Решение по дело №5031/2018 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

№.........                      4.06.2019 г.              Гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД               ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав

На 16 април                                                     2019 г.

В публично заседание в следния състав:

 

                                                         Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА                                                       

 

Секретар: МАРИЯ ЙОРДАНОВА

Прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА

гр. дело № 5031 по описа за 2018 година.

 

 

Предявен е иск с правно основание  чл. 240, ал.1  от ЗЗД.

 Ищецът С.Д.З. твърди в исковата си молба, че по силата на неформален договор за заем предоставил на ответника паричен заем в размер на 7000 лв., който същият получил срещу подпис и се задължил да върне до 31.10.2013 г. Сочи, че за предаване на сумата била оформена разписка от 10.10.2013 г., написана и подписана от ответника С.Щ.С.. В разписката било обективирано изявление, изходящо от ответника, че е получил сумата и е направил изявление, че сумата е взета в заем срещу задължението за връщането й в срок до 31.10.2013 г. Счита, че от съдържанието на разписката се установяват всички съществени елементи от неформалния договор за заем, сключен между страните, както и че той е изпълнил задължението си по него за предаване в държане на ответника на посочената в договора сума.

         Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника С.Щ.С. да му заплати сумата в размер на 7000 лв., представляваща дължима сума по договор за заем, ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от завеждане на иска до окончателното изплащане на дължимата сума. Претендира за направените по делото съдебни разноски и адв. хонорар.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника  С.Щ.С..

 

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата и доводите на страните, намира за установено следното:

По делото е представено заверено копие от разписка от 10.10.2013 г.,  с която ищецът е предоставил на ответника в заем сумата от 7000 лв. за срок до 31.10.2013 г. Страните са се уговорили, че ответникът не дължи лихва върху същата сума, ако бъде върната в срок, а след закъснение на връщане на взетата в заем сума, се дължи лихва в размер на 0.5 % на ден върху цялата сума до окончателното връщане на същата. Ответникът е удостоверил получаването на сумата и уговорените между тях клаузи с подписването на разписката.

В съдебно заседание на основание чл. 176 от ГПК, ищецът С.Д.З. отговаря на поставените от пълномощника на ответника въпроси. Заявява, че е дал в заем 7000 лв. на ответника С. и той се задължил да му ги върне до 31 октомври. Оформили са разписка. Твърди, че със С. се познават. Заявява, че С. е отишъл при него и му казал, че му трябват 7000 лв. на заем, както и че той му дал парите и го накарал да му разпише разписка. Ответникът заявил, че ще му върне парите до края на месеца, но до ден днешен това не се е случило. Заявява, че няма уговорка с ответника да му докарва автомобил и че не са имали такава уговорка.

В съдебно заседание се явява ответника С.Щ.С., който от своя страна твърди, че през октомври 2013 г. закупил автомобил АУДИ А 4 от Жоро Христов Христов, собственик на автокъща „ОНИКС” Стара Загора и след това го продал на С.Д.З.. Имал проблем с прехвърлянето, тъй като собственика на автомобила живеел в Италия. Твърди, че С. закупил автомобила, но го накарал да подпише този документ за сумата от 7000 лв. до прехвърлянето на автомобила. Заявява, че след това автомобилът  бил прехвърлен на С. и  продаден с фактура от фирмата на С..  Твърди, че е взел тези 7000 лв., след това автомобилът е прехвърлен при нотариус Бойко Георгиев, месец или два след подписването на документа.

 

          Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД с договор за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да  върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Действително,  валидността на договора за заем за потребление не е обусловена от спазването на някаква форма. Простото съгласие, придружено с предаване, е достатъчно за действителността на договора. В случая, по делото е представена разписка за заем на парична сума от 10.10.2013 г., която не е оспорена от ответника и от която се установява наличието на задължение за ответника да върне заетата сума в размер на 7000 лв. по договор за заем от 10.10.2013 г.

Съдът приема, че между страните е възникнало заемно правоотношение, като доказване на изпълнението на поетото задължение за връщане на сумата е в тежест на ответника,  но от събраните по делото доказателства този факт не се доказа.

Предвид гореизложените съображения съдът счита, че по делото  се установи по безспорен начин, че ищецът е предоставил в заем на ответника сумата от 7000 лв. и последният се е задължил да му  върне сумата в посочения в договора срок. Не се подкрепиха с убедителни доказателства твърденията на ответника за други взаимоотношения между страните по повод закупуването и продажбата на лек автомобил.

 

Ето защо, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло в предявения му размер: сумата от 7000 лв., ведно със законната лихва върху сумата от завеждане на исковата молба в съда – 8.10.2018 г. до окончателното връщане на същата.

 

 

 

 

 

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат присъдени и направените от ищеца разноски в размер на 1100 лв., представляващи ДТ и възнаграждение за един адвокат, съгласно представеният списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

            Водим от горните мотиви, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

            ОСЪЖДА  С.Щ.С., ЕГН ********** ***, /със съдебен адрес:  адв. Р.С. ***/ да заплати на С.Д.З., ЕГН ********** ***, /със съдебен адрес: адв. Румен Киров Русев – гр. Стара Загора, ул. „Захари Княжески” № 73, ет. 1, ап. 1/  по договор за заем от 10.10.2013 г. - главница в размер на 7 000 /седем хиляди / лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 08.10.2018 г., както и направените по делото разноски в размер на 1100 лв.

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

 

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: