Решение по дело №31/2022 на Административен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 юли 2022 г. (в сила от 18 юли 2022 г.)
Съдия: Валери Николов Раданов
Дело: 20227210700031
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

42

гр. Силистра, 18.07.2022 г.

 

 

Административен съд – Силистра, в открито заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    Павлина Георгиева – Железова

ЧЛЕНОВЕ:            Валери Раданов

Маргарита Славова

при секретаря Румяна Пенева и с участието на заместник-окръжния прокурор от Окръжна прокуратура – Силистра Свилен Тодоров разгледа КАНД № 31 по описа на съда за 2022 г., докладвано от съдия Раданов, и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С решение № 12 / 01.03.2022 г. по АНД № 20213210200176 / 2021 г. Районен съд – Балчик (РСБ) е постановил следното: отменил е наказателно постановление № 20-3394-000077 / 27.07.2020 г. на началника на Районно управление – Албена при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Добрич в частта, с която, на основание чл. 185 във вр. с чл. 147, ал. 1 ЗДвП, на М.К.М., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 20 лв.; потвърдил е наказателното постановление в останалата му част; осъдил е М.К.М., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РСБ сумата 61,75 лв., представляваща пътни разноски за свидетел.

Касаторът М.К.М., ЕГН **********, моли съда да постанови следното: да отмени горепосоченото решение в частта, с която за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200,00 лв. и лишаване от право на управление на моторно превозно средство за срок от 6 месеца, поради нарушение на материалния закон; да реши спора по същество, като отмени съответната част от наказателното постановление; да му присъди направените по делото разноски.

Ответникът Районно управление – Албена при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Добрич не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът дава заключение, според което жалбата следва да бъде уважена.

Съдът прие за установено следното:

С наказателно постановление № 20-3394-000077 / 27.07.2020 г. на началника на Районно управление – Албена при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Добрич, на касатора, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1, чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 и чл. 185 ЗДвП, са наложени глоби съответно в размер на 200,00 лв., 10,00 лв., 20,00 лв. и лишаване от право на управление на моторно превозно средство за срок от 6 месеца за нарушения на чл. 140, ал. 1, чл. 100, ал. 1, т. 2 и чл. 147, ал. 1 ЗДвП.

Обжалваната част на въззивното решение е мотивирана посредством следните съждения: «[...] Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на ППС се възстановява отново служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 от КЗ или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Собственикът на моторно превозно средство е носител на задължението за сключване на договор за гражданска застраховка, поради което е длъжен да познава законовите последици, явяващи се резултат от неизпълнението на това му задължение. Така следва да е и управляващият автомобила. Според чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. [...]».

Горецитираното съждение относно извършването на неправомерно деяние от касатора в условията на непредпазливост означава, че на липсата на знание за прекратената регистрация на управлявания автомобил противостои правното задължение за формирането на такова знание (арг. чл. 11, ал. 3 НК във вр. с чл. 11 ЗАНН). РСБ обаче не е установил някакъв надлежен юридически факт, който би могъл да породи подобно задължение. Освен това разпоредбата на чл. 143, ал. 10, изр. 1, пр. посл. ЗДвП не урежда задължение за собственика на пътното превозно средство да следи за това дали е извършено служебно прекратяване на регистрацията на превозното средство или да предполага, че регистрацията е прекратена, щом не е сключил съответния договор за застраховка, а задължение на надлежните органи да уведомят собственика на пътното превозно средство за прекратяването на регистрацията. В решението на районния съд се посочва, че „няма данни по делото, собственикът да е бил уведомен за служебната дерегистрация [...]“. Следователно администрацията не е изпълнила своето задължение по чл. 143, ал. 10, изр. 1, пр. посл. ЗДвП, с оглед на което нито собственикът на автомобила, нито касаторът биха могли да знаят за прекратената регистрация (в тази насока е практиката на настоящия съд – вж. решение № 76 / 20.10.2020 г. на Административен съд – Силистра по КАНД № 63 / 2020 г.). Оттук се налага изводът, че разглеждането деяние е извършено без вина, поради което съставът на административното нарушение се явява неосъществен.

Изложените съображения налагат извод за основателност на жалбата, поради което, на основание чл. 143, ал. 1 АПК във вр. с чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, учреждението със статут на юридическо лице, към чиято структура принадлежи ответника, дължи на касатора направените по делото разноски в касационното производство в размер на 300,00 лв. (заплатено адвокатско възнаграждение). Не следва да се уважава искането на касатора за разноски във въззивното производство, тъй като РСБ е отхвърлил изцяло това искане с оглед частичното потвърждаване на наказателното постановление, а в касационната жалба не е обективирано изрично оспорване срещу това произнасяне на районния съд. Такова изрично оспорване, по аргумент от чл. 248 ГПК, е необходимо и е ограничено със срок. Ето защо в рамките на висящото производство пред дадена инстанция претенцията за разноски може да бъде обективирана до приключването пледоариите по същество, но оспорването срещу произнасяне на предходната инстанция относно разноските е обвързано със срок, съвпадащ със срока за обжалването на решението, постановено от същата инстанция.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 12 / 01.03.2022 г. по АНД № 20213210200176 / 2021 г. на Районен съд – Балчик в частта, с която е потвърдено наказателно постановление № 20-3394-000077 / 27.07.2020 г. на началника на Районно управление – Албена при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Добрич в частта за налагане на глоба в размер на 200,00 лв. и лишаване от право на управление на моторно превозно средство за срок от 6 месеца на М.К.М., ЕГН **********, за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-3394-000077 / 27.07.2020 г. на началника на Районно управление – Албена при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Добрич в частта, с която, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, е постановено налагането на глоба в размер на 200,00 лв. и лишаване от право на управление на моторно превозно средство за срок от 6 месеца на М.К.М., ЕГН **********, за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Добрич да заплати на М.К.М., ЕГН **********, направените в касационното производство разноски в размер на 300,00 (триста) лв.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:  1.                        2.