РЕШЕНИЕ
№ 2039
гр. Варна, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Чавдарова
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Чавдарова Гражданско дело №
20213110114933 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от ЗД "Б. И." АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С.., бул. ... № ...,, действащо чрез
пълномощника си адв. М.Г., срещу Б. ИБР. Х., ЕГН **********, с адрес: гр.
Н. п., ул. ..... № ...., осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за
сумата от 1012,14 лева, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение /987,14 лв./ и ликвидационни разходи /25 лв./ по щета №
********** за настъпило на 18.04.2018г. в гр. Варна застрахователно събитие
– ПТП по вина на ответника, който управлявал МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над допустимата по закон норма - от 0,5 до 1,2 промила,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 27.07.2021г., до окончателното ѝ изплащане.
По твърдения в исковата молба, на 18.04.2018г., в град Варна, бул.
„Осми приморски полк", до № 299, е реализирано ПТП с участието на лек
автомобил марка „В.", модел „******" с ДК № * **** **, със собственик и
водач Б. ИБР. Х. и лек автомобил марка „А.", модел „**" с ДК № * **** **,
собственост на Т. Г. Г. и управляван от Г. К. Г.. Сочи, че за ПТП е съставен от
органите на КАТ Протокол за ПТП № 1698728/18.04.2018г., съгласно който
произшествието е причинено по вина на ответника Б. ИБР. Х., който при
управление на лек автомобил марка „В.", модел „******" с ДК № * **** **,
поради неспазване на дистанция блъска намиращия се пред него лек
автомобил марка „А.", модел „**" с ДК № * **** **, вследствие на което по
1
последния автомобил са нанесени материални щети. Излага се, че в
цитирания Протокол за ПТП е отразено, също така, че ответникът Б. ИБР. Х.
е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по
закон норма - от 0,5 до 1,2 промила. Сочи се, че към момента на ПТП ищецът
е обезпечавал покритието по „Гражданска отговорност“ за увреждащия
автомобил по застрахователна полица № BG/02/117002885775. Твърди се, че
по образувана при ищеца щета № **********, на 15.10.2018г. същият е
изплатил по банков път на собственика на пострадалото МПС
застрахователно обезщетение в размер на 987,14 лева. Излага, че доколкото
ответникът е управлявал моторното превозно средство под въздействие на
алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон
норма, на основание чл. 500 от КЗ за ищцовото дружество – застраховател е
възникнало регресното право да получи от виновния водач платеното
застрахователно обезщетение, ведно с ликвидационните разходи, като
въпреки отправената до него писмена покана плащане, такова не е последвало
от ответника.
По същество се моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез надлежно упълномощения си
процесуален представител адв. Т.Т. от ВАК, е депозирал отговор на исковата
молба, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на
предявения иск. Не оспорва, че ответникът е управлявал лек автомобил марка
„В.", модел „******" с ДК № * **** ** с валидна към датата на ПТП
задължителна застраховка „Гражданска отговорност", както и механизма на
процесното ПТП – това, че на 18.04.2018г. е настъпил пътен инцидент между
посочените в исковата молба леки автомобили, като мястото е посетено от
органи на ОДМВР-Варна и е съставен Протокол за ПТП с бл. №
1698728/18.04.2018г., в който е посочено, че виновният водач е Б. ИБР. Х.,
който при управление на л.а. „В. 460" с рег. № *******, при неспазване на
необходимата дистанция, блъска спиращия пред него л.а. „А. **" с peг. № *
******. Не се оспорва също така заплащането от ищеца на застрахователното
обезщетение по заведената щета, както и неговият размер. Твърди се обаче, че
липсват основания за ангажиране на регресната отговорност на ответника,
доколкото в процесния Протокол за ПТП е отразено, че на виновния водач е
съставен акт № 378516 за извършено нарушение по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, но в
същия изрично е посочено и че след взети проби от двамата водачи, при нито
един от тях не се е установило наличие на алкохол, поради което не са им
издадени и талони за кръвна проба.
По изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск и
присъждане на сторените разноски.
В проведеното открито съдебно заседание по делото ищцовото
дружество не изпраща представител. Предварително, чрез пълномощника си
юрк. Георги Илиев, е депозирало молба, с която моли ход на делото да бъде
даден в отсъствие на представител на страната. Заявява, че поддържа
предявения иск и моли за неговото уважаване, ведно с присъждане на
сторените съдебно-деловодни разноски. Прави и възражение за прекомерност
на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.
2
Ответникът, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Т.,
който поддържа депозирания отговор и моли за отхвърляне на предявения
иск поради неоснователност и недоказаност на същия. Претендира разноски,
съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал и
като съобрази доводите на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ застрахователят има право да получи
от виновния водач платеното обезщетение, заедно с платените лихви и
разноски, когато при настъпването на пътнотранспортното произшествие
последният е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата,
като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под
въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да
се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици
или други упойващи вещества.
В настоящия случай ищецът – застраховател обосновава регресната си
претенция с твърдението, че при настъпване на процесното ПТП ответникът –
виновен водач е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата по закон норма - от 0,5 до 1,2 промила.
Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца в настоящото
производство е да установи при условията на пълно и главно доказване
следните факти: наличието на сключен договор между страните за
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, валидна към
датата на процесното ПТП; извършено от ответника виновно противоправно
деяние, в причинна връзка с което като пряка и непосредствена последица са
произлезли вреди, размера на същите и действителното изплащане на
обезщетение на увреденото лице; че към момента на настъпване на
процесното ПТП ответникът е управлявал моторното превозно средство под
въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата
по закон норма.
Ответникът, от своя страна, следва да проведе насрещно доказване по
тези факти, както и да установи наведените от него правоизключващи
отговорността му възражения по иска.
С оглед становищата на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
от ГПК, по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: че между страните е налице сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
валидна към датата на процесното ПТП; че на 18.04.2018г. е настъпил пътен
инцидент между посочените в исковата молба леки автомобили, като мястото
е посетено от органи на ОДМВР-Варна, които са констатирали, че виновният
водач е Б. ИБР. Х., който при управление на л.а. „В. 460" с рег. № *******,
при неспазване на необходимата дистанция, блъска спиращия пред него л.а.
„А. **" с peг. № * ****** и са съставили Протокол за ПТП с бл. №
3
1698728/18.04.2018г. /т.е. механизмът на процесното ПТП/, както и че по
заведена при него щета № ********** ищецът е заплатил на собственика на
пострадалото МПС застрахователно обезщетение в размер на 987,14 лева –
стойността на причинените на увредения автомобил, вледствие на процесното
ПТП, щети.
Предвид изложеното, спорът между страните е концентриран в това
дали към момента на настъпване на процесното ПТП ответникът е управлявал
моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на
алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.
За установяване на твърдението си в този смисъл, за което му е
разпределена и доказателствена тежест с доклада по делото, ищецът –
застраховател се позовава на приетия като писмено доказателство съставен от
М. П. – мл. автоконтрольор при сектор „Пътна полиция" към ОД на МВР –
Варна Протокол за ПТП № 1698728/18.04.2018г., в който в графа "алкохол" и
"талон за кръвна проба" и за двамата водачи е задраскано квадратче "НЕ".
Наред с това, съобразно отправеното от ищеца искане, на осн. на чл. 186
ГПК от сектор „Пътна полиция" - КАТ при ОДМВР - Варна е изискана и
приобщена към доказателствения материал по делото
административнонаказателната преписка, образувана по повод процесното
ПТП, настъпило на 18.04.2018г. Видно от съдържащите се в същата
материали и в частност Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ Д378516/18.04.2018г., съставен от М. П. – мл. автоконтрольор при
сектор „Пътна полиция" към ОД на МВР – Варна и Наказателно
постановление № 18-0819-002523/10.07.2018г., издадено от Д. Г. – началник
група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция", влязло в сила на
01.11.2018г., административнонаказателната отговорност на ответника Б.
ИБР. Х. е ангажирана за извършени нарушения на 23, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) – за това, че на 18.04.2018г., около 08:30ч., в
гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“, управлявайки лек автомобил марка
„В.", модел „******" с ДК № * **** **, се е движил на такова разстояние от
движещото се пред него МПС – л.а. „А. **" с ДК № * ******, че не е могъл да
избегне удар в него, когато последното намалява скоростта си, вследствие на
което го блъска и настъпва ПТП с материални щети, и чл. 100, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП – за това, че не е представил контролния талон от свидетелството си за
управление на МПС. В посочената административнонаказателната преписка
обаче липсват данни за извършено от ответника нарушение на правилото на
чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Прието като писмено доказателство по делото е и писмо вх. №
34586/25.05.2022г. от П. К. – главен инспектор и началник Сектор „Пътна
Полиция“ при ОД на МВР – Варна, в което се сочи, че служителят, издал
процесния Протокол за ПТП № 1698728/18.04.2018г., е допуснал техническа
грешка, като в графите на документа, в които излишното следва да бъде
зачертано, неправилно е зачертал противоположната позиция. Излага се също
така, че на водача Б. ИБР. Х. не е вземана кръвна проба.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира, че не се установява наличието на
4
спорната, регламентирана в чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, предпоставка за
реализиране на регресната отговорност на виновния водач, а именно същият –
ответник в настоящото производство да е управлявал лекия автомобил под
въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата
по закон норма.
Настоящият съдебен състав счита, че доказателствената сила на
процесния Протокол за ПТП № 1698728/18.04.2018г., относно отразеното в
него наличие на алкохол в кръвта на водача Б. ИБР. Х., е успешно оборена от
останалия доказателствен материал по делото.
В тази връзка съдът намира, че изявлението на П. К. – главен инспектор
и началник Сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР – Варна, обективирано
в приобщеното към доказателствата по делото писмо вх. №
34586/25.05.2022г., че при попълване на процесния Протокол за ПТП №
1698728/18.04.2018г. служителят, съставил същия, е допуснал техническа
грешка, зачертавайки навсякъде в документа вместо ненужното квадратче
"ДА"/"НЕ", това, което показва резултата от извършената проверка и по този
начин погрешно е отразил в протокола, че двамата водачи са управлявали
МПС с наличие на алкохол в кръвта, се подкрепя от обстоятелството, че в
графите, в които следва да бъде посочена евентуално установената
концентрация на алкохол в кръвта на водачите след извършената проверка,
липсва извършено отбелязване, каквото би следвало да е налице при
констатиране от полицейския служител, че същите са били под въздействието
на алкохол. Индиция за това, че процесният Протокол за ПТП е попълнен
неправилно от съставилия го автоконтрольор, като вместо ненужното
квадратче "ДА"/"НЕ" същият е зачертавал с "Х" това, което показва резултата
от извършената проверка, е и посоченото в графа "свидетелство за
управление на МПС" от протокола, че водачът Б. ИБР. Х. има свидетелство за
управление на МПС № ********* и едновременно с това задрасканото
квадратче "ДА" относно валидността на същото. При попълване на
протокола, съобразно инструкциите, при които с отговор "ДА"/"НЕ"
ненужното са зачертава с "Х", т. е. зачертава се квадратчето противно на
резултата от проверката и се оставя непопълнено това квадратче, което
показва резултата от извършената проверка, зачертаното в случая "ДА"
относно валидността на СУМПС № ********* на ответника, би означавало,
че посоченото СУМПС, представено на полицейския служител при съставяне
на протокола, е било невалидно към момента на проверката. Последното
обстоятелство обаче категорично се опровергава от приетата по делото като
писмено доказателство справка за нарушител/водач за ответника Б. ИБР. Х.,
издадена от ОДМВР – Варна, от която се установява, че към датата на
настъпване на процесното ПТП – 18.04.2018г. ответникът е имал издадено на
21.10.2011г. СУМПС № *********, със срок на валидност до 17.10.2021г. В
допълнение следва да се отбележи и че в процесния протокол за ПТП е
посочено, че същият е съставен от полицейския служител след посещение на
местопроизшествието – „на 18.04.2018г. в 08:30ч., в гр. Варна, бул. „Осми
приморски полк“ № 299“, а в същото време в графа "посетено на място" е
зачертано квадратче "ДА", при което, ако се следва принципът, че ненужното
5
се зачертава с "Х", то следва да се приеме, че резултатът е "НЕ", т. е., че
местопроизшествието не е посетено на място от съставителя на протокола.
Всичко гореизложено обуславя извода, че вместо да зачертава с "Х"
ненужното квадратче, съставителят на процесния Протокол за ПТП №
1698728/18.04.2018г. е зачертавал с "Х" квадратчето, което отразява резултата
от проверката и в този смисъл при зачертано в графа "алкохол" и "талон за
кръвна проба" за водача Б. ИБР. Х. квадратче "НЕ", следва да се приеме, че
това отбелязване отразява резултата от извършената проверката, а именно, че
при нея е установено, че водачът Б. ИБР. Х. не е бил под въздействието на
алкохол и поради това не му е издаван талон за кръвна проба. В подкрепа на
този извод е както посоченото в писмо вх. № 34586/25.05.2022г. от П. К. –
главен инспектор и началник Сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР –
Варна, че на водача Б. ИБР. Х. не е вземана кръвна проба, така и
съдържанието на приетите като писмени доказателства по делото Акт за
установяване на административно нарушение Д378516/18.04.2018г., съставен
от М. П. – мл. автоконтрольор при сектор „Пътна полиция" към ОД на МВР –
Варна и Наказателно постановление № 18-0819-002523/10.07.2018г., издадено
от Д. Г. – началник група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция",
съставени във връзка с произшествието, видно от което противоправно
поведение на ответника, изразяващо се в управляване на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, не е
констатирано. Нито в АУАН, нито в издаденото впоследствие въз основа на
него наказателно постановление, е отразено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от
ЗДвП, извършено от ответника. Не е констатирано и нарушение на чл. 150а от
ЗДвП – управление на МПС без валидно СУМПС, каквото би следвало да е
налице, ако се приеме, че съставилият процесния Протокол за ПТП
полицейски служител е попълнил същия съобразно инструкциите, при които
ненужното квадратче "ДА"/"НЕ" се зачертава с "Х".
По изложените съображения съдът намира, че по делото остана
недоказано твърдението на ищцовото дружество, че при настъпване на
процесното ПТП ответникът е управлявал МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над допустимата по закон норма и предвид липсата на посочената
кумулативно изискуема предпоставка за ангажиране на регресната
отговорност на виновния водач по реда на чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ,
предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
С оглед неоснователността на иска, законна лихва върху
претендираното главно вземане не се дължи, съответно не следва да бъде
присъждана.
Относно съдебно-деловодните разноски:
С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане за
присъждането им и представените доказателства реалното им извършване
/Договор за правна помощ и съдействие от 11.01.2022г., в който е отразено, че
уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева е платено
изцяло в брой/, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, ищцовото дружество следва да
6
бъде осъдено да заплати на ответника направените по делото разноски за
заплатен адвокатски хонорар. Възражението за прекомерност на същия съдът
намира за основателно, доколкото същото превишава предвидения в чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения размер, определен за дела с материален интерес
като настоящото и е несъответно на фактическата и правна сложност на
делото, поради което следва да се намали до предвидения минимум от 361,02
лева с вкл. ДДС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД "Б. И." АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ... № ...., срещу Б. ИБР. Х., ЕГН
**********, с адрес: гр. Н. п., ул. .... № ...., иск с правно основание чл. 500, ал.
1, т. 1 КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1012,14
лева /хиляда и дванадесет лева и четиринадесет стотинки/,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение /987,14 лв./ и
ликвидационни разходи /25 лв./ по щета № ********** за настъпило на
18.04.2018г. в гр. Варна застрахователно събитие – ПТП по вина на
ответника, който управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата по закон норма - от 0,5 до 1,2 промила, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба –
27.07.2021г., до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА ЗД "Б. И." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. ... № ...., ДА ЗАПЛАТИ на Б. ИБР. Х., ЕГН
**********, с адрес: гр. Н. п., ул. .... № ...., сумата от 361,02 лева /триста
шестдесет и един лева и две стотинки/, представляваща сторени по делото
разноски, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал. 2
ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7