№ 1138
гр. София, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Румяна М. Найденова
Членове:Мария Г. Шейтанова
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело
№ 20211100514745 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С Решение № 20203690/27.10.2021 г., постановено по гр. д. №
43050/2020 г. по описа на СРС, ГО, 157 състав, е отхвърлен изцяло
предявеният от З. К. С. срещу К. С. С. иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, вр. чл. 74 ЗЗД за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 15 625,62 лв. – представляващо вземане по обратен
изпълнителен лист, издаден на 23.02.2016 г. по гр. д. № 2865/2015 г. на ВКС,
Четвърто ГО.
Срещу първоинстанционното съдебно решение е депозирана въззивна
жалба от ищеца З. К. С. с доводи за неправилност. Излага, че не се е обогатил,
тъй като не бил получил нищо от воденото срещу него изпълнително дело.
Ответникът бил изпълнил несъществуващо задължение. Сочи, че бил дал
рарешение на съдебния изпълнител за плащане на суми само на К. С. С..
Намира, че взискателят следвало да иска платените суми от ЧСИ Г.Д..
Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба
от ответника К. С. С..
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
1
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва
първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира,
че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество
въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК вр. чл. 74 ЗЗД от З. К. С. срещу К. С. С. за недължимост на сумата от
15 625,62 лв. – представляващо вземане по обратен изпълнителен лист,
издаден на 23.02.2016 г. по гр. д. № 2865/2015 г. на ВКС, Четвърто ГО.
Основният спор в настоящото въззивно производство е съсредоточен
върху въпроса – дали събраните в изпълнителното производство от ответника
парични суми са били събрани и разпределени за погасяване на вземането по
изпълнителния лист на ищеца.
По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 74 ЗЗД:
Между страните не е спорно, а видно от приетите по делото писмени
доказателства, се установява, че:
по гр. д. № 13100/2014 г. по описа на СГС на 12.01.2015 г. е издаден
изпълнителен лист в полза на ищеца въз основа на невлязло в сила
съдебно решение № 19445 от 29.12.2014 г. за сумата 10 000 лв.,
представляваща продажна цена на недвижим имот, подробно
индивидуализиран в изпълнителното основание;
По молба на ищеца от 14.01.2015 г. въз основа на издадения
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 9/2015 г. по описа
на ЧСИ Г.Д.;
По изпълнителното дело на 21.01.2015 г. е постъпило запорно съобщение
от ЧСИ М.П., с което се налага запор на вземанията на ищеца З. С. до
сумата 3378 лв. в качеството му на длъжник по изпълнително дело №
157/2015 г. с взискател ответникът по настоящото дело и се прави искане
за превеждане на сумата;
По делото е постъпило запорно съобщение и от ЧСИ Д.Д. на 22.01.2015
г., с което се налага запор върху вземанията на ищеца до сумата 12 427.98
лв., в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 168/2013 г., с
взискател С.Н.К.;
С молба от 24.01.2015 г. ответникът К. С. уведомява съдебния
изпълнител, че е заплатил доброволно сумата от 14 072.70 лв., а
съдебният изпълнител на 06.02.2015 г. превежда изцяло сумата по първия
запор в размер на 3378 лв., а по втория частично сумата 10 735.79 лв.;
На 23.02.2016 г. е издаден обратен изпълнителен лист в полза на К. С. С.
срещу З. К. С. за сумата в размер на 15 625,62 лв., събрана въз основа на
предварително изпълнение на обезсилено решение на СГС №
2
19445/29.12.2015 г. по гр.д. № 13100/2014 г.
Съгласно чл. 245, ал. 3 ГПК при допуснато предварително изпълнение
на невлязло в сила осъдително решение, постановено от въззивен съд и
последващо отхвърляне на иска, на длъжника по изпълнението се издава
обратен изпълнителен лист срещу взискателя за връщане на сумите, получени
въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото
решение, както и за събраните такси и разноски в изпълнителното
производство. Сумата от 15 625,62 лв. е събрана в рамките на принудително
изпълнение, а след събирането й да е отменено изпълнителното основание,
въз основа на което е бил издаден изпълнителният лист. Достатъчно е, че
задължението на ответника е било погасено по силата на отмененото решение
и парчините суми са излезли от патримониума му в полза на ищеца. Щом чрез
запорите са погасени задължения на З. К. С. към трети лица (или към
ответника по друго изпълнително дело), то това плащане икономически
облагодетелства самия ищец, защото погасява неговите дългове. За
предявеният в настоящото производство отрицателен установителен иск е от
значение единствено дали с принудителното изпълнение по отмененото
решение ищецът се е обогатил (погасени са негови задължения към други
лица) за сметка на ответника, а не дали трети лица (други кредитори) са имали
или не валидни вземания, доколкото изпълнителното производство е
законосъобразно като водено по редовно издадени изпълнителни основания
към момента на извършването на изпълнителните действия. Правилни са и
мотивите на първоинстанционният съд, че съдебният изпълнител действа въз
основа на представени изпълнителни титули, които той не може да подлага на
преценка по същество. Въззивният състав споделя изцяло мотивите на
обжалваното решение, поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към
тях и същите стават част от правните съждения на настоящото решение.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото
на спора, решението на СРС следва да бъде потвърдено като правилно.
По отношение на разноските:
Въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на разноски.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20203690/27.10.2021 г., постановено по
гр. д. № 43050/2020 г. по описа на СРС, ГО, 157 състав.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните.
Решението, може да се обжалват пред ВКС в едномесечен срок от
3
връчването му на страните с касационна жалба при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4