№ /30.04.2019 година, гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х
касационен състав, в закрито заседание на тридесети април две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
РАЛИЦА АНДОНОВА
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
като
разгледа докладваното от Ралица Андонова адм.дело
№2664 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.248 от ГПК, приложим съгл.чл.144 от АПК.
С
определение №767/21.03.2019г по делото е оставена без разглеждане жалбата на П.Т.З.,
ЕГН **********,***, чрез пълномощника му адв.Б.Б. ***, против т.11.6.1-4 от
Приложение №2 към Наредбата на Общински съвет – Варна за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община
Варна, и образуваното по нея производство по настоящото адм.д.№2664/2018г е
прекратено в хипотезата на чл.159 т.4 от АПК – поради отпаднал правен интерес
от оспорването с оглед цялостната отмяна на Приложение №2 към Наредбата с
решение №522/15.03.2019г по адм.д.№ 2911/2018г на Административен съд – Варна,
в законна сила от 05.04.2019г.
С
мотивите на определението си настоящият касационен състав е приел, че при този
изход на производството претенцията на жалб.З. за присъждане на разноски е
неоснователна, тъй като не попада в хипотезите на чл.143 ал.1 от АПК.
Определението
е връчено на страните на 26, съотв.28.03.2019г, не е обжалвано от тях и е влязло
в законна сила.
С
молба с.д.№5722/04.04.2019г, т.е. в срока за обжалване на определението, П.З.
чрез адв.Б. е депозирал молба с искане за изменение на същото в частта за
разноските чрез присъждане в негова полза на сторените такива за държавна такса
и адвокатско възнаграждение. Основните им доводи са, че претенцията им е
основателна именно с оглед чл.143 ал.1 от АПК, тъй като съдът е отменил
оспорения от тях ИАА, макар и в друго производство, което принципно е следвало
да бъде обединено с настоящото съгл.чл.213 от ГПК вр.чл.144 от АПК; както и че
с оглед приетото от съда основание за прекратяване на настоящото производство е
очевидно, че липсата на правен интерес у З. не е изначална, а е отпаднала в
течение на производството, и то именно поради отмяната на оспорените от него
текстове на Наредбата от съда, т.е. считат, че случаят следва да бъде
квалифициран по чл.159 т.6 от АПК, което отново води до извод за дължимост на
сторените от него разноски.
Ответната страна Общински съвет – Варна,
надлежно уведомени, не са се възползвали от правото си на отговор в срока по
чл.248 ал.2 от ГПК.
Писмено становище е постъпило от прокурор А. при Окръжна прокуратура – Варна, с мнение за
неоснователност на искането за присъждане на разноски и настояване за
отхвърлянето й предвид факта, че П.З. не е оспорващ по чл.189 ал.1 от АПК по
адм.д.№2911/2018г на АС-Варна, с решението по което по протест на прокурора е
отменено цялото Приложение №2 към Наредбата на Община Варна, т.е. не е придобил
качеството на страна в процеса, което обуславя възможността да търси направени
разноски. Сочи се също, че редът за възстановяване на заплатения от З.
адвокатски хонорар е уреден с ТР №6/2012г на ВКС и ВАС.
За да се произнесе по молбата по чл.248 от ГПК, съдът съобрази следното:
Съобразно предвиждането на чл.143 ал.1 АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт държавните такси, разноските
в производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. В
конкретния случай с определението по делото не е отменен оспорения от
жалбоподателя подзаконов акт, а производството по делото е прекратено поради
отмяната на същия от друг съдебен състав по различно производство, с оглед на
което правният интерес на жалб.З. да води това производство е отпаднал.
Формулирано по различен начин – жалбоподателят е имал правен интерес да оспори
текстовете на Приложение №2 към Наредбата на ОбС – Варна, с оглед на което е
образувано настоящото производство, но претендираната от него отмяна е
постановена със съдебно решение в друго производство, по което той не е бил
страна, с оглед на което е отпаднал и
правния му интерес от водене на настоящото производство. Безспорно тази две
производства е следвало да бъдат обединени за общо разглеждане, а причината за
отказа да бъде сторено това според определение №677/11.03.2019г по настоящото
дело е единствено факта, че към момента на искането за това е било приключило
съдебното дирене по другото производство, което препятства извършването на
каквито и да било процесуални действия. Крайният изход на съдебното
производство е отмяна с влязло в сила съдебно решение на оспорените от
жалбоподателя текстове на подзаконовия нормативен акт, което изцяло съвпада с
преследвания от него правен резултат.
В този смисъл, и предвид факта, че З.
безспорно е сторил разноски в настоящото производство, съдът в този си състав
счита, че те следва да бъдат присъдени в негова полза. В този смисъл и в
хипотезата на чл.248 ал.1 от ГПК определение №767/21.03.2019г. за прекратяване
на производството по делото следва да бъде допълнено с осъждане на Община Варна
да заплати на жалбоподателя сторените от него разноски в размер на 1 030
лв. (1000лв. адвокатско възнаграждение, 10лв. ДТ за оспорване и 20лв. ДТ за
обявяването му в Държавен вестник).
Мотивиран от изложеното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА
Определение № 767/21.03.2019г.
по адм.д.№2664/2018г по описа на Административен съд Варна, ХХVІ с-в, както
следва:
„ОСЪЖДА
Община Варна – София да заплати на П.Т.З., ЕГН **********,***, сторените в
производството разноски в размер на 1030
(хиляда и тридесет) лева.“
Определението подлежи на обжалване пред ВАС
в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Преписи да се връчат на страните.
След влизане на определението в сила,
същото да се отрази върху определение №767/21.03.2019г по адм.д.№2664/2018г по
описа на АС – Варна, ХХVІ състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.