РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр.София, 22.06.2018
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и трети май през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Ива И., като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 4543 по описа за 20** год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Н.Й.С. е предявил осъдителни искове срещу З.Б.И. АД по § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл.226, ал.1 КЗ /отм./ вр. с чл. 45 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът отправя искане, съдът да постанови решение, с което
да осъди ответника да му заплати застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 80000.00 лв., причинени
в резултат на настъпило застрахователно събитие – ПТП, станало на 20.02.2015 г. около 13.30 часа в гр.София, на ул.Ал.Фон Хумболт, в района на кръстовището
с ул. Акад.Ростислав Каишев
по вина на водача на лек автомобил
Сеат Ибиза с рег.№ ********- В.Г.Д., поради нарушение правилата за
движение по пътищата. Претендира
законна лихва върху сумите
от датата на ПТП – 20.02.2015 г. /датата
на настъпване на ПТП/ до окончателното
им изплащане.
Поддържа твърдения, че във връзка с ПТП са му били причинени,
като участник в ПТП – велосипедист, травми, във връзка
с които понася болки и страдания, които описват подробно. Във връзка с ПТП било образувано
административно- наказателно производство, по което било издадено наказателно постановление.
Към момента на произшествието, по твърдения, за лекия автомобил е налице валидна застраховка ГО при
ответника по цитираната полица № 02115000426084
валидна до 27.01.2015 г. По подадената претенция при застрахователя било
определено и изплатено обезщетение в размер на 800 лв.
В подадената допълнителна искова молба поддържа фактическите и правни доводи и оспорва възраженията на ответника.
В
срока по чл.367 и чл.373 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който
изразява становище по исковете. Не оспорва наличието на застраховка ГО за лекия
автомобил Сеат Ибиза по цитираната полица към 20.02.2015 г. Не
оспорва, че на посочената дата е настъпило ПТП, както и описания механизъм.
Твърди, че пострадалия от произшествието- ищец в производството е предявил пред
застрахователя претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 1500 лв., увеличена на 2500 лв. След преценка и експертиза на
пострадалия било определено и изплатено обезщетение в размер на 800 лв.
Излага правни и фактически доводи, че при определянето
на това обезщетение застрахователят е съобразил
характер и степен на увреждания, които
са пряк и непосредствен резултат от ПТП, възрастта на пострадалия и възстановителния
период. Поради това, с изплащане на обезщетението отговорността на ответника била реализирана.
Оспорва претенцията по основание и размер и излага
становище, че същата не съответства
на критериите за справедливост,
на съдебната практика при сходни случаи, както и на вида, степента и
характера на уврежданията на пострадалия
от произшествието.
С
определение от 29.11.20** г., като подпомагаща страна в производството на ответника
е конституиран водача на автомобила - В.Г.Д., която не
изразява становище по исковете.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.235 ГПК намира от фактическа
и правна страна следното:
Страните не
спорят и се установява чрез събраните в производството писмени доказателства – наказателно
постановление № 15-4332-003977/15.05.2015 г. /влязло в сила на 19.06.2015 г.
според отбелязване в удостоверение № Я-28646/21.07.2016 г. на СДВР/,
констативен протокол за ПТП с пострадали лица и план-схема, че на 20.02.2015 г.
около 13.30 часа в гр.София, на ул.Ал.Фон
Хумболт, в района на кръстовището
с ул.Акад.Ростислав Каишев е
настъпило ПТП по вина на водача
на лек автомобил Сеат Ибиза
с рег.№ ********- В.Г.Д., поради нарушение правилата за движение по пътищата.
При извършване на маневрата
десен завой в района на кръстовището, при равнозначни пътища, не пропуска и
реализира ПТП с преминаващият
отдясно велосипедист Н.Й.С. /управлявал
велосипед «Крос»/.
Чрез събраните
в производството медицИ.ки
документи и констатациите на приетата в производството еднолична СМЕ /комплексна/
се установява, че в резултат на ПТП на ищеца са били причинени следните травми:
„Мозъчно сътресение. Контузия и охлузване
на лявата скула и на
лявата теменна област на главата. Навяхване на лявата колянна
става. Навяхване на шията. Радикулопатия на 5-то шийно коренче (С5) вдясно.“
Според
експертите д-р Х.М. и д-р Б.Б., полученото мозъчно
сътресение при ищеца е протекло с временно зашеметяване и има медико-биологична
характеристика „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“. От своя
страна полученото навяхване на шийните прешлени с
травматично увреждане на нервно коренче е причинило на пострадалия трайно
затруднение на движението на врата за срок по-дълъг от 30 дни. Получените
мекотъканни увреждания са довели на пострадалия- „временно разстройство на
здравето без опасност за живота“.
Дадени са
констатации в СМЕ, че претърпените от ищеца травматични увреждания са му довели
значителни болки и страдания за срок от 3 месеца и умерени до 6 месеца.
Продължилите и след този срок оплаквания от изтръпване на палеца на дясната ръка
и непостоянни болки във врата са били непостоянни, затихващи и не са
затруднявали социалната и трудовата му дейност.
Според
експертите, получената от ищеца радикулопатия (травма
на шийно нервно коренче) се дължи на претърпяната при
процесното ПТП шийна травма — контузия и навяхване на
врата. Както радикулопатията, така и дисковата
херния са получени от ищеца на фона на изразени дегенеративни промени в шийния отдел на гръбначния стълб.
Установената
при извършеното МРТ изследване шийна дискова херния
на ниво С6-С7 е възможно, според констатациите в СМЕ, да има травматичен
характер и връзка с процесното ПТП, но за нейното възникване от съществено значение са наличните
дегенеративни промени в този отдел на гръбначния стълб.
Според СМЕ,
от претърпяната травма на дясното коляно ищецът няма остатъчни негативни последствия
или усложнения. Последиците към настоящия момент са леко ограничен преден
наклон на врата, отслабен стило-радиален и бицепсов
рефлекс за дясна ръка, намалена повърхностна сетивност на палеца на дясната
ръка. Активни движения на 4-те крайника са в пълен обем и сила. Според
експертите е възможно за в бъдеще тези, или други оплаквания с подобен
характер, да продължат, дори да се увеличат, тъй като причините за тях са
множествени – дискова херния, остеохондроза, цервикоспондилоза, дискова болест. А тяхното развитие има хронично-прогресиращ
характер и изисква системно и продължително лечение, вкл. при показания и
оперативно.
В с.з. на
23.05.2018 г. д-р М. заявява, че коренчевата
симптоматика, която е установена при ищеца има връзка с травмата, но е съпричинена от придружаващите дегенеративни промени в шийният отдел на гръбначния стълб. Възможно е,
според д-р М., и дисковата херния да е пряко причинена от травмата. Последното,
според експерта не може да бъде казано категорично в този случай.
Чрез
показанията на свидетеля М.П.И./във фактическо съжителство с ищеца/ преценени
съобразно събраните в производството доказателства /чл.**2 ГПК/ се установява,
че след ПТП ищецът се оплаквал от главоболие, имал леко замайване, бил леко
неадекватен, стресиран, притеснен; оплаквал се от болки в областта на ожулените
части – в областта на гърба - дясно. След проведените изследвания му били
изписани медикаменти в т.ч болкоуспокояващи и мехлеми. Имал предписание за носене на шийна яка около два-три месеца. Оплаквал се от изтръпване
на ръката, основно през нощта, което според свидетеля продължава и към
настоящия момент. Губел чуствителност на палеца на
дясната ръка. Постепенно тези болки продължили при лошо време. След
произшествието ищецът станал по – нервен, по-избухлив. Свидетелят установява,
че пострадалия работи като инженер в ТВ Европа, работи с финна
техника, като споделил, че има затруднения понякога в работата.
Чрез
дадените обяснения от страна на В.Г.Д. по реда на чл.**6 ГПК в производството не се установяват релевантни за спора факти.
В
производство не е спорно и се установява, че към момента на настъпване на ПТП –
20.02.2015 г. за лекия автомобил Сеат Ибиза с рег.№ ******** е налице задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ по полица № 02115000426084 валидна от 27.01.2015 г. до
27.01.2016 г., по която отговорност носи ответникът.
Страните не
спорят и се установява, че по образуваната при застрахователя – ответник щета №
15960001001445/2015 г. на пострадалия – ищец в производството е било определено
и изплатено застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди в
размер на 800 лв. /преводно нареждане от 23.09.2015 г./ В подаденото заявление
до застрахователя на 20.05.2015 г. ищецът е поискал заплащане на обезщетение за
причинените му неимуществени вреди – сумата 1500 лв. В последваща
молба за преразглеждане на претенцията от 08.09.2015 г. ищецът посочил, че
претенцията му е за сумата 2500 лв.
За успешно
провеждане на прекият иск по чл.226 ал.1
от КЗ /отм./, следва да бъде установено кумулативно наличие на следните факти:
1. деяние (действие или бездействие), 2. противоправност на деянието, 3. вреда,
реално претърпяна, 4. причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и
деянието, 5. вина на дееца, която се предполага до доказване на противното и
наличието на валидно, действително застрахователно правоотношение по договор за
застраховка по риска „гражданска отговорност”, сключен досежно МПС, с което е
причинено процесното ПТП и застрахователното дружество.
Съдът
намира, че сочените предпоставки се установиха, чрез обсъдените и събрани в
производството доказателства. Установи се, че вредите, чиято обезвреда се
претендира са в причинно – следствена връзка с противоправното деяние на водача
на лекия автомобил и с причинените от това застрахователно събитие травматични
увреждания на пострадалия.
Чрез
събраните в производството доказателства се установи, че вина за ПТП носи
водачът на лекия автомобил – В.Г.Д., тъй като същият е нарушил правилата за
движение – чл.48 от ЗДвП, предвиждащ че на кръстовище на равнозначни пътища
водачът на ППС е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират
или приближават от дясната му страна, а водачът на нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне релсовите пътни превозни средства независимо от
местоположението и посоката им на движение.
С оглед
изложеното, съдът намира, че поведението на водача на лекия автомобил е в
противоречие с предписаното в цитираните норми поведение и е противоправно,
съгласно изискванията на чл. 45 от ЗЗД. В процеса не е оборна презумпцията за
виновност по чл. 45 от ЗЗД. Ето защо съдът намира, че са налице всички елементи
от фактическият състав на чл.45 от ЗЗД, ангажиращи имуществената деликтна
отговорност на водача на автомобила по отношение на причинените на ищеца вреди
от процесното пътно – транспортно произшествие.
В тежест на ищеца
бе да докаже настъпването на неимуществените вреди, свързани с претърпените
болки и страдания от травматичните увреждания във връзка с ПТП.
Неимуществените
вреди са последиците от засягането на блага, които са предмет на субективни
права, в това число и права върху телесния и духовния интегритет. Съгласно чл.
52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на
справедливостта. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени
вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение. Съдебната практика приема като
критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и
утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с
конкретния случай. За да се реализира справедливо възмеЗ.яване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се
съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие
на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Определяне
на размера на обезщетението за неимуществени вреди, означава да бъде определен
от съда онзи точен, според съществуващата в страната икономическа обстановка,
паричен еквивалент, на всички понесени от конкретното увредено лице
емоционални, физически и психически болки, неудобства и сътресения, които
съпътстват живота му за определен по-кратък или по-продължителен период от време.
В
производството се установи, чрез представените в настоящето производство медицИ.ки документи, показанията
на свидетеля М.П.И.и констатациите на експертите по СМЕ, че на пострадалия са
били причинени от произшествието следните травматични увреждания: „Мозъчно сътресение. Контузия и охлузване на
лявата скула и на лявата теменна област на
главата. Навяхване на лявата колянна става. Навяхване
на шията. Радикулопатия на 5-то шийно
коренче (С5) вдясно.“
Съобразно
правилата указани в чл.154 ГПК, съдът намира че в производството не се установи
по категоричен начин, че констатираното при извършеното МРТ изследване на
25.03.2015 г. заболяване – „шийна дискова херния
на ниво С6-С7“ е причинено във връзка с процесното ПТП. Дадените от
експертите по СМЕ становище, че е възможно същото да има травматичен характер
не е установено по несъмнен начин, при пълно и главно доказване от ищеца.
Последното при съобразяване дадените от експертите по СМЕ констатации, че получената
от ищеца „радикулопатия (травма на шийно
нервно коренче)“ се дължи на претърпяната при процесното ПТП шийна травма — контузия и навяхване на врата, но същата е съпричинена и от дегенеративни промени в шийния отдел на гръбначния стълб на пострадалия. Същите дегенаративни промени, според даденото становище по СМЕ, са
допринесли и за констатираната след произшествието дискова херния.
Установи се
чрез констатациите на СМЕ и събраните гласни доказателства в производството
/показанията на свидетеля М.П.И./, че лечението на пострадалия е продължило за
срок до шест месеца, като през първите три болките са били по-значителни. След
този период продължилите оплаквания от изтръпване на палеца на дясната ръка и
болките във врата са били непостоянни и затихващи. Последното обстоятелство се
потвърждава и от констатираното в производството, че след 12.08.2015 г. на
пострадалия не са били провеждани други допълнителни образни изследвания, не е
било провеждано медикаментозно лечение и консултации с медицИ.ки специалисти.
В
производството се установи, чрез събраните гласни доказателства – показанията
на свидетеля М.П.И., че във връзка с
произшествието пострадалия е преживял и психологически страдания- не искал да
се качва на колело, станал по-нервен, напрегнат и избухлив.
С оглед така установеното, съдът намира че в
резултат на произшествието пострадалия е получил посочените от експертите по
СМЕ увреждания: „Мозъчно сътресение.
Контузия и охлузване на лявата скула и на
лявата теменна област на главата. Навяхване на лявата колянна
става. Навяхване на шията. Радикулопатия на 5-то шийно коренче (С5) вдясно.“
От
изложеното следва изводът, че вредите, чието обезщетение се претендира са в
причинно – следствена връзка с противоправно деяние на водача на лекия
автомобил, чиято гражданска отговорност като автомобилист е застрахована при
ответника – застраховател.
Предвид
възрастта на пострадалия – 42 години към датата на произшествието, видът и
характерът на причинените травматични увреждания, периода на възстановяване във
връзка с травмите – около шест месеца; проведеното консервативно лечение в
домашни условия без данни за усложнения; при съобразяване, че установеното
увреждане „радикулопатия на 5-то шийно
коренче (С5) вдясно“ се дължи и на дегенеративни промени при пострадалия, съдът
намира, че следва да определи справедлив размер на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, причинени от увреждането, предмет на разглеждане по
настоящото дело, съгласно чл.52 от ЗЗД – сумата от 30000.00 лв. За разликата
над тази сума до предявения размер 80000.00 лв. искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Съдът
достигна до посочените изводи и при съобразяване лимитите на застрахователните
суми за неимуществени вреди, които са увеличавани почти ежегодно и от 25 000
лв. за всяко събитие, са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие, при едно
пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и повече пострадали лица,
приложими до 01.01.2010 г. След тази дата са определени значително по-високи
размери на застрахователните суми по застраховка "Гражданска отговорност”
на автомобилистите, съгл. § 27 ПЗРКЗ и чл. 266 КЗ /отм./. В този смисъл е и
постановеното Решение № 73 от 27.05.2014 г. по т.д. № 3343/2013 г., Т. К., ІІ
Т. О. на ВКС. Настоящият състав споделя напълно изразеното в цитирания случай
становище, че независимо от функционално обусловената отговорност на
застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното
събитие, при определяне на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да
се отчитат в пълна степен и конкретните икономически условия, а като ориентир
за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните
нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението
момент.
При съобразяване изплатеното
от застрахователя преди подаване на исковата молба в съда на 11.04.20** г.
застрахователно обезщетение по образуваната щета в размер на 800 лв. за
причинените на пострадалия неимуществени вреди, съдът намира че претенцията
следва да бъде уважена за сумата 29200 лв.
С оглед частичната основателност
на главният иск, следва да бъде уважена и заявената акцесорна претенция за
присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗ.. Съгласно разпоредбата на чл.84, ал. 3 от ЗЗ.,
при задължения от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без
покана, считано от деня на увреждането. Доколкото отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на деликвента
разпоредбата на чл.84, ал. 3 от ЗЗ. ще следва да се приложи и по отношение на
застрахователя. Предвид заявеното искане за присъждане на обезщетение за забава
от датата на ПТП върху претенцията за неимуществени вреди, застрахователят
дължи законната лихва върху обезщетението
за неимуществени вреди считано от 20.02.2015 г.
По отношение
на разноските:
В полза на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, следва
да бъде присъдена сумата 255.50 лв.-разноски по делото за съдебна експертиза,
съразмерно на уважената част от иска.
В полза на процесуалния представител на ищеца адв.Р.И.М. от САК, на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.38,
ал.2 от ЗА следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1283.34
лв. с ДДС, съразмерно на уважената част от иска и минимално възнаграждение
изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В полза на ответника, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК, следва да бъде присъдена сумата 1860.55.00 лв.-разноски по делото за
заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска при
съобразяване като основателно направеното от ищеца искане по реда на чл.78,
ал.5 ГПК за намаляване присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до
минималния размер посочен в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Последните изводи, съдът
формира като съобрази действителната правна и фактическа сложност на делото,
проведените съдебни заседания и извършените от ответника процесуални действия.
В полза на съда, на основание чл.78, ал.6 ГПК следва
да бъде присъдена и сумата 1168 лв.-дължима
държавна такса.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ОСЪЖДА З. „Б.И.“
АД, *** **, да заплати на Н.Й.С., ЕГН **********
с адрес ***, действащ чрез адв.Р.И.М. от САК, на
основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./- сумата 29200.00-/двадесет и девет хиляди и
двеста лева/лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди /болки и
страдания/ в резултат на травматични увреждания: „Мозъчно сътресение. Контузия и охлузване на лявата скула и на лявата теменна област на главата. Навяхване
на лявата колянна става. Навяхване на шията. Радикулопатия на 5-то шийно
коренче (С5) вдясно“, всичките причинени от ПТП, станало на 20.02.2015 г. около 13.30 часа в гр.София,
на ул.Ал.Фон Хумболт, в
района на кръстовището с ул. Акад.Ростислав
Каишев по вина на водача на
лек автомобил Сеат Ибиза с
рег.№ ********- В.Г.Д., поради нарушение правилата за движение по пътищата-чл.48 З.вП
предвиждащ, че на кръстовище на равнозначни пътища водачът на ППС е
длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават
от дясната му страна, а водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен
да пропусне релсовите пътни превозни средства независимо от местоположението и
посоката им на движение, като гражданската отговорност на водача като
автомобилист за вреди, причинени при управлението на лек автомобил Сеат Ибиза с рег.№ ******** е
била застрахована при ЗД „Б.И.“ АД съгласно полица № 02115000426084
валидна от 27.01.2015 г. до 27.01.2016 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на увреждането – 20.02.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1 КЗ
/отм./, за разликата над сумата 29200.00 лв. до пълния предявен размер от 80000.00
лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, *** **, да заплати на Н.Й.С., ЕГН **********
с адрес ***, действащ чрез адв.Р.И.М. от САК, на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 255.50
лв.-разноски за тази инстанция.
ОСЪЖДА Н.Й.С., ЕГН ********** с адрес ***, действащ чрез адв.Р.И.М. от САК, да заплати на ЗД „Б.И.“ АД, *** **, на
основание чл. 78, ал. 3 и ал.5 ГПК сумата 1860.55 лв.– разноски по делото за
тази инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, *** **, да заплати на адв.Р.И.М. от САК, на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.38,
ал.2 от ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, адвокатско възнаграждение в размер на 1283.34
лв. с вкл. ДДС, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, *** **, да заплати на основание чл.78,
ал.6 ГПК в полза на Софийски градски съд сумата 1168 лв.-дължима държавна такса в производството.
Решението е
постановено с участие на подпомагаща страна - В.Г.Д., ЕГН ********** с адрес *** ******.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: