Решение по дело №7052/2018 на Районен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е № 492

гр. Сливен, 08.05.2019 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, десети състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА

при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7052 по описа за 2018 г., на СлРС за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от В.К.Д., ЕГН: **********, със съгласието на неговия баща и законен представител К.И.Д., ЕГН: ********** ***, в качеството му на низходящ наследник по права линия, втора степен на загиналата при ПТП Велика Иванова Дюлгерова на депозирана чрез процесуален представител по пълномощие, съгл. чл.32, т. 1 ГПК адв. Г.М. ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 226 от КЗ /отм./ във вр. с пар. 22 от ПЗР на КЗ /нов/ във вр. с чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 86 ЗЗД срещу застраховател – ЗАД ”АРМЕЕЦ”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. „Стефан Караджа” № 2 по договор за застраховка „Гражданска отговорност” за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинено от застрахован по застраховка  „ГО на автомобилистите” на 09.03.2015 г.,  с цена на иска 20 000 лв.

Предявен е иск с правно основание чл. 226 от КЗ /отм./ във вр. с пар. 22 от ПЗР на КЗ /нов/ във вр. с чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 09.03.2015 г. около 18 часа в гр. Сливен на бул. „Бургаско шосе”, в района на местността „Мочурите”, настъпило ПТП между лек автомобил и пешеходка, в резултат на което последната била починала на място. Водачът Г.С.Г. управлявала собствения си лек автомобил, марка „Нисан Примера”, с ДКН СН 64-34 АК и била извършила престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в” във вр. с чл. 342, ал. 1 НК. Пострадалата Велика Иванова Дюлгерова била получила телесни увреждания несъвместими с живота-тежка черепно-мозъчна травма, оток на мозъка, контузионни огнища на мозъка, изпадане в състояние на мозъчна кома, затормозяване на функциите на сърдечно-съдовия и дихателен център. Настъпването на смъртта било пряка и непосредствена последица от получените телесни увреждания в резултат на ПТП. За извършеното от нея деяние Г.С.Г. била осъдена с Присъда № 33/10.12.2015 г.  по НОХД № 440/2015 г. на СлОС, която била изменена с Решение № 30/18.03.2016 г. по ВНОХД № 18/2016 г. на БАС и това решение било потвърдено с Решение № 160/04.07.2016 г. по КНД № 511/2016 г. на ВКС. Ищецът бил внук на пострадалата и бил много травмиран от нейната смърт, тъй като бил привързан към своята баба, на чието име бил кръстен. Бабата му била съветник и морална опора. Внукът също много помагал на баба си в нейното ежедневие. След нейната смърт същият видимо променил поведението си и станал раздразнителен, разстроен и нервен и неговите близки започнали да се тревожат за него. Променил поведението си и в училище и започнал да извършва неправилни постъпки. Страданието, което изпитвал от загубата на бабата си било видимо за цялото му семейство и за неговите приятели. Душевната му болка продължавала и до настоящия момент, а преживеният стрес от нейната смърт се отразил на поведението и взаимоотношенията му с другите хора. Цитира ТР № 1 от 21.06.2018 г. по т.д. № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС, с което бил разширен кръга на материално легитимираните лица да получат право на обезщетение за неимуществени вреди претърпени в резултат на настъпила смърт на техен близък човек, като били включени в тази категория и лицата по чл. 2, пар. 1, буква „а” на Директива 2012/29/ЕС, а именно роднини по права линия, братя и сестри и лица, които са били издържани от починалите. С оглед на изложеното ищецът считал, че притежава материална легитимация да предяви настоящия иск. Счита, че справедливият размер на  обезщетението на претърпените неимуществени вреди е 20 000 лв. по см. на чл. 52 ЗЗД. Към датата на настъпилото ПТП водачът на лекият автомобил имал валидно сключена задължителна за автомобилистите застраховка „Гражданска отговорност”  с ответното застрахователно дружество. Била безспорна причинна връзка между настъпилата смърт на бабата на ищеца и извършеното ПТП, както и причинната връзка между претърпените неимуществени вреди от ищеца от смъртта на баба му.

Моли съдът да осъди ответното застрахователно дружество да му заплати сумата от 20 000 лв., съставляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди причинени от смъртта на неговата баба, настъпила вследствие на процесното ПТП ведно със законната лихва от датата на ПТП-09.03.2015 г. до окончателното плащане.

Претендира и разноски.

В срока по чл.131 ГПК отговор от ответната страна е постъпил. С него се оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорват се всички твърдения, изложени в исковата молба, касаещи възникването на вземането, предмет на претенцията, материалната легитимация на ищеца., като цитира в този смисъл ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. Цитира пар. 96 от ПЗР на КЗ, съгласно който обезщетението за лицата по чл. 493, ал. 4 е в размер на 5000 лв.

 Прави се възражение за съпричиняване на вредоносният резултат от страна на наследодателката на ищеца по чл. 51 ЗЗД, тъй като била пресичала пътното платно на място, което не било предназначено за пешеходци без да се съобрази с разстоянието на наближаващото МПС и неговата скорост на движение, с което била нарушила чл. 113, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата, както и че е излязла внезапно на пътното платно, предприемайки пресичане, като е нарушила чл. 108 ЗДвП и е скъсила времето на реакцията на водача до интервал, в който е било обективно невъзможно да предотврати произшествието. Пострадалата е била пресичала пътното платно в тъмната част от денонощието без нужната светлинна сигнализация и по този начин също е допринесла за настъпване на произшествието. Оспорва твърдението на ищеца, че преживеният от него стрес, болки и страдания се намират в причинно-следствена връзка със смъртта на баба му. Не били приложени доказателства относно твърдяната привързаност на ищеца към неговата починала баба, както и наличието на ежедневни контакти и добри отношения помежду им. Оспорва продължителността и интензитета на моралните болки на ищеца причинени от смъртта на неговата баба. Оспорва размера на исковата претенция като завишен и прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на акцесорната претенция за заплащане на лихва, а също твърди, че и такава лихва не се дължи от застрахователя.

Иска от съда отхвърляне на претенцията, като неоснователна. Претендира разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представената по делото Присъда № 33/10.12.2015 г.  по НОХД № 440/2015 г. на СлОС, която била изменена с Решение № 30/18.03.2016 г. по ВНОХД № 18/2016 г. на БАС и това решение било потвърдено с Решение № 160/04.07.2016 г. по КНД № 511/2016 г. на ВКС, Г.С.Г. е призната за виновна в това, че на 09.03.2015 г. на път SLV 1083, км. 3,5 от републиканската пътна мрежа, източно от гр. Сливен, в местността „Рамануша” при управление на моторно превозно средство- лек автомобил „Нисан Примера”, с рег. № СН 6463 АК, нарушила правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 20, ал. 2 ЗДвП и по непредпазливост причинила смъртта на Велика Иванова Дюлгерова, на 72 г. и е извършила престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в” във вр. с чл. 342, ал. 1 НК  и й  е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и половина, отложено по реда на чл.66 НК. Страните не спорят, че починалото лице в резултат на ПТП е баба на ищеца, което е видно и от представените по делото удостоверения за родови връзки.

По делото е представена комбинирана застрахователна полица № 11114002657881 от 28.10.2014 г., видно от която процесният лек автомобил е бил застрахован при ответното застрахователно дружество, като застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите” е била сключена за срок от една година или процесното ПТП от 09.03.2015 г. се е случило в рамките на срокът на действие на застраховката, който изтича на 28.10.2015 г.

Видно от показанията на свидетелката Голичева, леля на ищеца по майчина линия контактите на ищеца с баба му били много чести, тя му помагала за уроците и участвала активно в неговото отглеждане, и детето прекарвало ваканциите си при нея, както и съботите и неделите. Починалата била единствената баба на ищеца и двамата били много привързани един към друг и имали силна емоционална връзка помежду си въпреки, че не живеели заедно. Ищецът бил свикнал с баба си и нейната загуба му се била отразила негативно, тъй като вече не можел да разчита на нейната помощ за уроците, нито да прекарва с нея свободното си време. Било му много мъчно след смъртта на баба му и често съжалявал, че баба му не е до него за да го подкрепя.  Видно от показанията на свидетелката Дюлгерова, майка на ищеца същият имал ежедневни контакти със своята баба, която го посещавала всеки ден и с нея той прекарвал ваканциите си. Двамата взаимно си помагали в ежедневието. Детето било тежко преживяло смъртта на единствената си баба и често питало за нея и си спомняло за нея, станало мълчаливо и затворено. Предстояло му награждаване в Пловдив, но не бил отишъл, тъй като бил много изплашен, че може нещо да му се случи и на него. Травмата от загубата се била отразила дълго време върху поведението му и към настоящия момент все още му била липсвала. Непосредствено след смъртта бил депресиран, но тя като негова майка не била позволила да се изолира от социални контакти, въпреки че липсата не могла да бъде напълно преодоляна.

Съдът кредитира напълно свидетелските показания, тъй като същите са за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.

Съгласно заключението по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, кредитирано от съда като обективно и пълно, се установява, че скоростта на движение на автомобила Нисан преди ПТП е била около 78 км.ч., а в момента на удара е била 45 км.ч. Опасната зона за спиране на автомобила при определената скорост на движение е била около 69 м. Пешеходката се била движила напречно на платното преди удара в посока от ляво-надясно на автомобила, при скорост на движение от 3,2 км.ч., като към момента на удара се била завъртяла на 180 градуса т.е. обратно на предварителната посока на движение. Възможно било и попътно движение на пешеходката преди удара, като непосредствено преди удара тя се била завъртяла на 90 градуса спрямо предварително избраната посока на движение. Водачката на автомобила Нисан била възприела пешеходката своевременно, когато автомобилът е бил на около 59 м. от мястото на удара. Съобразно осветеността на късите светлини нейната видимост е била достигала до 60 м. пред автомобила. Тя не е имала техническата възможност да възприеме пешеходката по-рано предвид ограничената й видимост от движението на къси светлини и възприемането на тъмен обект спрямо насрещните светлини на фаровете. Опасната зона за спиране на автомобила е била по-голяма от реалната далечина на видимост, което не позволява на водачката при избраната скорост на движение да спре пред възможно необозначено препятствие. Водачката е нямала възможност да предотврати ПТП при скорост на движение спрямо момента на осветяване с челния фронт на светлините. Технически съобразената скорост на движение на автомобила спрямо разстоянието, от което е възприела опасността от 59 м. и запас от 1 м. е била около 69 км.ч. Водачката е имала техническата възможност да намали скоростта на движение до технически съобразената и да предотврати ПТП. Пешеходката е имала техническата възможност да предотврати ПТП, като се движи по банкета извън платното за движение и носи със себе си светлинен източник. Основната техническа причина довела до възникване на ПТП е движението на пешеходката по платното за движение, в тъмната част на денонощието, без нужната светлинна сигнализация и наличието на приближаващ се автомобил. Технически правилно било пешеходката да се движи по банкета и да носи светлинна сигнализация. Причина за настъпилото ПТП била и движението на автомобила с технически несъобразена скорост съобразно видимостта пред автомобила. Технически правилно било водачката да се съобрази с видимостта и да намали скоростта до технически съобразената. Пешеходката се била движила в зона извън населено място, в тъмната част на денонощието и по платното за движение. Тя не се е съобразила с положението и скоростта на движение на приближаващия автомобил. Пешеходката е била без светлинна сигнализация. При наличието на такава водачката е би имала техническата възможност да възприеме пешеходката по-рано и предприеме действия за спиране на разстояние по-голяма от опасната зона за спиране.

Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка Г., която е била водач на процесния автомобил, на процесната дата 09.03.2015 г. в тъмната част на денонощието на бул. „Бургаско шосе” в посока към с. Тополчане, след местността Рамануша, когато се била разминавала с последния насрещен автомобил до колата от ляво видяла възрастна жена, която се била хвърлила на предното стъкло от ляво и го счупила, като била се преобърнала назад след удара. Натиснала спирачка веднага след като я била видяла, но нямала време да реагира. След удара и когато автомобилът спрял излязла от него и повикала 112 и полиция. Пешеходката била на средата на платното и тя не могла да я възприеме, поради насрещното движение, тъй като всички автомобили в насрещното платно били карали с къси светлини и тъй като не я видяла не могла да спре и да се предотврати удара. Била управлявала автомобила със скорост от 70-80 км.ч.

Съдът кредитира показанията на разпитаната по делото свидетелка Г., тъй като същите кореспондират в пълна степен с изготвената по делото автотехническа експертиза.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.223, ал.1 от КЗ /отм/ със сключването на договор за застраховка ”Гражданска” отговорност”, застрахователят поема задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно съгласно чл.257, ал.1 и 2 от КЗ /отм/ обект на застраховане по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства. В тази връзка за успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл.226, ал.1 от КЗ /отм/ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.

В настоящия случай безспорно по делото се установява, че към датата на настъпилото ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховката “Гражданска отговорност” съгласно застрахователна полица от 28.10.2014 г., валидна за периода  за процесния лек автомобил, сключена между ответното застрахователно дружество и собственика на автомобила, което обуславя пасивната материалноправна легитимация на ответника по иска.

Безспорно по делото се установява, че с влязла в сила Присъда № 33/10.12.2015 г.  по НОХД № 440/2015 г. на СлОС, която била изменена с Решение № 30/18.03.2016 г. по ВНОХД № 18/2016 г. на БАС и това решение било потвърдено с Решение № 160/04.07.2016 г. по КНД № 511/2016 г. на ВКС, Г.С.Г. е призната за виновна в това, че  е извършила престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в” във вр. с чл. 342, ал. 1 НК. Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Т.е. с влязлата в сила присъда обстоятелствата относно авторството, противоправността и вината за извършеното от дееца престъпление на , при което са причинени посочените в последната увреждания, са безспорно установени. С оглед на това и предвид установеното наличие на валидно сключено застрахователно правоотношение по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответника, съдът намира, че са налице всички предпоставки за възникване на отговорността на застрахователя за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди от деликта. Ищецът безспорно се явява внук на починалото при ПТП лице .

С ТР №1/21.06.18г. по т.д.№1/16г. на ОСГНТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на решението е прието, че обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата по делото може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Прието е още, че с оглед  традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съотв. бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг, но за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в Постановления № 4/1961 г. и № 5/1969 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.  

В конкретния случай за установяване на вредите, претърпени от ищеца, чието обезщетяване се претендира с предявения иск, съответно техния вид и обем, са ангажирани гласни доказателства – показанията на св. Дюлгерова и Голичева, които са съответно майка и леля на ищеца.

Съдът кредитира тези свидетелски показания, тъй като са основани на непосредствени възприятия относно фактите, до които се отнасят, като не са представени основания за съмнение в тяхната достоверност. Въз основа на така събраните гласни доказателства съдът прави извода, че между ищеца и починалата негова баба е съществувала силна и хармонична връзка , като те са били привързани един към друг, и отношенията им се основавали на разбирателство и взаимопомощ. Ищецът е поддържал редовни контакти с починалата си баба, като са разчитали на взаимна грижа, помощ и подкрепа. Наред с това се установява и търпени от ищеца значителни по интензитет и продължителност морални болки и страдания от внезапната загуба на неговия родственик, която се е отразила негативно върху неговото емоционално състояние. При така установената трайна и дълбока емоционална връзка и тежестта на претърпените вреди, се налага извод, че са налице предпоставките за присъждане на обезщетение на лице от разширения семеен кръг и следва да се направи изключение от ограничението на Постановления №4/1961г. и №5/1969г. на Пленума на ВС като се присъди обезщетение в полза на ищеца по реда на чл.52 ЗЗД. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да изходи от общия принцип за справедливост, като съобрази както настъпилата вреда, така и влиянието, което същата е оказала върху емоционалното състояние на ищеца, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.

Застраховката застраховката "ГО" е сключена с полица от 28.10.2014 г. и по силата на § 22 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекс за застраховането /в сила от 01.01.2016 г./, за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на КЗ /01.01.2016 г./, какъвто е и процесния случай, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането /отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015 г./, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на КЗ, каквито данни по делото няма. Ето защо, съдът намира, че при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение, са приложими единствено нормите на част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, които не предвиждат лимит на обезщетенията за неимуществени вреди, под този посочен в §27 ал. 1 т. 2 от ПЗР на КЗ (отм.) -  за всяко събитие при две или повече пострадали лица до 5 000 000 лв.

Действително в § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) е определен максимален размер от 5000 лева, за обезщетяване на разширения кръг лица, между които попадат братята и сестрите, като е придадено обратно действие за съдебните претенции, предявени след 21.06.2018 г., но съдът намира, че настоящата претенция, макар и предявена на 21.12.2018 г., не попада в тази хипотеза, тъй като материално правните норми на новия Кодекс за застраховането, обхващат само произшествията, в резултат на които се претендира обезщетение за неимуществени вреди, възникнали след влизането му сила, а именно 01.01.2016 г. Дори да се приеме, че разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) е приложима за всички претенции, предявени след 21.06.2018 г., независимо от това по време на действие на кой кодекс е възникнало застрахователното събитие, съдът намира, че тази разпоредба противоречи на правото на ЕС, доколкото е предвидена по-малка сума от посочените в чл.1, параграф 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката "Гражданска отговорност", чиито чл.9, ал.1 предвижда, следните минимални суми: в случай на телесно увреждане — минимална застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие, независимо от броя на пострадалите; в случай на имуществени вреди—1 000 000 EUR за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите. При констатиране на това противоречие между европейското и националното право съдът е длъжен, в рамките на своята компетентност, да приложи общностното право в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като остави без приложение евентуалните разпоредби от вътрешното право, които му противоречат, без оглед на това дали те предхождат или следват общностната правна норма, както и без да е необходимо да изиска или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред. В тази връзка според Решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-277/12 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Augstākās tiesas Senāts (Латвия) с акт от 16 май 2012 г., постъпил в Съда на 1 юни 2012 г., член 3, параграф 1 от Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5, не допуска национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства, да  покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5. Съобразно разпоредбата на чл.633 от ГПК, решенията по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища и учреждения в Република България.

Ето защо, при зачитане горните актове и решения, съдът намира, че за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, съобразен с нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди за процесния период –, които съгл. §27 ал. 1 т. 2 от ПЗР на КЗ са: за всяко събитие при две или повече пострадали лица до 5 000 000 лв.

С оглед на така изложеното съдът намира, че претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да се репарират със сумата от по 35 000 лева, който размер съответства най-пълно на критерия за справедливо обезщетение по чл. 52 от ЗЗД.

В писменият си отговор ответникът прави изявления за наличието на съпричиняване на вредоносният резултат като твърди, че пострадалата не е била на пътното платно през тъмната част на денонощието без да носи . Съобразно практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК /Решение №98 от 24.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 596/2012 г., II т. о., Решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II т. о.,  Решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I т. о. и др./ изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и че намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД предполага доказвани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Т.е. за да се формира извод за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, съотв. за степента на това съпричиняване, то следва да се отчете не само факта на извършено от страна на пострадалия нарушение на правилата за движение по пътищата, но и дали тези нарушенията са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл следва да се прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за вредоносния резултат и въз основа на това да определи обективния му принос. От събраната по делото САЕ  и от показанията на разпитаната по делото свидетелка Г. безспорно се установява, че, пешеходката със своето поведение е допринесла за настъпването на вредоносния резултат, тъй като основната техническа причина довела до възникване на ПТП е движението на пешеходката по платното за движение, в тъмната част на денонощието, без нужната светлинна сигнализация и наличието на приближаващ се автомобил. Технически правилно било пешеходката да се движи по банкета и да носи светлинна сигнализация. Пешеходката се била движила в зона извън населено място, в тъмната част на денонощието и по платното за движение. Тя не се е съобразила с положението и скоростта на движение на приближаващия автомобил. Пешеходката е била без светлинна сигнализация. При наличието на такава водачката е би имала техническата възможност да възприеме пешеходката по-рано и предприеме действия за спиране на разстояние по-голяма от опасната зона за спиране.

 Съдът намира, че релевираното от ответната страна възражение за съпричиняване от страна на пострадалия се явява доказано, а оттам и основателно, като счита, че справедливият размер на съпричиняването е 40 %.

С оглед на така изложеното съдът намира, че предявеният иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм/ се явява основателен в пълният му предявен размер от 20 000 лв., като от дължимото обезщетение за неимуществени вреди,  определено от съда по справедливост по чл. 52 ЗЗД в размер на 35 000 лв. се приспадне признатият процент на съпричиняване на пострадалото лице-40 % или се получава сумата от 21 000 лв. /35 000 -40% от 35 000 лв.= 35 000-14 000=21 000/.

Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Тази гражданска отговорност, както вече бе посочено, е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, обстоятелство, което обуславя отговорност на застрахователя за всички причинени от делинквента вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите. Поради това и с оглед императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД законната лихва върху присъденото обезщетение следва да бъде начислявана именно от датата на увреждането. Във връзка с претенцията за заплащане на законната лихва от отв.страна с отговора е въведено правопогасяващото възражение за давност, което следва да бъде разгледано от съда. Вземането за лихви при упражнено право на трети лица срещу застрахователя по гражданската отговорност на деликвента, се погасява с кратката тригодишна погасителна давност съгласно чл. 111, б."в" ЗЗД, считано от деня на настъпилото ПТП,  откогато е изискуемо вземането за непозволено увреждане / в този см. са Решение № 67 от 24.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 323/2010 г. и Решение № 96 от 18.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 610/2010 г. /. По делото няма данни, нито са наведени твърдения да е налице спиране или прекъсване на давността. С оглед на така установеното съдът намира, че вземането за законна лихва върху обезщетението за периода от датата на непозволеното увреждане – 09.03.15г. до 21.12.2015 г. вкл. е погасено по давност, поради което и в тази му част искът следва да бъде отхвърлен, като законната лихва следва да бъде присъдена за периода от 21.12.15г. до окончателното  изплащане на главницата.

С оглед изхода на производството на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат от ответника разноски в общ размер на 2150 лв., съставляваща платено адвокатско възнаграждение

От страна на ответника  е направено искане за присъждане на разноски, но  с оглед изхода на производството не му се дължат такива.

На основание чл.78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса в размер на 800 лв., определена съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК върху уважените искове, както и сумата от 100 лв., съставляваща част от депозита за вещото лице по САЕ, поета от разноските на съда. Мотивиран от изложеното, съдът

Р  Е  Ш  И  :

 ОСЪЖДА ЗАД ”АРМЕЕЦ”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. „Стефан Караджа” № 2, ДА ЗАПЛАТИ на В.К.Д., ЕГН: **********, със съгласието на неговия баща и законен представител К.И.Д., ЕГН: ********** ***, в качеството му на низходящ наследник по права линия, втора степен на загиналата при ПТП Велика Иванова Дюлгерова, СУМАТА от 20 000лв. /двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие загубата на баба му Велика Иванова Дюлгерова, починала на 09.03.2015 г., в резултат на настъпило ПТП на същата дата, причинено от Г.С.Г., която при управление на собствения си лек автомобил, марка „Нисан Примера”, с ДКН СН 64-34 АК  извършила престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в” във вр. с чл. 342, ал. 1 НК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.12.2015г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.226, ал.1 от КЗ /отм/  и чл.86, ал.1 от ЗЗД , като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на непозволеното увреждане – 09.03.2015 г. до 21.12.2015г. вкл. като погасен по давност.

ОСЪЖДА ЗАД ”АРМЕЕЦ”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. „Стефан Караджа” № 2, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Сливенския районен съд СУМАТА от 800 лв, представляваща дължимата по делото държавна такса върху уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.6 от ГПК и сумата от 100 лв., съставляваща част от депозита за вещото лице по САЕ, поета от разноските на съда.

ОСЪЖДА ЗАД ”АРМЕЕЦ”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. „Стефан Караджа” № 2, ДА ЗАПЛАТИ на В.К.Д., ЕГН: **********, със съгласието на неговия баща и законен представител К.И.Д., ЕГН: ********** *** сумата от 2150 лв., съставляваща заплатен адвокатски хонорар.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Сливенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :