Решение по дело №192/2020 на Административен съд - Стара Загора

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 267

21.09.2020 г., гр. Стара Загора

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

Административен съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:   

                                   

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

                                                                                2.СТИЛИЯН МАНОЛОВ

                       

при секретаря Зорница Делчева

и в присъствието на прокурора Румен Арабаджиков

изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №192 по описа на съда за 2020 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.

Обжалваното решение

 

С Решение №38 от 52.03.2020г., постановено по анд № 19/2020г., РС Чирпан отменил eлектронен фиш /ЕФ/, серия К № 2501430 на ОДМВР Стара Загора, с който на П.В.П., ЕГН – ********** *** на осн. чл. 189, ал.4, вр. с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева.

 

Обстоятелства по обжалването

 

            Недоволен от решението останал административно – наказващият орган, което го обжалва в срок чрез процесуален представител. Касаторът твърди, че решението било неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения.

            За да отмени процесния пред него ЕФ, РС приел, че не били представени писмени доказателства, които по категоричен начин да установявали кога и дали било въведено ограничение на скоростта по АМ „Тракия“ в участъка, в който било извършено нарушението. Твърди се, че органът представил всички доказателства, с които разполагало относно тези обстоятелства и те установявали, че на датата на нарушението в участъка имало въведено ограничение в скоростта на движение на МПС.

            Касаторът твърди още, че той не можел да представя доказателства относно издадени актове на друга администрация и не следвало да търпи негативни последици от неизпълнение на трето лице на разпорежданията на съда. Не на последно място съдът следвало да съобрази, че водачите били длъжни да съобразяват поведението си на пътя с поставените пътни знаци и задължение на ОДМВР било да следи за това. Какви ограничения се въвеждали по пътя, било от правомощията на собственика на пътя, в случая АПИ. Следвало обаче са се има в предвид, че актът на АПИ, с който се въвеждало ограничението за движение в този участък от АМ „Тракия“ не бил предмет на контрол пред РС, нито това било в неговата компетентност. Задължението на РС се свеждало до проверка за законосъобразността на ЕФ в контекста на ЗАНН и ЗДвП и данните пред съда показвали, че същият бил законосъобразно издаден.

По тези съображения се иска от касационната инстанция да отмени решението на РС и вместо него да потвърди процесния ЕФ.

            Ответникът по касация – П.П., редовно призован, не изпраща представител. От негови представител, адв. Иванов, се изразява становище по оспорване на касационната жалба и искане да се остави в сила решението на РС.

            Представителят на прокуратурата счита жалбата за неоснователна, а решението на РС за правилно и законосъобразно.

Правни съображения

 

Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а по същество й за неоснователна.

За да постанови отмяна на жаления ЕФ, съставът на РС Чирпан приел от фактическа страна, че на 16.01.2019г. наказаният като водач на посоченото МПС го управлявал в посока гр. София, като при кв.190 не съобразил въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 90 км./час, което ограничение било въведено съгласно Заповед №Рд-11-1330/19.12.2018г. на АПИ. Нарушението било заснето с мобилна радарна система и при отчетен толеранс от 3% била установена скорост на движение от 133 км./час при ограничение от 90 км./час, превишение от 43 км./час.

Въззивният съд приел, че ЕФ съдържал всички изискуеми се реквизити, съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП. Във фишът издателят изрично сочел, че за участъка от пътя имало въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 въз основа на Заповед №РД-11-1330/18.12.2018г. на АПИ. Коментирайки съдържанието на въпросната заповед и представените от административно наказващия орган /АНО/ писмени доказателства, въззивният съд извел извод за недоказаност на обстоятелството, че към датата на нарушението в коментирания участък от АМ „Тракия“ действително имало въведено и действащо ограничение на скоростта от 90км. съгласно визираната в ЕФ заповед на АПИ. Съдът посочил, че доказателства не се сочели, нито представяли от органа, а тези, които били представени били неотносими, тъй като касаели предходни актове на АПИ. При това фактическо положение, въззивният съд извел извод за незаконосъобразност на ЕФ и за отмяната му като такъв.

            Като краен резултат решението се явява правилно. Въззивният съд е длъжен по правилата на НПК да установява обективно и всестранно релевантните за спора обстоятелства. Самият издател на ЕФ- ОДМВР Стара Загора, сочи, че фишът се издава за констатирано нарушение на ограниченията за скорост по АМ „Тракия“, въведено с пътен знак В26, съгласно Заповед №РД-11-1330/19.12.2018г., като въведеното ограничение от 90 км./ч. обхваща и км. 190 на автомагистралата.

            Данните от делото пред РС /л.31/ еднопосочно сочат, че още с разпореждането си по хода на делото съставът на РС изисква от АПИ да представят доказателства за ясно и конкретно посочени обстоятелства, свързани именно с визираното в ЕФ друго въведено ограничение на скоростта на движение по АМ „ Тракия“, като се уточнява и, че те касаят датата 16.01.2019г. От АПИ е изпратена единствено Заповед № РД-1330/19.12.2018г. /приложена и от самия орган/, но няма изпратени писмени данни дали има и съставен констативен протокол по т.2 от тази заповед.

            При тези данни изцяло правилно се явява приетото от фактическа страна от РС, че към датата на нарушението, за което е издаден оспорвания ЕФ, не се удостоверява от АНО, че въпросното ограничение е валидно въведено и че това става именно въз онова на визираната в самия фиш Заповед № РД-11-1330/19.12.2018г. Правилни са съжденията на долустоящия съд, че този извод не може да се извежда и чрез данните от другия констативен протокол, приложен по делото, тъй като същият е съставен във връзка със съвсем друга заповед, не и тази която се сочи в обжалвания акт, която заповед не касае и периода, в който е извършено конкретното нарушение по чл.21, ал.25 от ЗДвП.

Този извод не се променя, тъй като пред касационна инстанция отново не се представят надлежни писмени доказателства, които да удостоверяват въпросното спорно обстоятелство от кой момент следва да се счита за валидно въведено временното ограничение на скоростта на движение в участък 190 км. от АМ „Тракия“ към дата 16.01.2019г., а този факт е от съществено значение не само за правилното и законосъобразно ангажиране на административно наказателната отговорност на наказаното лице, но и за безспорното удостоверяване на релевираните от самия наказващ орган факти от обективната действителност, чиято доказателствена тежест е изцяло негова.

Не се споделят за основателни доводите на касатора, че въззивният съд недопустимо извършва контрол върху Заповед № РД-11-1330. Коментарите, които се обективират в решението на РС, се ограничават единствено до там, че липсва доказателство за влизане в сила на въвежданото с тази заповед временно ограничение на движението по автомагистралата, като от тези фактически доводи се обоснова извод за недоказаност на претендираното от касатора административно нарушение, който обосновава и крайния правен извод за отмяна на жаления ЕФ.

            Жаленото решение следва да се счита за валидно, допустимо и правилно постановени в съотв. с процесуален и материален закон. Липсват визираните касационни основания по чл.368, ал.1, т.1 от НПК и жалбата се явява неоснователна, а решението на РС следва да се остави в законна сила.

            Ответникът по касация прави своевременно искане за деловодните разноски, в случая заплатеното от него възнаграждение за един адвокат, което се доказва да е в размер на 400 лв. /л.19/, като предвид и липсата на надлежно възражение за прекомерността му, съдът следва да присъди в полза на тази страна разноски в този размер.

            Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №38 от 05.03.2020г., постановено по анд №19/2020г. по описа на РС Чирпан.

ОСЪЖДА ОДМВР СТАРА ЗАГОРА да заплати на П. Весков П. ***, ЕГН-**********, разноски в размер на 400 /четиристотин/ лева.

 Настоящото решение не подлежи на обжалване.

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

           ЧЛЕНОВЕ:1.                                                                   2.