отговаря за причинените от него вреди.
От
гореизложеното, съдът намира, че исковете за репариране на неимуществени вреди
се явяват основателни и доказани по основание.
В тежест на ищците бе да докажат
неимуществените вреди, свързани с болки и страдания, а в тежест на ответника - да
докаже съпричиняване на вредоностния резултат, на което се позовава, доколкото
установяването на последното е основание за намаляването на отговорността на ответника,
на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Претърпените от ищците вреди,
изразяващи се в болки и страдания от загубата на техния баща и съпруг са
установени по несъмнен начин от събраните в производството доказателства.
Така, чрез показанията на свидетеля В.В.М./приятелка
на И.В. – брат на починалия/ преценени съобразно всички доказателства по делото
/чл.172 ГПК/ се установява, че Г. е живеел съвместно в едно домакинство със
своите родители, като им помагал със средства и физическа помощ. Бил добър и лъчезарен
човек с добри отношения с родителите си. Те разчитали на него за погасяване на
ежедневни разходи и помощ при закупуване на лекарства. След смъртта му майката Н.
се променила видимо. Отслабнала много /20 кг/ и непрекъснато приемала лекарства
за успокоение. От своя страна бащата се състарил и сърдечното му заболяване се
задълбочило.
Чрез показанията на свидетеля С.Т.П.се
установява, че Г. е работел и помагал финансово не само на своите родители, а и
на брат си И.. След смъртта му Н. се състарила, отслабнала, била стресирана и
на лекарства. На погребението била в неадекватно състояние. От своя страна И.
се състарил и побелял. Атмосферата в домът им била тягостна. Н. се опитвала да
се възстанови, но не била човека, който свидетеля П.познава.
Чрез приетата в производството като
обективно и компетентно изготвена СПЕ на вещо лице З.се установява, че ищцата
преживява силно травматично загубата на сина си, като интензивността на болката
й, според експерта не е намаляла към момента на изследването. Установено е
състояние на стрес, безпокойство, тревожност и депресивитет, изводими от
загубата й. Изпитва безпомощност пред обстоятелствата и проявява
раздразнителност, негодувание и напрежение в общуването с други хора. Реагира с
отказ от контакти и изолиране в собствения си емоционален свят. По отношение на
психическото състояние на ищеца, експерта сочи, че същият преживява силно
травматично загубата на сина си. Изпитва отчаяние, мъка, загуба на надежда.
Намира се в състояние на емоционална лабилност, потиснатост и депресивитет от
загубата на сина си. Изпитва напрежение и възбуда, до степен на нервно
изтощение; има усещане за пустота и разрив в отношенията с другите хора.
Реагира с отказ от контакти и изолиране в собствения си емоционален свят.
Чрез констатациите на СМЕ на д-р Д.Б.,
специалност по вътрешни болести се установява, че е налице пряка
причинно-следствена връзка между изживения от ищеца стрес при загубата на сина
му и настъпИ.остър миокарден инфаркт и депресивен синдром.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде
определено съобразно принципа на справедливостта. Въпреки липсата на възможност
за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира за парично
обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това обезщетение.
Съдебната практика приема като критерии за определяне на справедливо
обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за
аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.
Както се установи, в резултат на станалото на 24.12.2015
г. пътно-транспортното произшествие, починал сина на ищците Г.И.В..
Съдът, приема въз основа на
показанията на разпитаните свидетели В.В.М.и С.Т.П.и от житейска гледна точка,
че в резултат на това ищците са претърпели вреди, изразяващи се в душевни болки
и страдания от загубата на своя син, с който са били в добри взаимни и близки
отношения, като са разчитали на неговата морална и финансова подкрепа.
Съдът намира за установено, чрез
констатациите на СПЕ, че ищцата преживява силно травматично загубата на сина
си, като интензивността на болката й, не е намаляла към момента на
изследването. Същата е в състояние на стрес, безпокойство, тревожност и
депресивитет, изводими от загубата на сина й. Реагира с отказ от контакти и
изолиране в собствения си емоционален свят. От своя страна, съдът намира за
установено, че ищецът преживява силно травматично загубата на сина си; изпитва
отчаяние, мъка, загуба на надежда; намира се в състояние на емоционална
лабилност, потиснатост и депресивитет Реагира с отказ от контакти и изолиране в
собствения си емоционален свят.
При съобразяване възрастта на пострадалия към момента
на настъпване на произшествието 24 години, степента на близост между него и родителите
му, с които са живеели в едно домакинство, имали са добри отношения на близост,
взаимност и подкрепа; установеното отражение на инцидента върху психиката на
ищцата Н.В. и върху психиката на ищеца И.В., както и негативното отражение
върху съществуващото сърдечно заболяване у ищеца, съдът намира, че справедливият
размер за търпените от тях морални страдания би била сумата от по 200 000 лв.
за всеки от ищците или общо 400000.00 лв.
Съдът достигна до посочените изводи и при съобразяване
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди вследствие телесно
увреждане или смърт, които от 11.06.2012 г. съобразно § 27 ПЗРКЗ до влизане в
сила на чл.492 КЗ /обн., ДВ, бр.102/2015 г./ са 2000000.00 лв. за всяко събитие
при едно пострадало лице. В този смисъл е и постановеното Решение № 73 от
27.05.2014 г. по Т. Д. № 3343/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС. Настоящият
състав споделя напълно изразеното в цитирания случай становище, че независимо
от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на
прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото
застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат в пълна степен и
конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията
би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент.
С оглед наведеното от ответник възражение за
съпричиняване на вредоностния резултат следва да бъде изследван въпроса налице
ли е съпричиняване от пострадалото лице – наследодател на ищците при настъпване
на вредоностния резултат, с оглед евентуалното намаляване на дължимото
обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Съпричиняване е налице, когато със
своето поведение на пътя, пострадалия, като участник в движението на пътищата и
в нарушение на правилата за движение е допринесъл за настъпването на
вредоностния резултат.
Възражението на ответника за съпричиняване от страна
на пострадалия на вредоносния резултат, поради нарушение правилата за движение
/чл.137а, ал.1 ЗДвП/, съдът намира за недоказано и съответно -неоснователно. Според
ответника с поведението си пострадалия е допринесъл в значителна степен за
настъпване на вредоносния резултат.
Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може
да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от
деликт по правилата на чл.51, ал.2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин
конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да
е способствало за настъпването на вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т.д.
44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на
ВКС, Второ ТО/.
В случая,
съдът намира че се установи по несъмнен начин, чрез констатациите на СМЕ на д-р
К. и констативен протокол за ПТП, че пострадалия Г. В. е бил с поставен
обезопасителен колан, който му е причинил травма в областта на гръдния кош.
Освен това, според констатациите на експерта в случая при реализирания удар
/движение със скорост над 100 км/ч/ обезопасителните колани са неефективни.
Поради това,
съдът намира че в производството не се установи пострадалият, като водач на лек
автомобил БМВ с рег.№ ********да е нарушил правилата на чл.137а, ал.1 ЗДвП.
Напротив,
както бе посочено по-горе, чрез събраните и обсъдени доказателства, в т.ч. постановената
присъда се установи, че изключителна вина за ПТП принадлежи на водача на лекия
автомобил Фолксваген Поло.
Предвид установеното, съдът намира за недоказано по
безспорен начин противоправното поведение на пострадалото лице, което да е причина
за настъпване на смъртта.
С оглед на горното, съдът намира това възражение за
съпричиняване на вредоностния резултат за неоснователно. Не са налице основания
за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди.
Върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди
се следва на основание чл.84,
ал.3 от ЗЗД законна лихва от датата на настъпване на непозволеното увреждане – 24.12.2015
г. до окончателно погасяване на задължението. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3
от ЗЗД, при задължения от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и
без покана, считано от деня на увреждането. Доколкото отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на деликвента,
разпоредбата на чл.84, ал. 3 от ЗЗД ще се приложи и по отношение на застрахователя,
като същият дължи законната лихва върху претенцията за обезщетение считано от
датата на ПТП - 08.11.2012 г.(така
Решение № 200 от 22.11.2010 г., по т.д. № 84/2010 г., II ТО на ВКС, решение № 6
от 28.01.2010 г. по т. д. № 705/2009 г., решение № 72 от 30.04.2009 г. по т. д.
№ 475/2008 г., решение № 97 от 06.07.2009 г. по т. д. № 745/2008 г. и решение №
175 от 28.10.2010 г. по т. д. № 54/2010 г., всички на II ТО на ВКС).
По разноските:
В полза на ищците се следват сторените разноски
съобразно уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 ГПК – 450 лв.-
сторени разноски в производството за съдебна експертиза.
В полза на процесуалния представител на ищците, на
основание чл.78, ал.1 ГПК и чл. 38 от ЗА, следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 13272.00 лв. с ДДС, от което 6636.00 лв. с ДДС представляващо
минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
процесуално представителство на ищеца Н.В. и 6636.00 лв. с ДДС представляващо
минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
процесуално представителство на ищеца И.В..
Ответникът на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да
бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 16000.00 лв., представляваща
държавна такса, дължима съразмерно с уважената част от исковете.
Мотивиран от горното, Софийски
градски съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД Б.И.АД,
ЕИК ******* с адрес гр.***, ул.*****, **, да заплати на Н.Й.В., ЕГН **********,
и на И.В.В., ЕГН ********** и двамата с адрес *** *****, действащи чрез адв. Е.Б.
С.- К. от САК, на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ сумата от по 200 000.00
лв. за всеки от ищците поотделно или общо сумата 400000.00 лв., които суми
представляват застрахователно обезщетение за причинени душевни болки и
страдания, вследствие на смъртта на техния син Г.И.В., поч. на 24.12.2015 г.,
настъпила вследствие на пътно – транспортно произшествие станало на 24.12.2015 г.
на път І-3 гр.Бяла – гр.Ботевград, между гр.Долни Дъбник и с.Горни Дъбник, по
вина на водача на лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Крос Поло”, с рег.№ *******-М.Т.Т.
който управлявал в нарушение правилата за движение по пътищата – указаните в
чл.20 ал.1 от ЗДвП, предвиждащ, че водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, установена с влязла в
сила присъда от 09.08.2016 г. по НОХД № 465/2016 г. по описа на ОС Плевен, като
гражданската отговорност на М.Т.Т. като автомобилист за вреди, причинени при
управлението на лек автомобил „Фолксваген Крос Поло”, с рег.№ ******* към
посочената дата е била застрахована при ЗК „Л.И.“ АД по полица № 02115000949012,
валидна от 03.04.2015 г. до 03.04.2016 г., ведно със законната лихва върху
сумите, считано от 24.12.2015 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА ЗД Б.И.АД, ЕИК *******, да заплати на Н.Й.В., ЕГН
********** и И.В.В., ЕГН ********** и двамата с адрес *** ****, действащи чрез
адв. Е.Б. С.-К.от САК, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 450 лв.-разноски за
тази инстанция за съдебни експертизи.
ОСЪЖДА ЗД Б.И.АД, ЕИК ******* да
заплати на адвокат Е.Б. С.-К.от САК, на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл. 38 от
ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 13272.00 лв. с ДДС за ищците,
представляващо минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 5 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
ОСЪЖДА ЗД Б.И.АД, ЕИК ******* да заплати на Софийски
градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 16000.00 лв. - държавна
такса, дължима по уважените искове.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: