Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 22. 12. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, Гражданско отделение, II - „В“ въззивен
състав, в открито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Маркова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Пепа Маринова-Тонева
2. младши съдия Любомир Игнатов
като разгледа
докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в. гр. д. № 4625 по описа на Софийския градски съд за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното.
Производството е по чл.
258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е въз основа
на постъпила въззивна жалба от А.Р.С., ЕГН **********, адрес за призоваване и съобщения град София, ул. “********ап. 1 (въззивница) чрез процесуалните представители адвокат Т.Ж. и адвокат М.Х. срещу решение № 39712 от 13. 02. 2020
г., постановено от Софийския районен съд, 72-ри състав, по гр. д. № 619777 по описа за
2019 г. (обжалвано решение).
С обжалваното решение първоинстанционният съд изцяло е отхвърлил двата обективно съединени иска с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Кодекса на
труда (КТ).
Въззивницата (ищцата) твърди, че обжалваното
решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните
правила. Твърди, че заповедта за
прекратяване на трудовото ѝ правоотношение
е вътрешно противоречива: като правно основание
е посочена липсата на професионална квалификация за изпълняваната работа (чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ), докато мотивите сочели на липса
на качества за ефективно изпълнение
на работата (т. 5). Намира, че първоинстанционният
съд самостоятелно е заместил действителната воля на работодателя
и е приел наличието на отделно правно
основание за прекратяване на трудовото правоотношение: обективна невъзможност за изпълнение на
трудовия договор (т. 12). Посочва, че тези
правни основания за прекратяването на трудовото правоотношение
са взаимно изключващи се. Твърди, че всъщност
от доказателствата по делото се
установява наличието на необходимата професионална квалификация. Същевременно се оплаква, че работодателят
не е създал организация и условия за поддържане и повишаване на професионалната
квалификация, както и че е допуснал нарушения
при провеждането на изпита ѝ, поради което не
би следвало да черпи права
от неправомерното си поведение. Иска
от въззивната инстанция да отмени
изцяло обжалваното решение и да постанови
друго, с което да уважи изцяло
предявените искове. Претендира разноски за двете съдебни
инстанции.
В срока по
чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от страна на “Л.С.” ЕАД, ЕИК ********, седалище
и адрес на управление ***, АЕРОГАРА СОФИЯ № 1, бул.
“********(въззиваемо дружество/работодател) чрез процесуалния представител юрисконсулт М.Ж.. Твърди, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно. В останалата част отговорът на въззивната жалба
възпроизвежда отговора на исковата молба.
Така например въззиваемото дружество намира, че проявата
на инициатива, способността за работа в екип и за качественото упражняване на професията са нормативно
установени изисквания към професионалната квалификация на работника или служителя,
а не лично възприемане на работодателя. Посочва, че сертификатът за компетентност може да бъде
отнет или правата по него
да бъдат спрени. Твърди, че е създал организация и условия за обучението
за поддържане и повишаване на професионалната
квалификация, както и че не е допуснало
нарушения при провеждането на изпита на въззивницата.
Иска от въззивната
инстанция да отхвърли въззивната жалба и да потвърди
обжалваното решение. Претендира разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение.
Въззивният съд, след
като съобрази становищата на страните, събраните от първоинстанционния съд доказателства и правото, направи следните фактически и правни изводи.
Въззивната жалба е редовна
и допустима. При служебна проверка въззивният съд намира обжалваното решение за валидно,
но частично недопустимо. Видно от исковата молба,
първоинстанционният съд е бил сезиран с два
обективно съединени иска: за признаване
на уволнението за незаконно и неговата отмяна (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ) и за присъждане на
обезщетение за времето, през което
ищцата е останала без работа поради
уволнението (т. 3). С обжалваното
решение първоинстанционният
съд се е произнесъл и по трети иск, който
обаче не е бил предявяван: за възстановяване на предишната работа
(т. 2). В тази част обжалваното решение трябва да бъде
обезсилено като недопустимо.
Във връзка с правилността на обжалваното решение в допустимата му част въззивният съд намира следното.
Първоинстационния съд правилно
е установил фактическата обстановка по делото.
Поради липсата на спор между
страните, а и с оглед представените по делото писмени доказателства се установява, че въззивницата е сключила трудов договор с работодателя на 29. 07. 2011 г. Изпълнявала е длъжността “сътрудник охрана” към Дирекция “Сигурност”,
Отдел “Проверка сигурност на пътници
и ръчен багаж”. Трудовото ѝ възнаграждение
е било в размер на 925 лева месечно.
Елемент от длъжностната ѝ характеристика
са били работата
с рентгеново оборудване, оборудване за откриване
на течни експлозиви и оборудване за откриване на
следи от експлозиви, а също така и поддържане на притежаваната компетентност (л. 78 от делото на районния
съд, гръб). В частност поддържането на притежаваната компетентност е трябвало да се изпълнява
чрез преминаване на компютърно обучение
за разпознаване на изображения и тест с продължителност поне 6 часа на
всеки период от 6 месеца в съответствие
с изискванията на Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване
(НПСГВ).
По делото са
представени данни, че във връзка
с нарушение при преминаването на компютърното обучение работодателят е наложил дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение” на въззивницата
на 28. 01. 2019 г. (л. 46 и сл.
от делото на районния съд).
На 31. 01. 2019 г. въззивницата
е упражнила правото си на отпуск
поради общо заболяване, като отпускът завършил на 16. 07. 2019 г. (л. 131 и сл. от делото на
районния съд; по делото са
представени данни, че два от
болничните листи са били анулирани
от ТЕЛК: л. 151 от делото на районния
съд). На 05. 08. 2019 г. работодателят е наредил да бъде проведено
обучение по модул 19 А “Проверка на лица, ръчен
багаж и пренасяни предмети” на седем
служители от Дирекция “Сигурност”, Отдел “Проверка сигурност на пътници
и ръчен багаж”, един от които
служители е била и въззивницата (л. 38 и сл. от делото на
районния съд). След завършването на обучението служителите
са положили изпит на 09. 08. 2019 г., като въззивницата и още трима други
служители не са се представили
успешно (л. 40 от делото на районния
съд). На 20. 08. 2019 г. въззивницата се е явила на поправителен
изпит, на който също не
се е представила успешно. В частност тя не е успяла
да се представи
успешно на практическата част, свързана с откриването на “самоделно взривно
устройство” (в този смисъл са свидетелските
показания). Със заповед от 26. 08. 2019 г. на
изпълнителния директор работодателят едностранно е прекратил трудовото правоотношение на въззивницата поради липса на необходимата
професионална квалификация за изпълняваната работа (чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ).
Възражението на въззивницата,
че работодателят не е създал организация
и условия за провеждането на обучение за поддържането
и повишаването на професионалната квалификация, е неоснователно. По делото са представени
данни, че работодателят е организирал самостоятелно обучение на компютърно базираната
система, като е осигурил възможност за провеждането му и за онези
служители, които не полагат нощен
труд, съобразено с работното им време
(л. 53 и 49 от делото на районния съд).
Малкият брой на компютрите е преодолимо неудобство, защото те могат
да бъдат използвани на смени
от служителите.
Макар и въззивницата да е представила удостоверение
(сертификат) за професионална квалификация („компетентност“), от т. 2 на удостоверението
(л. 14 от делото на районния съд) е видно, че то поражда действие докато
притежателят изпълнява изискванията на определени нормативни актове. От
длъжностната характеристика е видно наличието на задължение за поддържане на
удостоверената професионална квалификация, което обуславя провеждането на
съответен изпит от работодателя след продължителен отпуск. Освен това
са представени данни за включването
на въззивницата в нарочно обучение преди провеждането на изпитите след
изтичането на отпуска ѝ. Що се отнася до твърдението за допуснати
нарушения при провеждането на изпита, по делото не са събрани категорични
данни, които да го потвърждават. От протокола за изпит на 09. 08. 2019 г. е
видно, че изпитът е бил положен от общо 7 служители, а не само от въззивницата. От свидетелските показания пред първата
инстанция се установява, че определянето на даден обект като самоделно взривно
устройство е свързано с голям субективизъм. Този субективизъм обаче не може да
бъде преодолян поради самото естество на изпита.
Действително,
в мотивите на заповедта за прекратяването на трудовия договор е посочена и
липсата на качества като проява на инициатива и работа в екип, които могат да
бъдат отнесени и към друго основание за прекратяване (по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ), което не е било посочено. В останалата част от мотивите обаче подробно е
описано наличието на основанието за прекратяване на трудовия договор по т. 6.
Така работодателят е посочил определението на понятието „професионална
квалификация“ като съвкупност от знания и умения на работника или служителя (пар. 1, т. 5 и 6 от Допълнителните разпоредби на Закона за
професионалното образование). Посочил е повишените изисквания за поддържането
на професионалната квалификация при длъжностите, свързани със сигурността в
гражданското въздухоплаване. Посочил е и включването на въззивницата
в съответно обучение и неуспешния резултат на финалния изпит. Така главната
част от мотивите на заповедта съответстват на посоченото основание за
прекратяване на трудовия договор.
Неоснователно
е и възражението на въззивницата, че първоинстанционният съд е заместил действителната воля на
работодателя. В мотивите на обжалваното решение ясно е посочено, че заповедта е
за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ (поради липса на
необходимата професионална квалификация), както и че по делото са налице данни
за наличието на съответното основание. По-нататък районният съд само отбелязва,
че предвид данните по делото е било налице и още едно основание за прекратяване
на трудовия договор: по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ (обективна невъзможност за
изпълнение на договора), доколкото вследствие на резултата от изпита е
последвало спиране на достъпа на въззивницата до
рентгеновото оборудване. Макар и работодателят да не е посочил и това основание
в диспозитива на заповедта (а го е посочил в
мотивите), районният съд правилно е приел, че е достатъчно наличието на
посоченото в диспозитива и мотивите основание по т.
6. Следва да се отбележи, че основанията за прекратяване на трудовия договор по
чл. 328, ал. 1, т. 5, 6 и 12 не са взаимно изключващи се, а могат да се кумулират.
По изложените
съображения работодателят законосъобразно е прекратил трудовия договор с въззивницата. Обжалваното решение трябва да бъде потвърдено
в допустимата част.
Разноски. С оглед
изхода на делото в полза на въззиваемото дружество
трябва да бъдат присъдени разноските, сторени във въззивното
производство. В дадения случай единствените разноски са тези за юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя размера му, като не е обвързан от нормативно установения
минимум. Делото не се характеризира с фактическа или правна сложност и
направеният отговор на въззивната жалба възпроизвежда
отговора на исковата молба. От друга страна, юрисконсулт на въззиваемото
дружество се е явил в откритото съдебно заседание пред въззивната
инстанция и е проявил процесуална активност. Поради това адекватният размер на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен на
80 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
решение № 39712 от 13. 02. 2020 г., постановено от Софийския районен съд, 72-ри състав, по гр. д. № 619777 по описа за
2019 г. в частта, в която е
отхвърлен иск на А.Р.С.,
ЕГН **********, адрес за призоваване и съобщения град София, ул.
“********ап. 1, срещу “Л.С.” ЕАД, ЕИК ********, седалище
и адрес на управление ***, АЕРОГАРА СОФИЯ № 1, бул.
“*********, за възстановяване на предишната работа
на длъжност „сътрудник, охрана“ Отдел „Проверка сигурност на пътници и ръчен
багаж“, Дирекция „Сигурност“, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от
Кодекса на труда.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 39712 от 13. 02. 2020 г., постановено от Софийския районен
съд, 72-ри състав, по гр. д. № 619777 по описа за
2019 г. в частта, в която е
отхвърлен иск на А.Р.С.
срещу “Л.С.” ЕАД
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда за признаване за
незаконно и отмяна на уволнението ѝ, извършено със заповед № 143/26. 08.
2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 39712 от 13. 02. 2020 г., постановено от Софийския районен
съд, 72-ри състав, по гр. д. № 619777 по описа за
2019 г. в частта, в която е
отхвърлен иск на А.Р.С.
срещу “Л.С.” ЕАД
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от Кодекса
на труда за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно
уволнение за период от 6 месеца, считано от 26. 08. 2019 г., в размер на
5 550 (пет хиляди петстотин и петдесет) лева, 925 (деветстотин двадесет и
пет) лева месечно.
ОСЪЖДА
въз основа на чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 от
Гражданския процесуален кодекс А.Р.С. да заплати на “Л.С.” ЕАД сумата в
размер на 80 (осемдесет) лева –
разноски в производството пред въззивната инстанция.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 и 2
от Гражданския процесуален кодекс в едномесечен срок от връчването на преписа.
Служебно
изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: