№ 647
гр. гр. Хасково, 14.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Диана Д. Пашова
при участието на секретаря Калина Ст. Христова
като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело №
20245640100314 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ АД срещу М. А. И., с която е предявен е
осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, за
сумата от 737,66 лв., представляваща вземане за неплатена заемна сума
(главница), ведно със законната лихва, считано от 28.12.2023г. до
окончателното плащане. С исковата молба е претендира и сумата от 213,80 лв.
като лихва, от който иск ищецът е заявил отказ с молба №9878/20.06.2024г. и
производството по делото е прекратено в частта за иска в размер на 213,80лв.
Първоначално, исковата молба е подадена като насрещна искова молба от
Агенция за контрол на просрочени задължения като ответник в
производството по гр.д. № 20235640102459 по описа за 2023 г. на РС-Хасково.
С Определение №199/12.02.2024г. съдът е разделил производството по
насрещния иск от това по гр.д. № 20235640102459 по описа за 2023 г. на РС-
Хасково.
Ищецът твърди да е придобил на основание Приложение №1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016г.
вземането на „Вива кредит“ ООД спрямо ответника – М. А. И., произтичащо
от договор за паричен заем №5653713, сключен на 07.12.2020г. между „Вива
кредит“ ООД и М. А. И.. Твърди на основание чл. 2, ал. 1 „Вива кредит“ ООД
да се е задължило да предостави на ответника парична сума в размер на 800
лв., а заемополучателят да се е задължил да върне заеманата сума съгласно
сроковете и условията на договора. Твърди с подписване на договора за заем
заемополучателят да е удостоверил, че е получил заемната сума. Твърди
ответникът да не е изплатил задълженията си по договора за заем. Твърди на
1
21.12.2020г. да е платена сума в размер на 62,34 лв., с която да са погасени:
главница в размер на 21,14лв., договорна лихва в размер на 12,14 лв.,
неустойка в размер на 11,18лв. и такса за експресно разглеждане на кредита в
размер на 17,61лв. Твърди да е упълномощен от цедента от негово име да
уведоми длъжника за извършената цесия, прилага уведомление към исковата
молба. Претендира вземане по договора за паричен заем №5653713.
Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете. Признава обстоятелството да е страна
като заемополучател по договор за паричен заем №5653713, сключен на
07.12.2020г. с „Вива кредит“ ООД и признава да е получил заемна сума в
размер на 800 лв., но твърди този договор да е недействителен. Поради това,
признава да дължи само заемната сума, която му е предоставена от „Вива
кредит“ ООД. Твърди да е платил на 21.12.2020г. сума в размер на 62,34 лв. за
погасяване на задълженията и да дължи разликата между заемната сума от
800 лв. и платената сума. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, обсъди доводите и възраженията на страните,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От приложения Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 01.12.2016г., приложение №1 към него от 02.12.2021г.,
както и Справка от „Вива кредит“ ООД за размера на дълга на М. А. И. по
договор за паричен заем №5653713, сключен на 07.12.2020г. се установява, че
вземането на „Вива кредит“ ООД спрямо ответника – М. А. И., произтичащо
от договор за паричен заем №5653713 от 07.12.2020г. между М. А. И. и „Вива
кредит“ ООД е прехвърлено от „Вива кредит“ ООД на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ АД. От приложеното потвърждение за извършена
цесия се установява, че „Вива кредит“ ООД на осн. чл. 99, ал. 3 ЗЗД е
потвърдило прехвърляне на вземанията на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ АД.
Установява се от приложеното пълномощно с нотариална заверка на
подписа от 28.12.2016г., че „Вива кредит“ ООД е оправомощило „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ АД да уведоми от името на „Вива
кредит“ ООД длъжниците, вземанията на които са прехвърлени на „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ АД. От писмените доказателства се
установява, че „Вива кредит“ ООД, действащо чрез пълномощника „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ АД е уведомила длъжника за
извършеното прехвърляне и е направила кредита предсрочно изискуем.
Уведомлението е връчено на длъжника с връчване на исковата молба с
приложените документи. Следователно, цесията е породила действие спрямо
длъжника и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД е
процесуално и материално правно легитимирана от предявяване на настоящия
иск.
2
От приложените документи се установява, че с договор за паричен
заем Standart 14 № 5653713 от 07.12.2020г. ищецът се е задължил да
предостави на ответника заемна сума в размер на 800 лв., а заемателят се е
задължил да върне заемната сума при условията и сроковете на договора.
Предметът на договора за паричен заем Standart 14 № 5653713 от
07.12.2020г. е предоставяне на заемна сума, заемодателят е юридическо лице,
което е небанкова финансова институция по см. на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗПК,
предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, заемателят е
физическо лице, което е действало извън рамките на своята професионална
дейност. Следователно, процесният заем има характер на договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и съответно, са
приложими специалните разпоредби на ЗПК.
Съдът е обявил на страните с проекта на доклад по делото, който е
приет за окончателен, че на съда е служебно известно и поради това – не
подлежи на доказване, че с влязло в сила решение №249/26.03.2024г. по гр.д.
№ 20235640102459 по описа за 2023 г. на РС-Хасково е прието за установено
между М. А. И. и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, че
сключеният между „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, и М. А. И., ЕГН
**********, договор за паричен заем Standart 14 № 5653713/07.12.2020г. е
недействителен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК.
Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
По делото е прието за безспорно установено поради това, че се
признава, че ответникът е получил от „Вива кредит“ ООД заемна сума в
размер на 800 лв. Прието е за безспорно установено също, че ответникът е
платил на 21.12.2020г. на „Вива кредит“ ООД сума в размер на 62,34 лв. за
погасяване на задълженията. Следователно, искът е основателен за останалата
неплатена главница.
Разликата между предоставената сумата от 800 лв. и сумата от 62,34
лв., която е прието за безспорно установено да е платена е в размер на 737,66
лв. Ответникът не твърди да е направил плащания на други суми за
погасяване на задълженията по договора за заем. Следователно, искът е
основателен и следва да бъде изцяло уважен до пълния предявен размер от
737,66 лв.
По акцесорния иск за законна лихва:
Съдът е запознат със съдебната практика на СЕС и в частност –
решение по дело С-520/21 на СЕС. Постановките в него касаят претенция за
обезщетение за забава върху сума, предоставена на основание неравноправна
договорна клауза, а не законна лихва, която се присъжда от датата на подаване
на исковата молба в съда, както неправилно твърди процесуалния
представител на ищеца. Следователно, посочената съдебна практика е
3
неотносима.
Поради уважаване на главния иск, следва да бъде уважен и
акцесорния иск за законна лихва считано от 28.12.2023 г. (датата на
депозиране на исковата молба в съда) до окончателното плащане на
вземането.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има ищеца. Ответникът е
признал иска, но предвид, че паричното задължение е с падеж и, че не е
направено плащане в срок, съдията-докладчик намира, че не е налице
хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК – като не е платил паричното вземане в срок,
ответникът е дал повод за завеждане на делото. Разноските са своевременно
предявени – за държавна такса и адвокатско възнаграждение. На ищеца следва
да се присъди сумата за платена държавна такса в размер на 100 лв.
По претенцията за юрисконсултско възнаграждение:
Ищецът е защитаван от юрисконсулт. В този случай следва да се
присъди възнаграждение, което се определя от съда и не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37
ЗПрП (чл. 78, ал. 8 ГПК).
Съгласно Наредба за заплащането на правната помощ максималното
възнаграждение за материален интерес до 10000 лв., какъвто е процесния
случай, е 360 лв. (чл.25, ал. 1 от Наредбата). В конкретния случай, делото не се
отличава с фактическа сложност, произнасянето на съда е на база представени
писмени доказателства и признание на ответника, приключило е в едно
съдебно заседание, в което не са се явили страните и техните процесуални
представители. Съдът вече се е произнесъл по въпросите за неравноправните
клаузи и недействителността на потребителския договор с решение по гр.д.
№20235640102459 по описа на РС-Хасково. Следователно, делото не се
отличава с правна сложност. Като съобрази изложеното, съдът намира, че на
ищеца следва да присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. А. И., с ЕГН **********, ДА ПЛАТИ НА „АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, ЕИК *********,
което е частен правоприемник на „Вива Кредит“ ООД, ЕИК ********* на
основание договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ и
приложение №1 от 02.12.2021г., сумата в размер на 737,66 лв.,
представляваща вземане за невърната заемна сума (главница) по договор за
паричен заем Standart 14 № 5653713/07.12.2020г., сключен между М. А. И. и
„Вива Кредит“ ООД, ведно със законната лихва, считано от 28.12.2023г. до
окончателното плащане.
4
ОСЪЖДА М. А. И., с ЕГН **********, да плати на „АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 200 лв. – разноски, от които 100 лв. – за
държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис да се връчи на страните, както следва: на ищеца – на
посочения ел. адрес за получаване на книжа (л. 2), както и чрез ССЕВ (л. 115);
на ответника – чрез процесуалния представител на посочения електронен
адрес (л. 43).
Съдия при Районен съд – Хасково: _______________________
5