РЕШЕНИЕ
№
град Горна Оряховица, 03.09.2020 година В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ГОРНА ОРЯХОВИЦА, СЕДМИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
при секретаря М.Първанова и прокурор..., като разгледа докладваното от съдията Карагьозова АНД № 573 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ С.М.Т. атакува издадения електронен фиш Серия К № 3508542 на ОД на МВР - Велико Търново. Излага доводи в жалбата за отмяна на електронния фиш/ЕФ/.
ОТВЕТНИКЪТ ПО ЖАЛБАТА ОД на МВР гр. Велико Търново - редовно призован, не изпраща процесуален представител и не заема становище по жалбата.
Районна прокуратура - Горна Оряховица - редовно призована, не изпраща процесуален представител.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 02.10.2018 г. в 09:50 часа на територията на община Лясковец на път I-4/София-Варна/ при км 153+343 в посока към град Варна бил заснет със стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с № 00209D33F1A0 автомобил с peг. № ****, движещ се в посока към град Варна със скорост 97 км/ч при въведено в този участък с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 60 км/ч.
Видно от справката за регистрацията и собствеността на л.18, собственик на заснетия лек автомобил към датата на нарушението е дружеството „А.С.А 2007" ЕООД, като с декларация от 18.03.2020г.е декларирано, че жалбоподателя е управлявал МПС на посочената в ЕФ дата/л.12/.
За установеното с автоматизираното техническо средство нарушение против жалбоподателя бил издаден електронен фиш серия К № 3508542/л.16/, в който било прието, че в момента на заснемането автомобилът се е движел със скорост 94 км/ч. при отчетен толеранс от минус Зкм/ч.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени доказателства, подробно описани в протокола за проведеното съдебно заседание.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:
Приложената разписка, удостоверява датата на връчване на обжалвания ЕФ-03.07.2020г./л.21/. Срокът за обжалване е спазен с депозиране на жалбата с дата 16.07.2020г./л.4/.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Спазени са процесуалните правила за издаване на обжалвания електронен фиш. Фишът е издаден по одобрения образец и съдържа законоустановените реквизити - данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката, по която да се извърши доброволното й плащане.
Включването в текста на електронния фиш на израза „ПП 1-4 /София-Варна/, км 153+343, общ. Лясковец, в посока към гр. Варна" удовлетворява изискването на закона за посочване на мястото на нарушението, доколкото съдържащите в цитирания израз данни позволяват еднозначното определяне на мястото, на което се е намирал автомобилът в момента на измерване на скоростта и заснемане на нарушението.
В обжалвания електронен фиш са посочени марката, моделът и регистрационният номер на заснетия автомобил, максимално разрешената скорост в посочения участък, на който е извършено нарушението, пътният знак, с който е въведено ограничението на скоростта, скоростта, с която се е движел заснетият автомобил, както и допуснатото от водача на заснетия автомобил превишение на максимално разрешената скорост. Посочването на изброените данни в обжалвания електронен фиш е достатъчно за изпълнението на изискването на процесуалния закон за описание на нарушението.
От приетото като писмено доказателство предложение per. № З66р- 2687/08.02.2016 г. от началника на сектор „Пътна полиция" при ОДМВР- Велико Търново до директора на дирекцията (л.24) се установява, че участъкът от пътя при км 153+343 на път 1-4 е бил предварително оповестен като място за осъществяване на контрол на скоростта със стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 по реда, предвиден в действащата към момента на заснемане на нарушението Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи, обнародвана в „Държавен вестник", брой 36 от 19.05.2015 г.
От приетото като писмено доказателство удостоверение 10.12.4888, издадено от Българския институт по метрология (л.25), се установява, че е одобрен типът на стационарната видео-радарна система MultaRadar SD 580, с която е заснет автомобилът и е измерена скоростта му. Срокът на валидност на удостоверението за одобряване на типа средство за измерване е от 08.12.2010 до 08.12,2020 г. и включва датата на заснемане на процесното нарушение.
От протокол за проверка № 1-С-ИСИ/16.04.2018г. (л.23) е видно, че използваната в конкретния случай стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с МАС № 00209D33F1A0 е преминала последваща метрологична проверка, при която е установено съответствие с изискванията за това средство за измерване.
От анализа на приетите като писмено доказателство методически указания относно реда за работа със стационарна система MultaRadar SD 580 (л.26 и сл. от делото) се установява, че използваното за установяване и заснемане на нарушението техническо средство отговаря на изискванията за стационарна автоматизирана система, регламентирани в § 6, т.65 от ДР на ЗДвП.
От приложената към изпратената в съда преписка снимка (л,17 от делото), представляваща по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес, както и от данните от паметта на техническото средство, възпроизведени на същия хартиен носител, се установява, че на 02.10.2018 г. в 09:50:55 часа при км 153+343 на път 1-4, на територията на община Лясковец, автомобил с рег.№ **** се е движел със скорост 97 км/ч./с отчетен впоследствие толеранс от ~3 км/ч.
Предвид изложеното следва да се приеме, че фактът на извършване на нарушението е установен по несъмнен начин.
Административнонаказващият орган законосъобразно е приложил нормата на чл.188 ал.2 пр.1 от ЗДвП, съобразно която собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство отговаря за извършеното с него нарушение. Липсват данни, а и не се твърди от страна на жалбоподателя, същият да е депозирал декларация, съобразно чл.189,ал.5 от ЗДвП, в която да посочи данни за лице, извършило нарушението и да предостави копие от свидетелството за управление на МПС на лицето, което е управлявало МПС-то, с което е извършено конкретното нарушение. Всяко измежду лицата, посочени в чл.188 ЗДвП при получаване на електронен фиш има възможността при условията на чл. 189 ал.5 от ЗДвП да декларира кому е предоставено МПС за управление.
Описаното в електронния фиш деяние е квалифицирано правилно като административно нарушение по чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.
Санкцията, определена с разпоредбата на чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП към момента на нарушението е в абсолютен размер от 300лв. относно превишаване на скоростта с над 31 км./ч. Такава е предвидена за превишаване на разрешената скорост извън населено място, какъвто е процесния случай, а превишението е в рамките над 31 и до 40 км./ч. / в случая 34км./ч./, поради което глобата в размер от 300лв. е законосъобразно определена.
Извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 97 км/ч до приетата за установена скорост от 94 км/ч е в интерес на жалбоподателя, тъй като изключва възможните неблагоприятни за него последици от допустимата грешка на измерване със стационарната видео- радарна система MultaRadar SD 580 (т.1.4 от цитираните по-горе методически указания).
В конкретния случай не следва да се прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Приетото за установено превишение на скоростта от 34 км/ч надвишава значително границата от 10 км/ч, над която деянието съставлява административно нарушение по чл.182, ал.2 от ЗДвП. Поради това не може да се приеме, че конкретното нарушение представлява по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения по чл.182, ал.2 от ЗДвП, което да даде основание за квалифицирането му като маловажен случай на такова нарушение.
Относно сроковете за установяване на нарушението: В случая от датата на извършване на нарушението, съвпадаща с датата на неговото заснемане-02.10.2018г.- до най-ранната дата, на която е могъл да бъде издаден електронен фиш по отношение на Т.- 18.03.2020г./датата на получаване в ОД на МВР Велико Търново на декларацията, подадена от Тоскова-л.12/, е изминал период от време над една година. Тоест давността по чл.34 ал.1 от ЗАНН- една година от извършване на нарушението безспорно е изтекла, с което се е погасила и възможността за осъществяване на наказателно преследване. В свое решение по КНАХД Ха 10300/2019п Адм.съд В.Търново от 27.12.2019г. посочва,че сроковете по чл.34 от ЗАНН са приложими в производствата по издаване на електронен фиш, като дори анулирането на ЕФ и издаването на нов ЕФ да е станало в изпълнение на регламентираната в чл.189 ал.5 от ЗДвП процедура, то провеждането на тази процедура е следвало да се осъществи в рамките на регламентираните в чл.34 ЗАНН срокове за наказателно преследване- тримесечен от откриване на нарушителя, който срок е спазен, и едногодишен от извършване на нарушението, който в случая не е спазен. В конкретния случай се е стигнало до издаване на ЕФ след изтичането на една година от датата на извършване на нарушението, което е недопустимо с оглед разпоредбата на чл.34 от ЗАНН и е основание за отмяна на оспорения ЕФ.
Предвид изложеното по-горе съдът приема, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
При този изход на делото и с оглед разпоредбата на чл.63 ал.З от ЗАНН следва да се присъдят разноски в полза на жалбоподателя относно заплатено адвокатско възнаграждение. Представя се договор за правна защита и съдействие със страни жалбоподателя и адв.С.Т.Х., в който фигурира договорено и платимо в брой при подписване на договора адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева. Посоченият защитник не се е явявал в съдебно заседание, изготвил и депозирал е молба след постъпване на изготвената жалбата, в която сочи служебна ангажираност, както и становище за даване ход на делото в негово отсъствие и това на жалбоподателя. Като взе предвид и размерите на възнагражденията за адвокат съобразно чл.18 ал.2, респ. чл.7 ал.2 от Наредба за минималните размери на адв.възнаграждения, както и размерът на наложената глоба,съдът намира, че следва присъди разноски в полза на жалбоподателя относно заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 100 лева.
Така мотивиран, съдът
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 3508542, издаден от ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с който на С.М.Т. е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева на основание чл. 189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движение по пътищата за нарушаване на разпоредбата на чл.21, ал.2 от същия закон.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Велико Търново ДА ЗАПЛАТИ НА С.М.Т., с ЕГН ********** разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 100лв./сто лева/.
|
|
|
\ \ |
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е изготвено и обявено. г
\