РЕШЕНИЕ
№ 146
гр. Бургас, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА Въззивно
гражданско дело № 20242100501916 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по повод въззивната жалба на В. В. Б., М. В. Б., П. Н. М. и А. М. Б.
против Решение № 1408/11.07.2024 г., постановено по гр.д. № 4290/2023 г. по описа на
PC-Бургас, с което е отхвърлен предявеният от „ЕЛКАБЕЛ“ АД против въззивниците
иск за делба на поземлен имот с идентификатор 07079.604.72 по КККР на гр. Бургас,
както и е допусната делба на този имот между „ЕЛКАБЕЛ“ АД, А. А. А., А. Х. А., О.
К. Н. и П. К. Н. при следните квоти: за „ЕЛКАБЕЛ“ АД – 83993/86658 кв.м. ид.ч., за А.
А. А. – 444,17/86658 кв.м. ид.ч., за А. Х. А. – 444,17/86658 кв.м. ид.ч., за О. К. Н. –
888,33/86658 кв.м. ид.ч. и за П. К. Н. – 1888,33/86658 кв.м. ид.ч. Въззивниците считат,
че първоинстанционното решение е неправилно и необосновано, тъй като съдът не е
отчел, че те са собственици на 3800 кв.м. ид.ч. от процесния имот, които са били
възстановени по реда на ЗВСВОНИ на наследодателите им К. И. К. и Л. И. Б.. Твърдят,
че заявените от „ЕЛКАБЕЛ“ АД възражения досежно правата им на собственост в
имота са изцяло неоснователни, като районният съд в пълно противоречие с
материалноправните разпоредби и със събраните по делото доказателства е приел, че
по отношение на спорните 3800 кв.м. реституция не е осъществена. Сочат, че са
оспорили като неверен издадения в полза на ищеца „ЕЛКАБЕЛ“ АД констативен
нотариален акт № 24, т. V, рег. № 7237, дело № 711 от 2019 г. за разликата над
1
80193/86658 кв.м. ид.ч. до признатия с него размер от 83993/86658 кв.м. ид.ч. и са
поискали той да бъде отменен в тази му част, тъй като държавата не е била собственик
на тези 3 800 кв.м. от имота (същите са били реституирани на праводателите на
въззивниците) и „ЕЛКАБЕЛ“ АД не е могло да ги придобие по реда на чл. 17а от
ЗППДОП (отм.) с акта за преобразуване от 1996 г., а следва да се зачетат
реституционните последици, настъпили преди преобразуването. На следващо място
във въззивната жалба се твърди, че реализираното върху възстановения на техните
наследодатели имот строителство е било извършено без надлежни строителни книжа,
като не са били събрани доказателства, които да оборят това твърдение, т.е. налице е
„незаконно строителство“ върху одържавения от наследодателите им имот, поради
което на осн. чл. 2, ал. 6 от ЗОСОИ е настъпила реституция по отношение на целия
имот от 3800 кв.м. по силата на закона. Според въззивниците горният извод не се
променя и от представеното по делото споразумение за прехвърляне на акции по чл.
18 от ЗППДОП (отм.), тъй като същото е нищожно - сключено е след влизане в сила
на ЗОСОИ и при директното реституционно действие на чл. 2, ал. 6 от този закон, т.е.
към момента на сключване на това споразумение процесните 3800 кв.м. не са били
държавна собственост, а освен това то е сключено от лицето М. Х. А. без надлежно
учредена представителна власт по отношение на правоимащите лица. Дори да се
приеме, че споразумението е породило правно действие, то от него не ставало ясно за
каква точно част от имота на правоимащите лица са получени акциите от капитала на
„ЕЛКАБЕЛ“ АД – дали само за част от възстановените 3800 кв.м. или за цялата площ
(застроена и незастроена). По отношение на направеното от „ЕЛКАБЕЛ“ АД
възражение за придобиване на спорните 3 800 кв.м. по давност се твърди, че същото
не е било заявено своевременно, съответно е недопустимо. Дори да се приеме, че това
възражение е допустимо, се твърди, че то е недоказано и неоснователно. Моли се
обжалваното решение да бъде отменено и вместо него въззивният съд да постанови
ново решение, с което да допусне делба на процесния имот, отчитайки правото на
собственост на въззивниците, както и да бъде отменен като неверен приложеният към
исковата молба нотариален акт № 24, т. V, рег. № 7237, дело № 711 от 2019 г. за
разликата над 80193/86658 кв.м. ид.ч. до признатите в полза на „ЕЛКАБЕЛ“ АД
83993/86658 кв.м. ид.ч. от делбения имот. В съдебно заседание се явява упълномощен
процесуален представител на въззивниците, който поддържа жалбата. Не са
ангажирани нови доказателства.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от лица, имащи право и
интерес от обжалване на първоинстанционното рещшение, и отговаря на изискванията
на чл. 259 и сл. от ГПК, поради което същата е допустима.
Въззиваемото дружество „ЕЛКАБЕЛ“ АД е подало отговор на въззивната жалба
в законоустановения срок, като същото твърди, че жалбата е неоснователна, а
решението на РС-Бургас е правилно и обосновано. Счита за правилен извода на
районния съд, че не са били налице предпоставките за възстановяване на
собствеността върху спорните 3 800 кв.м., тъй като към момента на влизане в сила на
реституционния закон имотът не е съществувал във вида, в който е бил одържавен, а в
по-голямата му част е бил застроен. Правилен бил и изводът на първата инстанция, че
на 20.09.1991 г. цялото движимо и недвижимо имущество на бившия Кабелен завод –
гр. Бургас, включително земята под този завод, е преминало в капитала на търговското
дружество с държавно участие „ЕЛКАБЕЛ“ ЕООД, като по този начин е престанало да
бъде държавна собственост. Сочи се също така, че на мястото на бившето дворно
място от 3800 кв.м. са съществували и сега съществуват собствени на „ЕЛКАБЕЛ“ АД
2
производствени сгради, които са пречка за възстановяване на имота както в реални,
така и в намалени граници. Въззиваемото дружество намира за правилен и извода на
районния съд за неоснователност и недоказаност на възражението на въззивниците, че
извършеното в бившето дворно място строителство е незаконно. По отношение на
изложените във въззивната жалба доводи във връзка с възражението на „ЕЛКАБЕЛ“
АД за придобиване на процесните 3800 кв.м. по давност се твърди, че това възражение
въобще не е било разглеждано от първата инстанция, поради което то не следва да е
предмет и на въззивната жалба. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено,
както и на въззиваемото дружество да бъдат присъдени направените разноски във
въззивното производство. В съдебно заседание се явяват процесуални представители
на „ЕЛКАБЕЛ“ АД, които поддържат отговора, не ангажират нови доказателства.
Въззиваемите А. А. А., А. Х. А., О. К. Н. и П. К. Н. не са подали отговори, не са
изразили становища по въззивната жалба, не се явяват лично и не изпращат
процесуални представители в съдебно заседание, не са представили доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
релевантните разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Производството пред РС-Бургас е образувано по предявена от „ЕЛКАБЕЛ“ АД
искова молба против А. А. А., А. Х. А., Д. Я. Н., О. К. Н., П. К. Н. и допълнително
конституираните ответници В. В. Б., М. В. Б., А. М. Б. и П. Н. М., за делба на следния
съсобствен недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 07079.604.72 по КККР на
гр. Бургас, с площ от 86 658 кв. м., с административен адрес: гр. Бургас, ПЗ „Север“, с
граници: поземлени имоти с идентификатори: 07079.620.229, 07079.620.313,
07079.604.103, 07079.621.218, 07079.621.10, 07079.602.529 и 07079.620.4, като се моли
делбата да бъде допусната при следните квоти: за „ЕЛКАБЕЛ“ АД – 83 993 кв. м., за
А. А. А. - 444,17 кв.м., за А. Х. А. - 444,17 кв.м., за Д. Я. Н. - 888,32 кв.м., за О. К. Н. -
444,17 кв.м., а за съделителите В. В. Б., М. В. Б., А. М. Б. и П. Н. М. искът за делба да
бъде отхвърлен. Ищецът твърди, че е правоприемник на КЗ „Васил Коларов“ - гр.
Бургас, съответно на дружествата „Елкабел“ ООД и „Елкабел“ ЕАД, като
собствеността върху процесния имот му е предадена от държавата въз основа на
заповед № РД-11-257/19.07.2006 г. на Областния управител на област Бургас и
допълнителна заповед № РД-11-165/30.04.2009 г. Сочи, че първоначалните ответници
са наследници на братята Я. и П. А., част от чийто имот „Фабрика за захарни изделия“
се е намирал в границите на делбения имот и е бил отчужден с Указ № Ц-4872/1947 г.
Със Заповед № 1970/28.10.1992 г. на кмета на Община Бургас в полза на наследниците
на братя Атанасови са били възстановени 2285 кв.м. от отчуждения им имот - бивше
дворно място, без новопостроените върху терена сгради и прилежащите им части, а с
Решение № 688/26.07.2000 г. по адм.д. № 390/1999 г. по описа на БОС на наследниците
на Я. и П. А. са възстановени още 380 кв.м. от национализираното дворно място.
Ищецът също така твърди, че в процесния имот са построени множество сгради, които
са собственост на „Елкабел“ АД, а наследниците на братя А. притежават
самостоятелни обекти единствено в сграда с идентификатор 07079.604.72.57. С оглед
на това първоначално заявеното искане е било делба да се допусне между ищцовото
дружество и горепосочените лица, при посочените в исковата молба квоти.
Ангажирани са доказателства.
В хода на делото е починала първоначалната ответница Д. Я. Н., като нейни
наследници са съделителите О. К. Н. и П. К. Н., поради което по отношение на нея
производството по делото е прекратено, без да са били конституирани нови страни по
3
делото.
Ответниците А. А. и А. А. са подали отговор на исковата молба, в който са
заявили, че не оспорват твърдяната от ищеца съсобственост в процесния имот, но
считат, че иска за делба следва да се отхвърли, тъй като в имота са построени
множество самостоятелни сгради, които принадлежат на различни собственици,
поради което дворното място е обща част, обслужваща отделните сгради и делбата му
е недопустима.
Ответникът П. Н. е изразил становище за основателност на претенцията за
делба на имота.
Ответникът О. Н. счита, че искът е допустим и основателен. Твърди, че
процесното дворно място не е обща част, като от него може да се обособи имот, който
да бъде предоставен в дял на ответниците. Моли съдът да допусне делба на имота при
посочените в исковата молба квоти.
В хода на делото вещни права върху идеална част от делбения имот са заявили и
В. В. Б., М. В. Б., А. М. Б. и П. Н. М., с твърденията, че в качеството им на наследници
на И. К. по реда на ЗВСОНИ им е било възстановено правото на собственост върху
празно дворно място с площ от 3 800 кв.м., попадащо в делбения имот. Считат, че от
споразумение от 07.07.1999 г., с което на наследодателите им са прехвърлени акции от
капитала на „Елкабел“ АД срещу правото на собственост, не става ясно за каква част
от имота им са получили акции от дружеството – дали за застроената или
незастроената част, или за цялото място, като според тях това би могло да стане
единствено за застроената част от имота, но не и за незастроената част от 330 кв.м.
Освен това са оспорили това споразумение като нищожно поради противоречие със
закона. Оспорили са и представителната власт на М. Х. А. да представлява Л. И. Б. и
С. П. К. при сключването на споразумението за прехвърляне на акции по чл. 18 от
ЗППДОП от „Елкабел“ АД. Оспорили са представения от ищеца констативен
нотариален акт № 24, том V, рег. № 7237, дело № 711 от 2019 г., с който „ЕЛКАБЕЛ“
АД е признат за собственик на 83 993/86 653 кв.м. ид.ч. от делбения имот, като считат,
че този акт е неверен за разликата над 80 193/86 653 кв.м. ид.ч. до 83 993/86 653 кв.м.
ид.ч. и молят в тази част същият да бъде отменен. Изложени са подробни доводи,
ангажирани са доказателства.
С обжалваното решение районният съд е допуснал делба на процесния имот
между „Елкабел“ АД, А. А. А., А. Х. А., О. К. Н. и П. К. Н. при следните квоти: за
„Елкабел“ АД – 83993/86658 кв.м. ид.ч., за А. А. А. - 444,17/86658 кв.м. ид.ч., за А. Х.
А. - 444,17/86658 кв.м. ид.ч., за О. К. Н. – 888,33/86658 кв.м. ид.ч. и за П. К. Н. -
888,33/86658 кв.м. ид.ч., както и е отхвърлил иска за делба по отношение на
съделителите В. В. Б., М. В. Б., А. М. Б. и П. Н. М.. За да постанови този краен
резултат, след преценка на събраните по делото доказателства районният съд е приел,
че делба на имота е допустима, тъй като макар и в него да има построени сгради, е
възможно той да бъде разделен на толкова урегулирани поземлени имоти, колкото са
съсобствениците и съответно притежаваните от тях сгради, при спазване изискванията
на благоустройствените закони. Районният съд е счел също така, че В. Б., М. Б., А. Б. и
П. М. нямат право на собственост в процесния имот, тъй като не са били налице
условията за настъпване на реституционния ефект на основание ЗВСОНИ поради това,
че към датата на влизане в сила на този закон имотът не е бил собственост на
държавата, общините, обществени организации или техни фирми или еднолични
търговски дружества по чл. 61 от ТЗ, а освен това той не е съществувал реално до
размерите, в които е бил отчужден, тъй ката върху терена, в който попада
4
претендираният от наследниците на И. К. имот, е бил изграден и е функционирал
завод, а не отделни самостоятелни сгради, поради което нито целият имот от 3800
кв.м., нито незастроената част от него е била възстановена по силата на ЗВСОНИ.
Изложени са подробни мотиви с обсъждане на относимите към спора доказателства и
възражения на страните.
При извършване на служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК Бургаският
окръжен съд установи, че решението е валидно и допустимо.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
относимите законови разпоредби, въззивният съд счита, че първоинстанционният съд е
изяснил обективно и всестранно спора от фактическа страна, като споделя изцяло
изложените от РС-Бургас мотиви, както и правните му изводи, поради което на
основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Във връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания БОС намира
следното:
Видно от ангажираните по делото съдебно-технически експертизи, върху
бившето дворно място на И. К., което е било с площ от 3800 кв.м., попадат следните
постройки: 590 кв.м. от сграда 48 (цялата с площ от 6752 кв.м.) - промишлена сграда
на един етаж, 1188 кв.м. от сграда 49 (цялата с площ от 1510 кв.м.) - промишлена
сграда на два етажа и цялата сграда 51 с площ 594 кв.м. - промишлена сграда на три
етажа, като не се спори, че тези сгради са били изградени и ползвани за нуждите на
завод „Елпром“. След приспадане на площите, заети от сградите и от други
съоръжения по смисъла на ЗТСУ (съгласно дадените в с.з. от вещото лице обяснения),
вещото лице е установило, че към 1992 г. незастроеното пространство от бившето
дворно място е било 1090 кв.м., но през него преминават два вътрешно-ведомствени
коловоза, които го разделят на три части.
От събраните по делото свидетелски показания се установява, че
горепосочените две ЖП линии са били използвани интензивно за доставка на
материали за завод „Елпром“. Установява се също така, че в незастроената част от
имота попада и водомерна шахта за промишлена вода, която е обслужвала целия
завод, като там са били изградени и утайници.
При тези данни относно състоянието на претендирания от наследниците на И. К.
имот с площ от 3 800 кв.м. към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ, настоящата
съдебна инстанция намира за правилен извода на районния съд, че върху този имот е
било осъществено строителството на завод, който към 1992 г. е функционирал, т.е.
било е осъществено комплексно мероприятие, засягащо и одържавеното по реда на
ЗОЕГПНС от И. К. дворно място, а не строителство на отделни сгради.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че към датата на влизане в сила на
ЗВСОНИ бившето дворно място от 3 800 кв.м. не е съществувало реално до размерите,
в които е бил отчуждено, нито е имало свободна част от него, която да е подлежала на
реституция, предвид осъщественото в него комплексно строителство, изградените ЖП
коловози, обслужващи завода, както и наличието на други допълнителни елементи
(шахта и утайници), които също са обслужвали завода. Поради това
първоинстанционният съд правилно е приел, че в полза на наследниците на И. К. не е
настъпила реституция на горепосочения имот по реда на ЗВСОНИ, нито на част от
него, тъй като не са били налице предвидените в закона условия за това.
Дори да се приеме, че в полза на наследниците на И. К. е било възстановено
правото на собственост върху имота от 3800 кв.м. или върху част от него на основание
5
ЗВСОНИ, то налице е и друго основание за невключване на наследниците му в
настоящата делба, тъй като видно от представеното по делото споразумение за
прехвърляне на акции по чл. 18 от ЗЗПДОП от 07.07.1999 г., сключено между
Министерството на промишлеността на РБ и Л. И. Б. и С. П. К. (наследници на И. К.),
представлявани от пълномощника М. Х. А., наследниците на К. са били обезщетени с
673 броя поименни акции от капитала на „ЕЛКАБЕЛ“ АД, като те са вписани и в
книгата на акционерите на това дружество, извлечение от която е представено по
делото. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на въззивниците
за нищожност на това споразумение, тъй като ако се приеме, че одържавеното дворно
място от 3800 кв.м. е подлежало на реституция, то са били налице и условията на чл.
18 от ЗППДОП, защото този имот е бил включен в ДМА на държавно предприятие.
Неоснователно е и възражението за нищожност на горепосоченото
споразумение, поради липса представителна власт на пълномощника М. Х. А., който
го е подписал от името на правоимащите лица. Действително по делото е представено
единствено пълномощно от 31.05.1999 г., с което Л. Б. е упълномощила М. А. да
получи и да разполага с акциите от „ЕЛКАБЕЛ“ АД, които й се полагат по чл. 18 от
ЗППДОП, както и да я представлява пред съответните държавни органи, юридически и
физически лица във връзка с извършване на сделки с тези акции. Не е представено
пълномощно, изхождащо от Ст. К., но е представена подписана от Л. И. Б. и С. П. К.
клетвена декларация – разделителен протокол с нотариални заверки на подписите от
17.11.1999 г. и 18.11.1999 г., с която двете са декларирали, че са получили
определените им 673 броя акции от капитала на „ЕЛКАБЕЛ“ АД и са се съгласили
тези акции да бъдат разпределени помежду им, т.е. дори да се приеме, че С. К. не е
била надлежно представлявана от М. А. при подписване на споразумението по чл. 18
от ЗППДОП, то с подписаната от нея впоследствие клетвена декларация тя е признала
получаването на полагащите й се акции, с което е потвърдила извършените от
пълномощника без представителна власт действия във връзка с тяхното получаване.
Неоснователно е и възражението на въззивниците, че от споразумението от
07.07.1999 г. не става ясно за каква част от одържавения имот от 3 800 кв.м. са
получени акциите от капитала на „ЕЛКАБЕЛ“ АД – дали за целия имот или за част от
него. Действително в текста на споразумението не е посочено изрично за какъв имот
правоимащите лица – наследници на И. К. са получили обезщетение в размер на 673
бр. акции от капитала на „ЕЛКАБЕЛ“ АД, но видно от представената по делото
преписка, по която е сключено това споразумение, същата е била образувана по искане
на наследниците на И. К. на осн. чл. 18 от ЗППДОП да бъдат обезщетени с акции или
дялове от капитала на „ЕЛКАБЕЛ“ ООД, съответстващи на имота им, представляващ
дворно място от 3 800 кв.м., т.е. прехвърлените им 673 бр. поименни акции
представляват обезщетение за цялото бивше дворно място от 3 800 кв.м., съответно
след получаването на тези акции наследниците на И. К. не притежават никаква част от
правото на собственост върху процесния имот.
Предвид горното въззивният съд счита, че обжалваното първоинстанционно
решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Въпреки неоснователността на въззивната жалба, в полза на въззиваемите
страни не следва да се присъждат разноски за въззивното производство, тъй като
липсват доказателства за направени такива разноски.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1408/11.07.2024 г., постановено по гр.д. №
4290/2023 г. по описа на PC-Бургас.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7