№ 446
гр. София, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров
Николай Ст. Метанов
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Николай Ст. Метанов Въззивно търговско
дело № 20211001000594 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 900118 от 16.02.2021г. по описа на Окръжен
съд Благоевград на „Фаст Форуард“ ЕООД, ЕИК *********, и въззивна жалба вх. №
900139 от 22.02.2021г. по описа на Окръжен съд Благоевград на М. Т. В. и двете срешу
решение № 900092 от 13.01.2021г., постановено по гр.д.№84/2016г. на Окръжен съд -
Благоевград, с което е признато за установено, на основание чл.29, ал.1, пр.3 от
ЗТРРЮЛНЦ, по иска предявен от Л. И. Ф., гражданка на Република Гърция, със съдебен
адрес в гр. София 1618, бул. „Цар Борис III“, № 225А, ет. 1, офис 5, против „Фаст
Форуард“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. Благоевград, 2700, мах. „Баларбаши“ № 63,
ет. 2 /към датата на приключване на устните състезания „Фаст Форуард“ ООД, ЕИК
*********, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Петрова нива“ № 4, ет.4, ап. 71/, че по партидата на
ответника „ФАСТ ФОРУАРД“ ЕООД, ЕИК ********* /към датата на приключване на
устните състезания „ФАСТ ФОРУАРД“ ООД/ са вписани и заличени на 15.05.2019г. по
заявление вх. № 20190509113523 несъществуващи обстоятелства, а именно:
Прехвърляне на всички 14 500 дяла от капитала от Л. И. Ф. и придобиването им
от Т. Б. М., ЕГН **********, като едноличен собственик на капитала; Заличаването на Л. И.
Ф. като едноличен собственик на капитала; Вписване на Т. Б. М., ЕГН ********** като нов
управител на „ФАСТ ФОРУАРД“ ЕООД и заличаване на Л. И. Ф. като управител и законен
представител; Промяна на седалището и адреса на управление на дружеството от София
1618, бул. „Цар Борис III“ № 225А, офис 5, на Благоевград 2700, мах. „Баларбаши“ № 63, ет.
1
2; „Фаст Форуард“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес : гр.Благоевград, 2700, мах.
„Баларбаши“ № 63, ет. 2 /към датата на приключване на устните състезания; „Фаст
Форуард“ ООД, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Петрова нива“ №4, ет.4, ап. 71/, е
осъдено да заплати на Л. И. Ф., гражданка на Република Гърция, съдебен адрес в гр.
София 1618, бул. „Цар Борис III“, № 225А, ет.1, офис 5, сторените по делото разноски в
размер на 8 886 лв. Решението е постановено с участието на трето лице помагач М.
Т. В., конституирана да помага на ответника „Фаст Форуард“ ЕООД /към датата на
приключване на устните състезания „Фаст Форуард“ ООД/.
Въззивниците твърдят нидопустимост, евентуално неправилност на обжалваното
решение, по подробно изложени съображения, като искат да бъде отменено обжалваното
решение, като постановено по недопустим процес, незаконосъобразно, необосновано и
неправилно, при допуснато ит първоинстанционния съд съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон, като претендират направените разноские и пред двете
съдебни инстанции.
В срока за отговор по чл.263, ал.1 ГПК Л. И. Ф., гражданка на Република Гърция,
чрез адв. Д.А. И., е представила отговори на въззивните жалби, в които поддържа
становището за неоснователност на същите, съответно за правилност на обжалваното
решение, по подробно изложени съображения, и претендира направените съдебно -
деловодни разноски, с отговора на въззивната жалба на ответното дружество.
Софийският апелативен съд, след като обсъди посоченото в жалбите във връзка
с атакуваните съдебни актове, намира следното:
Окръжен съд - Благоевград е сезиран с предявени обективно съединени искове с
правно основание чл.29, ал.1, пр.3 от ЗТРРЮЛНЦ и чл.124, ал.1 ГПК от Л. И. Ф., гражданка
на Република Гърция, родена на ********г., притежаваща лична карта № *******, изд. На
********г., без срок на валидност, срещу „Фаст Форуард“ ЕООД, ЕИК *********, с
адрес: гр. Благоевград, 2700, мах. „Баларбаши“ № 63, ет.2, /към датата на приключване на
устните състезания „Фаст Форуард“ ООД, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, ул.
„Петрова нива“ № 4, ет.4, ап. 71/, с които се иска да бъде признато за установено, че по
партидата на ответника „Фаст Форуард“ ООД, ЕИК *********, са вписани на
15.05.2019г. по заявление вх. № 20190509113523, несъществуващи обстоятелства :
- прехвърляне на всички 14 500 дяла от капитала от Л. И. Ф. и придобиването им от
Т. Б. М., ЕГН **********, като едноличен собственик на капитала;
- заличаването на Л. И. Ф. като едноличен собственик на капитала;
- вписване на Т. Б. М., ЕГН ********** като нов управител на „ФАСТ ФОРУАРД“
ЕООД и заличаване на Л. И. Ф. като управител и законен представител;
- промяна на седалището и адреса на управление на дружеството от София 1618, бул.
„Цар Борис III“ № 225А, офис 5, на Благоевград 2700, мах. „Баларбаши“ № 63, ет. 2.
Ответникът „Фаст Форуард“ ЕООД ЕИК *********, и третото лице помагач на
страната на ответника М. Т. В., оспорват предявените искове, като неоснователни.
2
С обжалваното решение първоинстанционният съд, след като е описал събраните по
делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, е приел
предявените искове за допустими, а разгледани по същество за основателни.
Съдът е приел за неоснователни доводите на ответното дружество за недопустимост
на предявения иск поради липса на правен интерес за ищцата да оспорва вписани
обстоятелства, които са заличени в TP, поради последващо вписване на нови обстоятелства,
предвид следното:
Към датата на подаване на исковата молба обстоятелствата, за които се твърди, че са
несъществуващи са били вписани и актуални по партида на ответното дружество /заявени
по заявление вх. № 20190509113523 и вписани с вх.№ 20190515151208 /. В хода на процеса
са настъпили нови промени в процесните обстоятелства /прехвърляне на дружествен дял,
промяна на правно организиационната форма на дружеството, промяна на седалище, смяна
на управител/. Същите са заявени за вписване с вх. № 20190823124435 и вписани с вх. №
2019082912942, които обстоятелства са предмет на разглеждане по предявен иск пред
Окръжен съд Пловдив - т.дело № 140/2020г./.
Предявеният установителен иск е допустим. Действително обстоятелствата,
които се атакуват към момента на приключване на устните състезания са заличени в
резултат на извършени и вписвани по партида в TP последващи промени. Тези последващи
промени обаче са настъпили в хода на висящ процес. Отделно от това е налице правен
интерес от предявяване на иска по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуване на
вписани обстоятелства, заличени поради последващи вписвания, когато с искова молба са
предявени искове за установяване несъществуване и на последващите вписани
обстоятелства от същия вид, какъвто е настоящият случай с оглед заведените искове пред
ОС Пловдив.
Със заявление А4 вх. № 20190509113523 са вписани в TP промени по партида
на ответното дружество, изразяващи се в промяна на седалището и адреса на
управление, управителя, едноличния собственик на капитала и прехвърляне на дружествен
дял.
Прието е за установено по безспорен и категоричен начин, че решение за
прехвърляне на дружествени дялове не е взето от управителя и едноличния собственик на
капитала от дата 08.03.2019г., както и не е извършено валидно прехвърляне на дружествени
дялове с договора за продажба на дружествени дялове от дата 03.05.2019г., с оглед на
това че подписите в двата оспорени документа не са положени от управителя и едноличния
собственик на капитала - ищцата Л. И. Ф.. Соченото обстоятелство е установено от
категоричното заключение на трите вещи лица, както и от показанията на разпитаните по
делото свидетели. Лицата, извършили нотариалните заверки посочили, че лицето чиито
подпис са удостоверили, не е това по показана цветна снимка на гръцка лична карта,
находяща се в кориците на делото и издадена за ищцата, както и установили, че това, че
лицето, явило се в кантората, е знаело български език. Св. К. посочила, че ищцата през
3
месец май 2019г., когато са извършвани нотариалните заверки, не е идвала в България и
категорично не знае български език.
Съдът е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели, като логични,
последователни, непротиворечиви и в съответствие с останалите доказателства.
След като липсва валидно взето решение за прехвърляне на дружествен дял и
впоследствие извършено такова, взетото решение от лицето Т. Б. М. за освобождаване на Л.
И. Ф. от длъжността управител на дружеството, избирането на Т. Б. М. за управител,
промяна на седалището и адреса на управление на дружеството от гр.София 1618, бул. Цар
Борис III № 225А, офис 5 на Благоевград, мах.„Баларбаши“ № 63, ет. 2, както и решение
промените да бъдат вписани по партида на дружеството в TP са извършени от лице без да
има правомощие за това. Това волеизявление е прието от съда за опорочено, след като не е
валидно взето от действителния едноличен собственик на капитала, какъвто се явява ищцата
по делото.
При това положение съдът е приел, че вписаните и заличени обстоятелства,
изразяващи се в Прехвърляне на всички 14 500 дяла от капитала от Л. И. Ф. и
придобиването им от Т. Б. М., ЕГН **********, като едноличен собственик на капитала;
Заличаването на Л. И. Ф. като едноличен собственик на капитала; Вписване на Т. Б. М., ЕГН
********** като нов управител на „ФАСТ ФОРУАРД“ ЕООД и заличаване на Л. И. Ф. като
управител и законен представител; Промяна на седалището и адреса на управление на
дружеството от София 1618, бул. „Цар Борис III“ № 225А, офис 5, на Благоевград
2700, мах. „Баларбаши“ № 63, ет. 2, следва да се квалифицират като несъществуващи
обстоятелства, предвид на което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Във въззивното производство не са представени нови доказателства, които да водят
до промяна на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка.
Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в
обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на
събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената
фактическа обстановка по правния спор между страните настоящият въззивен състав
препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по
чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и
допустимост на обжалваното решение, обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства, прие следното от фактическа и правна страна:
Въззивните жалби са допустими – подадени са в срока по чл.259, ал.1 ГПК от
легитимирани страни в процеса, имащи правен интерес от обжалване, и са насочени срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
Първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен състав, в изискващата
4
се от закона писмена форма, в рамките на правораздавателни правомощия на съда и
съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно обстоятелствата, на които
се основава иска, и търсената с иска защита, е валидно и допустимо.
Разгледани по същество, въззивните жалби са несонователни.
Настоящият състав на съда споделя изводите на първоинстанционния съд за
основателност на предявените искове, като на основание чл.272 ГПК препраща
към мотивите на обжалваното решение. Предвид възраженията във въззивните
жалби следва да се има в предвид следното:
Неоснователни са възраженията във въззивните жалби за липса на правен интерес за
ищеца от предявяване на исковете, предвид последващи вписвания по партидата
на ответното дружество в търговския регистър, с които атакуваните вписвания са
заличени и разпоредбата на чл. 30, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ.
Правният интерес е положителна процесуална предпоставка за съществуване
на правото на иск, за което съдът е длъжен да следи служебно /Решение № 387 от
17.05.2010г. на ВКС по гр.д.№3956/2008г., III г.о., ГК/.
С Решение № 51 от 5.12.2019г. на ВКС по т.д.№ 949/2018 г., II т. о., ТК, е прието,
че е налице е правен интерес от предявяване на искове по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ за
установяване несъществуване на вписани обстоятелства, заличени поради последващи
вписвания, когато с искова молба са предявени искове за установяване несъществуване и на
последващите вписани обстоятелства от същия вид“. В случая не се спори между страните, а
и се установява от доказателствата по делото, че за последващите вписвания по партидата на
ответното дружество са предявени искове с правно основание чл.29 ЗТРРЮЛНЦ -
удостоверение № 61510 от 24.09.2020г. на Окръжен съд Пловдив /л.325/ и служебно
известното на съда решение № 260142 от 07.04.2021г., постановено по т.дело №410 по описа
за 2020г. на Окръжен съд Пловдив, качено на сайта на съда.
Като съобрази установеното по делото и цитираната практика на ВКС, която споделя,
настоящият състав на съда приема, че за ищеца и към настоящият момент е налице
правен интерес от предявяване на процесните искове, поради което възраженията на
въззивниците за недопустимост на процеса, съответно на постановеното решение, са
неоснователни.
Обстоятелствата на които се основават предявените искове по чл.29, ал.1, предл.3
ЗТРРЮЛНЦ са: ищцата е имала качеството на едноличен собственик на капитала на
ответното дружество до 15.05.2019г., което е загубила като последица от процесното
вписване; ищецът твърди, че подписите върху договора за продажба на дружествени дялове
и протокола с решение на едниличният собственик на капитала на не са положени от Л. И.
Ф., която по тоза време се е намирала извън Република България.
От доказателствата по делото, а и от вписванията в търговския регистър по партидата
на ответното дружество, служебно известни на съда, на основание чл.23, ал.6
ЗТРРЮЛНЦ, се установява, че към 14.05.2019г. по партидата на ответното дружество са
5
били вписани следните обстоятелства :
- Седалище и адрес на управление : гр.София 1618, бул. „Цар Борис III“ № 225А, ет.1,
офис 5;
- управител - Л. И. Ф., Държава Гърция;
- едноличен собственик на капитала Л. И. Ф., Държава Гърция;
Капитал – размер 1450000лв., като посочените обстоятелства са вписани въз основа
на вписване № 20100406151825.
Към 15.05.2019г., въз основа на вписване № 20190515151208, по заявление вх.
№20190509113523, по партидата на ответното дружество в търговския регистър са
вписани следните обстоятелства:
- Седалище и адрес на управление : гр.Благоевград, п.к. 2700, мах. „Баларбаши“ №63,
ет. 2;
- управител – Т. Б. М., Държава България;
- едноличен собственик на капитала Т. Б. М., Държава България;
- прехвърляне на дружествен дял; размер 1 450 000лв.;
- внесен капитал 1 450 000лв.
Посочените промени във вписани обстоятелства по партидата на ответното
дружество са вписани въз основа на заявление вх. № 20190509113523, към което
са представени: Договор за продажба на дружествени дялове от 03.05.2019г.,
с нотариална заверка на подписите рег. № **** на нотариус О. Ж., район РС
Бургас, рег. № *** на Нотариалната камара/л.14/, с който Л. И. Ф. е продала на Т. Б. М., ЕГН
**********, всичките свои 145 000 дружествени дяла от по 100лв., всеки един от капитала
на „Фаст Форуард“ ЕООД, ЕИК *********; решение на едноличния собственик на
капитала на „Фаст Форуард“ ЕООД, ЕИК ********* - Л. И. Ф., взето на 08.03.2019г. , с
нотариална заверка на подписа рег. № 808 на нотариус О. Ж., район РС Бургас, рег. № ***
на Нотариалната камара/л.19/, за продажба на дружествените дялове от капитала на „Фаст
Форуард“ ЕООД, ЕИК *********; протоколно решение от 03.05.2019г. на едноличния
собственик на капитала на капитала на „Фаст Форуард“ ЕООД, ЕИК ********* – Т. Б.
М., с заверка на подписа рег. № 1818 на нотариус О. Ж., район РС Бургас, рег. № *** на
Нотариалната камара/л.18/, с което са взети решения за освобождаването на Л. И. В. като
управител на „Фаст Форуард“ ЕООД; избирането за управител на „Фаст Форуард“ ЕООД,
ЕИК *********, на едноличният собственик на капитала Т. Б. М., промяна на седалището и
адреса на управление на дружеството от община Столична, гр. София 1618, район Витоша,
бул„ Цар Борис III №225А, ет.1, офис %, на : гр. Благоевград, община Благоевград, област
Благоевград, мах. Баларбаши 63, ет.2, промени в дружествения договор учредителен акт на
„Фаст Форуард“ ЕООД, ЕИК *********, приет на 03.05.2019г. от едноличният
собственик на капитала Т. Б. М..
С исковата молба са представени доказателства, във връзка с твърденията
6
на ищцата, че се е намирала извън Рупублика България, към момента на съставяне
на процесните документи, подробно описани като приложения към исковата молба – билети
и бордни карти.
По делото са приети:
- съдебно-почеркова експертиза, изготвена от вещото лице В. С., представена по
делото на 11.11.2019г./л.219/, според заключението на която: 1. Подписите за продавач в
договора за продажба на дружествени дялове от 03.05.2019г. и подписа положен за
едноличен собственик на капитала в решение на едноличният собственик на капитала на
„Фаст Форуард“ ЕООД от 08.03.2019г. не са изпълнени от Л. И. В., родена на ********г. в
Република Гърция; 2. ръкописно изпълнените тестове под подписа на продавач в договора за
продажба на дружествени дялове от 03.05.2019г. и в частта „Л. И. Ф. Разбирам Български не
ми трябва преводач“ и ръкописно изписания текст в решение на едноличният собственик на
капитала на „Фаст Форуард“ ЕООД от 08.03.2019г., в частта и в частта „Л. И. Ф. Разбирам
Български не ми трябва преводач“не са изпълнени от Л. И. Ф., родена на ********г. в
Република Гърция.
- тройна съдебно-графическа експертиза, изготвена от вещите лица А. Г., В. С. и Д.
Ц., представена по делото на 10.11.2020г. /л.348/ според заключението на която:
1. Подписите за продавач в договора за продажба на дружествени дялове от
03.05.2019г. и за едноличен собственик на капитала в решение на едноличният собственик
на капитала на „Фаст Форуард“ ЕООДса копия на подписи, които не са изписани от Л. И.
Ф., а са имитирани
2. Ръкописният текст „Л.И.…….преводач“ в договор за продажба на дружествени
дялове от 03.05.209г. и този изписан в решение на едноличния собственик на капитала на
„Фаст Форуард“ ЕООД е копие на ръкописен текст, който не е изписан от Л. И. Ф..
По делото са разпитани свидетелите С. М., М. Ж. и С. К., който са дали
показания – първите двама за начина на извършване на нотариалната заверка на
представените по делото документи и за лицето подписало документите, а третият за Л. И.
Ф. и това че същата не разбира български, както и че на 03.05.2019г. и през май 2019г. Л.Ф.
не е била в България, а в Америка. Показанията на посочените свидетели са отразени в
първоинстанционното решение, поради което не се налага преповтарянето им.
При така установеното от фактическа страна, след като съобрази заключенията на
еденичната съдебно-почеркова експертиза и тройтата съдебно-графическа експертиза, които
кредитира като правилни и обосновани, и разясненията по т.3 от Тълкувателно решение № 1
от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК, настоящият състав на съда приема, че
по партидата на ответното дружество в търговския регистър въз основа на процесното
заявление са вписани несъществуващи обстоятелства и предявените искове са основателни.
Този извод следва от факта, че ищцата не е подписала процесния нотариално заверен
договор за прехвърляне на дружествени дялове от 03.05.2019г. и решението на едноличния
собственик на капитала за продажба на дружествени дялове от 08.03.2019г. След като
7
ищцата, в качеството си на едноличен собственик на капитала на ответното дружество не е
подписала посочените документи не е налице валидно прехвърляне на процесните
дружествени дялове по смисъла на чл.129, ал.2 ТЗ, което подлежи на вписване в търговския
регистър, съответно, Т. Б. М. не е станал едноличен собственик на капитала на ответното
дружество и решенията му от 03.05.2019г. по чл.147, ал.2 ТЗ не са породили валидно
възникнали обстоятелства подлежащи на вписване. В подрепа на този извод на съда са и
показанията на свидетелите М. и Ж., извършили нотариална заверка на решението на
едноличния собственик на капитала за продажба на дружествени дялове от 08.03.2019г. и
договор за прехвърляне на дружествени дялове от 03.05.2019г., които не разпознават ищцата
по представените им копия на лични документи, както и показанията на свидетелката К.,
която установява, че ищцата не знае, не говори и не разбира български език и не е била в
България, към момента на извършване на нотариалната заверка на подписите върху
посочените документи.
По въззивна жалба вх.№ 900118 от 16.02.2021г. по описа на Окръжен съд
Благоевград на „Фаст Форуард“ ЕООД:
Неоснователни са възраженията за допуснати от първоинстанционния съд нарушения
на правилата за участие на страните в процеса.
Твърди се неправилно приложение на разпоредбата на чл.50, ал.4 ГПК, при наличие
на предпоставките на чл.50, ал.2 ГПК, без да се посочва за кое точно призоваване по делото
е допуснато твърдяното нарушение и как това е довело до ограничаване на правата на
ответното дружество.
Вероятно става въпрос за връчването на препис от исковата молба на ответното
дружество извършено със със съобщения от 18.06.2019г./л.33/ и 19.07.2019г./л.36/ и
уведомление от 05.07.2019г., но този въпрос е намерил разрешение в развилото се
производството по чл. 64, ал.2 ГПК, в което определението на първоинстанционния съд от
05.11.2019г. е потвърдено с определение № 4234 от 23.12.2019г., постановено по в.ч.гр.д.
№6019/2019г. на САС, търговско отделение, тринадесети състав и определение №289 от
24.07.2020г., постановено по т.д.№ 857/2020г. на ВКС, ТК, II отделение. В
допълнение следва да се отбележи, че при направените отбелязвания върху връчените до
страната съобщение правилно и законосъобразно съдът е приложил разпоредбата на
чл. 50, ал.4 ГПК.
За първото съдебно заседание по делото на 23.10.2019г. с определение № 3509
от 02.08.2019г. /л.48/ ответното дружество е призовано на вписания в търговския
регистър адрес в гр. Пловдив, съобразно указанията на съда от 17.09.2019г.
С молба от 04.10.2019г. процесуалният представител на ответното дружество
е посочил, че управителят на ответното дружество е получил определение № 3509
от 02.08.2019г. на 26.09.2019г., а по делото е представено съобщение, редовно връчено на
страната на 25.09.2019г. Възражения за нередовно призоваване не са направени от ответното
дружество в първото по делото съдебно заседание на 23.10.2019г. /л.204/, от присъствалият
8
процесуален представител на страната, който изрично е заявил, че няма други
доказателствени искания.
За съдебните заседения на 27.11.2019г., 15.01.2020г. и 18.03.2020г. ответното
дружество е призовано по реда на чл. 56, ал.2 ГПК.
За съдебното заседание на 27.05.2020г. страната е призована чрез адв. Ц., който с
молба от 26.05.2020г. /л.282/ получена на елетронната поща на съда е поискал
пренасрочване. За съдебното заседание на 22.07.2020г. страната е призована по реда на
чл.56, ал.2 ГПК, видно от съдържанието на протокола от 27.05.2020г., но въпреки това до
страната е изпратено съобщение. С молба от 20.07.2020г. получена на елетронната поща на
съда процесуалният представител на ответното дружество е поискал пренасрочване на
делото.
За съдебното заседание на 30.09.2020г. ответното дружество е призовано по реда на
чл.56, ал.2 ГПК. С молба от 28.09.2020г. адв. Ц. - процесуален представител на ответното
дружество, е поискал препис от съдебния протокол от проведеното съдебно сзаседание на
27.05.2020г., което е изпълнено, предвид указанията на съда от 29.09.2020г. и направеното
отбелязване на молбата.
С молба от 30.09.2020г и в съдебното заседание на 30.09.2020г. адв. Ц. е направил
възражение за нередовно призоваване, което съдът е приел за неоснователно.
За съдебното заседание на 18.11.2020г. ответното дружество е призовано по реда
на чл. 56, ал.2 ГПК.
В съдебното заседание на 18.11.2020г. не е даден ход на делото, като за съдебно
заседание на 17.12.2020г. ответното дружество е призовано по реда на чл.56, ал.2 ГПК, но не
е изпратило представител.
В съдебно заседание на 17.12.2020г. съдът е оставил без уважение исканията на
процесуалният представител на ответното дружество за отлагане по делото и за откриване
на производство по реда на чл. 193 ГПК на оспорени документи, направени с молба от
16.12.2020г., като мотивирано е приел, че не са налице предпоставките на чл.142, ал.2 ГПК и
липсва необходимост за откриване на производство по реда на чл.193 ГПК.
При така установеното от фактическа страна по отношение на всяко едно от
проведените открити съдебни заседания, настоящият състав на съда приема, че
първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила при
призоваване на страната за участие в съдебно заседание, съответно при неуважаване на
направените искания с молба от 16.12.2020г. за отлагане на делото и откриване на
производство по реда на чл. 193 ГПК, което да е довело до ограничаване по някакъв начин
на правата й да участва в процеса или да ангажира доказателства, поради което
възраженията и в тази насока са неоснователни и недоказани. В подрепа на този извод е и
обстоятелството, че с въззивната жалба не са направени доказателствени искания за
събиране на доказателства във въззивното производство, мотивирани в твърдяните
процесуални нарушения, на основание чл. 266, ал.3 ГПК.
9
Възраженията срещу единичната и тройната съдебно - почеркова експертиза са
неясни и по същество касаят относимостта на същите към предмета на спора, а като такива
са неоснователни.
По въззивна жалба вх. № 900139 от 22.02.2021г. по описа на Окръжен съд
Благоевград на М. Т. В.:
Неоснователни са възраженията за допуснати нарушения при връчване на книжа по
делото, предвид посоченият адрес по делото, което е довело до нарушаване на правата и
законните интереси на въззивникът.
М. Т. В. е направила искане за встъпване в делото на основание чл.218 ГПК с молба
от 24.09.2020г., която не е подписана, и е конституирана като трето лице помагач на
страната на ответника с протоколно определение на съда от 30.09.2020г. В
молбата от 24.09.2020г. е посочен съдебен адрес – гр. София, ул. Гладстон № 3,
ет.1, ап.1.
Указанията на съда от 30.09.2020г. до третото лице помагач - да заяви дали поддържа
направеното искане или да подпише депозираната молба, както и уведомяването на
страната, че делото е насрочено в съдебно заседание на 17.12.2020г. от 14.00ч. са
връчени лично на страната на 02.12.2020г. - видно от приложеното съобщение по
делото/л.405/.
С молба от 14.12.2020г. М.В. твърди, че е уведомена за насроченото заседание, но не
е получила посочените в призовката книжа. По делото е приложена в цялост призовка до
страната /л.412/, в която е отразено, че на посочения адрес – гр.***, ул.*** № *, ет.*, ап.*,
няма такова лице, а посочените книжа, като приложения са задраскани/л.412/.
При така установеното, настоящият състав на съда не констатира нарушения при
връчването на книжа и призоваването на страната за съдебно заседание, които да са довели
до нарушаване и ограничаване на правата й. следва да са отбележи, че призовката до
страната не е редовно връчена на посочения съдебен адрес, поради което страната не може
да се позовава на допуснати нарушения при това връчване – вписани в призовката книжа,
които не е получила.
Уведомяването на съда от третото лице с молбата от 14.12.2020г., че не е получавало
книжа по делото и бездействието на съда не обосновава еднозначен извод за
ограничаване на правата на третото лице. Разпоредбата на чл.218 ГПК не се съдържа
задължение за съда за връчване на всички книжа по делото на третото лице изходящи
от ищеца и ответника, а и не е посочено, как това е ограничило правата на третото лице
да участва в процеса, т.е. твърдението е бланкетно и като такова обосновава
неоснователност на направеното възражение. В подрепа на този извод е и обстоятелството,
че с въззивната жалба не са направени доказателствени искания за събиране на
доказателства във въззивното производство, мотивирани в твърдяните процесуални
нарушения, на основание чл. 266, ал.3 ГПК.
Тъй като не са въведени други конкретни основания за обжалване с въззивните
10
жалби, а настоящият състав на съда не установи допуснати нарушения на императивни
правни норми, които е следвало да бъдат приложени при разглеждането на предявения иск, в
съответствие с задължителните указания по т.1 от Тълкувателно решение № 1 от
9.12.2013г. на ВКС по тълк.д.№1/2013г., ОСГТК, поради което приема, че обжалваното
решение следва да бъда потвърдено, като правилно и законосъобразно.
При този изход на делото ответникът дължи на ищеца направените разноски
за адвокатско възнаграждение във въззивното производство, на основание чл.78, ал.1
ГПК в размер на 4 000 евро, за което са представени доказателства, че са направени с
отговора на въззивната жалба.
Воден от тези мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл.1 ГПК и чл.272 ГПК,
Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 900092 от 13.01.2021г., постановено по гр.д.№84/2016г. на
Окръжен съд – Благоевград.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „Фаст Форуард“ ЕООД , ЕИК *********,
да заплати на Л. И. Ф., гражданка на Република Гърция, родена на ********г.,
притежаваща лична карта № *******, изд. на ********г., без срок на валидност, сумата
от 4 000 евро /четири хиляди/ евро – разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното
производство.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач М. Т. В., ЕГН
**********, конституирана като трето лице повагач на ответника „Фаст Форуард“ ЕООД,
ЕИК *********.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11