РЕШЕНИЕ
№ 116
гр. Перник , 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-СТОЕВА
Въззивно гражданско дело № 20211700500061 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260445/13.11.2020 г., постановено по гр.д. № 6384/2019 г. на
Районен съд – Перник, e обявен за недействителен по отношение на „Интернешънъл
Саламанка Капитал“ ООД, договорът за дарение, сключен между Б. Г. А. и И. А. А.
като дарители, и А. И. З., като дарена, обективиран в Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № ***, том *, рег. № ***, дело № 124 от 25.06.2019 г., вписан в Служба
по вписванията при РС-П. с вх. рег. № 2674 от 25.06.2019 г., акт № ***, том *, д. №
1322/2019 г. на общо 5/6 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в ***, а именно:
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ дворно място с площ по документ
за собственост от 275 кв.м., по скица от 277 кв.м., за който съгласно плана за регулация
и застрояване на ***, утвърден със Заповед № *** г. и изменен със Заповед № *** г. е
отреден парцел ***, в кв. **, при граници на урегулирания поземлен имот по скица: от
север – УПИ ***, от изток – улица, от юг – УПИ *** и от запад – ***, заедно с
построената в него едноетажна жилищна сграда със застроена площ 20 кв.м., на
основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД. С решението ответниците са осъдени за заплатят на
ищеца всеки по 262,60 лв. - разноски за производството, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Б. Г. А. срещу решението в частта, с която е
уважен предявеният срещу нея иск по чл. 135 ЗЗД. Поддържа, че същото е
недопустимо и неправилно. Според жалбоподателката не са налице две от
предпоставките за уважаване на иска, а именно – извършване на действие, което
1
уврежда кредитора и второ знание на длъжника за увреждането. Съгласно чл. 4 от
сключения между „Бързи кредити“ ООД гр. С., от една страна, и А. Г. А. и Б. Г. А., от
друга, паричен заем в размер на 36 300 лв., задължението на заемополучателите е
обезпечено с договорна ипотека върху недвижим имот, представляващ апартамент №
**, находящ се в ***, учредена с НА № **, по нот. дело № 215/2013 г. на нот. М.М..
Обосновава се извод, че отговорността на заемополучателите е лимитирана и с
извършеното дарение на 5/6 ид. части от процесния имот не се увреждат интересите на
кредитора, поради което не може да бъде предмет на отменителния иск, тъй като
съгласно чл. 20а ЗЗД договорите имат силата на закон, за тези които са ги сключили.
На следващо място атакуваната разпоредителна сделка е извършена на *** г., а с
разпореждане по ч.гр.д. № 4944/2018 г. на ПРС за поправка на очевидна фактическа
грешка е обезсилен издаденият на *** г. изпълнителен лист, поради което към момента
на разпореждането не е съществувала годно изпълнително основание, за да се приеме,
че е налице увреждане на кредитора. Претендират се разноски.
Предвид еднаквостта на материалноправното положение на ответниците Б. Г.
А. и А. И. З., които са задължителни другари в процеса, на основание чл. 265, ал.2
ГПК е конституирана като жалбоподател и А. И. З..
Въззиваемата страна „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД в срока за
отговор по чл. 263, ал.1 ГПК изразява становище за неоснователност на жалбата по
изложени подробно съображения. Претендира разноски.
Въз основа на подадена молба от И. А. А. на 15.03.2021г., с която се
присъединява към въззивната жалба, подадена от Б. Г. А., с протоколно определение от
16.03.2021 г. съдът е конституирал на основание чл. 265 ГПК същата като страна във
въззивното производство.
Постъпили са по делото писмени бележки от жалбоподателката Б.А., в която
се изразява становище за основателност на жалбата.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269
ГПК, Окръжен съд Перник приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице -
страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
Първоинстанционното решението е валидно и допустимо, постановено в
рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искове за обявяване за недействителни
спрямо ищеца на договори за дарение, обективирани в нотариален акт за дарение на
идеални части на недвижим имот рег. № ***, акт ***, том *, дело № 1322/2019 г. на
Служба по вписванията при Пернишкия районен съд, с който ответниците Б. Г. А. и И.
А. А. дарили на А. И. З. своите 5/6 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в ***, а
именно: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ дворно място с площ по
документ за собственост от 275 кв.м., по скица от 277 кв.м., за който съгласно плана за
регулация и застрояване на ***, утвърден със Заповед № *** г. и изменен със Заповед
2
№ *** г. е отреден парцел ***, в кв. **, при граници на урегулирания поземлен имот
по скица: от север – УПИ ***, от изток – улица, от юг – УПИ *** и от запад – ***,
заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда със застроена площ 20 кв.м.
Преобразуващото право по чл. 135, ал. 1 ЗЗД на кредитора да обяви за
недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника възниква по силата
на закона при наличието на следния фактически състав: 1. действително вземане на
кредитора, възникнало преди извършването на действието, чието обявяване за
недействително се иска; 2. извършване на действие, което уврежда кредитора и знание
на длъжника за увреждането в хипотезата на безвъзмездни действия.
Лице, което има качеството на кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД, може да е
всеки титуляр на парично или непарично вземане, което не е погасено, без да е
необходимо вземането да е ликвидно или изискуемо, да е установено с влязло в сила
решение. Съдът по иска по чл. 135 ЗЗД не проверява съществуването на вземането, а
изхожда от положението, че съществува, когато то произтича от твърдените в
обстоятелствената част на исковата молба факти (с изключение на хипотезата, когато
вземането е отречено с влязло в сила решение). Страната, поискала отмяната по чл. 135
ЗЗД, установява качеството си на кредитор без да провежда пълно и главно доказване
на правата си, от които черпи правния си интерес. Когато кредиторът предяви само
павлов иск, без да го съедини с иск за вземането си, правоотношението, от което
произтича вземането не става предмет на делото ( в този смисъл е и преобладаващата
практика на ВКС споделяна и от настоящия състав, обективирана в Решение № 35 от
12.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1783/2017 г., III г. о., Решение № 224 от 30.10.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 2310/2014 г., III г. о.)
В исковата молба ищецът твърди, че е носител на парично вземане,
възникнало по силата на сключен с Б. Г. А. и праводателя на първите две ответници -
А. С. А., Договор за заем *** г., чието вземане е възникнало преди атакуваната
разпоредителна сделка.
От представените по делото писмени доказателства /приложеното за
послужване ч.гр.д.№ 4944/2018 г. по описа на РС-Перник и в.гр.д. № 477/2018 г. на ОС-
Перник, се установява, че с влязла в сила Заповед № *** г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК е установено наличието на вземане
на “Интернешънъл Саламанка Капитал” /с предишно наименование „Бързи кредити”
ООД/ ООД спрямо ответниците Б. Г. А. и А. С. А. за солидарно заплащане на сумата
36300,00 лв. – главница по Договор за заем *** г. и Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № **, том **, рег. № ***, дело 215 и нотариална заверка на
подписите и съдържанието рег. № *** г. на нотариус М. М. с район на действие РС-
Перник, с рег. № *** на НК, и сумата 21780,00 лв. – договорна лихва за периода
12.08.2013г. до 12.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
депозиране на заявлението в съда – 16.07.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата 1161,60 лв. – държавна такса и сумата 2272,00 лв. –
адвокатско възнаграждение.
От представеното удостоверение за наследници от *** г. се установява, че
длъжникът А. С. А. е починал на *** г., поради което по силата на универсалното
правоприемство, задълженията му са преминали към наследниците му по закон -–
съпруга, И. А. А. и М. А. А.– дъщери. С Решение № 415/18.02.2020 г. по гр.д. №
3
6516/2019 г. на РС – Перник е прогласен за нищожен отказът на И. А. А. от
наследството на своя баща А. С. А., вписан с *** г. в специалната книга на ПРС,
поради невъзможен предмет.
При така установените факти правилни са изводите на районния съд, че
ищецът има качеството кредитор на ответника Б. Г. А., в качеството на
заемополучател и наследник, а на ответника И. А. А., в качеството на наследник на А.
С. А..
Доколкото видно от протокола за разпределение по чл. 460 ГПК, получената
от кредитора сума, в резултат на проведеното принудително изпълнение, не е
достатъчна за погасяване на вземането по заповедта, същият има това качество до
пълното удовлетворяване на кредиторовия интерес, както правилно е приел районният
съд.
С разпореждане от 05.06.2019 г., постановено по ч.гр.д.№ 4944/2018 г. на РС –
Перник е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в изпълнителен лист от
*** г. относно номера на делото, същият е обезсилен и е постановено да се издаде
изпълнителен лист в съответствие с допуснатата поправка, потвърдено с Определение
№ 684 от 12.08.2019 г. по в.гр.д.№ 482/2019 г. на ОС – Перник. Неоснователно е
възражението на ответниците, че поради обезсилването на изпълнителния лист
/издаден на *** г., извършено като последица от поправка на допусната очевидна
фактическа грешка и разпореждане за издаване на нов за същото вземане/ към датата
на дарението не е съществувало годно изпълнително основание и затова
разпореждането не уврежда кредитора. Както се посочи, лице, което има качеството на
кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД, може да е всеки титуляр на парично вземане,
което не е погасено, без да е необходимо вземането да е ликвидно или изискуемо, да е
установено с влязло в сила решение. Не е необходимо вземането да е съдебно
признато, за да легитимира ищеца като кредитор. Необходимо е да не е отречено със
сила на присъдено нещо. Изложените доводи в тази връзка в жалбата са неотносими,
тъй като с обезсилването на изпълнителния лист, поради допусната ОФГ в изписване
номера на делото, не се отрича вземането.
Предвид изложеното настоящият състав намира за установена първата
изискуема предпоставка от фактическия състав на нормата на чл. 135, ал.1 ЗЗД –
ищецът се легитимира като кредитор с вземане, възникнало преди разпоредителната
сделка. Правно релевантен е моментът на възникване на задължението, а не моментът
на неговото съдебно признаване.
Извършването на действие, което да уврежда кредитора е следващият елемент
от фактическия състав на конститутивния иск по чл. 135, ал.1 ЗЗД. Съобразно
константната съдебна практика увреждащо кредитора е всяко правно или фактическо
действие на длъжника, с което осуетява или затруднява осъществяването на правото на
кредитора да се удовлетвори от длъжниковото имущество. Отменителният иск по чл.
135 ЗЗД е основателен, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го
или извършва други правни действия, с които се създават трудности за удовлетворение
на кредитора, в т. ч. опрощаване на дълг, обезпечение на чужд дълг, изпълнение на
чужд дълг без правен интерес и др. Без значение е дали длъжникът притежава друго
имущество, от което кредиторът да се удовлетвори, тъй като оспорената сделка страда
само от относителна недействителност, която лесно може да се преодолее, като
4
длъжникът изплати задължението си към кредитора. Увреждането на кредитора като
елемент от фактическия състав на иска е от категорията на обективните предпоставки и
предполага, че чрез извършеното правно действие, длъжникът създава или увеличава
неплатежоспособността си. (в този смисъл е и константната практика на ВКС
споделяна и от настоящия състав, обективирана в решение № 224/30.10.2014 г., по гр.
дело № 2310/2014 г., III г.о. на ВКС, решение № 48/21.02.2014 г., по гр. дело №
4321/2013 г. IV г.о. по описа на ВКС, решение № 35 от 12.04.2018 г. на ВКС по гр. д. №
1783/2017 г., III г. о., ГК). В случая се атакува едностранна безвъзмездна сделка,
сключена между ответниците, по силата на която Б. Г. А. и И. А. А. са дарили на А. И.
З. описаните идеални части от недвижимия имот. Увреждащият характер на
разпореждането се обуславя от самия факт на лишаване на длъжника от собственото
му имущество. Дарението на недвижими имоти пряко /директно/ намалява активите на
длъжника, обеднява го, и ще доведе до затрудняване удовлетворението на кредитора
предвид липсата на насрещна престация по дарението. Неотносими са доводите за
наличие на учредена като обезпечение на вземането ипотека върху недвижим имот,
тъй като съобразно разпоредбата на чл. 133 ЗЗД за обезпечение на вземането на
кредитора служи цялото длъжниково имущество. Нещо повече, кредиторът разполага с
възможност да избира от кое имущество да се удовлетвори - с обезпеченото в негова
полза имущество на длъжника или с друго налично такова, поради което всяко
действие на длъжника, намаляващо имуществото му е увреждащо кредитора ( в този
смисъл е и константната практика на ВКС споделяна и от настоящия състав,
обективирана са решение № 18 от 4.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № ЗЗ96/2014 г., IV г. о.,
ГК, решение № 407 от 29.12.2014 г. по гр. д. № 2301/2014 г. IV г. о. на ВКС и решение
48 от 21.02.2014 г. по гр. д. № 4321/2013 г. IV г. о. на ВКС).
Третата предпоставка за възникване на правото да се иска обявяване
недействителността на действията на длъжника изисква установяването на знание за
увреждането. Не е необходимо да се съзнава увреждането на определен кредитор -
достатъчно е само знанието у длъжника, че има кредитори и действията му ги
увреждат. Намерението за увреждане или наличието на измама не е елемент от
фактическия състав на правото по чл. 135, ал.1 ЗЗД. Когато увреждащата сделката е
извършена след възникването на кредиторовото вземане и е безвъзмездна, достатъчно е
кредиторът да докаже, че длъжникът е знаел за увреждането, т.е. знаел е за
съществуването на задължението към кредитора, а когато увреждащата сделка е
възмездна, кредиторът трябва да докаже, че за увреждането е знаело и третото лице, с
което длъжникът е договарял, т.е. че третото лице е знаело фактите и обстоятелствата,
които пораждат кредиторовото вземане - чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
В случая ответницата Б. Г. А., като страна по сключения с ищеца договор за
заем в качеството на заемател, е знаела за съществуване на задължението си от
сключване на договора, а ответницата И. А. А., в качеството на наследник на
солидарния длъжник по договора за кредит е уведомена за задълженията на своя
наследодател по договора за заем с връчването на поканата за доброволно изпълнение
на 14.05.2019 г., откъдето следва извод за знание у длъжниците, че ищецът е техен
кредитор.
Предназначението на иска по чл. 135 ЗЗД е кредиторът да се удовлетвори от
имуществото, предмет на разпоредителното действие. Относителната
недействителност е само спрямо кредитора, упражнил правото по чл. 135 ЗЗД и
доколкото съществува качеството му на неудовлетворен кредитор. От приетото по
5
делото разпределение, извършено от ЧСИ С. Б., се установява, че имотът, ипотекиран
за обезпечение на вземанията по договора за заем, е продаден за сумата 50000,00 лв., а
общото задължение към датата на изпращане на поканите за доброволно изпълнение
до длъжниците е 73404,95 лв. Правилни са изводите на районния съд, че с извършената
публична продан на даденото обезпечение не са погасени задълженията към ищеца,
поради което извършеното безвъзмездно разпореждане от длъжниците с имущество,
което би могло да послужи за пълно удовлетворяване на кредитора, несъменено го
уврежда.
Предвид изложеното настоящият състав изцяло споделя като правилни
изводите на районния съд, че са доказани всички предпоставки за уважаване на
предявения иск.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение
следва да се потвърди.
По разноските по производството:
На ответника по жалбата на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК
следва да се присъдят сторените в настоящото производство разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв., чието извършване е удостоверено в представения
договор за правна защита и съдействие от *** г.
С оглед на правилата, установени в разпоредбите на чл. 280, ал. 3, т. 1, вр. с
чл. 69, ал.1, т. 4 ГПК, въззивното решение не подлежи на обжалване.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260445/13.11.2020 г., постановено по гр.д. №
6384/2019 г. на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА Б. Г. А., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
„Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, с ЕИК *********, сумата от 600
/шестстотин/ лева - разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6