Определение по дело №541/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1542
Дата: 18 декември 2019 г.
Съдия: Кирил Стоянов Градев
Дело: 20192100900541
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 21 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

                              О   П    Р   Е   Д    Е   Л    Е   Н   И   Е

Номер 1542                                    18.12.2019 год.                         Гр.Бургас

 

                                     В    ИМЕТО     НА   НАРОДА

 

Бургаският окръжен съд , първо гражданско  и търговско отделение,

На  осемнадесети   декември, две хиляди и деветнадесетата  година                                                                                                                          

В закрито  заседание в следния състав

                               

                                                           Председател: Кирил Градев                                                                      

                                                           

Секретар: ________________

Прокурор:________________

Като разгледа докладваното от съдия Кирил Градев

Търговско дело №541 по описа за 2019 година

И за да се произнесе взе в предвид следното:

 

     Постъпила е искова молба с вх.№16385 от 21.10.2019 г. от А.К.Д. *** и Наталия Василиевна Е. от Република Беларус , представлявани  от процесуален представител - адвокат

против  „ДЗИ – Общо застраховане“ЕАД, ЕИК *********  със седалище и адрес на управление – гр.София за осъждането на ответника да им заплати по 90 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие причинената смърт при ПТП със застраховано при ответника МПС на  сина на ищците – Костадин Апостолович Д. , починал на 20.11.2017 г. Ищците сочат,  че на  въпросната дата синът им  е пресичал пътя Созопол – Бургас по пешеходната пътека до  входа на Военноморска база Атия, когато бил ударен  от преминаващ автомобил „Шевролет“ с рег.№ А 9787 КК , управляван от Кирил Георгиев от гр.Бургас. В резултат на  удара получил тежки несъвместими с живота наранявания  и починал на местопроизшествието. Водачът на автомобила Кирил Георгиев е бил признат за виновен и осъден за извършеното от него деяние с присъда по НОХД №361/2018 г.  с №161 от 21.06.2018 г. , която е влязла в сила на 0.04.2019 г. на основание Решение №46 от 08.04.2019 г. , постановено по к.д.№47/2019 г. на ВКС , ІІІ отд. На 28.02.2018 г. ищците са подали молба до застрахователя на МПС-то – ДЗИ – Общо застраховане за обезщетение на претърпените вреди вследствие смъртта на  сина им. На 09.07.2018 г.  са им били изплатени по 110 000 лв., без да е постигано и подписвано споразумение със застрахователя. Ищците сочат , че  са претърпели значителни морални вреди вследствие загубата на детето им. Изложени са подробни доводи в исковата молба , позовали са се и на съдебната практика на ВКС. Същите считат , че справедлив на основание чл.52 от ЗЗД  би бил размера по 200 000 лв. на всеки един от  ищците , поради което претендират осъждането на ответника да им заплати още по 90 000 лв. , ведно със законните лихви върху  сумата , начиная от 28.02.2018 г. до окончателното им изплащане. Правят се искания по доказателствата – да се изиска и приложи НОХД №361/2018 г. по описа на БОС. Също – да се назначи и извърши автотехническа експертиза , към която се поставят  задачи ,  формулирани в исковата молба – на л.3 по делото , както и съдебно-медицинска експертиза , към която също се поставят подробни задачи – също формулирани на л.3 по делото. Прави се искане за допускане при режим на довеждане на двама свидетели за доказване на  претърпените неимуществени вреди , за психоемоционалното  състояние на двамата родители след загубата на детето им. Прилагат се  писмени доказателства по опис в  осемнадесет  пункта.

      С вх.№17826 от 12.11.2019 г.  е постъпил писмен отговор от страна на ответника „ДЗИ – Общо застраховане“ЕАД на исковата молба на ищците А.Д. и Наталия Е.. Исковата претенция се оспорва на първо място като недопустима , тъй като  на двамата ищци като правоимащи им е изплатено застрахователно обезщетение в размер на по 110 000 лв. за причинените неимуществени вреди. Претенциите се оспорват и като неоснователни – оспорва се  твърдението на ищците , че  изплатеното застрахователно обезщетение  не е съобразено с  конкретните обстоятелства по случая.Страната се позовава на практиката на ВКС в тази насока. Оспорва се както  претенцията за главница , така и претенцията за лихви. Страната се позовава на обстоятелството , че в процесния случай  застрахователят с второ напомнително писмо е посочило на правоимащите лица , че не са посочили банкови сметки и това представлява забава на кредиторите по отношение на плащането като застрахователят в този случай не дължи лихва. Едва с писмо от 15.06.2018 г. адвоката на увредените лица е представил номера на банкови сметки.     

      По доказателствата страната не се противопоставя на изискването на НОХД №361 от 2018 г.***. Оспорва се искането за назначаване на САЕ и СМЕ , тъй като такива по наказателното производство са изпълнени и същите са безпредметни. Спора в настоящия случай е относно размера на обезщетенията за неимуществени вреди и не следва процеса да се обременява с експертизи.

     Постъпила е  допълнителна искова молба / Д И М/  от страна на ищците А.К.Д. и Наталия Василиевна Е. / находяща се на л.127 по делото/ чрез процесуалния им представител – адвокат с вх.№19 048 от 28.11.2019 г. Исковата молба се поддържа. По направеното възражение за недопустимост – страната не оспорва , че е получила обезщетение от застрахователя но съгласно разпоредбата на чл.498 ал.3 от КЗ – увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда ако не  е съгласно с размера на определеното или изплатено обезщетение. В този смисъл – претенцията въпреки плащането не може да бъде окачествена като недопустима и следва да бъде разгледана според ищците. По възражението за неоснователност и  завишен размер на претенцията страната  изразява становището си , че  обезщетението от 110 000 лв. не е адекватно на причинените болки и страдания от загубата на 15 годишния син на ищците. Съвкупността от преживения емоционален стрес създава дискомфорт за  ищците не само за определен период от време , но и неблагоприятни последващи прояви. Паричният израз на обезщетението не се  обуславя само от принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД, но и  е съобразен от съществуващата в страната икономическа обстановка и съответните нива на застрахователно покритие към  релевантния за  определяне на дължимото застрахователно обезщетение момент – в процесния случай – настъпилото на 20.11.2017 г. ПТП. По тези съображения страната счита , че претендираното от нея обезщетение е  напълно съобразено с разпоредбите на чл.493 ал.1 т.1 във вр. с чл.492 от КЗ. В случая  претърпените болки и страдания са с интензитет по-силен от обичайния и намира  отражение върху целия  живот на ищците. Евентуално присъдено обезщетение в претендирания размер в никакъв случай не би  представлявало неоснователно обогатяване , а справедлива компенсация , доколкото е възможно да бъдат обезщетени страданията им като родители. Съдебната практика ,  изложена от  ответното дружество в повечето случаи касае претърпени вреди от смъртта на  други родственици. В този смисъл се поддържат направените искания  за събиране на  гласни доказателства.

      С вх.№20271 от 17.12.2019 г. е постъпил отговор на допълнителната искова молба  / ОДИМ/ от страна на  ответника „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД. Страната  сочи , че действително вредите за ищците са изключително тежки , но  възстановяването им в парично изражение отпреди събитието е невъзможно. Поради тази причина  законът е предвидил  обезщетението да  бъде определяно по справедливост и по повод  преценката се вземат всички обективни обстоятелства по случая -  вързарст на пострадалия , социално положение , отношенията му с  с увредените лица. В случая според ответника няма основание да се приеме , че справедливост в общ размер на  изплащане на още допълнителни  по 90 000 лв. на родител би било справедливо. Законът и съдебната практика са очертали определени граници на обезщетението съобразно  обществено  - икономическите и  житейски отношения в страната към датата на  настъпване на събитието. Страната счита , че вече изплатените обезщетения на двамата ищци са адекватни на претърпените  неимущствени вреди – в тази връзка страната се позовава и на практика на ВКС – Решение №227/09.02.2017 г., Решение №108 от 06.07.2017 г., Решение №64 от 16.05.2019 на ВКС по т.д.№1781/2018 г. Поради това исковете като неоснователни се моли да бъдат отхвърлени.

       Предявения иск  съдът намира за допустим – страната е в правото си  въпреки изплатеното обезщетение  като намира , че  размера на вредите са в по-голям размер да предяви  искането си по общи яред пред съда. Възраженията направени от ответната страна  относно недопустимостта на претенциите поради  обстоятелството , че е налице изплатено обезщетение за двамата ищци по – скоро касае  основателността на претенциите , отколкото тяхната допустимост. Следва да бъдат допуснати приложените ведно с исковата молба писмени доказателства , както и да бъде изискано НОХД №361/18 г.

       Не се спори по делото , че ответното дружество на основание чл.432 от КЗ  има сключен застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност“   по повод лек автомобил „Шевролет“ с рег.№ А 9787 КК , с който на 20.11.2017 г. е било причинено от Кирил Георгиев  ПТП , при което на Костадин Апостолович Д.  са били причинени множество увреждания ,  довели до смъртта му  по време на самото произшествие. Вредоносния резултат , причинно – следствената връзка с поведението на  водача на МПС , самото деяние се установяват по НОХД №361 /2018 г., като вината на  водача на лекия автомобил също е безспорно установена , налице е и влязла в сила присъда , с която на  същия е наложено наказание лишаване от свобода като присъдата е  влязла в сила. Спори се относно  размера на дължимото обезщетение. Ответната страна изразява становището си , че  изплатеното  на двамата ищци  застрахователно обезщетение по 110 000 лв. покрива причинените щети , а  ищците сочат , че  причинените болки и страдания от загубата на сина им са неимоверно по-големи и  следва да бъдат обезщетени допълнително с още  по 90 000 лв. на ищец. Ответната страна също  изразява съпричастността си към мъката на ищците , но  излага довода си , че с изплащане на парично обезщетение по никакъв начин не би могло да бъде извършено репариране на вредите изцяло и да се възстанови  предходното положение на събитията. Позовава се  на  съдебната практика , съобразяваща обществено – икономическите и  житейски  отношения в страната по повод  обстоятелствата , подлежащи на преценка при определяне  размера на обезщетенията  съобразно принципа и правилата на чл.52 от ЗЗД.Спорът по делото е  по размера на  обезщетението – дължи ли се  изплащане на  допълнителни суми – над платения вече размер от по 110 000 лв. на ищец от застрахователя и ако се дължи – в какъв размер. В тежест на ищцовата страна е да установи характера, степента , интензитета на  търпените морални вреди, психоемоционалното състояние.

       Исканията за назначаване на експертизи следва да бъдат оставени без уважение – по НОХД са  изследвани въпросите с механизма на ПТП ,  установена е причинно – следствената връзка между поведението на водача на застрахованото МПС с вредоносния резултат , причините за настъпилата смърт на  Костадин Д.. Налице е влязла  в сила присъда и настоящият съдебен състав намира , че  няма основание за ново изследване на тези въпроси в настоящото производство , тъй като на основание чл.300 от ГПК  тази присъда е задължителна за настоящия съд.

       Следва да се допуснат  при режим на довеждане исканите от ищцовата страна свидетели с цел установяване психоемоционалното състояние на двамата ищци като родители на  загиналия – с оглед посоченото по-горе разпределение на доказателствената тежест по делото. В едноседмичен срок   обаче страната  следва да посочи  свидетелите по имена и  обстоятелствата , които ще се  изясняват. При положение, че и с двамата свидетели  ще се изясняват едни и същи обстоятелства единият от свидетелите ще бъде заличен.

      

      Мотивиран от горното  и на основание чл.374 от ГПК , Бургаският окръжен съд

 

 

                                        

 

 

 

 

 

                                        О    П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

 

 

      ПРИЕМА   за разглеждане  предявените от А.К.Д. *** и Наталия Василиевна Е. , гражданка на Република Буларус искове с правно основание чл.432 от КЗ  против „ДЗИ – Общо застраховане“ЕАД , ЕИК ********* със седалище  и адрес на управление – гр.София  за осъждането на ответника да  заплати на всеки един от ищците по 90 000 / деветдесет хиляди/ лева – или общо 180 000 лв. – застрахователно обезщетение за пълното обезщетяване на претърпените от ищците неимуществени вреди – болки и страдания във връзка със смъртта  на техния син – Костадин Апостолович Д. при ПТП на 20.11.2017 г. със застраховано при ответника МПС – лек автомобил „Шевролет“ с ДК № А 9787 КК ведно със законната лихва, начиная от  28.02.2018 г. до окончателното им изплащане.

     ПРИЕМА  като доказателства по делото приложените ведно с исковата молба писмени доказателства.

     ДА СЕ ИЗИСКА   и приложи  НОХД №361/2018 г.***.

     ОСТАВЯ  БЕЗ  УВАЖЕНИЕ  исканията на ищците за назначаване на САТЕ и СМЕ по делото.

     ДОПУСКА   до разпит при режим на довеждане от ищцовата страна  двама свидетели   като   УКАЗВА  на  ищците в едноседмичен срок от уведомяването да  посочат свидетелите с трите им имена , както и  конкретните обстоятелства , които ще установяват като при положение , чеи  двамата  свидетели ще установяват едни и същи обстоятелства – единият от двамата свидетели ще бъде заличен.

     ВНАСЯ  делото за разглеждане в открито  съдебно заседание като го  НАСРОЧВА  за 26.02.2020 г. от 10 . 00 ч. , за когато да се призоват страните и се водят свидетелите по делото.

 

 

 

                                                                           Окр. съдия: