Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. София, 09.08.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 20- ти състав, в публичното
заседание на петнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Илиана Станкова
при секретаря Е. Калоянова, като разгледа гр.д. № 1155/2016г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно
основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата С.Н.А. твърди, че е пострадала от
ПТП, реализирано на 07.05.2015г., вина за което има водачът на л.а. „Волво”, с рег. № ******, в който автомобил тя е бил
пътник. Твърди, че по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност”
ответникът ЗАД „ОЗК З.” АД отговаря за вредите, причинени при управлението на
това моторно превозно средство. Поддържа, че от деликта е претърпяла неимуществени
вреди- фрактура на ацетабуларната ямка в ляво; фрактура на лява зигоматична
кост, лява максила и долния ръб на лява орбита и хемосинус в ляво. Твърди, че се
наложило оперативно лечение на фрактурите с поставяне на плаки, за което
извършила разходи, както и други разходи общо в размер на 1506,87лева и
претендира същите. Сочи, че оздравителният процес бил дълъг, като твърди да
изпитва болки и към момента на подаване на исковата молба. Счита, че справедливият
размер на дължимото обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди
възлиза на сумата в размер от 100 000лева. Претендира и лихва за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди от датата на деликта- 07.05.2015г. до окончателното плащане, както и разноски.
Ответникът ЗАД „ОЗК З.” АД оспорва иска.
Оспорва механизма на настъпване на произшествието. Прави възражение за
съпричиняване, поради непоставяне от ищеца на предпазен колан. Оспорва
причинно- следствената връзка между произшествието и всички посочени от ищеца
вреди, интензитета на претърпените болки и страдания и размера на иска. Претендира
разноски.
Третото лице- помагач на ответника Н.Г.И.
не взема становище по предявените искове.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск в
тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е
застрахована при ответника, е претърпял вреди. Размерът им съгласно чл. 52 ЗЗД
следва да се определи от съда по справедливост.
В тежест на ответника е да докаже
възражението си за съпричиняване – поведението на пострадалия в причинна връзка
с вредоносния резултат.
На 07.05.2015г., около 11.15ч. е
съставен констативен протокол с пострадали лица № 4, в който е посочено, че на
същата дата около 11,15ч. на път ІІІ- 3002 километър 5+900 в посока към с.
Стежерово, е настъпило ПТП между участник № 1- т.а. Волво, с рег. № ******,
управляван от Н.Г.И. и участник № 2- л.а. Рено, с рег. № *******, управляван от
П.Т.П.. Като причина за настъпване на произшествието в протокола е посочено, че
участник № 1 е управлявал автомобила с несъобразена скорост и на десен завой
навлиза в насрещната лента за движение и се удря странично в участник 2. В
протокола са описани видими щети по двете превозни средства, както и че от
произшествието са пострадали водачът на участник 1 и пътникът в него С.Н.А., за
която е посочено, че е настанена в лицево- челюстна хирургия в гр. Плевен. В
частта, в която съставителят на протокола е удостоверил лично възприети от него
факти – в случая видимите щети по МПС, мястото на произшествието, състоянието
на пътя, пострадали лица, документът има характер на официален удостоверителен
документ и обвързва съда с материална доказателствена сила.
Според заключението на комплексната авто-
техническата експертиза произшествието е настъпило при следния механизъм и
обстоятелства: На 07.05.2015г., около 11.15 по третокласен път ІІІ- 3002,
километър 5+900 в посока с. Стежерово към с. Българене, област Плевен, се е
движел товарен автомобил Рено Мастер със скорост около 72 км.ч., който се
приближавал към ляв за него завой. В същото време в обратна посока се движел
ла. Волво, в десен за него завой, със скорост около 99км.ч., която е близка до
критичната за завоя от 104км.ч., като автомобилът загубил устойчивост и навлязъл
в насрещната лента за движение частично, с левите си колела. В резултат на
навлизането в лентата за движение на товарния автомобил настъпил челен удар
между двете превозни средства северно от разделителната линия, т.е. в лентата
за движение на т.а. Рено Мастер. Вещото лице сочи, че поради остротата на завоя
и характера на местността като гориста, видимостта била ограничена, поради
което за водача на т.а. Рено Мастер, предотвратяването на удара, чрез
предприемане на маневра за спиране, било невъзможно. Вещото лице сочи като най-
вероятна причина за настъпване на произшествието действията на водача на лек
автомобил Волво при избора му на скорост на движение, която е била близка до
критичната за завоя.
Предвид събраните по делото
доказателства- писмени доказателства и приетата авто- техническа експертиза,
съдът намира за пълно доказан факта, че произшествието е настъпило в следствие
виновното и противоправно поведение на Н.Г.И., като водач на л.а. „Волво“, с ДК
№ ******.
Относно претърпените от ищеца увреждания
и свързаните с тях неимуществени вреди по делото е приета съдебно- медицинска експертиза и са
събрани гласни доказателства чрез показанията на свидетеля Д. А.А..
Според заключението на съдебно-
медицинската част от приетата комплексна експертиза, от настъпилото на 07.05.2015г.
пътнотранспортно произшествие ищцата е получила счупване на долната челюст,
счупване на лявата главулечна ямка на таза, счупване на лявата ябълчна кост,
горна челюст в ляво и долния ръб на лявата орбита с излив на кръв в левия
горночелюстен синус. Първоначално е
приета в болницата в гр. Плевен, а на следващия ден е транспортирана в клиника
по неврохирургия в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“., където на 11.05.015г. е била
извършена операция за репозиция на с метална остеосинтеза на брадичката с плака
и винтове. На 15.05.2015г. била преместена в травматологичната клиника на
болницата, където на 18.05.2015г. е извършена операция на счупването на лявата
глявулечна ямка на таза, за кръвна репозиция и фиксация с реконструктивна плака
с 8 дупки и 5 сопнгиозни винта. В периода от 22.05.2015г. до 29.05.2015г. е престояла
в травматологичната клиника за рехабилитационни процедури и кинезитерапия. На
27.07.2015г. ищцата е приета за лечение в МБАЛ-ЕООД-Белене за рехабилитационни
процедури, от където е изписана на 03.08.2015г. със стабилизарана походка с 2
помощни средства. Към 27.10.2015г. ищцата била все още със затруднена походка и
се придвижвала с едно помощно средство, като била в болнични до 17.12.2015г..
Според заключението счупванията в областта на челюстта са затруднили дъвченето
и говореното при ищцата, а счупването в областта на таза в ляво е довело до
трайно затруднение движението на левия долен крайник за срок не по- кратък от
12 месеца. Вещото лице сочи, че пострадалата е изпитвала силни болки и
страдания от получаване на уврежданията, като за период от поне една година е
била затруднена в обслужването си във връзка със счупването в областта на таза.
Вещото лице сочи, че липсват данни за остатъчни увреждания, като се очаква
пълно възстановяване от травмите. Според заключението при ищцата е извършена
репозиция с метална остеосинтеза и за двете счупвания, която не се поема от
здравната каса, както и е придписано медикаментозно лечение. Вещото лице е
посочило, че лекарството Достинекс е за спиране на лактацията. Според
отговорите на вещото лице в о.с.з. проведено на 15.05.2017г., при извършен
личен преглед на ищцата, установило, че срастването на елементите на челюстта е
с известно разминаване, в резултат на което се образува костен ръб, който не би
трябвало да води до функционално нарушение, като се вижда дискретна асиметрия,
която категорично не загрозява лицето.
Според показанията на свидетеля А. той е
съпруг на ищцата. В деня на произшествието синът им имал рожден ден и съпругата
му отишла с баща си до гр. Белене. Преди обяд му се обадила тъщата и му казала
за станалата катастрофа. Отишъл на място, като видял, че режат колата, за да
изкарат някого. Когато приближил видял жена си в линейката и върху нея била
оставена дъщеря им. Свидетелят сочи, че съпругата му била много зле. В
болницата в гр. Плевен ден и половина чакали да дойде лекар от гр. София, тъй
като травмата в областта на челюстта била сложна. След като лекар не дошъл, с
линейка закарали съпругата му, заедно с малкото им дете, което било кърмаче и
ги приели в Пирогов, заедно с детето, където престояла общо три седмици. След
изписването трябвало около месец да лежи без да става или да стъпва на крака,
след което с помощ ставала и тръгнала на рехабилитаия в болницата в гр. Белене.
След рехабилитацията много трудно се придвижвала с две патерици. Според
показанията на свидетеля съпругата му след катастрофата не можела да дъвче
много време, като около половин година се хранела само с течности, като и към
момента на депозиране на показанията при смяна на времето изпитва болка в
областта на крака и челюстта и приема лекарства. Свидетелят А. сочи, че
катастрофата се отразила психически на съпругата му, тъй като тя трябвало
насила да отбие дъщеря си заради операциите и силните лекарства. След това
изпитвала страх от возене на коли. Сочи, че тя се притеснявала, че от травмата
в областта на челюстта й е криво лицето и че това я безпокои, като при
консултации с лекари единият казал, че не личало от самолет.
Не е спорно между страните, че към
датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател на гражданската
отговорност на делинквента.
Предвид изложеното съдът намира, че са
налице основания за уважаване на прекия иск.
По възражението за съпричиняване.
Според разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД когато увреденият е допринесъл за настъпване на вредите обезщетението може
да се намали. Разпоредбата е ясна, но и според задължителната практика на ВКС
постановена по реда на чл. 290 от ГПК / Решение
№ 206 от
12.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 35/2009
г., II т. о., ТК, решение
№ 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, II т. о., решение №
151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на ВКС, II т. о., решение №
154/31.10.2011 г. по т. д. № 977/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 27 от 15.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 457/2014 г., II
т. о., ТК и др./ не във всеки случай на наличие на противоправно поведение на
увреденото лице е налице основание за намаляване на обезщетението на основание
чл. 51, ал.2 от ЗЗД, а само тогава, когато нарушението
и конкретно това на ЗДвП и ППЗДвП е в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т.е. последният е тяхно следствие. Същевременно в
цитираните решения е прието, че наличието на предпазен колан в автомобила не се
презюмира, а в тежест на ответника направил възражението за съпричиняване е да
докаже пълно и главно, както неговото наличие, така и посочената по- горе
причинна връзка.
От заключението на комплексната
експертиза се установява, че автомобилите „Волво 460“ заводски са оборудвани с
предпазни колани на всичките пет места. При липса на доказателства същите да са
премахнати съдът приема, че в процесния лек автомобил е имало предпазен колан
на мястото, на което ищцата е пътувала. Според заключението на компексната
експертиза след произшествието не са констатирани обичайни следи и травми от
използването на обезопасителен колан от А., като според вещите лица при
поставен обезопасителен колан не би се получил ударът на лицето в части от
интериора на автомобила и лицевата травма. Правилно поставеният предпазен колан
не би предотвратил настъпването на травмата в областта на таза, тъй като тя се
дължи на силен удар през коляното на сгънатия през коляното крак от предната
седалка. Според обясненията на третото лице- помагач на ответника Н.И.,
депозирани по реда на чл. 176 от ГПК, когато тръгнали от гр. Левски, той бил с
внучката в колата. Когато дъщеря му дошла, седнала на задната седалка,
поставила си колана и той й подал внучката, тъй като тя я държала, защото била
кърмаче. По време на пътуването дъщеря му кърмела внучката, като малко след
тръгването казала, че малката била заспала, като той не е видял дали А. си е
свалила колана, за да накърми детето. Предвид категоричното заключение на
вещите лица за липса на правилно поставен предпазен колан при ищцата съдът
намира този факт за доказан. Вещите лице са незаинтересовани от изхода на
делото, като изводът им е на база обективните факти и научните знания. Третото
лице- помагач И. е в близка роднинска връзка с ищцата, поради което има интерес
от изход на делото в нейна полза, предвид и това, че привличането му като
помагач на ответника е само във връзка с възможността за регрес за дължимата
законна лихва. Същевременно обясненията на третото лице, че ищцата е кърмила по
време на движение на превозното средство
в голяма степен поставят под съмнение това, че тя е извършвала тази
дейност с поставен предпазен колан.
Ето защо, съдът намира за пълно доказан
факта, че ищцата към момента на настъпване на произшествието е била без
поставен предпазен колан, както и че липсата му е в причинна връзка с факта на
настъпване на уврежданията при нея в областта на челюстта.
Съдът счита, че справедливият размер за
обезщетяване на претърпените от ищцата С.Н.А. болки и страдания в следствие на
ПТП е сумата от 100 000лв. За да определи размера, съдът отчита
обстоятелството, че ищцата е получила комплексна травма, която е довела
едновременно да затруднение в придвижването, говоренето и дъвченето при ищцата.
От значение за определяне размера на обезщетението е младата възраст на ищцата,
както и това, че тя е бил кърмачка на малко дете, което е имало необходимост от
нейната постоянна грижа, както и на още едно малолетно дете. Произшествието е
довело до психическа травма за ищцата, която е още по- голяма с оглед
наложилата се необходимост тя да отбие принудително кърмачето си. Повече от
месец след произшествието ищцата е била в болница, където й били извършени две
операции и рехабилитации. Месец след това не е могла да се придвижва и е била
на легло, след това е била извършвана рехабилитация в болнични условия за две
седмици, след което започнала да се придвижва с две, а след това и с една
патерица, като общия оздравителен период за травмата в областта на таза е над
една година. За период от около половин година е била затруднена и в дъвченето,
като е консумирала само течна храна, което е представлява съществено
затруднение, както в битов, така и в социален план. При определяне на
обезщетението съдът взема предвид и предвидените в закона лимити на
отговорността на застрахователя, както и икономическата конюктура в страната
към момента на настъпване на деликта. Установява се, че в причинна връзка с
произшествието ищцата е претърпяла и имуществени вреди, изразяващи се в разходи
за лечение в общ размер на 1506,87лева. Така определеното обезщетение следва да
бъде намалено с оглед приноса на пострадалия, който съдът намира, че е в размер
на 10%. До този извод относно степента на приноса съдът достигна като отчита
обстоятелството, че основната непосредствена причина за настъпване на телесните
увреждания у ищцата е противоправното поведение на водача на лекия автомобил, като
основното и по- тежко увреждане при ищцата- това в областта на таза би
настъпило и при правилно поставен предпазен колан, като непоставянето на такъв е
допринесло само за настъпване на травмата в областта на челюстта, която травма
има относително по- лек характер спрямо другото травматично увреждане.
Предвид изложеното предявеният иск
следва да бъде уважен за сумата от 90000лева- обезщетение за неимуществени
вреди и за сумата от 1356,19лева- обезщетение за имуществени вреди и отхвърлен
за горницата до пълния предявен размер.
Спрямо увреденото лице застрахователят
отговаря за лихвите за забава от датата на деликта /при неимуществените вреди/,
т.е. отговаря за тези лихви, за които е отговорен самият делинквент – аргумент
от чл. 223, ал. 2 КЗ /от деня на уведомлението застрахователят отговаря само за
лихвите, които следва да възстанови на делинквента, когато той е удовлетворил
увреденото лице вместо застрахователя/. Ето защо, следва да бъде присъдена и
лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди, доколкото само за
него се претендира такава, за периода от датата на деликта- 07.05.2015г. до
окончателното плащане.
По разноските:
При този изход от делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на
ищеца
разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 180,00лева, както и на
адвокатско дружество „В.,У.И П.“ на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38,
ал.2 от ЗАдв. съразмерно с уважената част от иска в размер на 3204,11лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер
на 3654,24лева и разноски за депозит за вещо лице в размер на 135,00лева.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 54,99лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК З.” АД, ЕИК:
*******, да заплати на С.Н.А., ЕГН: **********,
на основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ сумата от 90 000лв. представляваща дължимо застрахователно обезщетение за
претърпените от реализирано на 07.05.2015г. пътно-транспортно произшествие, в
следствие противоправното поведение на Н.Г.И., като водач на с л.а. „Волво“, с
ДК № ******, неимуществени вреди- болки и
страдания от настъпило счупване
на долната челюст, счупване на лявата главулечна ямка на таза, счупване на
лявата ябълчна кост, горна челюст в ляво и долния ръб на лявата орбита с излив
на кръв в левия горночелюстен синус, ведно с лихва за забава, считано от 07.05.2015г. /датата на
деликта/ до плащането, както и сумата от 1356,19лева- имуществени вреди за разходи за лечение и
остеосинтезни материали, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 180,00лева- разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния
предявен размер от 100 000лева обезщетение за неимуществени вреди и сумата от
1506,87лева обезщетение за имуществени вреди.
ОСЪЖДА
ЗАД „ОЗК З.” АД, ЕИК:
*******да заплати на адвокатско дружество „В.,У.И П.“, БУЛСТАТ: *******, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38,
ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 3204,11лева.
ОСЪЖДА
„ЗАД „ОЗК З.” АД, ЕИК:
*******да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал.6
от ГПК сумата в размер 3654,24лева- държавна такса и разноски за депозит за
вещо лице в размер на 135,00лева.
ОСЪЖДА С.Н.А.,
ЕГН: ********** да заплати на ЗАД „ОЗК З.”
АД, ЕИК: ******* на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата в размер на 54,99лева- разноски.
Решението е постановено при участието на
Н.Г.И., ЕГН: **********, като трето лице- помагач на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: