Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер     488          Година  2018, 07.03.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Първо отделение, ІІІ състав

 

   на 09.01.2017 година

 

в публично заседание в след* състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ КОМСАЛОВА

 

Секретар: МИГЛЕНА НАЙДЕНОВА

 

като разгледа докладваното от СЪ­ДИЯ ТАНЯ КОМСАЛОВА адм.дело номер 359 по описа за 2017 година и като об­съ­ди :

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на ФИРМА против Заповед № 1147 от 12. 12.2016 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с което на дру­жеството е наредено да организира незабавно и ефективно изтегляне от пазара на бебешко легло марка **, производител ФИРМА, като стока, опасна за здравето и безопасността на потребителите и да отп­рави предупрежде* към потребителите за рисковете, които стоката съдържа.

Според дружеството-жалбоподател оспорената заповед е незаконосъобразна поради нарушение на материал* закон и на процесуалните норми. Твърди се, че леглото – предмет на оспорената заповед, не е било запечатано от служителите на КЗП при проверката на 27.06.2016 г. и не е тествано в лаборатория. Твърди се също, че дружеството е предприело мерки по изтегляне от пазара на въпросното легло мно­го преди издаване на оспорената заповед, поради което тази заповед се явява напъл­но безпредметна. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на направените разнос­ки, за които е представен списък в последното съдебно заседание. Съображе* по съ­ществото на спора са изложени в депозираните по делото писмени бележки.

Ответникът чрез процесуал* си представител оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на разноски. Съоб­раже* по съществото на спора са изложени в хода на процеса от процесуал* представител.

ПО ДОПУСТИМОСТТА.

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, от лице имащо правен инте­рес от зая­веното оспорвани и то срещу акт подлежащ на съдебен контрол, поради ко­ето се явява и про­цесуално ДОПУСТИМА. В тази връзка достатъчно е да е се посочи, че в самия акт не е конк­ретизирано пред кой орган подлежи на оспорване, поради което и приложение намира нове­лата на чл.140 ал.1 от АПК.

Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА, поради след­ни­те съ­ображе*:

Производството по издаване на оспорената заповед е започнало въз основа на сигнал от потребител и проверка, извършена на 27.06.2016г. от длъжностни лица на Регионална дирекция Пловдив на КЗП по нареждане на глав* директор на Главна дирекция „Контрол на пазара” в магазин на дружеството в град Хасково, за което е съставен констативен протокол № К-0216358 от 27.06.2016г. (л.60 и сл.). При провер­ката е установено, че в магазина се предлага за продажба детско легло марка **, изработено от ПДЧ и МДФ от производител ФИРМА, с неподвижна преграда, което легло има разстояние между опо­рата за краката и горната повърхност на страната 550 см, както и че има самонарезни винтове за захващане на носещите дъното фризове за таблите. На проверяващите не са би­ли представени документи, удостоверяващи съответствието на леглото с нормативно ус­тановените изисква* за безопасност на детските легла съгласно БДС EN716-1: 2008+А1:2013, EN716-2:2008+А1:2013. В констатив* протокол е отбелязано, че из­ложените за продажба легла са мостри от всичките седем модела, проверени от орга­ните на КЗП, и са по 1 брой, същите са запечатани като проба № 1 за изпитване за бе­зопасност, описани в протоколи за вземане на проби /л.64 и сл., конкретно за казуса л. 68/.

Предадено е за изпитване в Изпитвателен център „А.Т.” легло модел „Л.“. Видно от писмо от 11.10.2016 г./вх. № Ц-02-1073 от 12.10.2016г, л.58/ на този център до КЗП, в центъра са проведени два броя изпитва* на легло от модел „Л.” люл­ка, като на 08.07.2016 г./л.153 -157/ леглото не е издържало изпита*та, но на 13.07.2016 г. /л.25-29/ са били отстранени несъответствията и леглото е издържало изпита­*та.

Всъщност от съдържанието на Протокол за изпитване № 5197452510603 от 08.07.2016г. е видно, че процесното легло не е издържало изпита*та по показателя „Разстояние между основаната и страните на леглото“, чиито допустимо показатели се седържат в БДС EN 716-1: 2008+А1:2013 т.4.4.2.3, съответно методът на изпитване е този по БДС EN716-2: 2008+А1:2013, т.5.4.1 /което несъответствие не е било констатирано при проверката на 27.06.2016г., бел.моя/. Съгласно същият този прото­кол предоставената проба е издържава изпита*та по всички останали показатели, като отговаря в този смисъл на изисква*та на приложимия стандарт, вкл. и относно констатираните по протокола от 27.06.2016г. на КЗП несъответствия .

 Тук е мястото да се посочи, че изпитване е възложено от ФИРМА /съгласно и указа*та дадени от контролните органи/, но са предоставени в ИЦ“А.Т.“ образци за изследване, вкл. и леглото „Л.“ – люлка, които са били израбо­тени за целите на лабораторното изследване, вкл. и същите са били изработени така, че да отговарят на изисва*та на БДС EN 716-1: 2008+А1:2013 по специално т.4.4.8.2, уреждащ разстоянието между опорите за крака и горната част на страниците и на челата на детското легло – за тези два образеца са приложени разстояние най-малко 600 мм между гор* край на вяска опора за крак, за каквато в случая е приета предната решетка на леглата и гор* край на страниците и челата, но това не със­тав­ляват посочените по-горе проби, взети в хода на извършената проверка /така из­рич­ното вписване в Про­токол от 29.06.2016г., л.15/.

Този факт /производството на леглото за целите на изпитването на дата 29. 06.2016г./ се потвърждава и от протокол от 08.07.2016г. /л.16 и сл./, който документ съ­що изхожда от оспорващия. В същия този протокол е отбелязано в интересуващите ни части т.1/ а/ и Раздел I Решихме, т.1/, че „не се налагат допълнителни корекции в об­разеца по следната причина: става въпрос за дъното на леглото, а в текстовата част на схемата за сглобяване пише, че дъното на коша трябва да се постави така, че да е на равни разстоя* от всички страници, които да не са повече от 25 мм /т.8 от ин­струкцията/, като по този начин е изпълнено изискването на т.5.4.1 от БДС EN716-2: 2008+А1:2013“, съответно в Раздел II Единодушно решихме: Б/ е посочено, че „макар за разположението на дъронот на коша на леглата да има съответно описание в инструкциите на всяко едно легло, пораид което не се налагат никакви допълващи коригиращи действия, днес следва да се изработи и ново дъно с размерио 64,5/109,5 мм за образец модел „Л.“.

Съгласно данните от Протокол за изпитване № 5217454210622 от 13.07.2016г. на ИЦ“А.Т.“ така изработе* образец от легло модел „Л.“ е издържал из­тиването вкл. и по показателя „Разстояние между основаната и страните на леглото“, чиито допустимо показатели се съдържат в БДС EN 716-1: 2008+А1:2013 т.4.4.2.3, съответно методът на изпитване е този по БДС EN716-2: 2008+А1:2013, т.5.4.1. Не са установени никакви други несъотвествия с изисква*та на почосените БДС.

В хода на съдебно производство от страна на оспорващия са представени При­емо-предавателен протокол № ********** от 30.06.2016г. в поставен в ИЦ“А.Т.“ вх. № 1596/1597 от 01.07.2016г. /л.418/, фактура № ********** от 01.07.2016г., издадена от ИЦ“А.Т.“ във връзка с извършено „Изпитване на легла детски, не­подвижни и сгъваеми за домашна употреба“, с описание на пробата „Трансформи­ращо бебешко легло Л. люлка“, по заявка за изпитване № 5197 от 01.07.2016г., с дата на данъчно събитие 01.07.2016г., и фактура № ********** от 12.07.2016г., из­дадена от ИЦ“А.Т.“ във връзка с извършено „Изпитване на легла детски, непод­вижни и сгъваеми за домашна употреба“, с описание на пробата „Трансформиращо бебешко легло Л. люлка“, по заявка за изпитване № 5217 от 11.07.2016г., с дата на данъчно събитие 12.07.2016г.

Издаването на Протоколите за изпитване с цитираните в това изложение но­мера и посочените в предход* абзац документи са потвърдени в писмо изх. № П256 от 16.10.2017г. от управителя на ИЦ“А.Т.“, л.421 от делото. 

От Акт № 039720 от 29.11.2016г., съставен от дължностни лица на РД – Плов­див на КЗП е видно, че Протокол за изпитване № 5217454210622 от 13.07.2016г. на ИЦ“А.Т.“ е предоставен на проверяващите органи, но данните от същия не са възприети, доколкото е констатирано че предмет на изпитване не е била запечатаната проба в хода на проверката.

Въз основа на резултатите от протокола за изпитване № 5197452510603 от 08. 07.2016г. председателят на КЗП е издал оспорената заповед – предмет на настоя­щото съдебно производство, като е приел че процесното лего не отговаря на изиск­ва*та съгласно Стандрат БДС EN 716-1:2008+А1:2013г. „Мебели. Сгъваеми и несгъ­ваеми детски легла за използване в домашни условия. Част 1: Изисква* за безо­пасност“ по показател т.4.4.2.3 „разстояние между основата и страните на леглото“.

В хода на съдебното производство от ответника са представени двата стан­дарта БДС EN 716-1:2008+А1:2013 и БДС EN 716-2:2008+А1:2013 в превод на бъл­гарски език (л.103-151), чиито изисква* са посочени като нарушени от ФИРМА при производството на процесното бебешко легло.

Представените от процесуал* представител на дружеството-жалбоподател писмени доказателства ще бъдат коментирани по-долу съобразно относимостта им към настоящия правен спор, като следва да се посочи, същите в по-голямата си част са несъотносими – или касята други продукти, произвеждани и предлагани на пазара от ФИРМА, или нямат отношение към конкрет* праве спор.

Видно от представеното извлечение от протокол № 28 от заседание на КЗП, проведено на 11.11.2016 г., т.33.8, комисията е взела решение на ФИРМА да бъдат издадени заповеди за организиране на незабавно и ефективно изтегляне от пазара на бебешко легло „*”, бебешко легло „Л. – люлка”, детско лег­ло „*” и детско легло „*”, като стоки, опасни за здравето и безопасността на потребителите. Конкретно процесното легло е посочено в мотивите, че не отговяра на изискването на т.4.4.2.3 – „Разстояние между опорите и горния край на стените“ от БДС EN 716-1:2008+А1:2013 и че това е установено с Протокол № 5197452510603 от 08.07.2016г. на ИЦ „А.Т.“. Тук е мястото да се посочи, че действително с посоче* протокол е установено, че продукта не издържал изпитанието по показате­ля т.4.4.2.3 от БДС EN 716-1:2008+А1:2013 но същият касае не „разстоянието между опорите и горния край на стение“, а касае разтоянието между „основаната и страните на леглото“.

В хода на съдебното производство е допуснато извършването на съдебно-тех­ническа експертиза, заключението по която съдът кредитира изцяло като компетентно дадено и съответно на събра* по делото доказателтсвен материал.

В интересуващите ни тук части, съобразно фактическите и правни основа* за постановяване на оспорената пред съда Заповед, експертните изводи се свеждат до следното:

1.    И двете легла, модел „Л.“ установени от експерта в магазин * са с ненарушени пломби, поставени от длъжностни лица на Коми­сията за защита на потребители /самите „пломби“ са подробно описани от вещото лец/. Налична е монтажна схема, сложена в едно от чекмеджената на съответната проба.

2.    Не може между основата на леглото и страниците и между основата на лег­лото и челата да премине конус с диаметър 22 мм – т.4.4.2.3 от БДС EN 716-2:2008+А1:2013. Преди завинтването дъното следва да се позиционира така, че да е на равни разстоя* отдалечено от вътрешната страна на страници, гръб и преден хоризонтален фриз. В мострите, това е направено и разстоя­нието във всички посоки е по-малко от 25 мм. В монтажните схеми и на две­те легла в т.11 е указано: „Поставете дъното на кошарата така, че да е на равни разстояния до четирите страни, които да не са повече от 25 мм“. Ко­гато не е спазено това указание експертът е категоричен, че е възможно в една от посоките разстоянието да е по-голямо от 25 мм.

От разпита на вещото лице, проведен в открито съдебно заседание на 19. 09.2017г., се установява, че на място експертът е установил две запечатани проби с легла модел „Л.“ – люлка, и двете проби с ненарушена цялост на поставените ле­пенки от служителите на КЗП; че никоя от тези две проби не е била предмет на изс­ледване в ИЦ“А.Т.“, а там е изпратена друга мостра от модел „Л.“ люлка /което на практика не е спорно между страните, а и се установява то посочените по-горе доказателства, бел.моя/; че установените на място проби от вещото лице отгова­рят на изисква*та на стандарта за разстояние между основата на леглото и стра­ните на същите и то е по-малко от 25 мм; че обстоятелството че при първото изпит­ване е посочено, че пробата не е издържала изпитанието по този показател се дължи на неправилен мотаж на самото легло /пристигнало разглобено в ИЦ“А.Т.“/, при несъблюдаване на приложените инструк­ции за това.

В останалите му части както приетото по делото заключение, така и изло­жените съображения от експерта при отговорите на поставените му въпроси при него­вия разпит в открито съдебно заседание, касаят евентуални нарушения на други изск­вания на посочените стандарти, които обаче не са релевирани в заповедта на ответ­ника – същите са изън възприетите от него фактически и правни основания за поста­новяване на оспорения ИАА, поради което и не се коментират от състава на съда. При това положение същите са несъотносими към настоящия правен спор.

Съдът, въпреки че намира заключението на вещото лице за компетентно, без­пристрастно и кореспондиращо със събраните по делото доказателства, кредитира го изцяло, като със същото по безспорен начин се установява съответствие на пробата от процесния модел легло с изискването на т.4.4.2.3 от БДС EN 716-2:2008+А1:2013, като такова съответствие е на лице и при последващите мостри, изработени от ФИРМА и изпратени за изследване в ИЦ“А.Т.“ – така приложе* протокол от изпитване от 13.07.2016г., респ. заключението на вещото лице.

Или в обобщение от събраните по делото доказателства по категоричен начин се оборват констатациите на контролните органи, дали повод за издаване на оспоре­ната заповед – че разстоянието между основаната и страните на легло не отговаря на изискванията на т.4.4.2.3 от БДС EN 716-2:2008+А1:2013.

Действиетлно в протокола за изпитване от 08.07.2016г., послужил като осно­вание за издаване на оспорената заповед и представен няколкократно в хода на съ­дебното производство, е посочено, че е установено процесното несъответствие със стандарта, но този факт се дължи на неправилен монтаж от служителите на ИЦ“А.Т.“ на изпратената мостра, а отделно от това категорично това несъответствие лип­сва в мострата, запечатана като проба в хода на проверката от контролните органи.

При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна.

На първо място не се споделя възражението /сторено за първи път в депози­раната по делото писмена защита/, че актът е издаден от некомпетентен орган.

Съгласно изричната разпоредба на чл.82 ал.1 т.1 ЗЗП по отношение на нех­рани­телните стоки и услуги компетент*т административен орган, който осъществя­ва контрол за безопасност е Комисията за защита на потребителите /КЗП/.

Председателят на Комисията организира и ръководи дейността й, представлява я в страната и в чужбина, издава индивидуални административни актове, наказателни постанов­ления и налага принудителни административни мерки (чл. 165, ал.4 ЗЗП).

Процесната Заповед е издадена от председателя на КЗП в изпълнение на пра­вомощието предоставено на Комисията по отношение безопасността на стоките, пора­ди което съдът намира, че оспорваният административен акт е постановен от компе­тент* за това орган.

Заповедта е в предвидената писмена форма, но съдът счита че при поста­новяването й са допуснати нарушения на административнопроизводствените прави­ла, които следва да бъдат опре­делени като съществени по смисъла на чл. 146, т.3 АПК, тъй като по същество са довели и до неправилно приложение на материалния закон  поради следните съображе*.

Съдът споделя разбирането, че нарушението на административно-производ­ствени­те правила е съществено само тогава, когато е повлияло или е могло да пов­лияе върху край­ното решение по същество на административния орган.

Такова в случая е доспуснато.

Възприетата от контролните органи фактическа обстановка в цитирания по-горе Кон­стативен протокол от 27.06.2016г. не касае нарушение изискванието на т.4.4.2.3 от БДС EN 716-1:2008+А1:2013, т.е. на място проверяващите органи не са установили дъното на изложената мостра, запечатана като проба, да е на по-малко от 25 мм от страните на леглото.

В самото Решение на КЗП по протокола от 11.11.2016г. действително е записа­но, че с Протокол № 5197452510603 от 08.07.2016г. за изпитване на трансформиращо бебешко легло молед „Лейди“ – люлка, същото не е издържало изпита*та по посо­че* показател, но в същия този протокол е изрично отразено и че е представен пос­ледващ такъв, удостоверяващ че несъответствието е отстранено и изпитването е из­държано. Нещо повече, посочи се по-горе, че в същото това Решение макар и да е прието, че пробата не е издържава изпитанието по изискването на т.4.4.2.3 от БДС EN 716-1:2008+А1:2013, е прието че това касае разстоянието между опорите и горния край на стените“, което е фактически невярно. Това въобще не е коментирано от от­ветника, не е предоставена възможност на оспорващия да посочи откъде идва разли­ката, съответно да ангажира доказателства. Самият ответник не е подложил на анализ така контатираните противоречия и не изложил съображения по тях, а безкритично е приел факта на нарушение на изискване, въведено с БДС.

Настоящият състав намира, че посоченото съставлява съществено наруше­ние на административно производствените правила, тъй като при това положение на практика липсва безспорно установен факт на нарушение изискването на т.4.4.2.3 от БДС EN 716-1:2008+А1:2013, респ. на лице ли е нарушение на другите изисква*та на същия БДС. При тези протиречиви данни за установяването на тези обстоятелства административ*т орган е следвало да изпол­зва всички средства и методи, включи­телно и при необходимост назначаването на ек­спертизи за това, съгласно разпоред­бите на глава V, раздел І от АПК и в частност при прилагането на разпоредбите от чл. 35 - чл. 53 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 35 от АПК "Индивидуалният адми­нистративен акт се издава, след като се изяснят фак­тите и обстоятелствата от значе­ние за случая и се обсъдят обясне*та и възраженията на заинтересованите граж­дани и организации, ако такива са дадени, съответно направени", а съгласно чл.36 - "доказателствата се събират служебно от администра­тивния орган". В конкретния слу­чай административният орган не е изяснил фактите и обстоятелствата, както и не е събрал всички доказателства относими към случая, а напротив.

Ако това бе сторено, ако дори само бяха подложени на обстоен анализ посоче­ните пис­мени доказателства, в съвкупност с констатациите на сами проверяващи ор­гани на дата 27.06.2016г. на практика щеше да се установи фактическата обстановка, възприета от състава на съда, обосноваваща категоричния извод, че нарушение на посоченото изискване на стандарта – т.4.4.2.3 на БДС EN 716-1:2008+А1:2013, няма.

По отношение на съответствието с материалния закон.

Мярката по чл.88 ал.1 т.2 ЗЗП, която е съответна на разпоредбата на чл.8 (1) (е, i) Директива 2001/95 и която оправомощава контролните органи "за всеки опасен про­дукт, който вече е на пазара да наредят или организират фактическото му и незабавно изтегляне".

Предвид наведените възраже* от оспорващия следва да се посочи, че едни от основните политики на Европейския съюз /ЕС/ са Закрилата на общественото здра­ве и Защитата на потребителите, както ясно е посочено в Глава II, ДЯЛ ХV, чл.168 и чл.169 от Договора за Функционирането на европейския съюз.

В тази връзка е приета и Директива 2001/95/ЕО на Европейския Парламент и на Съвет относно общата безопас­ност на про­дуктите (ДОБП), която има за цел да оси­гури високо ниво на безопасност на про­дуктите в це­лия ЕС за потребителски продук­ти, които не са обхванати от специфичното сек­торно законо­дателство на ЕС за хармо­низация. ДОБП също така допъл­ва разпоредбите на секторното законодателство в ня­кои аспекти. Ключовото положение на ДОБП гласи, че произ­водителите са длъжни да пускат на пазара само продукти, които са бе­зопасни. В ДОБП са предвидени също така разпоредби за надзор на пазара, чиято цел е да се га­рантира високо равнище на опазване на здравето и безопасността на потребителите.

Както ясно е прокламирано в § 13а от ДР на ЗЗП именно този закон въвежда изисква­*та вкл. и на ДОБП.

С изричната норма на чл. 69, ал.1 ЗЗП е въведено задължение за производите­лите на стоки и лицата, предоставящи услуги да предлагат на потребителите само бе­зопасни стоки и услуги, което е в пълен унисон и с нормата на чл.3 пар.1 от ДОБП.

Понятията за безопасни, респективно опасни стоки и услуги са дефинирани в чл.70 и чл. 71 от ЗЗП.

Съгласно ал.1 на чл.70 от ЗЗП безопасна е всяка стока или услуга, която при нормални и разумно предвидими условия за употреба, включително продължител­ността на нейното из­ползване, привеждането й в експлоатация, инсталирането (мон­тирането) и поддръжката й, не представлява риск за живота и здравето на потреби­телите или той е минимален и съвместим с употребата на стоката или услугата и е смятан като приемлив за осигуряване високо ниво на защита на потребителите, като се вземат предвид критериите заложени в т.1 – т.5, което съответства и на легалното определение на понятието „безопасен продукт“ дадено с чл.2 пар. 1 б.“б“ от ДОБП.

По смисъла на чл.71 ал.1 от ЗЗП стоката или услугата се смятат за безопасни, когато съответстват на нормативно установените изисква* за безопасност, на които трябва да от­го­варя, за да бъде пусната на пазара /така и чл.3 пар.2 ал.1 от ДОБП/.

В ал.2 и ал.3 на чл. 71 на ЗЗП е предвидено, че стоката или услугата се смята за безо­пасна по отношение на рисковете и групите рискове, обхванати от българските стандар­ти, въ­веждащи хармонизирани европейски стандарти, справки за които са би­ли публикувани от Ев­ропейската комисия в "Официален вестник" на Европейския съ­юз /така и чл.3 пар.2 ал.2 от ДОБП/, а при липса на нормативни изисква* и стан­дарти съответствието на стоката или ус­лугата с общите изисква* за безопасност се оценява,като се вземат предвид: българс­ките стандарти, въвеждащи европейски стан­дарти, различни от тези по ал.2; българските стан­дарти, които са разработени на на­ционално ниво - при липса на стандарти по т.1; пре­поръките на Европейската коми­сия, съдържащи насоки за оценка на безопасността на стоките - при липса на стандар­ти по т.2; правилата за добра практика по отношение на безопасността на стоките или услугите, прилагани в съответ* сектор - при липса на препоръки по т.3; актуал­ното състояние на науката и техниката - при липса на правила за добра практика по т.4; нор­мално предвидимите очаква* на потребителите за безопасност - когато не е възможно да се вземе предвид актуалното състояние на науката и техниката /така и чл.3 пар.3 от ДОПБ/.

Така заложената на европейско и национално ниво нормативна рамка налага извода, че всеки продукт следва да е съвместим с употребата си и да отговаря на ви­соко ниво на за­щита на безопасност за здравето на хората, отчитайки категориите потребители, изложени на риск, когато използват продукта, вкл. по-специално деца и стари хора (Арг.: чл. 2, б. "б", iv от ДОБП), съобразно конкретиката на настоящия ка­зус.

В процес* случай не се твърди и не са ангажирани доказателства по отноше­ние на детските легла като изделия за отглеждане на малки деца да са утвърдени нормативни изисква* за безопасност, не се установи да са изработени и т.нар. хар­монизирани европей­ски стандарти по смисъла на легалното определение на това по­нятие дадено с чл.2 т.1 б.“в“ от Регламент № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 годи­на относно европейската стандартизация, за изме­нение на Директиви 89/686/ЕИО и 93/15/ ЕИО на Съвета и на Директиви 94/9/ЕО, 94/25/ЕО, 95/16/ЕО, 97/23/ЕО, 98/34/ЕО, 2004/22/ЕО, 2007/23/ЕО, 2009/23/ЕО и 2009/ 105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Решение 87/95/ЕИО на Съвета и на Решение № 1673/2006/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета /на­ричана по долу само Регламент № 1025/2012г. на Европейския парламент и на съ­вета/, респ. по смисъла на чл.4 във вр. с чл.3 пар.2 ал.2 от ДОБП.

Такива критерии за безопасност обаче са установени с европейски стандарти по смисъла на легалното опре­деление на това понятие дадено с чл.2 т.1 б.“б“ от Регламент № 1025/2012г. на Ев­ропейския Парламент и на Съвета, а именно EN 716-1:2008+А1:2013 и БДС EN 716-2:2008+А1:2013, които има статут на български стан­дарт по смисъла на чл. 46 от Закона за националната стан­дартизация (ЗНСт) и със­тавляват в този смисъл и национални стандарти по смисъла на чл.3 пар.3 б.“б“ от ДОБП.

Вярно е, че както личи от съображе* 1 и 11 на Регламент № 1025/2012г. на Евро­пей­ския парламент и на Съвета,а и съгласно чл.5 ал.1 ЗНСт., стандартите като цяло, и в част­ност европейските, а и българските такива се прилагат доброволно.

От друга страна обаче както личи от съображенията изложени в посочения Рег­ла­мент същите имат важна роля при провеждането и в подкрепа на основните поли­тики на Съ­юза, което е изрично залегнало и в чл.1 на същия нормативен акт, една от които е както се по­сочи по-горе защитата на потребителите в рамките на установе* общ пазар на стоки и ус­луги в ЕС.

По аргумент от разпоредбата на чл.3 пар.4 от ДОБП следва да се приеме, че тези стан­дарти създават на практика критерии, целта на които е да гарантират общото изискване за бе­зопасност.

Или за разрешаването на прав* спор следва да се посочи, че са неприло­жими пре­зупциите по чл.71 ал.1 и ал.2 от ЗЗП, поради което и се следва извършване на оценка за съ­ответствието на стоката или услугата с общите изисква* за безо­пасност по смисъла на чл. 71 ал.3 от ЗЗП, вкл. и когато са налични /а такива в случая безспорно има/ български стандар­ти, въвеждащи европейски стандарти, различни от хармонизираните такива /така т.1 от чл.471 ал.3 от ЗЗП/.

Посочената правна норма съответства на разпоредбата на чл.3 пар.3 от ДОБП, като единственото различие констатирано в съща е въведенат поредност на крите­риите по чл.71 ал.3 т.1-6 от ЗЗП и липсата на такава поредност съгласно чл.3 пар.3 от ДОБП, но в случая това не рефлектира върху разрешаването на настоящия правен спор.

На задължението вменено с чл.69 ал.1 от ЗЗП от национал* законодател на про­изводителя, респ. търговеца/дистрибутора на стоката, заложено и в чл.3 от ДОБП, а именно, че в продажба се пускат само безопасни стоки, респ. в чл.5 пар.2 от ДОБП /относно задълже­нието на дистрибуторите, като съобразно легалното определение на това поняте дадено с чл. 2 б“е“ от ДОПБ се включват и вносителите/, съответства задълже­нието на държавата и пря­кото упълномощаване на държавните органи по си­лата на чл.8 т.1 б."а" от Ди­рективата да из­вършат съответните проверки за безопас­ността на стоките.

В тази връзка с нормата на чл.72 от ЗЗП производителите на стоки и лицата, пре­доставящи услуги са задължени да предлагат стоки и услуги на потребителите след извърш­ване на дейностите по оценяване и удостоверяване на съответствието им с нормативно уста­новените изисква* за безопасност, като разходите за оценява­не и удостоверяване на съот­ветствието са за сметка на производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги.

Така възприетото от национал* законодател е в пълно съотвествие и с евро­пейс­кото законодателство, което личи и от изрично възприетото с Решение Известие на Коми­сията „Синьо Ръковоство“ за прилагщането на правилата на ЕС относно про­дуктите – 2016г. (2006/ С272/01), на което се позовава и оспорващия, съгласно точка 5 от което „Даден продукт под­лежи на оценяване на съответствието както по време на етапа на проектиране, така и по вре­ме на етапа на производство. Оценяването на съ­ответствието е отговорност на производите­ля. В случай че производителят възложи проектирането или производството на подиз­пълни­тел, той продължава да бъде отго­ворен за извършването на оценяването на съответст­вието. Оценяването на съответ­ствието не трябва да се смесва с надзор на пазара, който включва проверки от нацио­налните органи за надзор на пазара, след като продуктът е пуснат на паза­ра. Двете техники обаче се допълват и са еднакво необходими за гарантиране на за­щитата на съответните обществени интереси и за безпроблемното функциониране на вътреш­* пазар. Основната цел на дадена процедура за оценяване на съответствието е да се покаже, че пус­натите на пазара продукти отговарят на изисква*та, определени в разпоред­бите на съот­ветното законодателство.“

Безспорно е също така и че изискването на пазара да се предоставят само и единстве­но стоки безопасни за здравето на потребителите, т.е. общото изискване за безопасност, е нормативно въведено такова, като тежестта да установи този факт съ­образно изложеното по-горе лежи върху производителя, вкл. и върху вносителя.

На въпроса как следва да бъде установено това съответствие отговор дава вкл. и Ре­шение № 768/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 09.07.2008г. относно общата рамка за предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Реше­ние № 93/465/ЕИО, което ясно личи и от съображение 3 от мотивите за приемането му „Настоящото решение представя под формата на референтни разпоредби, определе­* и общи задълже* за икономически­те оператори, както и набор от процедури за оценяване на съответствието, от които законода­телят може да избира по целесъоб­разност“.

Предвид така направе* нормативен преглед съдът прие и искането за от­правяне на преюдициално запитване по въпросите формулирани в молбата за това за неоснователно доколкото отговорите на тези въприси се съдържат в самата норма­тивна уредба, която е пределно ясна, вкл. и относно начините на установяване на съ­ответст­вието с общото изискване за безопасност и конкретните действия които са вменени в задъл­жение на производителите/респ. дистрибурорите /вкл. вносители/ в тази връзка.

Що се касае до въпросите свързани с липсата на акредитиран орган за ус­тановяване на съответствие с изисква*та на процесните стандарти /който въпрос не е спорен по делото, а и се установя­ва от публичната информация в Интернет и пред­ставените в тази връзка писмени доказателства по делото/, то очевидно е че практи­ката на администрацията е да се съобрази с това обстоятелство и не изключва доказ­ването му по друг подходящ начин, вкл. и посредством приемане заключе*та в тази връзка на ИЦ“А.Т.“ – гр.София, а на разположение на оспорващия е да докаже това съответствие по всички приложими правила, вкл. и в съдебна фаза по реда на съответ* процесуален закон, както това бе сторено междувпрочем по настоящото дело – както посредством протоколите от самия ИЦ“А.Т.“ така и със заключе­нието по допуснатата СТЕ.

В процес* случай жалбоподателят не е ангажирал доказателства, че по отно­шение на процесната стока да е била из­вършена необходимата оценка за съответ­ствието й с общото изискване за безопасност, съ­образно актуалните критерии за това, въведин вкл. и с процесните два Стандарта.

Но по делото бе представен протокол от изпитване за съответствието на лег­лото с изисква*та на действащите БДС EN 716-1:2008+А1:2013-01 – Мебели, сгъва­еми и несгъваеми детски легла за използване в домашни условия ЧАСТ 1 – изиск­ва* за безопасност и БДС EN 716-2:2008+А1:2013-02 – Мебели, сгъ­ваеми и несгъва­еми детски легла за използване в домашни условия, ЧАСТ 2 – методи за изпитване, вкл. и такова е становището на вещото лице, вкл. и с процесното такова по т.4.4.2.3 от БДС EN 716-1:2008+А1:2013-01, а и следва да се посочи с всички останали.

При това положение не са налице материално правните предпостваки на нор­мата на чл.88 ал.1 т.2 от ЗЗП.

Или в обобщение основателно се твърди, че неправилно ответникът е приел наличието на посоченото несъответствие. Тук отново следва да се посочи, че всякак­ви други съображе* на ответната страна са несъотносими към прав* спор, докол­кото не са посочени като фактически и правни съображе* за издаването на оспоре­ната заповед, а отделно от това не се установява наличието на каквито и да било други несъответствия от представените по делото доказателства.

Или в обобщение съдът намира въз основа на събраните по делото дока­зателства, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената за това форма, при наличието на съществени нарушение на административно произ­водствени правила за това и при неправилно приложение на материал* закон, т.е. при издаването й не са допуснати и наруше* по смисъла на чл.146 т.3 и 4 от АПК, което обосновава изводът за нейната незаконосъобразност и като такава следва да бъде отменена изцяло.

По въпроса за разноските.

От оспорващия е поискано присъждането на такива, съобразно представе* списък по чл.80 от ГПК на л.420 от делото, както следва – 51,50 лева внесена ДТ /вкл. и такса за банков превод/; платено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева за изготвяне и подаване на жалба по договор за правна защита и съдейтвие на л.4; 600 лева адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по настоя­щото дело по договор за правна защита и съдействие на л.91; 300 лева депозит за ве­що лице, л.342; 1200 лева платено адвокатско възнаграждение на основание чл.9 ал.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнагражде* за изтотвяне и представяне по делото на Искане за отправяне на прюдициално запитване, л.348; 150 лева платено адвокатстко възнаграждение по договор за правна защита и съдей­ствие на л.347 и 150 лева платено адвокатстко възнаграждение по договор за правна защита и съдействие на л.405 и двете в хипотезата на чл.7 ал.8 от Наредбата за ми­нималните размери на адвокатските възнагражде* за явяване по третото и четвър­тото по ред съдебно заседание по делото.

По тези иска* съдът намира следното – разноските за платена държавна так­са /вкл. и банков превод/ в размер общо на 51,50 лева /както са поискани/ се дължат и следва да бъдат присъдени; разноските за внесен депозит за вещо лице в размер на 300 лева са дълъжими и следва да бъдат присъдени.

Що се касае до уговорените и заплатени адвокатски възнагражде* следва да се посочи следното.

Уговореното и заплатено възнаграждение в размер на 1 200 лева във връзка с изготвеното преюдициално запитване на основание чл.9 ал.5 от Наредбата за мини­малните размени за адвокатските възнагражде* не следва да бъде присъждано,тъй като това искане не е уважено от състава. Съдът намира че ня­ма как да бъде присъ­дена разноска във връзка с искане, което е прието от съда за не­основателно. Още по­вече, че нормата на чл.9 ал.5 от Наредбата говори за случаите на изготвяне на прею­дициално запитване без процесуално представителство, какъвто не е настоящият.

Останалите уговорени и изплатени адвокатски хонарани в размер общо на 1 100 лева във връза с воденето на настоящия съдебен спор при липсата на възраже­ние за тяхната прекомероност от ответника, следва да бъдат присъдени в цялост.

Или като краен резултат Комисията за защита на потребителите следва да ре­парира на жалбоподателя разноски в общ размер на 1 451,50 лева.

Водим от горното, съдът:

 

Р   Е   Ш   И

 

ОТМЕНЯ Заповед № 1147 от 12.12.2016 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ОСЪЖДА Комисията за защита на потребителите, гр.София, да заплати на ФИРМА, ЕИК *********, ********, сумат от 1 451,50 /хиляда четиристотин петдесет и един лева и петдесет стотинки/ лева, раз­носки по делото.

    РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върхов* ад­министра­тивен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

                                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/