РЕШЕНИЕ№
гр... София, 08.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
.... Софийският
градски ... съд ....наказателна ....колегия 16-ти въззивен състав в
публичното
заседание на........четиринадесети март…………………..……………………...…….…
двехиляди и осемнадесета................................................година в състав:
Председател:...... Десислав Любомиров..............……..
Членове:...…Христинка Колева.………….......
... Доротея
Кехайова…………….......
при секретаря... Албена Ламбева……………………….…..….….……… в присъствието на
прокурора......... Севдалин Цанков....................................като разгледа докладваното от
…... съдия Любомиров.....................въззивно общ характер нак. дело № 207 по описа
за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:...................................................................
Производството е по чл.313
и сл. от НПК.
Постъпила
е въззивна жалба срещу присъда от 06.06.2017г. постановена по НОХД№16382/2016г.
по описа на СРС, с която подс.Б.М.М. е бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1, вр.чл.130, ал.1 от НК и по чл.144,
ал.3, пр.1, вр.ал.1 от НК като му е наложено
на основание чл.23, ал.1 от НК едно общо наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за
изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
В жалбата са изложени
оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила свързани
с престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1, вр.чл.130, ал.1 от НК и изразили се
в неизпълнение на задължението по чл.305 от НПК. Иска се отмяна на присъдата и постановяване
на оправдателна такава.
В съдебно заседание жалбата се
поддържа. Защитникът твърди, че от доказателства не може да се направи обоснован
извод, че именно подсъдимия е извършил тези деяния. Счита присъдата за
тенденциозна, моли да се издаде присъда
по реда на чл. 304 от НК и подс. М. да бъде оправдан, защото не е извършил
такова деяние, неговите личностни
характеристики въобще не му позволяват, човек да помисли да извърши такава деяние.
Прокурорът счита,
че жалбата е неоснователна. Моли присъдата да бъде оставена в сила. Счита, че
същата е правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена.
Подсъдимия моли присъдата да бъде отменена. Твърди, че е невинен.
Въз основа на материалите по делото,
съобразявайки постъпилата жалба съдът намира следното:
Атакуваният съдебен акт
подлежи на въззивен контрол по реда на Глава ХХІ от НПК.
Съдът, след като провери изцяло
правилността на обжалваната присъда констатира следното.
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В хода на
първоинстанционното разглеждане на делото са събрани достатъчно доказателства
за установяване на релевантните факти и обстоятелства. Въз основа на тях районният съд е
направил като цяло обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи.
Установено е, че подс. Б.М.М.
е роден на *** ***, българин, български гражданин, разведен, със
средно образование, трудово ангажиран, осъждан. Св.И.Г.и св. И.С. работели в
складова база на търговско дружество И.", разположена в с.Герман, ул********.
На ул. "*********се намирала производствената база на "А.Ф."
ЕООД, управлявано от подсъдимия Б.М.. Непосредствено пред оградата на обекта,
до уличното платно, от страна на подсъдимия били засадени различни цъфтящи
растения, за които той и служителите му полагали грижи. На 01.06.2016г. по обед
подсъдимият забелязал лице от женски пол, което късало от засадените от него
растения. По същото време свидетелкатаГ.предприела кратка разходка по ул.
"********" в посока от своята месторабота към обекта, стопанисван от
подсъдимия. След като тръгнала да се връща тя била застигната от млада жена на
велосипед, която бързо я подминала и се отдалечила. Непосредствено след това,
около 12.40 часа, я застигнал и лек автомобил марка „Форд“, модел „Конект“ с per. ********,
жълт на цвят, управляван от подсъдимия Б.М.. Превозното средство я подминало,
но скоро след това автомобилът се върнал, спрял перпендикулярно на платното за
движение, пред свидетелката и подсъдимият започнал на висок глас да отправя
въпроси към нея, като се интересувал какво прави там, на което тя отговорила,
че работи в близост и се разхожда през обедната си почивка. Още докато свидетелката
му отговаряла, подсъдимият слязъл от автомобила, приближил се до нея, и с
думите „Сега ще те убия!“, започнал да и нанася удара с юмруци в областта на
главата, от които тя паднала на земята, след което започнал да я рита по тялото
и главата. В този момент, св.К. И. се придвижвал с велосипед по ул. „********“
в посока от ул. „Патриарх Евтимий“ към Германски манастир „Св.И.Рилски“. Доближавайки
свидетелкатаГ.и подсъдимия, забелязал, че между двамата има спречкване. Св.И.
виждайки, че подсъдимият нанася удари на пострадалата, тя пада на земята и той
продължава да упражнява физическа агресия, спрял и се опитал да преустанови
действията на подсъдимия, при което последният отклонил вниманието си, св. Г.
успяла да се изправи и помолила свидетеля И. за помощ като му казала “Помогнете
ми, той се опитва да ме убие!“, „Не го познавам! Опитва се да ме убие!“ . При
това свидетелят слязъл от велосипеда си и отново казал на подсъдимия М. да
преустанови нанасянето на удари на свидетелката Г., която се изправила и
тичешком се отдалечила от местопроизшествието. Подсъдимия от своя страна
отпратил свидетеля като му заявил, че ставащото не е негов проблем нанесъл му
удар с юмрук в корема, извадил от джоба
си черен сгъваем нож и отново подканил свидетеля да напусне. Св. И. се качил на
велосипеда и докато подсъдимия продължавал да му се заканва държейки нож в
ръка, напуснал местопроизшествието. След като се отдалечил на известно
разстояние от подсъдимия свидетелят подал сигнал за случващото се чрез
„Национална система 112“, като потърсил съдействието на органите на МВР. От
своя страна подсъдимия отново застигнал св.Г. и продължил да и нанася удари с юмруци,
с които я съборил в канавката, разположена в близост до пътя, върху шипков
храст, от което тя получила множество охлузвания по откритите части на тялото.
Въпреки това пострадалата успяла да се изправи и да побегне по пътя, като
забелязала приближаването на превозно средство- лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“ с per. № *******, управляван от свидетеля В.Г..
Пострадалата махнала с ръце за да го спре, като при спирането на превозното
средство веднага се насочила към предна дясна врата, умолявайки свидетеля да я
качи в автомобила с думите „Моля ви, качете ме, качете ме! Той ще ме убие, той
ще ме заколи!“. Докато свидетелят Г. се опитвал да отвари вратата на
автомобила, за да се качи пострадалата, до тях спрял лекия автомобил с per. № С 4111 ВА,
управляван от подсъдимия М.. Той слязъл от превозното средство и започнал да
крещи на свидетеля „Махни се от тук веднага! Не взимай отношение, ще те
заколя!“, като държал нож в дясната си ръка, заобиколил автомобила на
свидетеля, и се приближил до шофьорската врата, като продължил до му отправя
закани. При това свидетелят Г., се опитал да потеглил и да се отдалечи, а
пострадалата, която се била хванала за дръжката на вратата паднала на пътя.
Подсъдимият се приближил до нея и отново започнал да и нанася удари, тя успяла
да се изправи, при което той посегнал към нея, като продължавал да държи ножа. Като
се отдалечил на 10-20 метра, св. Г. направил опит да подаде сигнал до МВР чрез
„Национална система 112“, но подсъдимият отново се насочил към него, поради
което свидетелят направил нов опит да се отдалечи. Това накарало подсъдимия да
се качи в своя автомобил и да го последва, настигнал го, и в движение с
предната част на управляваното от него превозно средство ударил задната част на
автомобил с per. № *******, управляван от свидетеля Г., но последния
успял да запази управлението върху превозното средство, докато подсъдимия
загубил управлението на л.а. „Форд“ с per. № *******и пропаднал
в крайпътна канавка.. Свидетелят Г. се отдалечил, завил по черен път и като се
уверил, че подсъдимия не го е последвал подал сигнал на телефон 112, в който
подробно описал събитията.
ПострадалатаГ.се възползвала от ситуацията, при която подсъдимият тръгнал
да преследва свидетеля Г. и побягнала през разположената до пътя поляна, скрила
се зад намиращи се в близост храсти и телефонирала на свидетеля И.С., разказала
му за случилото се и поискала от него да я прибере с някой от служебните
автомобили на дружеството, тъй като се страхувала да се върне сама. Поради
отсъствието на други служители на дружеството, св. С. помолил за съдействие св.Н.Г.-
служител в друго дружество, разположено в същата сграда. Двамата се отправили с
автомобил, управляван от свидетеляГ., по ул. „********“ в посока към манастира,
търсейки свидетелката Г.. Тя забелязала своя колега, излязла от прикритието си
и се отправила към спрения на пътя автомобил, където свидетелите С. иГ. я
пресрещнали, и я качили в автомобила, като същата била с видими наранявания,
открити рани по главата и ръцете, окървавена и силно изплашена. След
транспортирането и до сградата на И.“ и била оказана помощ от екип на „Спешна
медицинска помощ“ и същата била транспортирана до ВМА.Там било установено, че същата
е получила кръвонасядания в окосмената част на главата и горната устна, гръдния
кош и крайниците, както и разкъсно-контузна рана в окосмената част на главата и
охлузвания по крайниците. Посочените увреждания в своята съвкупност са довели
до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, правилно приета от районният съд в мотивите към
обжалваната присъда за установена от събраните по делото доказателства,
съдържащи се в обясненията на
подсъдимия Б.М., дадени в хода на съдебното следствие (кредитирани частично);
показанията на св. И. Г., дадени в хода на съдебното следствие, както и тези
дадени в рамките на досъдебното производство и приобщените по реда
на чл.281, ал.5, части; показанията на свидетелите В.Г., К. И., А. З., В.Г., Л.Й.,
И.С., Н.Г., К. Я.дадени пред съда; писмените доказателствени средства- протокол
за оглед на местопроизшествие от 01.06.2016г., протоколи за разпознаване на
лица, заключение на комплексна СППЕ за свидетеляГ.(л.74-79 от ДП); заключението
на СМЕ за свидетеляГ.(л.30 от ДП); писмените доказателства- справка за съдимост, фиш за спешна
медицинска помощ, медицинско направление, справка, отразяваща общ статус на
търговски дружества „ А.Ф. “ ЕООД и „Х.“ ЕООД, са направени
обосновани и правилни изводи по същество от решаващия съд.
С показанията
на свидетелите И. Г., В.Г. и К. И. са установени съставомерните факти.
Обосновано първоинстанционния съд е преценил, че показанията
на св.Г.са
информативни и изчерпателни, припокриват се с останалите доказателствени
източници, като съдържат пълни данни както за деянието с оглед време, място,
обстановка, конкретни действия, така и за авторството му. Не са били пренебрегнати несъответствия между
показанията на св.Г. и показанията на свидетелите И. и Г. относно детайли в
последователността на събитията, които логично са обяснени със силния стрес изпитан
от свидетелката по време на инцидента. Видно от експертното заключение по СППЕ,
емоционалното състояние на свидетелката е повлияло на възможностите за
концентрация, без глобално да засяга възможността й да възприема
събитията и да дава показания за същите. Показанията на св.Г. се характеризират с
последователност и намират опора в другите доказателства по делото, с оглед на
което въззивният съд приема, че същите следва да бъдат кредитирани в пълнота. Те се
подкрепят напълно от показанията на свидетелите Г. и И., които не съдържат
вътрешни противоречия. Достоверността на показанията на тези свидетели напълно
се потвърждава от съдържанието на
подадените от тях сигнали на телефон 112. Св. И. е видял пристигането на
автомобила на св. Г., което правилно е преценено от районния съд като
доказателство, че и двамата са се намирали по едно и също време в района на
местопрестъплението. Въззивният съд намира за неоснователни възраженията на
защитника срещу достоверността на показанията на свидетелите И. и Г.. В хода
наказателното производство двамата свидетели са твърдели на собствено основание,
че са възприели описано от тях поведение на подсъдимия по отношение на
непознатата им жена-св.Г.. От показанията им не може да се направи извод, че се
касае за „ едно и също деяние извършено на две места“, което да обосновава
недостоверността им, както твърди защитника. Видно от компютърно-техническата
експертиза свидетелите И. и Г. не са дали противоречива информация за мястото
на което са възприели поведението на подсъдимия. И двамата са заявили, че са видели
поотделно как подсъдимия бие свидетелката на пътя. Защитникът не държи сметка,
че по делото е установено последователно възприемане на тези действия от страна
на двамата свидетели. Не става дума за едно конкретно място на пътя, а за две,
тъй като побоя над св.Г. е продължил надолу по пътя, след бягството й от мястото
на което е била застигната за пръв път.
