Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Сливен, 05.04.2019 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на трети април, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ:  СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                        Мл.с.: СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

 

                                                       

При секретаря Радост Гърдева, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 110 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. А. в качеството и на процесуален представител на З.Г.С., ЕГН ********** и Д.С.Д., ЕГН **********,*** против решение № 25/18.01.2019г. по гр.д. № 1251/2017г. на Новозагорския районен съд, с което е признато за установено по отношение на въззивниците, че К.М.К., ЕГН ********** *** е собственик на 9 кв.м.представляващи част от имот с идентификатор 51809.503.3427 по кадастралната карта на гр. Нова Загора, находящи се в южната част на имота , в съседство с имот с идн.номер 51809.503.3428. Въззивниците са осъдени да предадат на въззиваемия 9 кв.м., както и да заплатят деловодни разноски в размер на 1980.04 лв. Предявения иск до 11 кв.м. е бил отхвърлен.

         Решението е обжалвано в уважителната част.

         Твърди се, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като е постановено по нередовна искова молба. Спорната част от имота задължително следвало да се индивидуализира по местонахождение, граници и площ, което било предпоставка за упражняване правото на иск. В исковата молба следвало да се съдържа изявление дали се касае за непълнота или за грешка в кадастралната карта и да се конкретизира дали според действащата кадастрална карта спорната реална част е включена в съседния имот. Тъй като исковата молба не отговаряла на тези изисквания , постановеното съдебно решение възпроизвеждало нейните недостатъци, поради което следвало да се обезсили като недопустимо.

На следващо място се посочва, че дори исковата молба да била допустима, предявеният иск по чл. 108 от ЗС не следвало да бъде уважаван. По делото било установено наличието на ограда между двата имота, но не бил предявен иск по чл. 109 от ЗС за нейното премахване, така че при уважаване на иска по чл. 108 от ЗС, решението на съда не можело да се изпълни.

         Въззиваемата страна твърди, че обжалваното решение е и неправилно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила. Липсвало обсъждане на съдебно – техническата експертиза, която била излязла извън обхвана на поставените от съда въпроси. В съдебното решение не бил даден отговор на въпроса, кой е последният приложен регулационен план от който съдът определя пространствените предели на правотона собственост на ищеца. Съдът неправилно бил уважил предявения иск по чл. 108 от ЗС.

         Моли се да се отмени обжалваното решение и предявеният иск по чл.108 от ЗС да бъде изцяло отхвърлен. Страната не е направила доказателствени искания. Претендира разноски.

         В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. И., пълномощник на К.М.К., ЕГН ********** ***, с който жалбата е оспорена като неоснователна. Посочва се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Страната посочва, че твърденията за недопустимост на исковата молба са неоснователни. В нея били напълно индивидуализирани двата процесни имота като били посочени площта и границите им по различните действащи през годините регулационни планове- от момента на придобиване на собствеността им през 1952 г. до датата на подаване на исковата молба. Двата имота имали само една обща граница ( те били образувани от един имот разделен на две) и било неоснователно твърдението на жалбоподателите за липса на яснота относно мястото на навлизане. В т. 2 от изготвената тройна техническа експертиза се установявало , че границата между имотите , не съвпада откъм улицата с точност до 19 см., а в дъното на имота с точност до 43 см., от които се оформяли 9 кв.м., неоснователно включени ви имота на въззивниците. Изградената ограда между имотите не съвпадала с имотната им граница. По този начин твърдението за неоснователно навлизане в имота на ищеца от страна на ответниците било доказано.

По отношение твърдението на въззивниците, че след като не е бил предявен иск по чл. 109 от ЗС, уважаването на иска по чл. 108 от ЗС нямало да може да се изпълни, страната заявява, че искът по чл. 109 от ЗС се предявява в случай, че е налице платнъ ограда между имотите, а в случая тя била телена мрежа.

В заключение въззиваемият посочва , че всички изисквания за уважаването на иска по чл. 108 от ЗС са били установени по делото, поради което постановеното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно. Страната не е направила доказателствени искания. Претендира разноски.

В с.з. въззивниците,  редовно призовани се явяват лично и с процесуалния си представител адв.А., която поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена. Претендира разноски.

В с.з. въззивваемият , редовно призован се явява лично и с адв.И., който оспорва въззивната жалба и моли тя да не бъде уважена. Претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника Ж. на 22.01.2019г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 01.02.2019 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Нова Загора фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

На първо място следва да се посочи, че се касае не за иск за непълнота на кадастралната карта или за грешка. Пред първоинстанционния съд е бил предявен иск по чл. 108 от ЗС за установяване по отношение на ответниците, че владеят част от процесния имот без правно основание. За уважаването на иска в тежест на ищеца е било да докаже, че имотът е негова собственост, че се владее от ответниците и че ответниците владеят спорната част от имота без правно основание. Безспорно е между страните, че ответниците владеят спорната част от имота. От изготвената тройна съдебно – техническа експертиза безспорно се доказа, че границите между имоти с идентификатори 51809.503.3428 и 51809.503.3427 не съвпада изцяло с изградената на място ограда като в единия край тя отстои на 10 см., а в дъното на 43 см., като по този начин се получава несъответствие с правото на собственост в размер на 9 кв.м.  По делото не се установи правно основание, на основание на което ответниците да владеят процесните 9 кв.м., поради което следва да се приеме, че те ги владеят без правно основание. По този начин, след като са изпълнени и трите условия на иска по чл. 108 от ЗС, същият следва да бъде уважен, така както е сторил и първоинстанционният съд.

Ищецът е този, който решава, от каква правна защита се нуждае накърненото му право. В неговия прерогатив е да реши дали ще предяви иск по чл. 108 от ЗС или по чл. 109 от ЗС, още повече, че в случая от доказателствата по делото е видно, че не се касае за масивна ограда между имотите, а за мрежа. Напълно е възможно след постановяване на окончателното съдебно решение ответниците доброволно да изпълнят отсъденото от съда и да коригират границата между имотите съгласно постановеното.

Тъй като правните изводи на първоинстанционния съд съвпадат с тези на въззивната инстанция обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на процеса в полза на въззивемия следва да се присъдят деловодни разноски за въззивна инстанция. Такива са доказани в размер на 700.00 лв. за адвокатско възнаграждение и съдът намира ,че следва да бъдат уважени в този размер въпреки направеното възражение от въззивната страна за прекомерност. Това е така, тъй като по размер възнаграждението се доближава до абсолютния минимум – 600.00 лв. за този вид дела , а страната е била надлежно и своевременно представлявана по делото като процесуалният и представител е изготвил и представил своевременно отговор на въззивната жалба и е защитил интересите на страната в с.з.

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 25/18.01.2019г. по гр.д. № 1251/2017г. на Новозагорския районен съд като правилно и законосъобразно.

 

         ОСЪЖДА З.Г.С., ЕГН ********** и Д.С.Д., ЕГН **********,*** да заплатят на К.М.К., ЕГН ********** *** деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 700.00 ( седемстотин)лева.

 

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.