№ 5664
гр. С., 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20221110157630 по описа за 2022 година
Производството е образувано по подадена искова молба от Столична община
срещу М. А. М. за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 139,65
лв., представляваща дължима наемна цена за периода 01.04.2022 г. – 30.06.2022 г.,
ведно със законната лихва от 25.10.2022 г. до окончателното плащане; 6,23 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 06.04.2022 г. до
14.10.2022 г.
Ищецът твърди, че по силата настанителна заповед № РД-0904-3/30.03.2012г. и
договор за наем № РД...г., СО - район „С” е предоставил на А.Х.М.в, общинско
жилище - актуван с АОС № ..г., находящо се в ж.к., бл., вх., ет, ап, при уговорена
месечна наемна цена в размер на 46,55 лв. Твърди, че А.Х.М.в не е изпълнил
задължението си по наемния договор да заплаща наемната цена до 15-то число на
текущия месец за следващия, като при забава било уговорено, че се дължи съответната
лихва за просрочие. Неизплатените месечни наеми възлизали на сумата от 139,65 лв. за
периода 01.04.2022 г. – 30.06.2022 г., като договорът за наем бил прекратен на
01.07.2022 г. Сочи, че А.Х.М.в е починал на 17.05.2022г., като е оставил за свой
наследник ответника по делото. Ето защо предявява настоящите искове за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 139,65 лв., представляваща дължима
наемна цена за периода 01.04.2022 г. – 30.06.2022 г.; 6,23 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 06.04.2022 г. до 14.10.2022 г. Претендира и
разноски по производството.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, в
който оспорва предявените искове, с твърдението, че на 20.06.2022 г. ответницата се е
отказала от наследството на баща си, който отказ бил надлежно вписан под № ... г.,
СРС, 92 с-в. Твърди също, че договорът за наем е бил прекратен със смъртта на баща й
на 17.05.2022 г. Ето защо моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
1
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 232, ал. 2, пр. 1 и
чл. 86 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение с наследодателя
на ответника по силата на твърдения договор за наем от 19.04.2012 г. с твърдяното
съдържание; предаване на вещта, предмет на договора; уговорената наемна цена за
процесния период; изискуемост на вземането – изтичане на срока за плащане на
задължението за процесния период, уговорен в договора за наем, както и размера на
вземането и изпадането на длъжника в забава – изтичане на срока за изпълнение на
задължението за заплащане на наемната цена.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
погасяването на дълга на падежа.
С доклада по делото, неоспорен от страните са отделени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между ищеца и наследодателя
на ответника е съществувало валидно облигационно отношение по договор за наем от
19.04.2012 г. с посоченото в исковата молба съдържание; че ответникът е наследник на
А.Х.М.в; че ищецът е предал вещта, предмет на договора; че уговорената наемна цена
за процесния период е в размер на 46,55 лв. месечно.
Не се спори, че до датата на своята смърт – на 17.05.2022 г. – А.Х.М.в е обитавал
наетия имот. Не се спори, а се установява и от приетия по делото протокол (л. 10), че
имотът е обратно предаден на ищеца от Наталия Нинкова- бивша съпруга на А.Х.М.в
на 30.06.2022 г. Последният факт дава основание на Общината да счита, че до този
момент й се дължи наем от ответницата, като наследник на починалия наемател на
общинското жилище.
Видно от представеното и прието по делото удостоверение за наследници,
ответницата М. А. М. е наследник на А.Х.М.в, нейн баща. По силата на
наследственото правоприемство в патримониума на М. М. са преминали всички
имуществени права и задължения, които починалият е имал приживе.
От приложеното по делото съдебно удостоврение (л. 17) се установява, че
ответницата М. М. е подала молба с вх. номер 126700/20.06.2022 г., с която молба се е
отказала от наследството оставено й от наследодателя Атанас Минков като отказът е
вписан в специалната книга на съда под № ... г.
Дори и да се остави настрани фактът, че М. М., се е отказала от наследството,
оставено й от нейния баща, следва да се има предвид, че по силата на наследяването
върху наследниците биха могли да преминат само онези имуществени задължения,
които наследодателят е имал приживе. Немислимо е с изчезването на правния субект,
поради смъртта му, същият да продължи да бъде носител на права и задължения, още
по-малко – в патримониума му да продължат да се пораждат такива. Със смъртта на
А.М. наемното правоотношение се е прекратило. Възникналите до този момент за него
задължения, биха могли да преминат върху неговите наследници. С прекратяването на
договора, обаче, са се прекратили, както правата, които страните са имали по него, така
и задълженията им. Ако в последствие наемодателят е претърпял някакви имуществени
вреди, би могъл да търси тяхното обезщетяване от лицето, във връзка с поведението на
което същите са възникнали. Дори вредите да биха били съразмерими с месечния наем,
който Общината би могла да получава за периода, това не означава, че те биха могли да
бъдат търсени на основание сключения договор, както е в настоящия случай.
Горното обосновава разбирането на съда, че за периода след смъртта на
наследодателя (17.05.2022 г. до датата 30.06.2022 г. за наследодателя не са възникнали
посочените в исковата молба задължения за заплащане на месечни наеми и тези
задължения не са преминали върху неговите наследници. Посоченото мотивира съда да
счете исковата претенция за този период ( 01.04.2022 г. – 30.06.2022 г.) за
неоснователна.
За времето от 01.04.2022 г. до 17.05.2022 г. - датата на смъртта на А.М. наемното
правоотношение е съществувало и наемателят е имал задължението да заплаща
2
месечния наем, което, както се установява, не е сторил.
Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.1 от ЗН, наследниците, които са приели
наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете,
които получават. Според правната доктрина приемането на наследството е
едностранен акт, с който наследникът, по несъмнен начин, изразява волята си да го
придобие, като приемането може да стане по два начина- изрично или мълчаливо.
Изричното приемане се извършва с писмено заявление до районния съдия по
местооткриване на наследството, като то се вписва в особена за това книга, а
мълчаливо приемане има, когато наследникът извърши действия, които несъмнено
предполагат намерението му да приеме наследството и които той не би имал право да
извърши, освен в качеството си наследник /чл.49, ал.2 от ЗН/. В случая няма данни за
изрично приемане на наследството от ответницata, оставено след смъртта на нейния
баща. На следващо място, от ангажираните по делото доказателства не може да се
направи извод за приемане на наследството чрез конклудентни действия, т.е.
мълчаливо. Напротив, събраните по делото доказателства сочат, че ответника е
извършил изричен отказ от това наследство, който отказ е надлежно вписан в
особената за това книга на компетентния районен съд.
С оглед на гореизложеното, исковата претенция и в тази част следва да бъде
отхвърлена, тъй като по делото се доказа, че ответницата е извършила преди датата на
депозиrане на настоящата искова молба редовен отказ от наследство, вписан в
специалната книга на съда под № ... г.
Следва да се отхвърли и иска по чл.86 от ЗЗД, тъй като същият има за предмет
претенция за присъждане на лихви, а дължимостта на главницата остана недоказана.
Сторените от ищеца разноски остават за негова сметка. Ответницата не
претендира присъждане на разноски.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Столична Община, р-н „С“, със служебен адрес : гр.
С., ул. „М. Л.“ № против М. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Акд. М.“, бл.,
вх., ет, ап. обективно кумулативно съединени осъдителни искове за осъждане на
ответницата М. А. М. да заплати на ищеца следните суми: 139,65 лв., представляваща
дължима наемна цена по настанителна заповед № РД-0904-3/30.03.2012г. и договор за
наем № РД...г. за периода 01.04.2022 г. – 30.06.2022 г., ведно със законната лихва от
25.10.2022 г. до окончателното плащане и сумата от 6,23 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 06.04.2022 г. до 14.10.2022 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3