Изобщо не може да става и дума за противоречие между техните показания и
тези на св.И.С., който е намерил скритата св.Г. в полето. Последната е дала
показания как се е озовала там, както и че се е опасявала подсъдимия да не я
намери. Св.С. е пристигнал известно време след побоя, което добавено и към
установеното с показанията на св.Г. обяснява, защо последната не го е чакала на
пътя, а е се е криела в полето.
Районният съд също е отговорил на подобни възражения на защитника,
обосновано приемайки, че точното местоположение на свидетелите И. и Г. се е променяло, тъй
като и двамата са се движели. Нещо повече и двамата са били заплашени от
подсъдимия с нож, поради което са били принудени да се отдалечат бързо. Те са
подали сигналите в рамките на няколко минути след като са се отдалечили от
подсъдимия и тези разлики не са основание за дискредитиране на която и да е
част от показанията им. Свидетелите Г. и И. са очевидци на съществени части от
инкриминираното поведение, като част от действията, определящи хулиганския
мотив са извършени именно спрямо тях, поради което показанията им в голяма
степен допринасят за разкриване на обективната истина в производството. Свидетелите И.С. и Н.Г. не са
очевидци на инкриминираните действия, но възпроизвеждат споделеното
им от свидетелката Г., с което косвено потвърждават показанията на последната.
Наред с това те са възприели състоянието на пострадалата непосредствено след деянията, което
състояние обективно съответства както на нейните показания, така и на констатациите в заключението по
съдебномедицинската експертиза. С нея и със заключението по СППЕ за свидетеля Г.,
категорично е установен възбуден основателен страх у последната, както и
претърпените телесни увреждания. Както бе посочено по-горе заключението на
изготвената техническа експертиза, с обект на изследване ВДС, съдържащи записи
от информационната система телефон за спешни повиквания 112 на подадените от
свидетелите Г. и И. сигнали, също допринася съществено за изясняване на
релевантните факти.
Видно от протоколите за разпознавания на лице, свидетелите Г., Г. и И. са разпознали
подс.М., като лицето нанесло удари и отправило закана спрямо пострадалата Г.. С
протокола за оглед на местопроизшествие, който отговаря на изискванията на
чл.128 и чл.129 НПК, се установяват обективни находки по двете превозни
средства предмет на огледа- лек автомобил марка „Форд“ с per. № *******и лек
автомобил марка „Фолксваген“ с per. № *******, свидетелстващи за
съприкосновение между тях, както и местоположението на първия, което напълно
потвърждава показанията на св.Г..
Открития в лекия автомобил марка „Форд“ сгъваем нож с черна дръжка е
предмет на протокола за оглед на веществено доказателство . По отношение на него
е изготвена и дактилоскопна експертиза, при която не са открити дактилоскопни
следи. Въпреки, че този нож не е бил разпознат с категоричност от свидетелите,
няма съмнение в изложеното от свидетелите тях, относно наличието на нож в
ръката на подсъдимия. Свидетелите Г., Г. и И. са категорични в това си
твърдение, като наличието на нож в автомобила на подсъдимия само го
потвърждава.
Изложеното дава основание на въззивният съд
да приеме, че от обективна страна подсъдимия е осъществил състава на
престъплението по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал.1 от НК. На 01.06.2016г.,
около 12.40 часа, в с. Герман, на ул. „********“ същият е нанесъл множество
удари с ръце и крака по тялото и главата на св.И. Г.. Ударите и последвалите от
тях падания върху терена, са причинили на последната кръвонасядания в
окосмената част на главата, горната устна /кожна и лигавична повърхност/,
гръден кош и крайници, разкъсно контузна рана в окосмената част на главата и
охлузвания по крайниците. Тези увреждания по своите медико-биологични
характеристики, представляват разстройство на здравето, но не попадат в нито
една от изчерпателно изброените в чл.128, ал.2 или чл.129, ал.2 НК, категории
на тежка или средна телесна повреда, поради което първоинстанционният съд
правилно ги е квалифицирал като лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 НК. Касае се за разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК.
От субективна страна подс.М. е извършил деянието при форма на вината пряк
умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Същият е разбирал от
интелектуална страна, че нанасянето на удари на св.Г. може да й причини
увреждания на здравето. От волева страна е искал пряко настъпването на този
резултат. Телесните увреждания са нанесени по хулигански подбуди. Подсъдимия е
целял саморазправа със свидетелката, чието поведение е приел за налагащо
нанасянето на побой. Същият не е познавал пострадалата, останал е напълно безразличен
към факта, че тя е жена, която не може да му се противопостави физически. Действията
по физическа саморазправа са предприети на публично място, поради което и са
били възприети от свидетелите Г. и И.. Нещо повече, действайки с пряк умисъл
подсъдимия е предприел действия за физическа саморазправа и с тях. Нанесъл е
удар в корема на св.И.. Заплашвал е същия и св.Г. с нож. Гонил е последния с
автомобила си и го е блъскал. С това е демонстрирал незачитане на личността и
физическата неприкосновеност на останалите граждани, което определя деянието
като извършено по хулигански мотив, с оглед на което е налице и квалифициращия
белег по чл.131, ал.1, т.12- хулигански подбуди. Подсъдимият е разбирал
общественоопасния характер на деянието и е искал настъпването на
общественоопасните му последици
От обективна страна подсъдимият М. е осъществил състава на престъплението
по чл.144, ал.З, вр. ал.1 НК. На 01.06.2016 г., около 12.40ч., в с. Герман, ул.
„********“ е отправил към св.Г.заплахата: „Сега ще те убия", като
непосредствено след това е започнал да нанася удари на същата, включително е
посегнал към нея с нож. Обективно действията му са били насочени към
отправянето на категорична заплаха за живота на пострадалата. По своето
съдържание заканата е била е недвусмислена и не се нуждае от интерпретиране. Тя
е била възприета от св.Г. като реална. Наред с вербалната заплаха, подсъдимия е
нанесъл удари предизвикали кръвотечение
Пострадалата не само е изпитала болка, но видно и от демонстрирано упорство от
страна на подсъдимия, тя е възприела като сериозни намеренията за умъртвяването
й. Обективно заканата е могла и в случая е възбудила основателен страх от
осъществяването й. Видно от заключението на СППЕ, пострадалата И. Г., реално е
изпитала страх за живота си, което се установява и от събраните гласни
доказателства. Тази констатация въззивният съд прави въпреки, че за
съставомерността на деянието по чл.144, ал.З НК, не е необходимо действително
да е бил възбуден страх у пострадалия. В случая св.Г. обективно е изпитала основателен
страха от осъществяване на заканата, която е била подкрепена с множество удари
и наличния у подсъдимия нож.
От субективната страна престъплението е извършено при пряк умисъл. Подс.М.
е разбирал от интелектуална страна, че отправяйки инкриминираните думи
непосредствено преди да започне да нанася побой на пострадалата, всъщност
отправя заплаха за живота й, която тя възприема. Съзнавал е, че тази закана е
годна обективно да възбуди основателен страх у лицето, срещу което е била
насочена и въпреки това е изрекъл думите, като е целял именно това. Разбирал е
общественоопасния характер на деянието и е искал настъпването на
общественоопасните му последици.
По изложените
съображения въззивният съд в настоящият съдебен състав намира, че жалбата е неоснователна.
В хода на производството са събрани достатъчно доказателства въз основа на
които да се направи обоснован извод, че подс.М. е осъществил състава на
престъпленията за които е предаден на съд. Правилно съобразявайки наличието
всички съставомерни признаци за всяко едно от двете престъпления
първоинстанционния съд е преценил, че на подсъдимия следва да се наложат
наказания. При индивидуализация на последните като отегчаващо обстоятелство са отчетени интензитета и продължителността на
действията, довели до причиняване на уврежданията и обремененото съдебно минало
на дееца, а като смекчаващо такова мотивът за извършване а деянието-
съществуващо у подсъдимия убеждение за посегателство от страна на пострадалата,
спрямо декоративни растения, засадени от него. Първоинстанциониат съд не е съобразил, че са били
налице и други отегчаващи обстоятелства свързани с поведението на подсъдимия по
отношение на свидетелите Г. и И., които са се опитали да преустановят побоя. При това, обществената
опасност на това поведението е била силно подценена не само от съда, но и от
разследващите органи. Подсъдимия е заплашил с нож свидетелите И. и Г.. Ударил е
с юмрук първия в корема и е преследвал с автомобила си и е блъскал този на св.Г.,
в резултат на което сам е катастрофирал, напускайки пътното платно. Наличието
на тези обстоятелства не позволява да се направи извод, че са били налице
многобройни смекчаващи такива. Съдът
е отмерил наказание
при условията на чл.54 от НК - в размер една година, което не е съответно на обществената опасност на
извършеното деяние, и на дееца, но поради липсата на протест не може да бъде коригирано. По отношение на така определеното наказание
съдът е приел, че са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК и за целите на индивидуалната превенция не е необходимо ефективното му
изтърпяване, и отложил изпълнението на същото с изпитателен срок от три години. При липсата на съответен протест
е безпредметно да се обсъжда наличието на предпоставки за приложението на чл.66
от НК, което въззивната инстанция в този съдебен състав също намира за
неправилно.
За извършеното деяние по чл.144, ал.З, вр. ал.1 от НК, съдът е отчел като
смекчаващо обстоятелство мотива на дееца/което по неясни причини е приел за
няколко такива/, а като отегчаващи такива са съобразени предходната съдимост на
дееца, обстановката, при която е отправена заканата, съпровождането на същата с
насилие спрямо пострадалата, както и факта, че думите на подсъдимия, не просто
са били годни, а и действително са възбудили страх от осъществяване на заканата
у свидетелката Г.. Все пак наказанието правилно е определено при условията на чл.54 НК, но е било отмерено по-близо
до минималния размер, въпреки очевидния превес на отегчаващите обстоятелства.
Отново, без да са изложени аргументи за това е
постановено отлагане изпълнението на таказанието с изпитателен срок от
четири години.
От формална страна съдът правилно е приложил материалния закон и на основание
чл.23, ал.1 от НК е определил едно общо наказание в размер на по-тежкото-
лишаване от свобода за срок от две години. Съобразявайки наличието на една от
формалните предпоставки- липса на наложени наказание лишаване от свобода, доколкото по
осъждането по НОХД № 3114/1983г. по описа на СРС е настъпили пълна
реабилитация, съдът е счел, че така определеното наказание лишаване от свобода
не следва да бъде търпяно ефективно, а на основание чл.66, ал.1 НК отложил
изтърпяването му с изпитателен срок от четири години. Тази преценка не е
обоснована. Подсъдимия е нанесъл жесток побой на св.Г. удряйки я с юмруци и
ритайки я с крака. Събарял я е на земята, преследвал я е по пътя. Обиждал я е и
се е заканвал с убийство. Заплашвал я е с нож. При опита да бъде спрян той е насочил
тази агресия и срещу свидетелите И. и Г., като е прибягнал до физическа
саморазправа с тях. Удрял е св.И., блъскал е автомобила на св.Г., заканвал се и
на двамата с нож. Обществената опасност на подсъдимия като деец е завишена и
това се обосновава както с посочените негови действия, така и с данните за
неговата съдимост. Именно неговите личностни характеристики сочат, че е
способен да извърши такива деяния.
Факта, че се занимава с „бизнес“ и работи с
много клиенти не само не изключва съставомерността на поведението му но
допълнително подчертава завишената му степен на обществена опасност. Няма
човешка дейност, включително и развиването на „бизнес“, която да оправдае
физическото и психическо посегателство срещу личността на другиго. Очевидно
подсъдимия е надценил изключително собствената си значимост, смятайки от
позицията на „бизнесмен“, че може да малтретира и да се заканва с убийство на
жена, която е откъснала цвете от градинката пред фирмата му. В случая
неуместното приложение на разпоредбата на чл.66 от НК не може да бъде
коригирано, тъй като липсва съответен протест за това.
Въз основа на изложеното, Софийски градски съд, в настоящия въззивен състав
намира, че жалбата на подсъдимия е неоснователна, а атакуваната с нея присъда като
законосъобразна следва да бъде потвърдена. В хода на производството са събрани
достатъчно доказателства въз основа на които да се направи обоснован извод, че
подс.М. е извършил престъпленията за които
е предаден на съд. Наказателната му отговорност е била правилно ангажирана от
първоинстанционния съд, който в съответствие с материалния закон е
индивидуализирано наложените наказания лишаване от свобода и е определил едно
общо по реда на чл.23, ал.1 от НК.
Мотивиран така и на основание чл.338 от НПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 06.06.2017г. постановена по НОХД№16382/2016г. по
описа на СРС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.