Р Е
Ш Е Н
И Е
2331/16.12.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в
открито съдебно заседание на 11.12.2019 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като
разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 4153 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е жалба от
С.П.А. против наказателно постановление №19-0442-000839/15.08.20198г.
на Началник сектор към 4 РПУ към ОД на МВР-Варна, с
което и е наложена Глоба в размер на 200лв. на
основание чл.179 ал.2 пред.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП. В
жалбата се сочи, че НП е неправилно, незаконосъобразно и постановено при
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.
В съдебно заседание,
редовно призована, не се явява, представлява се от
процесуален представител, който подържа жалбата на
посочените в нея основания.
Въззиваемата страна – 4 РПУ към ОД на МВР-Варна, при редовност в
призоваването, не се явява представител и не ангажира становище по жалбата.
Варненският районен
съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
На 05.07.2019
г. жалбоподателят управлявал лек автомобил собственост на друго лице, с рег.№ * по път Варна - Белослав, като, като при достигане на
така наречения 4-ти километър, поради движение с несъобразена скорост с пътните
условия/мокър асфалт и участък в завой, губи контрол над автомобила, отклонява
се в дясно извън пътя и се блъска в дърво. При възникналото ПТП са
нанесени материални щети и контузии на
водача.
На местопроизшествието
пристигнали служителите на сектор ОД МВР Варна. Свидетелят Д.Д. приел, че с
действията си по управление на автомобила въззивницата е извършила нарушение на
разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Поради това и съставил АУАН. В графата „възражения”
по акта, жалбоподателят не вписал такива и подписал акта.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят не е представил писмени възражения.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
Жалбата е подадена в
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и е допустима.
Атакуваното наказателно постановление е
издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за
това лице, съгласно Заповед на Министъра на
вътрешните работи.
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид
вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно
постановление и АУАН констатира следното : съставеният
акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно
приложение на материалния закон. По отношение
спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване
на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са
спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за
установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите, изискуеми
от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно наказващия
орган на база на събраните по преписката доказателства е направил единствения
възможен извод за извършено нарушение по ЗДвП, като след задълбочено изследване
на обстоятелствата на извършването му е дал правна квалификация на извършеното
от въззивника нарушение.
Що се отнася
до възраженията, наведени с жалбата и в съдебно
заседание, съдът констатира тяхната неоснователност, предвид следното:
В жалбата си въззивника
сочи на незаконосъобразност на наказателното постановление.
По така наведеното общо възражение, съдът
намира, че следва да отбележи единствено, че при служебна проверка на АУАН и НП
не констатира да са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуален
закон, водещи до отмяна на НП. Анализът на доказателствата по делото извежда фактическа
обстановка, идентична с твърдяната от наказващия орган, поради което и правилно
и обосновано е била ангажирана отговорността на въззивника.
Въззивникът сочи още, че при постановяване
на НП е допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН
Съдът, противно на изразената позиция,
намери, че както в АУАН , така и в НП са описани
всички признаци на състава на нарушението, което не затруднява правото на
защита на обвиненото лице: посочени са датата и мястото на извършване на
нарушението, както и факта на извършеното нарушение на чл. 20
ал.2 от ЗДвП с което се изчерпват елементите от състава на нарушението.
Съдът счита,че жалбоподателя е осъществил състава на вмененото му
нарушение. Знаейки,че в отворените за обществено ползване пътища Водачите са
длъжни при избиране на скоростта си на движение да се съобразяват с характера и
интензивността движението, съгл.чл.20,ал.2 от ЗДвП и движейки се с
несъобразената за пътната обстановка и интензивност на движението, скорост е
допуснал ПТП,с което е осъществил състава на посоченото по-горе нарушение.
Съдът, счита, че
правилно наказващият орган е определил, че жалбоподателя е допуснал ПТП с
материални щети,т.к.събитието е възникнало в процеса
на движението на МПС и е предизвикало повреда на МПС, съобразно
&6,т.30 от ДР наЗДвП .
Разпоредбата на чл.20, ал.2, от ЗДвП
задължава водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и превозното средство, с превозвания товар, с характера и интезивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. По отношение скоростта на движение на автомобила
следва да бъде отчетено, че въззивника се е движел извън границите на града и
разрешената скорост за движение на автомобила е до 90 км.ч, но тя не е
абсолютна величина, а следва да бъде съобразена с множество фактори, както в
настоящият случай с характера и интензивността на движение, скоростта следва да
позволи на водача да спре, пред всяко едно препятствие, още повече че навлиза в
остър завой. Именно затова скоростта не е съобразена.
Законосъобразното налагане на
административно наказание за неизпълнение на установеното в цитираната за
нарушена разпоредба на чл.20 ал.2 от ЗДвП задължение
е обусловено в конкретния случай от доказването на факта, че нарушителят в
качеството му на водач на ППС при избиране на скоростта на движението не се е
съобразил с интензивността на движението. Изискването за съобразяване на
скоростта има за цел да обезпечи възможността на водача да спре
пред всяко предвидимо препятствие, т. е. следва да е налице възможност
за субекта на задължението да управлява ППС със скорост, която му позволява да
спре пред всяко обективно предвидимо препятствие съобразно конкретната
пътно-транспортна обстановка.
По делото не са
ангажирани безспорни доказателства за непредвидими обстоятелства.
По делото е разпитан
свид. Д.Д., които е пряк очевидец на възникналото ПТП. В разпита си пред съда свидетелят заяви, че не е имало друго МПС,
което да е попречило на пътя на управлявания от въззивницата автомобил. Видял е как се занася и
пада в дерето, след това незабавно е указал помощ.
Правилно
административнонаказващия орган е приложил материалния закон, след като е
констатирал нарушението по чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, като е съотнесъл фактите към хипотезата на
правната норма. Въззивника не е изпълнил вмененото му в тази
законова разпоредба задължение да се движи със скорост, съобразена с пътните
условия, за да може да спре при всяко видимо препятствие. В случая
безспорно е установено, че въззивницата в следствие на движението си с
несъобразена скорост, е допуснала настъпването на пътно-транспортното
произшествие, като при навлизане в завой, при мокър асфалт е изгубила
контрол над автомобила напуснала е пътното платно и се е ударила в крайпътно
дърво. От писмените и гласни доказателства по делото
безспорно се установява описаната причинно-следствена връзка между допуснатото
от въззивника нарушение на ЗДП и възникналия съставомерен резултат. В случая причината за неговото управление с тази несъобразена
скорост са ирелевантни, доколкото същият в качеството си на водач на МПС е бил
длъжен да съобрази поведението си с императивните изисквания на ЗДП.
Правилно
административно-наказващият орган е приложил и санкционната норма- чл.179
ал.2 от ЗДП, тъй като именно в нея е предвидена санкцията за водач на
МПС, който поради движение с несъобразена скорост, причини пътно-транспортно
произшествие, каквото именно виновно поведение от страна на въззивника е
налице.
Предвиденото
в тази законова норма наказание е „глоба” във
фиксиран размер от 200 лв. Поради това съдът намира, че размера на наказанието
„Глоба” правилно е бил определен в размер от 200лв..
В случая не е необходимо
да се посочат данни, каква е била конкретната скорост на движение на тъжителят. Съгласно чл. 20, ал.2, изр. посл. ЗДвП водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението, т.е. нормата предписва поведението, което следва да имат водачите
на ППС с цел осигуряване безопасността на движението. След като скоростта, с която се е движел е направила невъзможно
спирането на управляваното от него ППС и от това е настъпило пътнотранспортно
произшествие, то същата не е била съобразена с интензивността на движението.
Съдът намира, че правилно
АНО е приел, че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 20 ал.2 от ЗДП.
Всеки правоспособен водач има задължение да
се движи по начин, съобразен с конкретните пътни условия,
като е длъжен да спазва предписанието на чл. 20, ал. 2
ЗДвП, да управлява автомобила с такава
скорост, която да бъде съобразена с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие;
водачът е длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато
възникне опасност за движението. Съгласно задължителното за съдилищата
Тълкувателно решение № 28 от 28.XI.1984 г. по н. д. № 10/84 г., ОСНК, водачът
на МПС е длъжен да съобрази скоростта на движението не само с примерно
посочените от чл. 20, ал. 2 ЗДвП фактори, но и с
всички други затруднения и препятствия в движението, произтичащи от пътните
условия и ситуации, знаците, маркировката, психофизиологическото състояние на
водача и всички други отрицателно действащи фактори, като намаляването на
скоростта е в зависимост от степента на опасността-колкото опасността е
по-голяма, толкова скоростта трябва да бъде по-малка, като при пътни условия и
ситуации, когато движението и с минимална скорост създава опасност за
настъпване на произшествие, водачът следва да спре. Следователно, разпоредбата
на чл.20, ал.2 ЗДвП съдържа примерно, а не
изчерпателно изброяване на факторите на пътната обстановка, които
имат значение за избиране на съобразена скорост за движението. Величината на скоростта трябва да бъде в зависимост от
отрицателното влияние на тези фактори. Колкото повече
и по-неблагоприятни са те в пътната обстановка, толкова по-малка трябва да бъде
скоростта на движението в сравнение с максимално предвидените такива по чл.
73 ППЗДвП. Скоростта не се избира от
водачите произволно, а се обуславя от конкретните пътни
и атмосферни условия. Предвид изложеното, скоростта на въззивника се
явява „несъобразена”, тъй като е била неподходяща на конкретните
атмосферните условия и на другите обективно посочени в чл.20 от ЗДвП неблагоприятни фактори, независимо от конкретния й размер,
щом движението със същата е довело до настъпване на ПТП
с причиняване на материални щети.
Съдът не установява от събраните по делото
доказателства допуснати от наказващия орган процесуални нарушения на
разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т. 5 от ЗДвП при съставяне на акта и
издаване на НП за липса на описание на нарушението досежно факта, че не е
посочена конкретната скорост на движение на автомобила. Описаната в акта и
наказателното постановление фактическа обстановка,
както и дадената правна квалификация дават
възможност на нарушителя да разбере по категоричен начин кое
е поведението, възприето от наказващия орган като укоримо и въз
основа на кои законови текстове е ангажирана административно наказателната му
отговорност. Липсва каквато и да е неяснота относно времето и начина
на настъпването на вредните последици от конкретно
описаното незаконосъобразно поведение на въззивника,
които в своята съвкупност са дали основание за търсене на
отговорност от водача по реда на ЗАНН.
Поради това и процесното
НП следва да бъде потвърдено.
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
НП №19-0442-000839/09.05.2018г. на Началник
сектор 4 РПУ към ОД на МВР-Варна, с което на С.П.А. ЕГН **********
е наложено административно наказание “Глоба“ в размер
на 200 лв. на основание
чл.179 ал.2 пред.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен
срок от получаване на съобщението.
След влизане в сила на
съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.
СЪДИЯ при
PC- Варна: